Ив Сен Лоран и модата, която вече не съществува

| от Дилян Ценов |

Намираме се в края на 50-те години на ХХ век на авеню Монтен в Париж. В пищната сграда цари пълна тишина. Машината работи на максимални обороти. Усещането е като в операционна зала. Всички носят дълги бели престилки, докосват с прецизност материалите, режат с ножици с точност до милиметъра. Скалпелът е игла, а системите са конци, съшиващи плът, която ще оживее върху тялото на някоя неприлично богата жена.

Това е седалището на модна къща „Диор“, на която младият 21-годишен Ив Матийо Сен Лоран е станал творчески директор след внезапната смърт на любимия на цяла Франция дизайнер, Кристиян Диор. Никой не знае дали малкото момче от Алжир ще може да понесе тежестта на короната на човека, който създава революционния в модата new look.

Yves Saint Laurent
Ив през 1958 г.; Getty Images

Няколко месеца по-късно Ив е провъзгласен за „Малкия принц“ на модата. След време американската преса ще го коронова за „Крал на модата“. Години по-късно той ще създаде роклята „Мондриан“, смокингът за жени, ще се срещне с Пиер Берже, за да живеят и работят заедно до края на живота му, ще освободи жените.

Малкото момче от богато семейство, родено в консервативния Оран(Алжир) на 1 август 1936 година, е кралска особа още от момента, в който се ражда. Той е център на внимание в семейството. Всички жени му угаждат и се обличат по неговия вкус. Майка му е кокетката на града, ходи по забави, Ив обича да я наблюдава тайно и да оправя тоалета й. Баща му е един от най-уважаваните хора в града и децата му живеят в изобилие. Ив се увлича от ранна възраст по театъра, започва да рисува свои версии на костюмите от известни пиеси и дори си създава свой въображаем свят, в който той е моделиерът и подписва фактури за рокли струващи 5-цифрени суми.

През 1955 г. едва на 19 години той става част от екипа на Кристиян Диор и става негов ученик. След смъртта на Диор създава колекциите за марката, докато не е уволнен в началото на 60-те години. Войната за независимост в Алжир е в разгара си и той е мобилизиран, но е негоден за военна служба. Патриотите не прощават това и той се превръща в нежелана персона, която по-скоро би навредила на имиджа на марката „Диор“.

013-yves-saint-laurent-pierre-berge-theredlist
Ив и Пиер Берже

Тогава на хоризонта идва Пиер Берже и слага началото на империята Сен Лоран. От 1962 г. двамата заедно преобръщат представите за модата. Ив е гении. Луд. Зависим почти от всичко – от хора, от субстанции, от модата. Капризен до непоносимост. Детето, което свиква с представата, че светът се върти около него, остава такова за цял живот. Знае, че върви към крах и това му харесва. Обожава да бъде център на вниманието, обожава да бъде скандален и знае как да постигне търсения ефект, така че творението (било то прозрачна рокля или негова гола снимка) да остане в историята. Истериите му идват в повече на всички. Мнозина го изоставят, малцина остават. Бети Катру(манекенка), Лулу дьо ла Фалез (директор на отдела за аксесоари) и Пиер Берже (който през 1973 г. прекъсва личните си отношения с него, но двамата остават професионални партньори) са част от групата, която е допусната до вилата на дизайнера в Маракеш. Там времето сякаш е спряло. Там моделиерът създава шедьоврите си.

Кои са шедьоврите? Почти всичко, до което се докосва Кралят става шедьовър. Роклята „Мондриан“ от 1965г. Парфюмът „Опиум“ с известната му гола снимка, която е част от рекламната кампания. Тайорът „Сен Лоран“. Театралните костюми за Зизи Жанмер. Попарт колекцията, прозрачната рокля, колекцията, вдъхновена от руския балет. И разбира се смокингът за жени. Тоалетът, който предизвиква бунт сред световната общественост. Жена с панталон на официални събития?! Недопустимо. Ив го прави не само допустимо, но и изискуемо. Жените не могат да устоят на новия дизайн и творението му става класика, която ще бъде осъвременявана всяка година в продължение на десетилетия.

76cfcfd14f9f95db69fa666ac328aaeb

Ив Сен Лоран със своя смокинг прави онова, което Коко Шанел прави през 30-те със своя костюм с къса пола. Двамата заедно са Кралят и Кралицата на модата.

В онези години е различно. Модата е издигната в култ. Не култа на превзетото превъзнасяне по дрехите, обувките и аксесоарите. Това е култът на Париж, града, в който обществеността е разделена от Сена на бохеми и интелектуалци. Градът, в който стилът е религия. Тогава, когато само най-богатите жени можели да влязат в сградата на улица Бабилон. Там ги глезят така както мъжете им никога няма да могат. Но Ив го може. Той обича жените и посвещава живота си на тях. Това е вечният кръг, в който жената доброволно му дава тялото си, а той пък я прави красива и събира сили да продължи. Само това не унищожава. Всичко друго е подвластно на разрухата му, но не и това. Защото именно то я провокира. Лудият крал винаги ще разрушава, защото може да си го позволи и защото може да понесе последствията.

Yves Saint Laurent And Deneuve
Ив и Катрин Деньов; Getty Images

Всичко това се случва в едно друго време. Време, в което графинята на Уиндзор идва до Париж, за да й ушият тоалет, който няма да стане на нито една друга жена по света. Време, в което модата още не е индустрия. Онези години, когато компании за производство на автомобилни гуми още не си позволяват да искат името на марката. Годините в които Даяна Вриланд може да те унищожи с една статия.

Но последвалата индустриализация на модата е пагубна за гения, който вижда все по-малко истинска красота в изфабрикувания свят на наближаващия XXI век. Затова през 2002 г. се оттегля. През 2008 г. умира без да знае от какво. Другите знаят, но по желание на Пиер Берже никой не му съобщава диагнозата. Детето е пазено до самия му край. След смъртта произведенията на изкуството, които той и партньорът му събират през целия си живот, са продадени на търг и с парите е основана фондацията „Ив Сен Лоран“. Начело на нея и до днес е Пиер Берже, който се грижи за наследството на най-великия мъж в модата.

„Без елегантност в сърцето, няма елегантност.“ – Ив Сен Лоран

 

 
 

Моделката, която гледа овце

| от chronicle.bg |

Хейда Асгеирсдотир живее насред зелената пустош. У тях е тихо, чува се  и само телевизорът, който мърмори в съседната стая при майка й. Хейда не е по разговорите с журналисти. Тя е фермерка в овцефермата в Лиотарстадир (Ljótarstaðir) – място толкова отдалечено, че самите исландци го наричат отдалечено.

Асгеирсдотир е бивш модел, но истава известна в Исландия за това, че се противопоставя на строежа на хидроелектроцентрала, която щеше да раздели и наводни земята й. След като се съгласява да помогне за написването на книга за опазването на околната среда заедно с журналиста Стейнън Сигурдардотир, Хейда открива, че въпросната книга е озаглавена „Heiða – Fjalldalabóndinn (което се превежда като „фермерът в долината“, това е прякорът й)“ и е за самата нея, а не за борбата й срещу централата. „Исках внимание заради централата, но после се оказа, че цялата книга е за мен. Исках да изчезна вдън земя, имах чувството, че ще получа инфаркт.“ обяснява тя пред сайта peoplewemet.org

Днес Хейда е на 40. Тя е била модел през късните си тийнейджърски и ранни 20 години.

908688

„Бях високо, кльощаво хлапе и един ден една жена ми каза, че мога да бъда модел. Изведнъж беше добре да изглеждаш смешно“, така тя описва пътят си към моделството.

Животът й обаче не се променя из основи – тя не харесва да седи редом с 50 други момичета и да се опитва да бъде най-красивата. Затова напуска моделството и започва работа като учител и полицай.

Когато е на 23, здравето на баща й се влошава и понеже сестрите й не се интересуват много, тя поема семейната ферма… 6464 хектара. Там тя гледа 500 овце, с които се оправя до голяма степен сама. През лятот овцете пасат навън и тя се възползва от свободното време, за да поправи каквото има за поправяне. Те я и много опитен овцестригач като направи фурор на тазгодишното световно първенство по стригане на овце в Нова Зеландия.

Трудна работа е да прехвърляш слама и да караш 20-тонни земеделски машини, но това, което Хейда никога няма да си признае и сигурно никога нямаше да знаем, ако не беше книгата за нея – тя е голяма феминистка и иска да покаже на всички жени, че могат да правят каквото си искат. Тя израства с жена президент в Исландия и има прическа и играчки подобни на мъжките.

Земята й е голямата й любов. След като публикуват книгата за нея през 2016 година, тя често намира бележки с окуражителни думи и бутилки с алкохол в пощата си. Последно намира бутилка коняк с надпис „С любов, от читатели“.

За Хейда връзката никога не е била приоритет. Във фермерската работа няма доходи за двама, пък и не обича да спори с някого и да й казват какво да прави.

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.

 
 

„Островът на кучетата“ и още страхотни анимации, които ще гледаме на Киномания 2018

| от chronicle.bg |

Освен редицата игрални филми, които ще гледаме в следващите две седмици, тазгодишната Киномания ще зарадва почитателите си с три вълнуващи анимации за пораснали. 

Публиката ще може да се наслади на последното творение на Уес Андерсън „Островът на кучетата”, „Рубен Бранд, колекционер” на Милорад Кръстич, както и на класиката „Жълтата подводница” на режисьора Джордж Дънинг.

„Островът на кучетата” е втората анимация на Уес Андерсън, която отново е създадена с много усет към детайла в неподражаемия причудлив стил на режисьора. Историята поставя важни философски въпроси и дава повод за размисъл върху глобалната криза на ценности. Филмът вече беше оценен високо от критиката и публиката и грабна „Сребърна мечка” на Берлинале за режисура.

В антиутопичния японски град Мегасаки, в едно недалечно бъдеще корумпираният кмет на града е заточил на отдалечено сметище, наречено „Боклучавия остров” всички домашни кучета, заради кучешки грип. 12-годишното момче Атари търси своето куче-пазител – Спотс. На острова, с помощта на новите си приятели – банда мелези, той предприема епично пътуване, което ще реши съдбата и бъдещето на цялата префектура.

Цяло съзвездие от известни холивудски актьори като Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън и др. озвучават гласовете на кучетата, а разказвачът (и интерпретатор на японските реплики) е с гласа на Франсиз Макдорманд.

Самият „Островът на кучетата“ е вдъхновен от работата на Акира Куросава и отдава почит на японското кино. Филмът ще има 5 прожекции на Киномания, като в кино „Люмиер Лидл” публиката може да го види в събота – 17 ноември от 21:00 часа.

Ruben Brandt, Collector 2

Унгарският анимационен филм на режисьора Милорад Кръстич „Рубен Бранд, колекционер” е изпълнен с препратки към историята на изкуството и замайващи тълкувания на модерните психологически идеи.

Филмът носи атмосферата едновременно на мистерия и трилър и разказва за психиатърът Рубен Бранд, който, след смърта на баща си, е измъчван от кошмари, свързани с някои от най-великите картини в света. Заедно с четирима от своите пациенти той успява успешно да осъществят обири в Лувъра, Тейт, Уфици, Ермитажа и МoMa и да открадне 13 от най-известните картини. Прожекцията в „Люмиер Лидл” е на 27 ноември.

Yellow Submarine - 1968

Превърналата се в класика анимация „Жълтата подводница” ще бъде показана на Киномания по повод 50 години от премиерата си. Както подсказва заглавието, филмът на режисьорът Джордж Дънинг е по сюжет, вдъхновен от непреходния хит на Джон Ленън и Пол Маккартни, а музиката е на самите „Бийтълс”.

В „Жълтата подводница” музикантите от легендарната група се съгласяват да придружат Капитан Фред в неговата подводница и да отидат в приказната страна Пепърландия, която трябва да бъде освободена от мразещите музиката Сини Скръндзи.

Филмът е живописен еквивалент на света на „Бийтълс”, верен на техния дух, а песните на Бийтълс се превръщат в невероятни илюстрации. Публиката на Киномания може да го види в „Люмиер Лидл” още тази събота – 17 ноември от 19:00 часа, както и на още няколко прожекции в партньорските кина.