Изборът е демокрация или националсоциализъм

| от |

За съжаление отново мога само да гледам какво се случва докато се движа между две летище някъде на хиляди километри от Софийския университет. Ако не бях толкова далеч със сигурност депутатът от БСП Борис Цветков, на когото заради близостта със Бисер Миланов-Петното, предлагам да казваме накратко Лекето, щеше да остане с поне няколко зъба по малко. А може би щеше да пострада специалистът по сирийските въпроси на БСП Ленко Петканин. Ставам изключително зъл, когато виждам наглост, тъпота и малоумние събрани в едно. Добрият Александър Николов тогава го няма. А може би поради тази причина е и добре, че не бях наблизо. Но това няма значение. Студентите в СУ заслужават подкрепа. Всички, които са близо до София, могат да им я окажат. Днес в 18. Защото както казаха те самите. Няма утре, има само днес! А изборът е само един. Демокрация или националсоциализъм!

А ето нещо като опит за обобщаване на събитията от деня през погледа на Събина Панайотова (http://www.sabinap.com), камерата на Иван Бедров (http://ivanbedrov.com/), със снимките на Ирен Филева, с информация от Станислав Касчийски, Борис Рангелов, Петър Хаджиколев, дано не забравя никого. И за завършек след декларациите на студентите и театрите откъс от сутрешният пост на Магдалина Генова (http://nervousshark.wordpress.com/), започнат преди случката и най-вероятно недовършен заради нея.

1391459_231357313694977_1122346266_n

Събина Панайотова :

Тази сутрин мутри и скинари водени от депутат от БСП – Борис Цветков, щурмуваха Ректората. Блъскаха, късаха плакати, обиждаха и заплашваха студентите окупирали  университета. Това в името на демокрацията и правото на образованието, което подозирам самите те нямат. От мястото на събитието предават пряко Алфа и ТВ7. От къде ли знаят първи! От Петното? От Волен Сидеров или Бареков.

Изненадва ли ви това? Може ли въобще вече нещо да ни изненада. Не ни изненадва назначаване на мутри на високи държавни постове; политически лидери които бият хора из София, но полицията не може да ги пипне с пръст; премиер който обикаля мазета и задни входове; циркове в Брюксел; държавен заем, който ще ни погребе, един от друг по-безумни закони; борба за “демокрация” и “образование” (да, в България и двете са в кавички) водена чрез хора с голи глави и фашистки татуси.

Ще ви кажа какво ни изненадва. Изненадва ни някой да събира помощи за бежанци и да отделя на това свободното си и не толкова време; лекар да отиде да работи безвъзмездно в лагера и да преглежда деца; зъболекар не само да прегледа бежанка, но и да предложи банята си на жената, която не се е къпала с топла вода от както е тръгнала от Сирия. Изненадва ни, че все още има хора които като им кажеш деца бежанци и  първата им реакция НЕ е – Терористи! Болести! Зарази!

България 2013, нищо лошо не може да ни изненада. Ние не живеем в паралелна реалност, живеем в гняс и гнилоч. Тя е сред нас, управлява ни, иска власт над личния ни живот и правото ни на мнение, вози се в градския транспорт, говори от телевизора, обслужвани ни в банки, магазини, болници. Разхожда се в парка с вашите деца и сее отрова и салам с пирони. Играе хоро по границата и пред Министерството на земеделието.

Ирен Филева – Изборът в две снимки :

1384201_10201167222237735_221697258_n

Иван Бедров :

Реших да мина покрай Софийския университет в неделната сутрин. Ей, така – без цел. Не успях лесно да проникна в двора – бях проверен, анализиран, накрая решиха, че може.

След като екип на бюрековите медии вече беше вътре, оставаше и да не мина проверката :)

От студентите чух, че се готвят провокации и към 11 часа очакват “атака”. Не очаквах обаче толкова буквално да се случи.

Първо дойдоха Нина Гергова и екип на ТВ Алфа на “Атака”. Учудващ синхрон в действията им. В началото полемиката беше само словесна.

После дойдоха двайсетина яки момчета в черни дрехи, които недоволстваха, че не могат да учат. Не очаквах в такава компания да видя и депутата от БСП Борис Цветков.

А репортерът на ТВ Алфа активно се включи в късането на плакати.

Останалото е фашизъм. Вижте го в кадрите, които успях да снимам:

 

Декларацията на студентите е кратка и ясна. Някой не разбрал кои са и за какво се борят?

Българи, живеем в извънредна ситуация!
Днес Софийският университет беше атакуван от провокатори. Вратите на университета бяха удряни с юмруци, а полицията си затваряше очите. Засега успяваме да опазим сградата и себе си.
Не искаме да живеем в подобна държава!
Българи, призоваваме ви да направите своя избор: дали ще бъдете заедно с нас или с властта и задкулисието. Дали да бъдете със студентите или с криминално проявени типове и политическа утайка.
Подкрепете ни сега или никога!
Елате пред Централния вход на Ректората днес от 18.00 часа.

Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев и актьорът Ивайло Захариев отидоха в двора на Ректората, за да изразят подкрепата си за студентите. Мутафчиев каза :

“Аз съм тук, за да им дам сигнал. До дни всички театри ще затворят. Всички актьори утре ще са тук, за да подкрепят студентите. Младежкият театър е с вас, Народният театър е с вас. Вие сте двигателят“

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ЕКИПА НА МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР „НИКОЛАЙ БИНЕВ” В ПОДКРЕПА НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СТУДЕНТИ

Декларацията беше прочетена пред публиката след представлението НОРДОСТ:

 

Посвещаваме този спектакъл на будните студенти от Софийски университет, които дръзнаха да покажат своето несъгласие и непримиримост към случващото се в държавата и категорично да заявят своята гражданска позиция.

Присъединяваме се към тях и техните искания, обявявайки се срещубеззаконието и липсата на политически морал.

Солидарни сме с формите на протест на студентите, заставаме зад будната съвест на младите, защото те са нашата публика и нашето вдъхновение. Наша мисия е да ги подкрепяме.

Театърът е създаден преди хиляди години като творческа форма за гражданско възпитание и морален коректив. Днес ние правим театър по същите причини и не можем да търпим подмяната и заличаването на ценностите, както и неправдите в обществото.

Затова нашата форма на протест и солидраност ще бъде чрез изкуството, което правим.

Благодарим ви, че бяхте наша публика тази вечер!

А вие тази вечер недейте да сте публика, защото както каза Магдалина Генова в блога си :

Знам още нещо – по изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем. Дали ще успее или ще бъде смазана. Дали управляващите ще пуснат престъпници да направят погром или ще си подадат оставката. Дали сме мислещи хора в демократична държава, или човечета със спрели часовници в безвремието на диктатурата. Дали България има бъдеще или то ще отлети безвъзвратно през Терминал 1 и Терминал 2.

Целият пост можете да прочетете тук :

По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем

 
 

Почерпете се с трейлъра на Капитан Марвел

| от chr.bg |

Вселената на Marvel има чудесна репутация откъм боксофис успехи. Феновете още не са се опомнили от събитията в „Avengers: Infinity War“ и чакат отговори от „Avengers 4″.

Идва обаче един друг филм на Marvel, който ще ни покаже и най-силния герой засега. До голяма степен „Captain Marvel“ е мистерия, но ето че вече имаме трйлър, който ни показва деветдесетарския свят на Карол Данвърс (Бри Ларсън). Ето:

Изглежда, че кинаджиите ще се запознаят с Карол по нов начин. Тя най-вероянто ще падне на Земята след като е работила някакво време за Старфорс и е получила силите си от Крий. Тя пада директно върху магазин на америанските видеотеки „Blockbusters“, което ни подсказва за времето на събитието – 90-те години.

Изглежда, че важна част от филма и развитието му са спомените на Карол, които са много ограничени. Тя не помни детството си на Земята, както и присъединяването й към Въздушните сили.

Психологическият проблем ще даде на публиката по-дълбоко разбиране за персонажа, а също така и ще я представи по нетрадиционен начин. Така те ще са готови за Капитан Марвел в „Avengers 4″.

Тя също така ще разшири малко историята на S.H.I.E.L.D. заедно с Ник Фюри и Фил Колсън, които се завръщат на екран. Персонажът на Самюъл Джаксън изглежда подмладен и с две напълно работещи очи.

Филмът излиза на 8 март (!) 2019 година.

 
 

Интервю със „световноизвестна” българска плеймейтка

| от Никола Крумов |

Приликата с реални събития и лица не е случайна.

Репортер Никола Крумов. (18+)

– Здравей, плеймейтке.
– Здравей, Кольо. Аз бях най-красивата в класа ни.
– С какво се занимаваш?
– Работя на конкурси, в рекламата и маркетинга, но ще бъда режисьор и прокурор като Стивънс Пилбърг.
– Смяташ ли се за кифла?
– Не, по-висока съм!
– Ъъ… Колко?
– Много съм висока – един и 85 стъпала на хладилника.
– Какви са интересите ти?
– Да съм ужасно известна.
– Не мислиш ли, че това е празна работа?
– Аз никога не съм празна. Умна съм!
– Колко е 5х6?
– Деа знам, бе.
– Ако един бизнесмен има два автомобила – Мерцедес S клас 2017-та и БМВ седма серия 2018-та, плюс апартамент в „Лозенец” 265 квадрата, колко пари има същият в офшорната си сметка?
– 7 377 825 дорала и 43 цента.
– Брей… ти си цяла математичка!
– Не харесвам думи завършващи на ичка и ачка, обичам на ична и ална, защото съм артистична и музикална!
– А книгите обичаш ли?
– Обичам да чета СМС.
– Все пак имаш ли любим писател?
– Да, Елин Йовков.
– А корекции по главата?
– Само в устата.
– Обичаш ли секса?
– Единствено когато е за удоволствие.
– За какво мечтаеш?
– Всички да знаят коя съм и за имоти – хич не съм проста аз! Мечтая глупаците да ми завиждат.
– Благодаря за интервюто. Ще кажеш ли нещо специално за нашите читатели?
– Да… обичам вииииии… Поздрав за всички с новото ми стихотворение:

Мъжът е вид коала.
Работя, а пък съм заспала.
30 лева ми оставил.
С мене той се е прославил!

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.