Избери си супергерой

| от |

Имам да направя едно важно признание. Едно от най-големите guilty pleasures, създадени от киноизкуството, за мен си остават филмите за супергерои. За мъжете това са филмите за порно индустрията, онези с голи мацки или може би треторазредни ужаси, в които някоя уплашена до смърт девойка тича полугола, за мен това е мистър Тони Старк.

Сори, момчета.

Моето запознаваме с безкрайната вселена на смели мъже, облечени в тесни костюми, започва в ранна детска възраст, където първо попадам на мрачния Батман, после на смешника Сайдърмен и накрая се срещам с абсолютния си любимец – Железния човек. И до този момент той държи първенството в моето сърце. Кастването на Робърт Дауни-Джуниър за негова екранна версия само засили това чувство у мен. Благодаря ви, Marvel.

Супергероите на кино са новите комикси за Пиф от моето време. Те са цветни, ефектни и макар че ти говорят с клишета, ги слушаш с отворена уста като риба. Филмите за супергерои носят онова усещане, че всичко е възможно и ако си го представяш, то ей сега ще се случи и на екран. Голяма част от тях прекаляват. Да, за вас говоря, Marvel.

Комикс гигантът, който заля филмовия пазар като вълна, предизвика, както ентусиазъм в очите на някои фенове, така и огромна вълна на недоволство от страна на любителите на по-качественото кино. Marvel предизвика основния си конкурент – DC Comics, които и до този момент, дори в комплект с Батман и Супермен не могат да надвият. 

Истината е, че Marvel предпочитат добрия стар комерс и не се притесняват да си го признаят. Те правят качествено комерсиално кино. Някои смятат, че филмите за супергерои са една от основните части на проблема със западащото младо поколение, но това не е точно така. Супергерои е имало и винаги ще има. Капитан Америка се е появил по време на Втората световна война, а неговата цел е била да повдига духа на хората. Във въображаемия свят на Капитана, той се бие със злото – Хидра, което е нещо като нацизма, ама със суперсили и успява да спаси света. Кой би отказал такъв човек? Аз не бих.

Фикцията, че някъде там стои човек (или група от хора), който те пази и ще спаси теб и дребния ти свят, стане ли прекалено напечено, е наистина успокояваща.

Marvel хванаха тази вълна и я водят умело като сърфист. Те са достатъчно предприемчиви, за да не повторят грешката си от началото на новия век, когато Холивуд се беше юрнал да филмира всичките им комикси, но го правеше по онзи лейм начин, по който само треторазрядна компания за ТВ филми би го направила. Вследствие на това получихме цели три филма за Спайдърмен с Тоби Макгуайър, един Дявол на доброто, заради което Бен Афлек винаги ще бъде подиграван и дори една ужасяваща Електра. DC Comics също отнесоха по няколко тупаника след два изключително слаби филма за Батман и един за Супермен, който дори не искам да коментирам.

Някъде по това време, супергероите бавно се прибраха на старите рафтове с комикси.

Marvel изчакваха перфектното време, за да нанесат съкрушителния си удар върху боксофиса и истината е, че им се получи добре.  Те започнаха своята нова серия, своето възраждане един вид, с филм за Хълк, след който Едуард Нортън се отказа от ролята и те бяха принудени да го сменят с Марк Ръфало. Вторият пък изживява някакъв страхотен подем в актьорско отношение, затова никой не трябва да съжалява, че именно той, а не Нортън е Хълк сега. Ръфало е великолепен актьор и Marvel го знаят. Той придава поне малко тежест на иначе мускулестите и леко тъповати Капитан Америка и Тор.

Комикс гигантът, въпреки тромавото начало, удря джакпота с първия „Железния човек“, където Дауни-Джуниър прилага своята магия и филмът е мегауспешен. Към това добавям и неподражаемия Джеф Бриджис. С тях не може да сбъркаш и Marvel са наясно. 

Няколко години по-късно те триумфират в боксофиса с „Отмъстителите“. Някъде след този момент Marvel вече са на върха. Комикс компанията се насочва към по-мрачната си вълна с филмите за Капитан Америка и започва да води зрителя към началото на края за тяхната серия от Отмъстители. Първият трейлър на „Captain America: Civil war“, който излезе днес, е типичното доказателство за това.

За сметка на това Marvel не пускат нишата и серията, в която са влезли. С обявяването на началото на края за Отмъстителите – където Marvel успяват да съберат една купчина качествени актьори и въпреки това да се промушат имена като Крис Хемсуърт – комикс компанията решава да пусне нова серия на себе си – филма „Пазители на галактиката“. И докато някои са се отчаяли, че вторият филм за Отмъстителите нещо не се е получил много добре, че нещо-си-не-е-станало, то „Пазители на галактиката“ оправдават всички очаквания. Не случайно The Hollywood Reporter определи филма за едно от четирите неща, които „промениха индустрията през 2014-а“. „Пазители на галактиката“ е безспорно една от най-добрите продукции, които Marvel е изкарвала от създаването на филмите си досега.

Някъде по същото време Marvel подписват договор с телевизионната платформа Netflix, които се наемат да произведат четири отделни сериала за абсолютно отделна вселена от галактиката на комиксите – серията им за Hell’s Kitchen. След злощастния опит с „Daredevil: Дявол на доброто“ никой не би се наел да филмира слепия супергерои отново, но Netflix не са всеки – те накараха Кевин Спейси да се снима в сериал, по дяволите.

Резултатът? Daredevil e един от най-добрите сериали за миналия телевизионен сезон и един от най-добрите, правени за супергерои някога.

В него няма нищо bitter sweet, няма комерсиалност, няма самосъжаление, няма хиперболи… Дори това, че супергерой може да бъде сляп не е проблем. Наскоро Netflix пуснаха втория си сериал от серията Marvel – Джесика Джоунс. Може да се обзаложите, че е точно толкова добър, колкото и предният.

Междувременно DC Comics, хванали вълната на онези-които-все-пак-правят-по-добри-филми-за-супергерои, защото Кристофър Нолан се нави да направи три филма за Батман с тях, решават да догонят Marvel. Засега не успяват – нито като брой фенове, нито като материален успех. Дали филмите на Нолан  за Батман са добри? О, да. Но и тези на Бъртън бяха добри и всички видяхме какво се случи след това, нали? Когато Вал Килмър облече костюма, това беше краят за Батман, какъвто го познаваме. На Кристофър Нолан и Крисчън Бейл им отне много време и усилия, за да върнат вярата ни в него. Дали пък Бен Афлек няма да направи онова, което Килмър и Джордж Клуни свършиха през 90-те? Истински се надявам, че не, но човек трябва да бъде подготвен за всичко.

DC имат нов Батман, нов Супермен, който е секси и много як, замислен и мрачен. Въпреки това първият филм не му се получи толкова добре, колкото всички очакваха, както и нов Жокер – нещо, което предизвиква най-голямо вълнение сред хората.

Очертава се догодина отново да бъде годината на супергероите, след като горе-долу по едно и също време излизат филмите за Батман и Супермен, новият Капитан Америка и „Отряд Самоубийци“ – второто кроше на DC към Marvel, което има за цел да ги срази.

Лично аз си чакам 2017-а, когато трябва да се появи „Guardians of the Galaxy Vol. 2“. Но до тогава ще минат много супергерои през големия екран. Последният, който предизвиква фурор онлайн, е Капитан Америка и началото на края за Отмъстителите.

Трейлърът е тук.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg