shareit

История на бодибилдинга в снимки

| от |

Не знам колко от вас са запознати с факта, че състезанията по бодибилдинг са на повече от 100 години!

Всъщност, първото състезание по културизъм е проведено през 1901, за сравнение – първите модерни Олимпийски игри са се провели през 1896 година.

Това пък е видео на първият бодибилдър в света Eugen Sandow, който представя „контрол на мускули“ . Предполагаме, че това са наричали внушителен гръб по онова време.

Ако сравнявате тези момчета, ние определено сме за старата школа. Старите черно-бели снимки са далеч по истински отколкото съвременните „химици“, които приличат на надрусани състезателни коне.

Ако не сте на едно мнение с нас, просто вижте снимките.

IIj1IlX

builders6

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Екзорсизмът на Майка Тереза

| от |

Както знаем, християнството не е единствената религия, която практикува екзорсизъм. Индуизмът, юдаизмът и ислямът имат своите аналогични ритуали. Християнските екзорсизми обаче, и католическите, и протестантските, получават най-много пиар. Филми като „The Exorcist“, „The Rite“ и „The Exorcism of Emily Rose“ популяризират сериозно този процес, дотолкова, че днес дори се използва като шега в определени ситуации. В следствие на това католическата църква в САЩ през 90-те години прави едва 1 официален екзорсизъм, а през 2001 те вече са 10.

Много известни фигури на Католическата църква участват в тези прочистващи ритуали – папа Йоан Павел II, папа Франциск. В случая на Майка Тереза, тя самата е обект на екзорсизъм. 

Mother Teresa 1

 

Анеза Гонджа Бояджиу 

Майка Тереза преподава в девическо училище Света Богородица в Калкута, където през 1944 е назначена за директорка. Две години по-късно, на 10 септември 1946, докато пътува с влак от Дарджилинг до Калкута, получава призив да помага на най-бедните; така, още две години по-късно, тя напуска, за да получи медицинско образование и да започне дейност по призванието си. В началото е трудно, както тя сама пише в дневника си: „Господ иска да съм свободна монахиня, покрита с бедността на кръста.“

Но продължава с работата си, за което през октомври 1950 получава и награда – Ватиканът й дава разрешение да направи своя религиозна общност: Мисионери на милосърдието. Тази организация започва в Калкута с едва 13 члена, но до смъртта на Майка Тереза през 1997 те вече наброяват 4 000 души от цял свят, които се грижат и поддържат сиропиталища, хосписи и други благотворителни организации. За работата си Анеза Гонджа Бояджиу, както е истинското й име, получава множество признания и отличия, включително и Нобелова награда за мир през 1979.

С годините жената започва да страда от проблеми със сърцето. Тя получава първия си сърдечен удар, когато отива на среща с папа Йоан Павел II през 1983, а следващият се появява 6 години по-късно, през 1989. Тя предлага да се оттегли от началството на Мисионери на милосърдието през 1992, когато в Мексико на фона на сърдечните й проблеми заболява от пневмония. Нейните сестрите обаче изразяват абсолютна увереност в лидерските й качества и Майка Тереза все пак продължава да служи.

През 1996 здравето й отново се влошава – инцидент през април я оставя със счупена ключица, а през август се разболява от малария. Тя също е претърпява недостатъчност на лявата сърдечна камера, което изисква операция на сърцето. По време на престоя си в болницата през 1997, Майка Тереза не успява да намери покой и да спи спокойно.

Архиепископът на Калкута, Хенри ДиСуза, е обгрижван от същия доктор, докато лежи по същото време като Тереза, също за сърдечни проблеми. Когато разбира за нощните й тревоги, той решава, че жената е обладана от дявола и затова има проблеми със съня. „Когато докторите казаха, че не могат да намерят медицински причини за безсънието й, помислих си, че може би е атакувана от дявола… Исках да се успокой и затова накарах свещеник, в името на църквата, да извърши екзорсизъм.“

След известно колебание (откровен спор) относно реалната нуждата от екзорсизъм в настоящата обстановка и дали въобще Майка Тереза е в достатъчно ясно съзнание, за да може да реши в полза на ритуала вместо да се ориентира към по-традиционни молитви. ДиСуза предлага местният свещеник, отец Росарио Стросио от Сицилия, да извърши пречистването.

По-късно ДиСуза ще каже, че отецът само се е молил над Майка Тереза, за да й помогне да се отърве от безсънието и да помогне на вътрешния й мир и че в никакъв случай не казва, че Тереза е обладана от зъл дух. Самият отец Стросио обаче казва, че е прочел „молитви за екзорсизъм, за да се махнат злите духове“, докато е до леглото й.

Архиепископ мълчи за ритуала цели 4 години след смъртта на Майка Тереза и действията му, както вече отбелязахме, предизвикват объркване у мнозина. Католическата църква традиционно прибягва до екзорсизъм чак след много и изчерпателни изследвания, които са отхвърлили всяка физическа и психическа причина за конкретното безпокойство. Това е причината професорът по социология и антропология от Университета в Фордхам, Майкъл Кунео, да смята, че ДиСуза и отец Стросио са извършили неформален екзорсизъм, който се използва при кръщенета и за умиращите, наричащ се „обред на освобождението“.

Какъвто и да е случая, по официална информация ритуалът проработва. Архиепископ ДиСуза твърди, че сестрите, които се грижели за Майка Тереза, са му споделили, че след него тя спала съвсем спокойно.

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

| от |

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени

Военният министър на Сирия е израелски шпионин

| от |

Светът на шпионите, представян в киното, винаги изглежда достатъчно изкушаващ за всеки човек. През годините видяхме с колко жени е спал агент 007. Запознахме се с хора, които са изнесли формулата за създаване на атомната бомба от САЩ и още много други. Организации като КГБ, ЦРУ, ФБР и Мосад не са непознати на света, но техните дела със сигурност остават доста дълбока тайна. И след като NETFLIX решиха да покажат историята на Ели Коен със Саша Барон Коен в главната роля, редно е да покажем колко далече се е простирала ръката на израелците, когато сигурността е била основен приоритет на прохождащата страна. Именно амбициите на Мосад успяват да стигнат до там, че да превърнат един обикновен шпионин във военен министър на Сирия. И преди да стигнем до началото на края, редно е да видим началото на всичко.

Коен е роден през 1924-а година в Александрия, Египет. Отдаден на религията си и вярата си, той се записва в армията, за да може да плаща определена сума на Египет, задължителна за всеки млад евреин. Военната комисия не му позволява да изплаща дълга си по този начин, вярвайки, че Коен няма да е толкова лоялен войник, колкото би трябвало да бъде. Опитва се да влезе в университет, но бързо се отказва, защото неговите „приятели“ от Мюсюлманското братство не спират да го тормозят.

Родителите му заминават за Израел през 1949-а година, но той остава в Египет с единствената цел да завърши своята диплома по електроника. Отдаден ционист (движение на евреите за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел). Заловен е за точно тази активност, но освен това се смята, че в Египет е бил участник в операция Гошен – основна цел е било извеждането на египетски евреи към Израел в следствие на нарастващата агресивност към тях. Коен също така участва и в операцията Шушана (1955), която има за цел да вгорчи дипломацията между Египет и западните страни. Той помага на рекрутираните египетски евреи, които трябва да заложат бомби в определени държавни, британски и американски цели.

EliCohen

Снимка: By Unknown – The State of Israel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46031219

Основна посока били обикновено кината, библиотеките и американските образователни центрове. Бомбите трябвало да се взривяват няколко часа след затварянето на сградите, а вината трябвало да бъде преписана на Мюсюлманското братство и египетските комунисти. Операцията няма човешки жертви, но четиримата участници са заловени – двама успяват да се самоубият с отровно хапче, други двама са екзекутирани от властите. Коен не е бил обвинен макар и да се смята за съучастник. На следващата година напуска Египет. През 1957-а година започва да работи за военното разузнаване и прави анализи на информация. Работата го отегчавала и имал нужда от ново предизвикателство, което в този случай било Мосад. Опитва се да се включи, но кандидатурата му е отхвърлена. В следващите две години се отказва от идеологията си и решава да работи за застрахователна компания в Тел Авив. През 1959-а се жени за Надя Махалд и има три деца.

Мосад се появява малко по-късно на сцената. Главният директор Мер Амит разглеждал кандидатурите на всички отхвърлени участници и попаднал отново на досието на Ели. В следващите две седмици започнали да правят много сериозно наблюдение на бъдещия агент. След потвърждение, че идеологията на Коен е все още силна, започва и 6-месечен курс за рекрутиране. През 1961-а година получава фалшива идентичност като аржентински бизнесмен, завръщаш се обратно в Сирия.

Screenshot_14

Снимка: YouTube/Screenshot

Изграждането на прикритието е важно и агентът е изпратен в Аржентина. След една година пристига в Дамаск с псевдонима Камил Амин Таабет. Неговата мисия е да се внедри сред висшето общество на Сирия и да се сприятелява с политици, военни и други важни фигури на страната. Прикритието на заможен бизнесмен от Аржентина остава и времето му често представлява разходка из кафенетата, където може да слуша политическите клюки и настроения на населението. Когато това губи своя чар, започва да прави партита в огромния си дом, прерастващи в цветни оргии. Гостите също са специално подбран сирийски елит. След няколко питиета в повече, господата бързо започвали да коментират последните интересни планове на страната.

Агентът винаги се представял за пиян и отвян, но в този момент слушал с двете уши и се стремял да запомни всичко. Записването на същите разговори било рисковано. Докато Мосад подписва всички разходи на Ели, той не се притеснява да пилее пари и по този начин да печели доверието на своите нови приятели. Много от тях по-късно се връщат при него за съвет, освен необходимите пари. Сладката страна на нещата идва с помощта на 17 елитни любовници и още няколко красавици от запад.

Eli_Cohen_at_the_Golan_Heights

На въпросното възвишение, Ели Коен е в средата. 

Снимка: By Syrian military personnel – jspace.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23578322

За прекараните 4 години в Сирия, Коен се превръща в уважавана фигура и никой не допуска истинската причина да е в страната. Събраните материали често се предават с морзов код, тайна поща и освен това Коен пътува няколко пъти до Израел тайно. Най-голямото откритие са подземните бункери в Голан, които са създадени за отблъскването на потенциални атаки от страна на Израел. Гениалната идея на Коен е да изпрати дървета като подарък на войниците, които трябва да прекарват цялото си време под лъчите на жаркото слънце.

Сянката била очарователна за армията, но и за Мосад. Голан представлява природна крепост, но с добавена артилерия се превръща в много ценна стратегическа точка. Шпионинът прави подробни снимки, рисува графики и практически предава цялата армейска тайна на Сирия, канен е от сирийските пилоти на разходка из военните забележителности и помни всеки малък детайл. Късметът не спира да работи за Коен. Неговият далечен приятел от Аржентина, генерал Амин Ал-Хафиз е в основата на държавен преврат и бързо успява да заеме президентския пост. Мосад дори не е фантазирал, че техен шпионин най-вероятно ще успее да се издигне до нивото на действащ политик, при това военен министър.

Фантазия или не, Ели Коен е достатъчно добре наложен в политическия живот и е доказал многократно, че Сирия може да му има „доверие“. На ръководния си пост разбира, че Израел много скоро ще бъде обречен на суша. Сирия има план да отклони реките, захранващи основния израелски воден басейн. Благодарение на помпи и различни водни каскади, генерал Ал-Хафиз ще успее да затвори кранчето и в следващите няколко месеца да изтощи армията на Израел, гарантирайки по-лесна победа. Ели Коен успява да предаде информацията и много скоро ВВС на Израел започва серия от хирургически точно бомбардировки.

Screenshot_16

На приятелски разузнавателен полет!

Снимка: YouTube/Screenshot

След толкова тежката загуба, Сирия никога не повтаря опита си. Вече е ясно, че в правителство има шпионин. По стара военна традиция, описвана в книги като „Голямата игра“, разузнаването започва да спира електричеството на отделните квартали и със Съветска техника да се опитва да прихваща радио вълните. Ели Коен обикновено предава своите съобщения всеки ден в 8 и 30 сутринта. Неговата емисия трае около 9 минути – достатъчни за локализирането му. Последната му трансмисия до Тел Авив продължава цял час. Докато чака потвърждение, военни разбиват вратата на дома му и го залавят.

Коен е заставен да изпрати фалшива информация до Мосад, но вместо това, той успява да сигнализира за своето залавяне. Следват жестоки мъчения, но агентът така и не се предава. Става ясно, че един от най-добрите шпиони на Мосад е заловен. Гневът на Сирия е огромен! Близо 5 години страната е била жесток обект на подигравки, те трябва да накажат шпионина по най-бруталния възможен начин. Световните лидери все пак настояват за справедлив процес и освобождаване, законите на военната етика изискват милост към шпионите или поне пощада на човешкия живот. Последното писмо на Ели Коен е написано на френски, той отказва да напише писмото си на езика на неговите екзекутори:

„Любима моя Надя, любимо мое семейство,
Пиша ви тези последни думи с надеждата, че няма да се разделите. Моля Ви да не скърбите за случилото се, а да гледате в бъдещето. Изпращам Ви последните си целувки. Молете се за душата ми.
Ели“

Eli_Cohen

Снимка: By Unknown – http://www.yabeyrouth.com/pages/index2674.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1529045

Коен е екзекутиран на площада на убийците в Дамаск. Получава правото да чуе една последна молитва, отказва да му бъде сложена маска и следва обесването. На тялото му виси табела с всички провинения. В следващите 6 часа ще бъде там за назидание на всеки, който се опита да измени на родината си. Тялото така и не е върнато в Израел. През годините има няколко случая, в които се водят преговори, дори Турция е готова да бъде медиатор, но това така и не се случва. Ели Коен е погребан цели 3 пъти в Сирия, за да остане завинаги там. От предадената информация, Израел има достатъчно данни за защитната линия на Сирия. Мрежата от шпиони работи изключително добре, защото само две години след екзекутирането на Коен, страната предприема светкавична 6-дневна атака, известна още като 6-дневната война. Именно в този конфликт Израел ще вземе висотата Голан. Днес няма град в Израел, чиято улица да не е кръстена на известния шпионин.

 
 
Коментарите са изключени

Истинският баща на паркура

| от |

Дейвид Бел безспорно е известен като създателя и патрон на паркура, но корените на спорта могат да се проследят до баща му, Реймънд, и времето, което прекарва като дете във Виетнам.

Малкият Реймънд е отгледан в Далат, Виетнам, в сиропиталище на френската армия, където получава и основно военно обучение. Той се оказва изключително отдаден именно на това обучение и нощем тайно ходи на площадката с препятствия и тренира. Когато усвоява препятствията до съвършенство, той създава свои. Младежът знае, че нарушава дисциплината и ако бъде заловен по време на тренировките си, ще бъде наказан. Затова се опитва да тренира възможно най-тихо като паралелно с това се опитва да скочи от възможно по-високо, за да се научи и да се приземява невредим.

След кулминацията на Индокитайската война през 1954, Реймънд получава френско гражданство и заминава за Франция, където продължава обучението си в армията до 19-ия си рожден ден през 1958.

Когато завършва, решава да приложи атлетските си способности и става член на парижката военна противопожарна бригада. Именно по време на тренировките си за пожарната, Реймънд се среща с методите на човек на име Джордж Хеберт, известен учител по физическа култура, който се оказва, че е и създател на площадката с препятствия, на която Рей тренира като момче.

Lieutenant Hébert

Джордж Хеберт

Реймънд е изумен от така нареченият „méthode naturelle“ (от фр. – „природен метод“) на Хеберт. С две думи, природният метод се състои от серия от 10 упражнения, които Джордж вярва, че са в основата на добрата физика. Тези упражнения включват тичане, катерене, ходене (и на два, и на четири крака), плуване, хвърляне, вдигане, самозащита, скачане и баланс. Хеберт се вдъхновява за метода си, когато служи като офицер в началото на 20 век. Тогава той често среща хора, чиято физика и способност да преминават през пресечени, понякога откровено опасни, местности изглежда вродена и естествена и това го кара да мисли, че по-естествен подход към физическите тренировките би бил по-полезен от стандартния за тогава фитнес. Мотото му е „Être fort pour être utile“, което се превежда като „Бъди здрав, за да бъдеш полезен“, също силно съвпада с вижданията на Реймънд.

По време на пожарните тренировки, Рей се представя като един от най-способните кадри като чупи всеки рекорд на всяко препятствие и след това печели няколко награди по пожароприложен спорт.

Атлетичните способности на Бел на практика го правят легенда сред пожарникарите като той често е канен да участва в едни от най-опасните мисии, с които се среща отбраната. Може би една от най-бележитите прояви, поне в очите на обществото, се случва когато увисва от един хеликоптер и докато лети, успява да грабне виетнамския флаг от флагщок на върха на катедралата Нотр Дам в Париж на около 90 метра над земята (на всичкото отгоре, това е първата мисия с хеликоптер за пожарната). Рей също така ще изумява другарите си като изкачва цели сгради за секунди без стълба, а катерейки се по водосточната тръба или ходейки по малки ръбове на десетки метри над земята без предпазни средства.

Най-важни са обаче нещата, които Рей прави „зад кулисите“ – всъщност именно те го правят толкова популярен сред пожарникарите. Заради почти уникалната си способност да прекосява заобикалящата го среда, използвайки каквото тя му предлага (което може да се нарече някаква проектоформа на паркур, Реймънд често поема отговорността да обучава новопостъпилите кадри и дори хора от армията в това как да се придвижват по-ефективно през градската среда. По време на едно такова обучение, твърди се, че Рей казва на един новак как да не те е страх от височини е жизнено важно за един пожарникар, веднага след което се засилва към един прозорец и правейки предно салто, скача през него в пълно пожарникарско облекло.

David Belle NewYorker

Дейвид Бел

Такива истории се разказва и на сина му Дейвид, който е силно вдъхновен от почти надчовешките способности на баща си и съответно започва да ги имитира като така ще създаде може би най-младия спорт в момента – паркура.

Ученията на Рей продължават да живеят и след смъртта му през 1957 не само заради работата на сина му, но и заради френската пожарна отбрана, член на която е другият му син. До този ден пожарникарите развиват физическите си способности като се състезават един с друг в преминаването на трасе с различни препятствия. А понякога и тренират с Дейвид.

 
 
Коментарите са изключени