Историята на Крим, но по руски

| от |

Книгата „Историята на Крим“, излязла наскоро в Русия, бие всички рекорди – тиражът ѝ вече е изчерпан, информира Дойче веле. При това определени епизоди от кримската история очевидно са убегнали от вниманието на авторите.

Тиражът на книгата „Историята на Крим“, излязла през октомври, вече е изчерпан, казват за Дойче Веле от Руското военно-историческо дружество, под чийто патронаж е изготвена книгата. В контекста на актуалните международни катаклизми, популярността на четивото е лесно обяснима, макар книгата да е по-скоро скучна за масовия читател, тъй като съдържа най-вече преразказ на фактите. Книгата не предлага нито илюстрации, нито карти, но пък някои интерпретации предизвикват съмнения относно научната добросъвестност на авторите.

История, писана от патриоти

Руското военно-историческо дружество, инициирало издаването на книгата, е държавна организация, създадена с указ на Владимир Путин през 2012 година. Съгласно официалния сайт на дружеството – сред основните му задачи, наред с другото, е „оказването на съдействие за възпитанието на гражданите на Русия, особено на младежите, в дух на любов, преданост, безкористна служба на родината и уважение към защитниците на отечеството – въоръжените сили на Руската федерация“.

Сериозните руски академични организации отказват да коментират „Историята на Крим“. От Института по руска история заявяват, че имат аналогичен собствен проект и не виждат необходимост да оценяват работата на колегите си. От Института по история към Националната академия на науките на Украйна са далеч по-директни: „Не съм чел тази книга и нямам такива намерения“, казва заместник-председателят на института Генадий Боряк. И допълва, че от известно време изобщо гледа да не поддържа контакти с историци от „страната-агресор“.

Трябва да се отбележи, че предговорът на „Историята на Крим“ е написан от руския министър на културата Владимир Мединский, който – макар да е доктор на историческите науки, е известен с волните си интерпретации на историческите факти. „Моите източници са художествената литература, киното и интернет“, казва през 2009 г. Мединский и продължава: „Пиша не толкова за това, което се е случило или не се е случило, а за това какво ние мислим по въпроса и как тази представа влияе на нашия мироглед и поведение“.

Кримското ханство – разбойническа държава?

Предговорът на министъра на културата напълно отговаря на неговия научен стил. Описвайки причините за завоюването на Кримското ханство от войските на Руската империя, Мединский приковава вниманието на читателя към практиката на татарите да заробват хора: „…не минава и година без поредния набег, кървава сеч и отвеждането на хиляди руски младежи и девойки, овързани с въжета. Пленниците не ги чакало нищо добро – насилие за младежите и девойките, а за мъжете – труд до изнемога“. Същият мотив, впрочем, се повтаря методично и по-нататък в книгата.

Самите кримски татари не са съгласни с тази трактовка на историята. Заместник-председателят на Меджлиса на кримските татари Нариман Джелялов казва за Дойче Веле следното: „Напълно неправилно е Кримското ханство да се разглежда като разбойническа държава. В този период търговия с хора се е извършвала по цял свят, включително в Русия“.

Джелялов е убеден, че едностранчивото представяне на историческите факти е недопустимо и дори опасно, особено в популярната историческа литература. „Бих искал да напомня на авторите, които говорят само за някои факти, а други премълчават, че Руската империя е последната, която отменя робството в Европа. Чак до 1861 година руснаци са продавали хора, при това не само са ги продавали, а са ги заменяли срещу кучета и дори са ги залагали на карти, демонстрирайки пълно презрение към човешкото достойнство“, казва Джелялов и изтъква, че избирателното описание на историческите факти е недопустимо. По неговите думи, това създава напълно изопачена картина у непросветения читател, води до погрешни оценки и реакции в обществото. „Това си е провокация. Всеки професионален историк ще ви каже, че Кримското ханство се е славило не с търговията с роби, а със своите занаяти и култура.“

За трагедията на татарския народ нямало място

В обширния министерски предговор има място за търговията с роби, но не и за този позорен епизод от най-новата руска история – депортацията на кримски татари по време на Втората световна война. В книгата, която е почти 500 страници, на този проблем са посветени точни четири абзаца. За сметка на това въпросът за следвоенното възстановяване на полуострова е удостоен с двойно по-голям обем. „Една книга не може да обхване всички аспекти от развитието на региона. На тази тема трябва да бъде посветен отделен труд“, казват за Дойче Веле от Руското военно-историческо дружество.

Но не е само въпрос на място. Авторите описват депортирането на един цял народ с безстрастния език на официалните съветски документи. Което, по думите на Джелялов, съвсем не се случва за първи път: „Много често се използват данни от официалните документи, без изобщо да се привеждат свидетелствата на очевидци или жертви“. Според Джелялов, именно тези свидетелства са изключително важни. „Тези разкази не бива да се игнорират. Та нали и до днес има хора, преживели този ужас“, възмущава се представителят на Меджлиса.

Да завършим с един фрагмент от спомени на репресирани, публикувани в книгата „Депортирането на кримските татари“: „Хората се вкопчваха в умрелите, плачеха, не ги даваха. А войниците изхвърляха телата на възрастните през вратите, а на децата – през прозорците“. Защо това липсва в книгата „Историята на Крим“? Нима този прочит на историята няма да позволи на Руското военно-историческо дружество да възпитава правилно младежта в дух на любов, преданост и безкористна служба на родината, както е записано в устава на организацията? А съвършено неразбираемо е защо главата, в която са описани тези исторически събития, е наречена „Всесъюзен санаториум“.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Творческо писане за мечтатели

| от chronicle.bg |

Всеки четвъртък в уютната „Кафе-книжарница на мечтите“ собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.

Петима души – всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.

Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.