Иван Томов развя знамето на Русе на 8047 метра над земята

| от |

Младият алпинист Иван Томов се завърна от експедиция в Пакистан, където заедно с Боян Петров покори 12-ия по височина връх Броуд Пик /8047 м/, предаде кореспондентът на БГНЕС от крайдунавския град.

Това бе вторият опит, този път успешен, който русенецът прави да изкачи осемхилядник. Преди година Иван оцеля при атентата срещу експедицията към Нанга Парбат, при който бяха убити 10 алпинисти.

Още тогава русенецът сподели, че възнамерява да се върне в Пакистан, за да сбъдне мечтата си да изкачи връх над 8000 метра. Тъй като за момента няма достъп до Нанга Парбат заради трагедията от 2013 г., Иван Томов решава да се насочи към Броуд Пик. Първоначалното му пристигане в Пакистан обаче му носи проблеми – русенецът е депортиран обратно заради грешка във визата. От посолството я коригират и едва тогава, с купен отново самолетен билет, той каца в Исламабад.

Най-трудната част се оказва не толкова покоряването на върха, а изкачването до седловината на Роки Съни, където обикновено се отказват алпинистите. „Напредвахме много бавно, като криволичехме много, не знаехме точно какъв е пътят за нагоре, понеже там има цепнатини и е опасен маршрутът. За мен критичният момент беше загубата на термоса с чай, то ме разколеба донякъде, но от друга страна изостри до предел сетивата ми“, обясни Иван Томов. Оказва се, че той е останал само с един литър течност, а на такава височина се пият по няколко литра заради оросяването на мозъка.

Другият проблем е бил прокарването на пъртина, тъй като повечето от алпинистите предпочитат да не го правят. Наложило се Иван да се заеме с тази задача, защото напредването ставало изключително бавно. „Излязох напред и около 50 минути и повече се откъснах някъде на около 50 метра, но започнах много бързо да се измарям, измръзваха ми и краката. Просто който е първи, той е постоянно в сняг, а другите вече вървят по утъпкани стъпки и им е по-лесно, те не мръзнат толкова“, казва алпинистът. Накрая двамата с Боян Петров заедно успяват първи да се качат на Броуд Пик, където Иван развява знамената на България и Русе.

„Гледката от върха е невероятна, в Пакистан има 5 осемхилядника и когато се изкачиш на някой от тях, виждаш останалите четири. В далечината се виждаше Нанга Парбат, К 2 е на една ръка разстояние от нас – на 7 км, двата Гашербрума – те са малко по-далечко, може би има 15-ина км. Но е море от върхове, никъде не се вижда никаква цивилизация, никаква зеленина, просто само планината в чистия и суров вид с вековни ледници“, разказва русенецът.

Иван Томов признава, че няма любими върхове, защото е реалист и знае, че са нужни средства за покоряване на големи цели. „Мечтите ми са по-скромни. Поне още един да можа да изкача. Надявам се догодина, ако се случи, може би с Боян да отидем на Манаслу – последният неизкачван от българи осемхилядник“, казва алпинистът.

Оказва се, че сувенирът, който алпинистите носят от Броуд Пик, е камъче от върха. Иван Томов връчи едно такова камъче на кмета на Русе Пламен Стоилов заради подкрепата, която общината оказа на Иван за пътуването. /БГНЕС

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Електротехник грабна 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България

| от |

За един българин Коледа дойде неочаквано рано! На 13 ноември, понеделник, въпреки фаталната дата, Тодор Чолаков от град Пирдоп спечели 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България.

27-годишният мъж се отбива в пункта на „Евробет“ на ул. „Панагюрско шосе“ № 16 в град Пирдоп, където решава да си пробва късмета. Избира си билет „Златните сейфове и след секунди изненадата не закъснява – пред него се разкрива разкошната шестцифрената сума!

„Трудно мога да опиша емоциите, които изпитах, когато системата в пункта потвърди печалбата от 100 000 лева. Беше като сън, започнах да скачам и да се радвам от вълнение!“, разказва Тодор.

Щастливецът, който работи като електротехник, планира първо да зарадва семейството си с подаръци, след което ще си купи нов автомобил.

В билет „Златните сейфове“ се крият печалби за внушителните над 56 000 000 лева!

 
 

Джиджи Хадид няма да дефилира в Китай заради видео в Instagram

| от chronicle.bg, по БТА |

Моделът Джиджи Хадид отмени участието си в предстоящото годишно дефиле на „Викторияс сикрет“ в Шанхай след протестите в Китай, предизвикани от видео, в което тя имитира извити надолу очи, предаде Франс прес.

Вестта е втората непредвидена пречка за американската компания за бельо преди планираното за понеделник нейно дефиле в Шанхай. По-рано бе съобщено, че три руски манекенки и украински модел не са получили визи за Китай.

Според сп. „Форбс“ 22-годишната Джиджи Хадид е сред 5-те най-високоплатени манекенки в света. Тя не даде никакво обяснение за оттеглянето си от дефилето. „Разочарована съм, че няма да посетя Китай тази година“, е написала Джиджи на страницата си в Twitter. „С останалите момичета от „Викторияс сикрет“ сме като семейство и ще бъда с тях в мислите си.“

За компанията „Викторияс сикрет“, която откри първите си магазини в Китай, дефилето в понеделник е първото, организирано извън САЩ и Европа.

През февруари в Instagram бе публикувано видео, на което се вижда, че манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира потребители на интернет в Китай. Оповестяването през август, че Джиджи ще участва в дефилето в Шанхай, предизвика нова вълна от негодувание – китайски потребители на интернет я обвиниха в расизъм и написаха, че тя не е добре дошла в Китай

 
 

Darbi College – училище за лидери

| от Спонсорирано съдържание |

Darbi College е първото английско училище / http://darbicollege.com/bg/news/in-out-and-about / за средно образование в България, лицензирано от Cambridge Assessment International Education през 2007 г. Колежът приема ученици след 8, 9 и 10 клас, през месеците септември и януари в следните програми: подготвителна година (8. клас), IGCSE (9. и 10. клас) и A Level (11. И 12. клас).

Водени от модела на английската образователна система, която има вековни традиции в образованието, ние подхождаме към академичното и личностното развитие на нашите ученици като всяко от над 9000-те училища в повече от 160 държави по света, които работят с Cambridge Assessment International Education.

Строгите критерии на външното оценяване превръщат обучението в английски колеж в сериозна академична подготовка, която логично води до прием в желаната университетска специалност. По време на академичната си подготовка учениците в Darbi College / www.darbicollege.com / разбират, че материята в учебниците съвсем не е достатъчна за добро представяне на изпитите. Усвояването на теоретичните знания е само малка част от критериите за оценяване. Тежестта в нивата IGCSE и особено A Level пада върху приложение на знанията в контекст и анализ и оценка на задачите поставени в изпитните въпроси.

Академичната подготовка в никакъв случай не е изолирана в рамките на отделния учебен предмет. Учениците постоянно работят с личните си наставници и с консултанти за висше образование, от които получават кариерни съвети на базата на професионални тестове за определяне на възприятия, стилове на учене, подходящи професии и съотв. университетски специалности. Така например ученик, който има интереси в областта на медицината още от 9 клас бива въведен в природните науки и през следващите години от обучението си в IGCSE и A Level надгражда знанията си по химия, биология и математика.

За сравнение, в края на обучението си в Darbi College (втора година A Level) ученикът освен че има натрупани знания на ниво втори курс в български университет по съотв. предмет/специалност, той/тя има практически умения за провеждане на лабораторни експерименти и четири различни нива на изучаване на математика, които включват висша математика, статистика, механика и достигат до теоретична математика (общ хорариум от 960 уч. ч. за 4 години). Повече от ясно е, че подобен бъдещ лекар или инженер, например, е много по-конкурентоспособен от всеки друг кандидат.

Въпреки че акцентът в Darbi College е обучението на висок академичен стил, ние в никакъв случай не подценяваме и личностното развитие на учениците.

Гореспоменатите съвети за професионално развитие вървят ръка за ръка с ежеседмични срещи с личния наставник на всеки ученик, който от близо следи за неговото/нейното развитие в личен план. В началото на учебната година учениците правят професионален тест за определяне на възприятията и стиловете на учене, чийто резултати се обсъждат на среща с училищен психолог.

Профилът на всеки ученик се споделя със семейството, личния наставник и учителите, които му/й преподават. Така всички (включително и самите ученици) са сигурни, че чрез индивидуален подход полагат максимални усилия, за да постигнат оптимални резултати.

Darbi College разчита на симбиозата между академично и личностно развитие на учениците, за да създава лидерите на утрешния ден. Вижте на място каква е успешната формула. Заповядайте на ден на отворени врати в Darbi College на 18 ноември 2017 г., събота, 12:00-17:00 ч. За регистрация: +359 2 998 30 55 и www.darbicollege.com.