Изборите за ЕП: „Този път е различно“, а може би не е

| от |

Пол Тейлър, Ройтерс

Транспарант с височина 13 етажа, спускащ се от едната страна на централата на Европейската комисия в Брюксел, призоваваше гражданите да гласуват в изборите за Европейски парламент, настоявайки на три езика – английски, френски и холандски: „Този път е различно“.

Flags of member states of the European Parliament fly at half mast

Може и да е така, но може и да не е. Неписаният подтекст беше, че гласоподавателите трябва да изберат не само своите представители в законодателната институция на Европейския съюз, но и следващия председател на Комисията, която предлага и прилага европейските закони.

Мнозина политици, включително френският президент Франсоа Оланд и лидерите на основните трансгранични европейски политически партии го казаха изрично. Но това не непременно ще се случи.

Транспарантът е част от битката за власт във връзка с номинирането на приемника на Жозе Мануел Барозу от националните лидери, в която парламентът – в името на демокрацията – се опитва да надделее. Процедурата е основана на двусмислена клауза в Лисабонския договор, последната версия на правилата, според които се управлява ЕС.

Най-общо казано, битката за власт изправя тези, които искат „повече Европа“, срещу онези, които искат да намалят правомощията на Брюксел и да оставят и занапред големите държави членки на мястото на шофьора.

Договорът казва, че лидерите на ЕС предлагат кандидат, „като вземат предвид изборите за Европейски парламент“ и след необходимите консултации. Парламентът трябва да одобри кандидата с абсолютно мнозинство от своите 751 члена. Ако това не се случи, процедурата започва отново до месец.

Решителната схватка започва сериозно днес, когато лидерите на парламентарните групи в ЕП и държавните и правителствените ръководители от ЕС ще се срещнат поотделно в Брюксел, за да обсъдят резултатите от вота в 28-те държави членки.

Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц и Ги Верхофстад, водещите кандидати съответно на десноцентристите, социалистите и либералите, кръстосваха Европа в продължение на няколко седмици, говориха пред митинги и дадоха принципно съгласие да подкрепят този от тях, който бъде избран.

„Един от кандидатите тук ще бъде следващият председател на Европейската комисия“, заяви Шулц в телевизионния дебат на живо между водещите кандидати, като по този начин декларира, че епохата на задкулисните сделки е приключила.

Юнкер заяви, че ще бъде предателство към електората, ако нито един от тези кандидати не получи високата позиция. „Със същия успех биха могли да кажат на хората никога повече да не отиват да гласуват“, посочи Юнкер.

Желанието на парламента да получи повече влияние е донякъде реакция на впечатлението, че през последното десетилетие Барозу, някогашният министър-председател на Португалия, действаше твърде често като покорен слуга на големите държави членки, най-вече на Германия и Франция.

Критици на амбицията на парламента посочват, че националните правителства, избрани с много по-висока избирателна активност от парламента, остават първичният източник на демократична легитимност на ЕС.

Те освен това настояват, че е ненужно и опасно да се политизира  Европейската комисия, която е независимата институция на Европа и решава въпроси на конкуренцията, оценява националните бюджети и санкционира правителствата, които нарушават европейските правила.

Има и предупреждения, че схващането, че Комисията ще действа според инструкциите на парламента, доминиран от федералисти, нямащи търпение да увеличат разходи на ЕС  и да ги финансират с европейски данък, би противоречало на обществените нагласи и би предизвикало яростен евроскептицизъм. На идеята се възпротивяват дори някои ветерани-интеграционисти.

Жан-Луи Бурланж, бивш член на ЕП от Франция и бивш председател на проинтеграционното „Европейско движение“, определя евентуалния опит да се превърне вотът на гражданите в президентски избори по модела на САЩ като „европредседателска измама“.

Бурланж сравнява европейските избори с бутон за намаляване и усилване, а не за включване и изключване на осветлението. Заради сложната си природа на съюз на държави и граждани ЕС не предлага категоричен избор между ляво и дясно, а различни нюанси на консенсуса.

Предвид това председателят на Комисията, чиито правомощия са ограничени до ръководенето на колегите му комисари, които са му равнопоставени, тъй като са назначени от държавите членки, трябва да стои над партийната политика, за да може да изгражда чрез преговори широк политически консенсус.

Резултатът от тази битка за надмощие вероятно ще създаде прецедент в поддържането на баланса между европейските институции. От гледна точка на федералистите Комисията, Парламентът и Европейската централна банка са естествени съюзници, тъй като те са наднационални институции, независими от националните правителства.

Тъкмо това е, което по-скептично настроените правителства, най-вече във Великобритания и Холандия, искат да избегнат. Те разчитат германският канцлер Ангела Меркел да ги подкрепи за запазването на принципа, че правото на номиниране на председателя на ЕК принадлежи на лидерите на ЕС, въпреки че Меркел заяви устно подкрепата си за Юнкер като кандидат на нейното политическо семейство.

Британският премиер Дейвид Камерън е заявил на колегите си от Франция и Германия, че нито бившият премиер на Люксембург Юнкер, нито германецът председател на сегашния Европейски парламент Шулц е приемлив за Великобритания, твърдят дипломати. Двамата се възприемат като традиционни федералисти, казват два източника, запознати с разсъжденията на Камерън, и биха могли да бъдат проблем във Великобритания, където консервативният премиер обеща да договори връщане на част от националните правомощията, дадени понастоящем на ЕС, и да свика референдум за британското членство в Съюза през 2017 г., ако догодина бъде преизбран.

Предишни британски премиери блокираха кандидатите от Белгия за председател на Комисията през 1994 и 2004 г.

Лондон вече не разполага с вето, но дипломати ветерани от Брюксел твърдят, че е трудно човек да си представи как останалите лидери налагат волята си с гласуване и оставят Камерън в изолация.

Дипломат, участващ в предишни процеси на назначаване на председател на ЕК, прогнозира седмици на пазарлъци, в които, преди да бъде постигнат компромис, не би било невероятно парламентът за пръв път да отхвърли първоначалния кандидат, предложен от лидерите на ЕС.

В съответствие с традицията в ЕС една пакетна сделка за висшите позиции в ЕС ще  трябва да балансира между левицата и десницата, Севера и Юга, Изтока и Запада, големите и малките държави и между мъже и жени.

„Като на детско парти за рожден ден всеки ще трябва да си тръгне с подарък“, казва дипломатът, пожелал да остане анонимен, тъй като все още участва в европейските преговори. „На парламента трябва да бъде обещано нещо друго като утешителна награда.“

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Три пъти „наздраве“! Три титана на 80!

| от Амелия Понд |

Трима великони тази година навършват 80 години. Те са предвождани от непобедимия Джак Никълсън. Чичо Джак навърши 80 през април и обяви, че се връща в играта на голямото кино с нова роля, нещо което не е правил от 7 години насам. След него се носят Дъстин Хофман и една жена – гранд дамата Джейн Фонда.

Единствено мадам Фонда не е завъртяла осмицата около себе си, но това ще се случи през декември. Родният кинофестивал Киномания отбелязва тази годишнина, като пуска три големи класики на голям екран – абсолютният шедьовър „Сиянието“, великолепният „Волният ездач“ и, разбира се, първата любовна афера между мадам Джейн Фонда и доброто романтично кино „Боси в парка“.

Общото между тримата е, че са абсолютни титани в киното. Макар на 80 те все още са в играта и има причина за това…

Големият Джак Никълсън
Джак Никълсън

Джак Никълсън е един от най-великите актьорите на всички времена. Той е най-номинираният за „Оскар“ актьор в историята на Академията и зад гърба си има общо 12 номинации, от които печели 3. Колкото и купчини награди да му дадат обаче, нито една от тях не може да обеме гигантския талант, който Никълсън носи. От избора на роли до тяхното изобразяване на екран, Джак е ненадминат титан. След дългогодишно затишие в началото на тази година, малко след като новината, че може би Джак Никълсън окончателно къса с киното, актьорът обяви, че ще се снима в американската версия на германския хит, номиниран за „Оскар“ – „Тони Ердман“.

джак никълсън

Когато говорим за Джак Никълсън е много трудно да бъдат подбрани най-добрите негови превъплъщения. Crème de la Crème на неговото творчество обаче се отличава с прецизни изпълнения, острота и пълно отдаване на ролите. Easy Rider е ролята, с която е редно да стратираме, по простата причина, че изпълнението на костюмара Джордж Хенсън от 1969 година му носи първа номинация за „Оскар“. Шест години по-късно следва превъзходният нео-ноар филм на Роман Полански Chinatown. Архетипният, вулгарен, изпълнен с похот и цинизъм детектив Джейк Гитс е една от най-добрите метафори на жанровия детектив, особено в ръцете на Джак Никълсън. Chinatown носи поредна номинация за „Оскар“ на Никълсън. Наградата обаче идва година по-късно с „Полет над кукувиче гнездо“ на Млош Форман. Полският режисьор вади най-доброто от Джак до момента и адаптира откачения роман на Кен Киси по изключително прецизен начин. Краят на 70-те и началото на 80-те е сигурно най-силният период в творчеството на Никълсън.

Година след снимките на „Полет над кукувиче гнездо“ той започва работа по „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Режисьорът създава превъзходен хорър шедьовър, бижуто в неговата корона е изпълнението на Джак Никълсън. Никълсън играе Джак Торънс – млад писател, който прекарва една зима изолиран с жена си и сина си в голям хотел. Кубрик успява да покаже огромния психопатски потенциал, който персонажът носи, като поетапно и настоятелно наслагва патологичното поведение в контраст с цялата обстановка.

Джак Никълсън

Джак Никълсън и Шели Дювал снимат известната сцена с бухалката точно 127 пъти. Стенли Кубрик буквално ги изтисква. След тази роля Джак Никълсън се бетонира като един от най-добрите актьори на своето поколение. Какъвто е и до днес. В годините мистър Джак снима с превъзходни режисьори от калибъра на Мартин Скорсезе в превъзходния „От друга страна“, Джеймс Брукс, в Terms of Endearment, който носи на Никълсън втори „Оскар“ и в „Колкото, толкова“, Джак работи и с Александър Пейн, Шон Пен, Тим Бъртън, Джордж Милър и още много други през годините. Очкваме го в амераканският „Тони Ердман“, вярваме, че няма да разочарова. А тези, които не са гледали „Сиянието“ нека тазгодишното издание на „Киномания“ да промени това.

Различният Дъстин Хофман

дъстин хофман

Само преди няколко месеца Хофман навърши 80 години, само преди месец попадна в примката на онези-които-поругаваме-днес след обвинения за сексуален тормоз от писателката Ана Греъм Хънтър и въпреки това, Дъстин Хофман все така си позволява да е нахакания и претенциозен гадняр на Холивуд. Нещо, в което са го обвинявали не иден и двама души. Няма как да му се сърдим.

Дъстин Хофман е титаничен актьор, освен това е един от мъжете в Холивуд, за които определението „хамелеон“ не е просто клиширана дума. Дъстин Хофман напуска колежа през 1956 година, защото има ниски оценки и никакво желание да гони образование или кариера в тази област. Той се записва на курс по актьорско майсторство в рамките на година и си намира работа в Columbia Pictures като човек, който отговаря за реквизита. Още тогава решава да преследва актьорска кариера, тъй като смята, че работата от 9 до 5 в офис или друг тип труд в сферата на услугите, не е за него. В началото приема почти всичко, което му се предлага и работи здраво, и няма скрупули.

дъстин хофман

Официално кариерата на Дъстин Хофман стартира през 1961 година с два сериала, в които играе второстепенни роли. Изключителната му амбиция го води до първата роля, за която му сваляме шапка – тази в „Абсолвентът“. Хофман изгражда прекрасен образ на прелъстител и чаровник, който почти бива принуден да участва в неконвенционален любовен триъгълник, за да подсигури собственото си битуване. Ролята му носи и първа номинация за „Оскар“ и го поставя там, където му е мястото – сред най-добрите.

дъстин хофман

Дребен и не класически красив, Дъстин Хофман влиза в серия, която по-късно някои ще определят като златните години на неговите транформации. Следват роли в „Среднощен каубой“, който ви препоръчваме да гледате на „Киномания“ тази година, Little Big Man и, разбира се, Lenny. Боб Фос прави биографична драма за комика Лени Брус, който пасва на Хофман като добре ушита ръкавица.

От прелъстител, през каубой, до комик или престъпник, промените на Хофман са ярки и осезаеми. По-късно се появяват „Цялото президентско войнство“, „Крамер срещу Крамер“ и, разбира се, в „Рейн Мен“. Хофман няма слабо изпълнение в ранната си кариера. Редно е да завършим този разнолик и пищен преглед с две от най-запомнящите се негови роли, и това са „Тутси“, където Дъстин доказва, че е може да бъде и великолепна жена, и „Да разлаем кучетата“ – политическата драма на Бари Левинсън носи последната засега, номинация за „Оскар“ на актьора.

Гранд дамата Джейн Фонда

8-jane-fonda

Тя е бивш модел и гуру в света на дамската аеробика сортирана на VHS носители, днес тя е кино легенда. Джейн Фонда ще навърши 80 години през декември, но прилича на изваяна порцеланова статуетка, която стои гордо на своя пиадестал в Холивуд и зад гърба си има завидна биография и още по-пищна филмография. От телевизия през кино, седмото изкуство обича Джейн и тя обича него.

Дъщеря на друг колос в киното – легендарния Хенри Фонда, младата Джейн се превръща в секс символ и икона за мнозина още преди да е навършила 30 години. Тя е едва на 27, когато „Кет Балу“ става хит, а няколко години по-късно е сексапилната Барбарела. Между тях снима „Боси в парка“ с вечния Робърт Редфорд, а тази година на фестивала във Венеция двамата отпразнуваха своето първо появяване като екранна двойка с нов филм Our Souls at Night.

джейн фонда

За над 50 години на екран Джейн Фонда може да се похвали, че се е превърнала от секс символ и красавица в сериозна и улегнала актриса. Ролята, която я прави комерсиална звезда, разбира се, е тази на Кет Балу. Каубой лолитата поставя младата актриса в центъра на Холивуд и това се случва само пет години, след като кариерата й стартира. Ролята, която я води в сериозното кино е тази в драмата They Shoot Horses, Don’t They? на Сидни Полък.

джейн фонда

Филмът й носи първата от общо 7 номинации за „Оскар“. Трябва да мине година и да се появи драмата Klute, за да може актрисата да заслужи наградата си. Klute е един от иконичните филми в кариерата на Джейн, където тя е в образа на проститутката Бри Даниелс – нейното изпълнение е и до днес едно от най-добрите в жанра.

Когато вече е голяма звезда и ярък социален активист, Фонда вече е снимала „Боси в парка“, а няколко години по-късно и „Барбарела“ – фантастиката я бетонира като абсолютен секс символ в киното. Вторият „Оскар“ идва през 1978-а за драмата Coming Home. Годините минават и Джейн Фонда променя образа си на сладко и секси момиче в сериозна жена. Не се притеснява да приема роли и в телевизията.

Великолепният сериал „Нюзрум“ й носи „Златен глобус“. В момента мадам Фонда прави с една страст и отдаденост, както кино, така и телевизия. Може да я гледате в комедията „Грейс и Франки“, както и в поетичния „Младост“