shareit

Ив Сен Лоран и модата, която вече не съществува

| от Дилян Ценов |

Намираме се в края на 50-те години на ХХ век на авеню Монтен в Париж. В пищната сграда цари пълна тишина. Машината работи на максимални обороти. Усещането е като в операционна зала. Всички носят дълги бели престилки, докосват с прецизност материалите, режат с ножици с точност до милиметъра. Скалпелът е игла, а системите са конци, съшиващи плът, която ще оживее върху тялото на някоя неприлично богата жена.

Това е седалището на модна къща „Диор“, на която младият 21-годишен Ив Матийо Сен Лоран е станал творчески директор след внезапната смърт на любимия на цяла Франция дизайнер, Кристиян Диор. Никой не знае дали малкото момче от Алжир ще може да понесе тежестта на короната на човека, който създава революционния в модата new look.

Yves Saint Laurent
Ив през 1958 г.; Getty Images

Няколко месеца по-късно Ив е провъзгласен за „Малкия принц“ на модата. След време американската преса ще го коронова за „Крал на модата“. Години по-късно той ще създаде роклята „Мондриан“, смокингът за жени, ще се срещне с Пиер Берже, за да живеят и работят заедно до края на живота му, ще освободи жените.

Малкото момче от богато семейство, родено в консервативния Оран(Алжир) на 1 август 1936 година, е кралска особа още от момента, в който се ражда. Той е център на внимание в семейството. Всички жени му угаждат и се обличат по неговия вкус. Майка му е кокетката на града, ходи по забави, Ив обича да я наблюдава тайно и да оправя тоалета й. Баща му е един от най-уважаваните хора в града и децата му живеят в изобилие. Ив се увлича от ранна възраст по театъра, започва да рисува свои версии на костюмите от известни пиеси и дори си създава свой въображаем свят, в който той е моделиерът и подписва фактури за рокли струващи 5-цифрени суми.

През 1955 г. едва на 19 години той става част от екипа на Кристиян Диор и става негов ученик. След смъртта на Диор създава колекциите за марката, докато не е уволнен в началото на 60-те години. Войната за независимост в Алжир е в разгара си и той е мобилизиран, но е негоден за военна служба. Патриотите не прощават това и той се превръща в нежелана персона, която по-скоро би навредила на имиджа на марката „Диор“.

013-yves-saint-laurent-pierre-berge-theredlist
Ив и Пиер Берже

Тогава на хоризонта идва Пиер Берже и слага началото на империята Сен Лоран. От 1962 г. двамата заедно преобръщат представите за модата. Ив е гении. Луд. Зависим почти от всичко – от хора, от субстанции, от модата. Капризен до непоносимост. Детето, което свиква с представата, че светът се върти около него, остава такова за цял живот. Знае, че върви към крах и това му харесва. Обожава да бъде център на вниманието, обожава да бъде скандален и знае как да постигне търсения ефект, така че творението (било то прозрачна рокля или негова гола снимка) да остане в историята. Истериите му идват в повече на всички. Мнозина го изоставят, малцина остават. Бети Катру(манекенка), Лулу дьо ла Фалез (директор на отдела за аксесоари) и Пиер Берже (който през 1973 г. прекъсва личните си отношения с него, но двамата остават професионални партньори) са част от групата, която е допусната до вилата на дизайнера в Маракеш. Там времето сякаш е спряло. Там моделиерът създава шедьоврите си.

Кои са шедьоврите? Почти всичко, до което се докосва Кралят става шедьовър. Роклята „Мондриан“ от 1965г. Парфюмът „Опиум“ с известната му гола снимка, която е част от рекламната кампания. Тайорът „Сен Лоран“. Театралните костюми за Зизи Жанмер. Попарт колекцията, прозрачната рокля, колекцията, вдъхновена от руския балет. И разбира се смокингът за жени. Тоалетът, който предизвиква бунт сред световната общественост. Жена с панталон на официални събития?! Недопустимо. Ив го прави не само допустимо, но и изискуемо. Жените не могат да устоят на новия дизайн и творението му става класика, която ще бъде осъвременявана всяка година в продължение на десетилетия.

76cfcfd14f9f95db69fa666ac328aaeb

Ив Сен Лоран със своя смокинг прави онова, което Коко Шанел прави през 30-те със своя костюм с къса пола. Двамата заедно са Кралят и Кралицата на модата.

В онези години е различно. Модата е издигната в култ. Не култа на превзетото превъзнасяне по дрехите, обувките и аксесоарите. Това е култът на Париж, града, в който обществеността е разделена от Сена на бохеми и интелектуалци. Градът, в който стилът е религия. Тогава, когато само най-богатите жени можели да влязат в сградата на улица Бабилон. Там ги глезят така както мъжете им никога няма да могат. Но Ив го може. Той обича жените и посвещава живота си на тях. Това е вечният кръг, в който жената доброволно му дава тялото си, а той пък я прави красива и събира сили да продължи. Само това не унищожава. Всичко друго е подвластно на разрухата му, но не и това. Защото именно то я провокира. Лудият крал винаги ще разрушава, защото може да си го позволи и защото може да понесе последствията.

Yves Saint Laurent And Deneuve
Ив и Катрин Деньов; Getty Images

Всичко това се случва в едно друго време. Време, в което графинята на Уиндзор идва до Париж, за да й ушият тоалет, който няма да стане на нито една друга жена по света. Време, в което модата още не е индустрия. Онези години, когато компании за производство на автомобилни гуми още не си позволяват да искат името на марката. Годините в които Даяна Вриланд може да те унищожи с една статия.

Но последвалата индустриализация на модата е пагубна за гения, който вижда все по-малко истинска красота в изфабрикувания свят на наближаващия XXI век. Затова през 2002 г. се оттегля. През 2008 г. умира без да знае от какво. Другите знаят, но по желание на Пиер Берже никой не му съобщава диагнозата. Детето е пазено до самия му край. След смъртта произведенията на изкуството, които той и партньорът му събират през целия си живот, са продадени на търг и с парите е основана фондацията „Ив Сен Лоран“. Начело на нея и до днес е Пиер Берже, който се грижи за наследството на най-великия мъж в модата.

„Без елегантност в сърцето, няма елегантност.“ – Ив Сен Лоран

 
 
Коментарите са изключени