shareit

Историята не свърши през 1989 г.

| от |

Анализ на сп. Икономист

След 1789 г. късчета от Бастилията са желана декорация за полиците над камините във Франция. Два века по-късно късчета от Берлинската стена обиколиха земното кълбо.

Това е „единственият паметник, който съществува на всички континенти“, вероятно без Антарктика, казва Аксел Каусмейер, директор на берлинската фондация, съхраняваща спомена за Берлинската стена. Това говори много за „мирната революция“, както я наричат германците, чиято кулминация е разбиването на стената на 9 ноември 1989 г. Този уикенд германците отбелязват нейната 25-годишнина с тържества.

Като първата успешна либерална революция в германската история 1989 г. е сравнима по значение с 1789 г., казва Райнер Епелман, ръководител на фондация, изследваща източногерманската диктатура. Дори още по-добре, за разлика от Френската революция 200 години по-рано, германската премина без насилие. Тъй като Берлинската стена раздели не само един град, а също и една страна, един континент и света, падането й носи глобално обещание за свобода. В геополитиката „краят на историята“ изглеждаше възможен, въпреки че по-късно отстъпи на „сблъсък на цивилизациите“, както отбелязват конкуриращи се заглавия на книги от 90-те години на миналия век.

Очакванията на германците бяха най-големи. „Сега това, което е неразделимо, ще расте заедно“, предсказа Вили Бранд, бившият канцлер и кмет на разделения Берлин в деня след падането на стената. Предвиждайки екологичното и икономическо изоставане след 45-годишно комунистическо управление, тогавашният канцлер Хелмут Кол прогнозира „процъфтяващи пейзажи“ на изток.

Едно поколение по-късно германците продължават да спорят дали са се обединили и до каква степен изтокът е процъфтял. От гледна точка на магистрали и друга инфраструктура изтокът днес блести. По някои социални показатели като участие на жените в работната сила или записването на деца в ясли той дори води на запада. Но като цяло според социологически изследвания източногерманците продължават да са по-недоволни от западногерманците.

След години на нетна миграция от изток на запад (която едва наскоро намаля) части от изтока са обезлюдени, особено селските райони. БВП на Източна Германия на глава от населението продължава да е едва 67% от този на Западна Германия. Производителността й е 76% от западната, а броят на заявените патенти – само 29%. Безработицата й е 9,7% спрямо 5,9% на запад. С изключение на няколко промишлени клъстъра, изтокът почти няма големи компании.

Но по-внимателно вглеждане показва, че различията в рамките на Източна и на Западна Германия сега са по-големи, отколкото тези помежду им. Саксония на изток, особено около Дрезден и Лайпциг, е сравнима с Бавария и Баден-Вюртемберг, две жизнени области в Западна Германия. Части от Долна Саксония и Вестфалия на запад са точно толкова западнали, колкото Бранденбург и Мекленбург на изток.

Така че разликите вече не вървят така отчетливо по границите между двете Германии, а между отделни области. Останалото разделение между изтока и запада не е по-силно изразено от социално-икономическите разломи, които разделят Белгия, Италия или Испания. Когато Хелмут Шмид, друг бивш канцлер, определи през 2005 г. Източна Германия като „Южна Италия без мафията“, той всъщност определяше нормалното състояние в Европа. Поради това „пактът за солидарност“, пакетът от германски субсидии за изтока, който трябва да изтече през 2019 г., вероятно ще бъде заменен с помощ за затруднените области, от която и страна на разрушената стена да се намират.

Това трябва да се приеме като успех, казва Карл-Хайнц Паке, бивш финансов министър на източната област Саксония-Анхалт: „Резултатите са по-добри, отколкото обикновено се смята, но по-лоши от очакваното в началото на 90-те години“, казва той. Двете Кореи биха били щастливи, ако някога получат шанс.

Не толкова ясни са паневропейските последици от падането на стената. Обединението, което последва по-малко от една година по-късно, отново постави стария „Германски въпрос“ в европейската история – ще доминира ли обединена Германия на континента? По онова време Великобритания и Франция се страхуваха, че ще го направи. Днес, на петата година от кризата с еврото мнозина в южни страни от еврозоната, подложени на строги икономии, усещат, че тя вече го прави.

Други, най-вече Америка, искат Германия да прави повече. „Германия не е Швейцария, въпреки че някои германци биха искали да вярват, че е така“, казва Робърт Зелик, бивш американски дипломат, който помогна за договарянето на обединението. Самите германци са точно толкова разделени, колкото всички други. Повечето от тях според социологическите изследвания продължават да се придържат към радикалния пацифизъм и дипломатическо сдържане, възприети след Втората световна война. Но елитът заяви, че Германия трябва да поеме повече отговорност. Историята не свърши през 1989 г. Както показва кризата в Украйна днес Европа се нуждае от лидерството на Германия. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени