shareit

Италианско лято

| от Хайнрих Лингнер |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Неземно красивите пейзажи на езерото Гарда. Слънцето тъкмо се показва иззад величествените планини. Утринният вятър вее косите ни. Време е за малко от онези незабравими емоции, които човек може да изживее единствено в Италия.

Лятото в Италия е наистина очарователно – както междувпрочем и всеки друг сезон в тази страна. И все пак не очаквайте от мен да използвам следващите редове, за да вмятам цитати от музикални изпълнения като „Azzurro“ или „Un’estate italiana“. Въпреки че второто споменато парче всъщност доста добре би паснало на настроението, но както и да е.

Намираме се на източния бряг на езерото Гарда – без съмнение едно от най-красивите места на Стария континент, а вероятно и в света въобще. Нощ е, а дъждът не престава да се сипе навред, включително и върху предоставения ни Fiat 124 Spider. Независимо от това, фотографът ни настоява да бъдем готови за снимки по изгрев слънце. И, както обикновено, се оказва прав…

На разсъмване виждаме как облаците се отдалечават по посока Адриатика, докато първите лъчи на слънцето се показват иззад величествените планинския масиви, огрявайки върху ослепителните гледки в околността. Тестовият автомобил е в цвят Rosso Passione – лаково покритие, което ще струва на клиентите 400 евро. Единственият цвят, за който не трябва да се доплаща, се нарича Gelato бяло, останалите варианти металик са опция. Интересното е, че т.нар „страстно червено“ всъщност е единственият наистина ярък тон в палитрата от предлагани за модела цветове. Странно, защото автомобил като 124 Spider положително би изглеждал добре в искрящо Arancio, пастелно Verde Pino или пък топло лимонено Giallo. Пак се отплеснах – предполагам никой не ме пита за мнението ми по въпроса. Което всъщност не ми пречи да го изкажа. Защото една малко по-богата гама от цветове би придала на произвеждания в Хирошима модел на Fiat значително повече „Fascino Italiano“.

Затова пък италианският дух определено е налице при задвижването на автомобила. Двигателите се произвеждат в Италия и биват изпращани към Mazda в Япония, където се сглобява 124 Spider. Двата предлагани варианта на двигателя 1.4 Multiair разполагат със 140 и 170 к.с. По-мощната от тях носи класическото наименование Abarth, а изпробваният от нас вариант е с простичкото име Turbo. Това, че автомобилът, който карахме, беше с по-слабия мотор, по никакъв начин не би могло да се възприеме като минус. Според заводските данни с това задвижване моделът развива максимална скорост 215 км/ч и се ускорява от място до 100 километра в час за 7,5 секунди. Това обаче са просто сухи числа – много по-важно е как се усеща автомобилът в действителност.

Гюрук с очарователно прост механизъм

Сега е моментът, в който коравите фенове на Fiat ще трябва да бъдат наистина силни, защото този Fiat се управлява като… MX-5, както може и да се очаква. А това е прекрасно! Фантастична управляемост, автентично усещане от пътното поведение, максимално опростена ергономия – всички тези суперлативи са добре познати от японския модел. Едно от големите преимущества на роудстъра на Mazda, което от Fiat с право са заимствали без никакви промени, е очарователната със своята простота конструкция на мекия сгъваем покрив. Най-обикновен, добре изработен текстилен гюрук, който се отваря на ръка. Без никакви високи технологии, ненужна автоматизация и прочее. Отварянето и затварянето му отнема броени секунди – например докато изчакваме на пешеходната пътека пред нас група възрастни туристи да пресекат път SR 249, който води от Тори дел Бенако към езерото. Вятърът започва да роши косите ни, а времето постепенно се стопля. Езерото блести в удивително наситен син цвят, напомняйки, че тези красоти тук произхождат от края на ледниковия период, когато едновремешният гледчер постепенно се е стопил, превръщайки се в сегашното величествено езеро. Навремето то се наричало Лакус Бенакус, а името Гарда се появява през средновековието. По-интересното всъщност е това, че още от времето на Римската империя местните го наричат „Омагьосаното езеро“ – твърде подходящо наименование за място, съхранило непокътната своята красота през вековете, сякаш извън времето и пространството.

Поемаме с Fiat по посока север, към Малчесине. От лявата ни страна проходът Монте Балдо ни зове, а отдясно все още се простират кристално чистите води на езерото. Време е за кратка почивка с капучино и лека закуска. Тъкмо преминаваме към подходящо за целта място, така че паркираме на сянка и се заемаме с осъществяването на намеренията си. Кафето е прекрасно – както навсякъде в Италия, при това не достъпна цена.

Мощен и култивиран турбомотор

Потегляме отново нагоре през планината. Пътят се извива в невероятни серпантини, а движението става все по-рехаво. Маршрутът е популярен преди всичко сред търсачите на екстремно планинско каране, което личи и по задминаващите ни отвреме-навреме мотори. От което по никакъв начин не бихме искали да си направите погрешния извод, че италианско-японският роудстър е бавен – тъкмо обратното. Турбомоторът е енергичен, темпераментен и енергичен, има значително по-мощна тяга в сравнение с атмосферния агрегат на MX-5, маниерите му на работа също са по-фини в сравнение с японския дериват. Или казано накратко, по-доброто задвижване се предлага от Fiat. Трансмисията отново е дело на Mazda, тъй като към момента Fiat не може да предложи подобен агрегат за конструкция с надлъжно разположен отпред двигател и задвижване на задния мост с помощта на карданен вал. Което всъщност е интересно явление предвид златните години от миналото на компанията, но… времената се менят. Ходът на лоста е съвсем къс, а превключването е леко, точно и отсечено, точно както и в MX-5. Поведението на задния мост е игриво, но предвидимо и никога опасно.

Горе в планината постепенно захладнява. На запад вече се вижда Монте Тремалцо, а до Каприно Веронезе ни остават съвсем малко километри. Затова и не съжаляваме, че над главите ни отново започват да се събират облаци. Просто затваряме гюрука – на ръка, разбира се. Както подобава в един класически роудстър. И продължаваме пътуването си през италианското лято, което е очарователно дори когато е дъждовно.

В актуалния августовски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

BMW M1 – Тестовете са гвоздея в програмата на auto motor und sport, докато спортните автомобили са коронната дисциплина на BMW. Затова няма нищо по-естествено от това М1 – най-спортният модел в историята на баварците, да премине отново през тестовата ни програма.
Audi S5 Coupé в Португалия – Първото запознанство с новото спортно-елегантно купе на марката с четири пръстена на емблемата ни отведе в Португалия.
Fiat 124 Spider на езерото Гарда – Време е за малко от онези незабравими емоции, които човек може да изживее единствено в Италия.
Среща на поколенията: Lamborghini Muira и Aventador – Две италиански спортни легенди, която ще се помни дълго.

Bugatti Chiron – Зад волана е Волфганг Дюрхаймер, президент на фирмата Bugatti.
Mercedes GLE 500e 4Matic, Volvo XC90 T8 AWD – Те са бързи, завладяващо мощни, доста скъпи и все пак разумни решения. Това са plug-in хибридите на Mercedes и Volvo.

Реставрация на BMW 635 CSi – Как не успяхме да разбием един мит и какво научихме от един любител на автомобилната класика.

В преддверието на Ада 3 – Завършваме поредицата за това какво се случва в химическия реактор, наречен двигател с вътрешно горене, и как се генерират вредни вещества в отработилите газове.

30 нови модела във всички класове – Търсите динамичен, практичен или електрически автомобил? Ето новостите, които очакваме на пазара до 2018 година.
Hyundai i120 Active – Първи километри зад волана на новия модел на корейската компания.

Polaris Slingshot – „Прашката“ е возило, което ще ви удиви със своята екстремност.

 
 
Коментарите са изключени