Изборът е демокрация или националсоциализъм

| от |

За съжаление отново мога само да гледам какво се случва докато се движа между две летище някъде на хиляди километри от Софийския университет. Ако не бях толкова далеч със сигурност депутатът от БСП Борис Цветков, на когото заради близостта със Бисер Миланов-Петното, предлагам да казваме накратко Лекето, щеше да остане с поне няколко зъба по малко. А може би щеше да пострада специалистът по сирийските въпроси на БСП Ленко Петканин. Ставам изключително зъл, когато виждам наглост, тъпота и малоумние събрани в едно. Добрият Александър Николов тогава го няма. А може би поради тази причина е и добре, че не бях наблизо. Но това няма значение. Студентите в СУ заслужават подкрепа. Всички, които са близо до София, могат да им я окажат. Днес в 18. Защото както казаха те самите. Няма утре, има само днес! А изборът е само един. Демокрация или националсоциализъм!

А ето нещо като опит за обобщаване на събитията от деня през погледа на Събина Панайотова (http://www.sabinap.com), камерата на Иван Бедров (http://ivanbedrov.com/), със снимките на Ирен Филева, с информация от Станислав Касчийски, Борис Рангелов, Петър Хаджиколев, дано не забравя никого. И за завършек след декларациите на студентите и театрите откъс от сутрешният пост на Магдалина Генова (http://nervousshark.wordpress.com/), започнат преди случката и най-вероятно недовършен заради нея.

1391459_231357313694977_1122346266_n

Събина Панайотова :

Тази сутрин мутри и скинари водени от депутат от БСП – Борис Цветков, щурмуваха Ректората. Блъскаха, късаха плакати, обиждаха и заплашваха студентите окупирали  университета. Това в името на демокрацията и правото на образованието, което подозирам самите те нямат. От мястото на събитието предават пряко Алфа и ТВ7. От къде ли знаят първи! От Петното? От Волен Сидеров или Бареков.

Изненадва ли ви това? Може ли въобще вече нещо да ни изненада. Не ни изненадва назначаване на мутри на високи държавни постове; политически лидери които бият хора из София, но полицията не може да ги пипне с пръст; премиер който обикаля мазета и задни входове; циркове в Брюксел; държавен заем, който ще ни погребе, един от друг по-безумни закони; борба за “демокрация” и “образование” (да, в България и двете са в кавички) водена чрез хора с голи глави и фашистки татуси.

Ще ви кажа какво ни изненадва. Изненадва ни някой да събира помощи за бежанци и да отделя на това свободното си и не толкова време; лекар да отиде да работи безвъзмездно в лагера и да преглежда деца; зъболекар не само да прегледа бежанка, но и да предложи банята си на жената, която не се е къпала с топла вода от както е тръгнала от Сирия. Изненадва ни, че все още има хора които като им кажеш деца бежанци и  първата им реакция НЕ е – Терористи! Болести! Зарази!

България 2013, нищо лошо не може да ни изненада. Ние не живеем в паралелна реалност, живеем в гняс и гнилоч. Тя е сред нас, управлява ни, иска власт над личния ни живот и правото ни на мнение, вози се в градския транспорт, говори от телевизора, обслужвани ни в банки, магазини, болници. Разхожда се в парка с вашите деца и сее отрова и салам с пирони. Играе хоро по границата и пред Министерството на земеделието.

Ирен Филева – Изборът в две снимки :

1384201_10201167222237735_221697258_n

Иван Бедров :

Реших да мина покрай Софийския университет в неделната сутрин. Ей, така – без цел. Не успях лесно да проникна в двора – бях проверен, анализиран, накрая решиха, че може.

След като екип на бюрековите медии вече беше вътре, оставаше и да не мина проверката :)

От студентите чух, че се готвят провокации и към 11 часа очакват “атака”. Не очаквах обаче толкова буквално да се случи.

Първо дойдоха Нина Гергова и екип на ТВ Алфа на “Атака”. Учудващ синхрон в действията им. В началото полемиката беше само словесна.

После дойдоха двайсетина яки момчета в черни дрехи, които недоволстваха, че не могат да учат. Не очаквах в такава компания да видя и депутата от БСП Борис Цветков.

А репортерът на ТВ Алфа активно се включи в късането на плакати.

Останалото е фашизъм. Вижте го в кадрите, които успях да снимам:

 

Декларацията на студентите е кратка и ясна. Някой не разбрал кои са и за какво се борят?

Българи, живеем в извънредна ситуация!
Днес Софийският университет беше атакуван от провокатори. Вратите на университета бяха удряни с юмруци, а полицията си затваряше очите. Засега успяваме да опазим сградата и себе си.
Не искаме да живеем в подобна държава!
Българи, призоваваме ви да направите своя избор: дали ще бъдете заедно с нас или с властта и задкулисието. Дали да бъдете със студентите или с криминално проявени типове и политическа утайка.
Подкрепете ни сега или никога!
Елате пред Централния вход на Ректората днес от 18.00 часа.

Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев и актьорът Ивайло Захариев отидоха в двора на Ректората, за да изразят подкрепата си за студентите. Мутафчиев каза :

“Аз съм тук, за да им дам сигнал. До дни всички театри ще затворят. Всички актьори утре ще са тук, за да подкрепят студентите. Младежкият театър е с вас, Народният театър е с вас. Вие сте двигателят“

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ЕКИПА НА МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР „НИКОЛАЙ БИНЕВ” В ПОДКРЕПА НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СТУДЕНТИ

Декларацията беше прочетена пред публиката след представлението НОРДОСТ:

 

Посвещаваме този спектакъл на будните студенти от Софийски университет, които дръзнаха да покажат своето несъгласие и непримиримост към случващото се в държавата и категорично да заявят своята гражданска позиция.

Присъединяваме се към тях и техните искания, обявявайки се срещубеззаконието и липсата на политически морал.

Солидарни сме с формите на протест на студентите, заставаме зад будната съвест на младите, защото те са нашата публика и нашето вдъхновение. Наша мисия е да ги подкрепяме.

Театърът е създаден преди хиляди години като творческа форма за гражданско възпитание и морален коректив. Днес ние правим театър по същите причини и не можем да търпим подмяната и заличаването на ценностите, както и неправдите в обществото.

Затова нашата форма на протест и солидраност ще бъде чрез изкуството, което правим.

Благодарим ви, че бяхте наша публика тази вечер!

А вие тази вечер недейте да сте публика, защото както каза Магдалина Генова в блога си :

Знам още нещо – по изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем. Дали ще успее или ще бъде смазана. Дали управляващите ще пуснат престъпници да направят погром или ще си подадат оставката. Дали сме мислещи хора в демократична държава, или човечета със спрели часовници в безвремието на диктатурата. Дали България има бъдеще или то ще отлети безвъзвратно през Терминал 1 и Терминал 2.

Целият пост можете да прочетете тук :

По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем

 
 

Филмовият клуб на Jameson Irish Whiskey представя „Боен клуб“

| от |

Петото издание на легендарния Jameson Cult Film Club ще потопи щастливците, сдобили се с покана в неповторимата атмосфера на „Боен клуб“ – филмът на Дейвид Финчър, който разтърси цяло едно поколение. Спиращата дъха прожекция е една от най-атрактивните кино инициативи в България, превърнала се в истински мит на столичния ъндърграунд.

На 24 ноември от 20:00 ч. в пространството на Underpool Arena зрителите ще попаднат в сърцето на бойния клуб – там, където истината е забулена в мистерия, лицата са безименни, а за случилото се не се говори. В духа на инициативата мястото ще бъде преобразено до неузнаваемост, за да посрещне едва 800 щастливци, сдобили се с пропуск за дългоочакваното зрелище. Всеки желаещ да стане част от събитието може да го направи с регистрация на www.jame.sn/JCFC-Guest и да получи шанса да бъде след спечелилите специални покани за зрелището.

Незабравимата история на „Боен клуб“ остава актуална и до днес. Филмът се превръща в легенда заради своята безпощадна дисекция на консуматорското общество и изобличаването на насилието като основен двигател на меркантилната съвременна действителност. Приет трудно от критиката, филмът се сблъсква с неочаквани трудности по пътя към своя култов статус. Цели 10 години след премиерата „Ню Йорк Таймс“ публикува статията на Денис Лим, в която „Боен клуб“ е наречен „по всяка вероятност определящ култов филм на нашето време“. Днес лентата е в класацията на най-добрите 250 филма за всички времена на IMDB, а общественият отзвук продължава да е актуален. Много от феновете определят продукцията като пророческа. Доказателствата са налице.

Култовият филмов клуб на Jameson e едно от най-атрактивните и очаквани събития в календара на всеки истински киноман. Образът на магнетичния Тайлър Дърдън, в изпълнение на любимите ни Брад Пит и Едуард Нортън ще оживее буквално пред зрителите в избрани сцени, които ще бъдат претворени от популярни български актьори и десетки статисти на метри от публиката.

Сцените оживяват в синхрон със случващото се на екрана, а комбинацията от уникални декори и невъобразима сценография обещават незабравимо изживяване за гостите на събитието. Чувството е неописуемо – представете си саундтрака, неизбледняващите образи и авангардната философия, вплетена във всеки ред от сценария. А сега си представете, че сте на снимачната полощадка на любимия ви „Боен клуб“. Това е само върхът на айсберга в Jameson Cult Film Club.

Да изживееш Jameson Cult Film Club е много повече от спомен. Култовата прожекция е безапелационна в своята отдаденост на епохата и атмосферата на избрания филм. През миналия сезон култовият филмов клуб на Jameson представи „Мълчанието на агнетата“ в студиата на NU BOYANA и още десетки образи бяха пресъздадени от млади български актьори с шеметна хореография и визуално разтърсваща сценография.

Незабравими за феновете ще останат и култовите прожекции на „Криминале“ и „ГЕПИ“. Нека ви припомним малко повечве за началото на Jameson Cult Film Club, за да ви подготвим за предстоящия спектакъл:

Прожекциите на Jameson Cult film Club се реализират на няколко екрана, а взаимодействието на статистите и актьорите със зрителите е запазена марка на инициативата. Предстоящата прожекция на „Боен клуб“ обещава много изненади за посетителите и гарантира пътуване както във времето, така и в пространството, а всеки гост би могъл да бъде въвлечен в случващото се на метри от него и да се почувства герой в легендарната продукция на култовия Дейвид Финчър.

Очаквайте информация за актьорския състав, както и допълнителни детайли за прожекцията. Всичко с времето си. А до тогава, тихо, защото за Jameson Cult Film Club не се говори.

 

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Любимите дрехи за празник на българския мъж

| от |

Ние, мъжете, родени в България, сме страхотни!

Тръбите ви са счупени? Оправяме ги! Печката ви не работи? Ха! Какво е една печка пред нас! Абсолютно нищо не е – просто печка.

Трудно и рядко обаче намираме подходящи дрехи за себе си. И като цяло голяма част от нас, макар и сръчни работливковци, нямамe добър вкус – уви. Но въпреки това държим на него!

Идва Коледа за сетен път и отново ни предстои да вземем досадното решение там какво да си облечем, че никой да не мрънка. Този напън обаче трае кратко, писва ни и пак си знаем своята – Коледа е, кой ще мрънка.

Обличаме се както си знаем и както всички ни знаят. Има няколко варианта за дрехи:

Ежедневните

Дънки и тениска. Не се знае милото както се е разготвило дали печката няма да се счупи и да трябва пак да сме до лактите в масло.

А ако ни стане студено, значи пием бавно.

Половината костюм от сватбата

Само ризата и панталона. Добре, че се оженихме стари, че да ни стават. Панталонът ни е стар, та спокойно можем да го окапваме с лютеница с боб, вино и каквото друго е сготвило милото.

Ризата ни беше една такава кремава – светлият вариант на онова седемдесетарско, диско кафяво. Сега с времето не е мръднала.

Анцуг с пуловер

Долу удобно, горе модерно. А и винаги си готов за едно бързо коледно мачле с приятели. Анцуг с пуловер освен това предизвиква погледи и забавлява, а нали за това е празника – всички да се забавляваме.

Слипове

За едни Коледа е празник, за други е понеделник. Ако не си много набожен или те е страх да бъдеш, не ти трябват много Коледи преди празника да ти стане надценен и скучен.

И ако ни стане студено, значи пием бавно.

Грейка

Казвахме на милото да подпишем да санират блока, а тя: „Не, ние на духалка“. Добре, тогава или ще пуша вътре, или ще ми я даваш тая духалка като отивам на балкона.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.