shareit

Изборите в Източна Украйна са нелегитимни

| от |

„Незаконните и нелегитимни” избори в Източна Украйна може да са попарили всички шансове за политическо и дипломатическо решение на украинската криза, предупреди ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини, като в същото време постави под въпрос дали европейските санкции срещу Русия ще принудят Владимир Путин да промени политиката си.

В първото си интервю като приемник на британката Катрин Аштън, Федерика Могерини, бивш италиански министър, каза пред The Guardian, че изборите на бунтовниците, подкрепяни от Москва и осъждани от международната общност, представляват огромно препятствие пред шансовете за постигане на споразумение между Русия и Украйна за бъдещото устройство на страната.

В първия си работен ден като върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и заместник-председател на ЕК Могерини изрази съмнение относно ефективността на икономическите и финансови санкции срещу Русия върху поведението на руския президент. „Ефектът на санкциите върху руската икономика е ясен за всички, първо за руснаците и руското ръководство, както и за обкръжението на руското ръководство, кръга който е близък до Кремъл”, каза тя. „Истинският въпрос е дали това ще е инструментът, който ще доведе до съществена промяна в руския политически подход към кризата. Въпросът все още е отворен и отговорът е единствено в ръцете на руските власти”.

Коментарът на Могерини пред The Guardian и още пет европейски вестника ще затвърди подозренията, че отношението й към Путин е твърде меко в съответствие с италианската външна политика, която е относително проруска през последните години.

Тя обаче осъди изборите в източните украински региони Луганск и Донецк като незаконни и нелегитимни и приветства пълната ангажираност на украинския лидер Петро Порошенко към минското споразумение, подписано по-рано през годината с Русия, което запазва териториалната цялостност на Украйна, докато в същото време увеличава автономните права на регионите и допуска провеждането на местни избори в източната част на страната.

Въпреки че споразумението не се реализира точно, европейските страни вярват, че то е единственият шанс да се избегне влошаване на конфликта в Украйна. Могерини изрази опасения, че сега този прозорец се затваря.

„Какво ще се случи, ако минският протокол е запратен в коша”, пита тя. „Все още смятам, че има достатъчно политическа воля, със сигурност има такава в Украйна, и ние сме готови да изпитаме ангажираността на Москва към протокола от Минск.“

Ако обявим този процес за мъртъв, какво ще ни остане като възможност от политическа гледна точка? Очевидно, гласуването не е окуражителен знак. Ако този процес се провали и се стигне дотам, че обявим края на минския процес, то ще бъде много трудно, ако не и невъзможно да го рестартираме”, каза италианският социалдемократ, протеже на премиера Матео Ренци. Тя пое ръководството на европейската дипломация в напрегнат момент, когато Путин се отказа от статуквото, преобладаващо след революциите и разпада на Съветския съюз през 1989 г., и по време, когато средиземноморската граница на ЕС отнема живота на хиляди имигранти, бягащи от Африка и Близкия изток.

Могерини замества на поста Катрин Аштън, която не успя да си спечели много приятели в Брюксел и се фокусира върху иранския ядрен въпрос и Балканите, без да бъде въвлечена в украинската криза, където Берлин и Ангела Меркел доминират в дипломацията.

„Ще се заема активно с Украйна”, обеща Могерини, като потвърди, че влиянието на Берлин в политическите съвети на ЕС сега е по-голямо от това на Великобритания и Франция.

„През последните месеци като министър станах свидетел на централната роля на външната политика на Германия. Смятам, че това е нещо положително”, каза тя и добави: „Това не означава, че всички останали 27 чуждестранни външни политики са по-малко важни, но със сигурност страна със история като на Германия може да изиграе важна роля. Приветствам факта, че Германия показва готовност да включи силата си в европейската външна политика”.

Могерини бе относително неизвестна допреди осем месеца, когато Ренци я направи външен министър. Въпреки дългото й академично и политическо минало, нейният опит в упражняването на власт и влияние е ограничен. Подобни критики бяха отправяни и към Аштън.

И двете назначения подхраниха подозренията, че големите дипломатически машини на Европа не са склонни да бъдат поставяни под сянката на фигура от международна величина. Длъжността става дори по-трудна от това, че когато ножът опре до кокала, няма обща или единна европейска външна политика, а просто съвкупност от различни, често несъвместими национални политики.

The Guardian/Фокус

 
 
Коментарите са изключени