Италианският премиер Енрико Лета в „Стоманагейт“
|
|
Италианският премиер Енрико Лета се изправи пред буря от критики, след като в интервю за ирландски вестник се похвали, че останалите европейски лидери го смятат за човек с „топки от стомана“, предаде ДПА.
„Смаян съм от реакциите в медиите след думите ми“, заяви днес Лета. „Това е изречение, което никога не съм казвал“.
В пост в Туитър по-рано той нарече случая „Стоманагейт“. Лета добавя, че оригиналните му думи са били променени при превода на италиански от журналиста на вестник „Айриш таймс“ Пади Агню.
Ma #Grillo non hai altro da fare? Segnalo che tutto lo #steelgate è semplicemente per traduzione idiomatica fatta dal giornalista irlandese.
— Enrico Letta (@EnricoLetta) November 7, 2013
Според Агню, Лета казал на италиански: „Да, те казват, че Лета има топки“. Журналистът добавил „от стомана“ за по-изразително.
Зададеният въпрос е бил дали знае какво говорят за него в европейските правителства, след като поиска вот на доверие в парламента след седмици заплахи от страна на бившия премиер Силвио Берлускони да събори правителството.
Забележката предизвика буря от критики от десните вестници, които подкрепят Берлускони, както и от опозиционното Движение Пет звезди. Неговият лидер Джузепе „Бепе“ Грило кръсти Лета „Стоманените лъжи“. На италиански това е игра на думи с „palle“, което означава „топки“, и думата „balle“, означаваща „лъжи“.
Грило освен това обвинява Лета, че е нарушил няколко свои обещания като намаляването на данъците и промяната на избирателния закон.
В отговор Лета се обърна към Грило през Туитър, като го попита „Нямаш ли какво друго да правиш?“.
Коментарите са изключени
Хеликоприонът – когато акулите не са достатъчно страшни
|
|
През 2011 г. в местността Фосфория в Айдахо, САЩ, е открита кръгла челюст със зъби (зъбна въртележка) от съществото хеликоприон. Тя е с дължина 45 см.
Сравненията с други подобни екземпляри показват, че животното, което е носило тази челюст, би било с дължина около 10 метра. Друга, още по-голяма такава челюст, която е открита през 1980 г. (но откритието й не е оповестено до 2013 г.), всъщност е открита на същото място. Тя е непълна, но може да се прецени, че би била около 60 см и би принадлежала на животно, което вероятно е надвишило 12 м дължина
До 2013 г. единствените известни вкаменелости от тази риба са били зъбите й, които са държани от зъбна кост и силно напомнят на циркуляр. Тъй като скелетите им са направени от хрущял, те се разлагат, след като умрат. Освен ако някаква случайност не ги запази – за челюстта не се знае, че е долна чак до откриването на череп на един подобен вид, Ornithoprion.
Разбира се, правени са модели на челюстта на Helicoprion. В книгата от 1994 г. „Planet Ocean: A Story of Life, the Sea, and Dancing to the Fossil Record“ авторът Брад Матсен и художникът Рей Трол описват и изобразяват пример за такъв модел. Техният модел предполага, че звярът няма зъби на горната челюст, освен тези, срещу които долните режат. Двамата предполагат също, че животното има дълъг и много тесен череп с дълъг нос, близък до този на съвременната акулата гоблин.
Повече от век не е ясно дали кръглата челюст е долна или горна (или странична…). По-старите реконструкции я поставят в предната част от долната страна. Реконструкция от 2008 г., създадена от Мери Периш под ръководството на Робърт Пърди, Виктор Спрингер и Мат Карано за Smithsonian, я поставя по-дълбоко в гърлото, въпреки че други проучвания не приемат тази версия. Проучване от 2013 г., основано на нови данни, поставя зъбното колело в задната част на устата, където то заема цялата долна челюст.
Коментарите са изключени
Изобретяването на острилката за моливи
|
|
На 20 октомври 1828 г. математикът Бернар Ласимон от Париж получава патент с номер 2444 за своето изобретение „taille crayon“, което преведено на български от френски означава „точило за молив“. Година след получаването на патент, за „taille crayon“ се пише във влиятелен вестник за политика и литература и точилото се изтъква като предпочитан начин за заостряне на моливи (спрямо дялкането им с нож). В него са използвани две малки метални пили, поставени в дървено кубче, с които се издялква, изстъргва и смила молива, за да се наостри. Въпреки че това е първата механична острилка, тя оказва се не е много по-бърза, нито изисква по-малко усилие, отколкото подострянето с нож.
Около десет години по-късно, през 1837 г., британците създават свое острило. „Патентованата острилка за молив“ на Купър и Екщайн се появява в The Mechanic’s Weekly – научен седмичник, основан и редактиран от Джоузеф Клинтън Робъртсън. Те наричат своето изобретение „Styloxynon“ и неговото описание в изданието е доста близко до острилката на Ласимон: „две остри пили, плътно поставени заедно под прав ъгъл в малко кубче от палисандрово дърво“. В края на текста обаче пише: „Когато се вкарва чисто нов молив за първи път, той трябва първо грубо да бъде поиздялкан с нож, преди да се използва Styloxynon.“
Излишно е да казваме, че все още е необходима работа по острилката.
Десетилетие пък след Styloxynon, друг французин, Тери де Еставо, проектира това, което и до днес ще използваме в острилките за моливи. Еставо прави предмет с конусовидна форма, в който, когато моливът се вмъкне и завърти, всички страни на молива се издялкват веднага и това прави процеса на острене много по-бърз. От този момент нататък острилки с такъв конус се появяват в цяла Европа, макар и с леки промени в дизайна. Всъщност, в Early Office Museum показва, че общината на Ню Йорк закупува механични острилки за моливи за офисите си още през зимата на 1853 г. от английска компания за един долар и петдесет на парче (около 42 долара днешни пари). С нарастването на търсенето на острилки за моливи нараства и необходимостта от масовото им производство, и в процеса цената се понижава.
Тук в картинката се появява и Уолтър К. Фостър, който според много източници патентова първата американска острилка за моливи през 1851 г., която има подобрения по първоначалния конус, така че да може да се произвежда по-лесно масово.
Към 1857 г. материалв търговско списание посочва, че Фостър и неговите служители правят по над 50 долара бруто (7 200 долара днес) на ден от острилките поради „все по-широкото търсене за износ за Европа с всеки изминал ден“. До 1860 г. книгата „The Practical Draughtsman’s Book of Industrial Design“ от Франция пише, че „сега американците вече ни доставят нещо по-просто и по-евтино“.
През следващите тридесет години острилката за моливи ще се произвежда масово в целия свят в различни размери, форми и модели за премахване и остъргване на излишната дървесина от молива. И все пак, острилката за молив все още не е перфектна – основният проблем е, че всички те изискват от човека или да върти молива и да държи острилката стабилно, или да завърти острилката и да държи молива стабилно, за да получи желания остър връх. През 1896 г. Planetary Pencil Pointer на компанията от Чикаго A.B. Dick промени това.
Приличаща малко на резачка за хартия, при тази острилка потребителят вмъкна молив в „патронник“ – специално място за от дърво – а след това два два диска „се завъртат около оста си, докато се въртят и около върха на молива“. За много кратко време човек получава перфектно заточен молив. През 1904 г. острилката за молив Olcott подобрява още повече ефективността с цилиндрична режеща глава за по-чисто рязане.
Някъде по същото време с Planetary Pencil Pointer на A.B. Dick , мъж от Фолс Ривър, Масачузетс, забеляза, че има друг проблем във връзка с острилката за моливи. Джон Лий Лав е дърводелец по професия, така че винаги имаше нужда от молив. Нуждае се обаче от острилка, която е преносима, лесна за употреба и няма да направи много боклук. И така, той сам е проектира и патентова това, което му трябва.
С американски патент №594114, озаглавен просто „Острилка за молив“, се описва проста, лека, с манивелно задвижване острилка за моливи, която улавя боклука при работа с нея. Освен това, както пише в патента, той би могъл да действа и като „орнамент за бюро, тежест за хартия, както и за други по-прости цели“. Този тип острилка е наречена „острилката на Лав“.
Следващото важно подобрение за острилката за моливи е добавянето на електричество. Въпреки че изглежда електрическите острилки за моливи са били изобретени някъде през 1910 г., те не са били в серийно производство до 1917, когато с това се заема компанията Farnham Printing & Stationery Co от Минеаполис. Дори тогава, въпреки че ги има и се използват от големите офиси, този тип острилки не са били широко достъпни чак до 40-те години.
Коментарите са изключени
Бялата смърт на Финландия – един дребен фермер и жесток снайперист
|
|
В зората на Втората Световна война, когато Хитлер започва да прави редица военни маневри, покорявайки бойно поле след бойно поле, използвайки армия на амфетамини, Йосиф Сталин решава да разшири сериозно своите владения около Ленинград. За целта се опитва да предложи на Финландия подмяна на територии, но след като получава отказ, решава да поведе мащабна военна операция срещу страната. За жалост точно този конфликт ще доведе до хиляди жертви и свалянето на морала сред съветската аудиторията. Ясно е, че предимството на руската армия е употребата на много по-модерна техника и достатъчна издържливост, която се закалява допълнително във финландската зима.
Единственият пропуснат сценарий от Сталин, Мерецков, Ворошилов и Тимошенко (главнокомандващите на червената армия) е воденето на партизанска война. Статистиката разкрива една невероятна подробност в проведените военни маневри. Червената армия разполага със страховит човешки капитал и близо 6000 танка и още 3880 самолета.
Финландската армия може да се похвали с едва 32 танка и около 114 самолета. На хартия всичко това изглежда повече от трагично и във всеки друг сезон е ясно, че финландците нямат никакъв шанс. Съдбата обаче е на тяхна страна и щом зимата започва да разгръща своята пелерина, домакините имат значително предимство. Директният конфликт вече не е за предпочитане. Партизанската война, която финландците водят е демонстрация на невероятен дух.
Полева кухня на финландски войници
Снимка: By Unknown – https://finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-111734, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65509885
Господарите на севера просто не можели да се предадат толкова лесно и използвали всички възможни стратегии за свалянето на морала на противника. Може би това е единствената война, в която труповете на жертвите стоят изправени и се използват за щит срещу вражеските куршуми.
Някои от телата били минирани, други често замръзвали с ужасяващите си лица и бавно и сигурно в рамките на следващите три месеца, зимният ад на войната успял да накара всеки войник на Червената армия да се съмнява сериозно в командите на своя велик лидер. И ако това не е достатъчно, всеки финландец бил готов да вземе сериозно количество жертви, преди да изгуби живота си. Можете да чуете много героични истории, но наградата за най-отличен финландски войник и герой се пада на г-н Симо Хаюха.
Симо Хаюха
Снимка: By Simo_hayha_honorary_rifle.png: Finnish Military Archivesderivative work: Materialscientist – This file was derived from: Simo hayha honorary rifle.png:, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18849139
Симо е местен финландски фермер с много невинна усмивка, нисичък на ръст и доста скромен човек, който рядко говори и предпочита действията. Когато войната избухва, Симо е в разцвета на силите си – 33 години. За разлика от тренираните професионални войници, финландската армия разполага само с доброволци и предимно фермери, които по един или друг начин трябвало да защитават своите животни. Основно хоби на местните жители много често било именно ловуването през зимата, а отстрелването на вълк е била особена чест за всеки ловец.
Това е доста обещаваща статистка за хората, които са свикнали с лютия климат и през по-голямата част от времето се предвижват на ски и ловуват. Нападението през зимата е практически самоубийство, както всички гости ще разберат след 3 месеца. Според последната направена статистика във Финландия има около 300 000 регистрирани ловни оръжия, а както се досещате, всеки ловец може спокойно да промени целта си от хищници към хора. Точно така направил и Симо. За много кратко време успял да отстреля прилично количество от врага и да спечели своя прякор „Бялата смърт“.
Финландски войник маркира стъпките на противника
Снимка: By Unknown – https://www.finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-108548?lng=en-gb, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64835142
Използвайки добрата ловна стратегия, г-н Смърт предпочитал да заема своята стрелкова позиция през нощта. В повечето случаи успява да поразява мишената си на разстояние от 250 метра. Боецът очевидно успял да внесе достатъчно смут в редиците, след като неговият куршум винаги бил придружаван с мощни артилерийски обстрели в периметъра. В повечето случаи руснаците се надявали, че ще го поразят, докато се опитва да се евакуира, но и това не помагало, никой не можел да забележи къде се крие вражеския мерник.
Мосин – Наган от Втората Световна война
Снимка: By Armémuseum (The Swedish Army Museum) – Armémuseum (The Swedish Army Museum) through the Digital Museum (http://www.digitaltmuseum.se), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18374042
По някаква причина точно този човек не се страхувал особено и запазвал хладнокръвие, което отговаря на външните температури – от минус 20 градуса по Целзий. Когато не бил в стрелкови заслон, Хаюха се занимавал с щателно почистване на пушката си. По ирония на съдбата, предпочитаното оръжие е Мосин-Наган именно от Русия. Снайперът демонстрирал още много бойни качества, с които ще пренапише историята на снайперистите. Любима практика била да покрива устата си със сняг, за да не може никой да забележи топлия му дъх.
Друга практика била да замрази снега около позицията си, за да не може при стрелба да се повдигне и да го издаде. Освен пушка, дребният финландец с поразяващ мерник използвал и малка лопатка, с която да изкопае своето укритие, да се заледи и да чака поредния офицер, който ще се изпречи на пътя му. За една вечер успявал да потъне в снежната покривка и дори дулото на пушката не можело да бъде забелязано.
Друг интересен факт е, че боецът никога не пожелал да използва оптика и всяка премерена стрелба ставала единствено с мерника на пушката и бистрия поглед. Дори и без оптически мерник, за когото казвал, че най-вероятно ще отрази светлина и ще го издаде, Симо успял да повали повече от 500 човека. Освен леден страх за противника, г-н Бяла Смърт е използван стабилно в пропагандата на своя народ.
Военни и цивилни знаели, че някъде там един дребен фермер не прощава със своя Наган. Когато правителството разбрало за неговия героичен подвиг, побързало да го награди с чисто нова специално разработена снайперска пушка. Педантът отказал, неговото оръжие служило вярно и нямало смисъл да се променя. Все пак никой не е безсмъртен в тези сражения и веднъж Симо е забелязан от противника.
При обстрел на неговата позиция е ударен в челюстта и лежи в кома около 11 дена. Събужда се едва, когато е подписан мир между двете страни. Героят на Зимната война успява да се възстанови и до края на живота си се занимава с лов и развъждане на ловни кучета. Често разказва за войната, че просто е свършил това, което е било поискано от него, както са направили и много други сънародници. Умира през 2002 г. на 96-годишна възраст в дом за ветерани.
Коментарите са изключени
С какво сме притъпявали болката при операции преди да има упойки
|
|
Освен страстното поглъщане на алкохол и наркотици в дози, достатъчни да предизвика безчувственост, през по-голямата част от историята си хората от западните цивилизации са успявали да изтърпят операция с помощта на не много повече от безобразен стоицизъм и воля.
Веществата, които днес бихме нарекли „наркотици“, както и алкохолът са били добре познати в древния свят. В Левантите са открити артефакти, изобразяващи опийни макове, датиращи от 4000 г. пр. н. е., а най-ранните доказателства за производството на шумерска бира са от близо 3000 г. пр. н. е. Освен това, черна попадийка (hyoscyamus niger), член на семейството на нощниците, е била ползвана за облекчаване на болката, още откакто вавилонците започват да я прилагат при зъбобол – около 2250 г. пр. н. е.
Черна попадийка
До класическата епоха (гръко-римската цивилизация) много нощници, включително гореспоменатата черна попадийка, са били използвани, освен за спиране на болката, и като приспивателни. Всъщност Омир дори описва приложението им в „Одисея“, където вещицата Цирцея използвала вълшебни билки, за да покорява мъжете и дори да върне Одисей към живота. Тези вълшебни билки се предполага, че включват мандрагора и датура (тръничка), защото и двете притъпяват сетивата, намаляват или дори спират болката, а също и причиняват халюцинации.
По това време в Асирия и Египет „каротидната компресия“, вероятно притискането на каротидната артерия, което спира кръвоснабдяването за малко, докато клетия пациент не припадне, се прилага по време на обрязване и операция на очите.
Каротидната артерия
През Средновековието са постигнати известни подобрения в анестезията, въпреки че до края на 13 век някои лекари накисват гъби в разтвор от опиум и екстракт от някои видове нощници, както и други билки, включително бучиниш, който до известна степен може да предизвика парализа. След това изпаренията от тези гъби се дават на пациента да ги вдиша, а понякога се прилагат и капковото директно върху ноздрите), за да се постигне желаното упойване.
Много историци твърдят, че Парацелз (1493-1541), известния лекар, ботаник и алхимик, успява да открие наркотичния ефект на етера през 1525 г., докато експериментира с ефектите му върху пилета. Смята се също, че Валерий Корд (1515-1544), ботаник и лекар, пръв го е синтезирал чрез дестилация на сярна киселина и етанол кото го нарича „сладкото масло на язвителността“.
Газовите упойки стават все по-популярни и до зората на 19 век са открити ползите на азотния оксид, след което и след откриването на морфина от Фридрих Вилхелм през 1805, се знае за съществуването на ефективна анестезия за операция, въпреки че все още такава не се прилага широко.
През 1811 г. писателката Фани Бърни разказа за изпитанието си да се подложи на двойна мастектомия без удобствата на анестезия:
М. ме постави на матрака и разтвори батистена кърпичка върху лицето ми… Мигновено бях заобиколена от 7 мъже и моята медицинска сестра… когато ужасната стомана беше потопена в гърдата ми – прерязване на вени – артерии – плът – нерви… Започнах да издавам писък, който продължи без да спира през целия период на разреза…. [Още повече], докато плътта се съпротивляваше по начин толкова насилствен, че противопоставяйки се да умори ръката на хирурга [така че той] да бъде принуден да се промени посоката на рязане отдясно на ляво… Мислех, че може да съм умряла… Аз дори почувствах как ножът се придържа към гръдната кост – остъргва я!
Според Фани цялата операция по рязане и остъргване е продължава 20 минути.
Други пациенти от 19 век обаче не демонстрират така издръжливост. Докато е опериран от известния д-р Робърт Листън (познат още с прозвището си „Най-бързият нож в Уест Енд“), за да бъде премахнат камък в пикочния му мехур, пациентът не издържа, успява да се освободи от ограничителната хватка на помощниците на Листън и бяга от стаята. Твърди се, че Листън все пак го хваща отново и довършва операцията под писъците на мъжа.
До 1847 г. вече е открит хлороформът, който е бил използван по време на раждане, за операции и за стоматологични процедури, въпреки че страничните му ефекти (включително внезапна смърт и увреждане на черния дроб) карат докторите да избягват ползването му. През следващите 40 години са изпробвани и други газове, но повечето в крайна сметка са отхвърлени.
Шишенце с хлороформ
След откриването на кокаина през 1877 г. той е прилаган като анестетик и дори нервен блок до 1884 г. През 1901 г. е открита и каудалната епидурална аналгезия (въпреки че всъщност е открита случайно, когато на пациент е била поставена инжекция невнимателно).
Проблемът с контрола над дишането, когато човек е под упойка, започва успешно да се решава до началото на 30-те години на миналия век, а интравенозните лекарства, като барбитуратът и тиопенталът, се използват от 40-те години, както и мускулните релаксанти, като се започва с кураре – една от най-силните южноамерикански отрови.
Днес анестезията е широко разпространена и като цяло е много безопасна, с пряк риск от смърт по-малък от 1 на 250 000.
Коментарите са изключени
