Историческите (не)истини, които разделят Балканите

| от |

Да помири балканските народи чрез пречистване на учебниците им по история от едностранчиви интерпретации, които пораждат агресии – тази амбициозна цел си е поставил Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа.

0,,15728029_303,00

Тази седмица Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа със седалище в Солун получи Наградата за опазване на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

„Учебниците по история са нещо като предвоенна подготовка” – това изречение на белградската историчка Дубравка Стоянович важи с драматична сила в немалко региони на света. И особено на Балканите. В тази част от Европа учебниците по история служат не само за обясняване на миналото – те се използват и за легитимиране на националистическата политика и нейните цели. Тъкмо по тази причина в няколко балкански страни държавата със закон натоварва определени научни институции да пишат „националната история”. На Балканите е всекидневие политици, църковни деятели и медии да обругават онези историци, които поставят под съмнение националните митове – например най-разпространения мит на Балканите, където всяка отделна нация представя себе си за жертва, а съседите – за агресори и окупатори, посочва Панайотис Купаранис от гръцката редакция на Дойче веле.

Българският му колега Александър Андреев дава конкретен пример – метафората „турско робство”, която мнозина в региона все още възприемат буквално. „Където и да живееш в Европа, все някога си бил под някакво „робство” – римско, испанско, холандско, френско или австроунгарско. Лично аз не съм забелязал германците, сред които живея, да се гневят много на „римското робство”, например“, казва Андреев пред „Светът е седем“ на БНТ.

Разрушителната сила на историческите (не)истини

Професор Улф Брунбауер от университета в Регенсбург смята, че най-прекият път към разбирателството минава през трансграничното сътрудничество между историците и авторите на учебници. Точно с това се занимава и Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа, който тази седмица бе отличен с Наградата за защита на човешките права на германската фондация „Фридрих Еберт”.

Центърът със седалище в Солун се финансира със средства, отпускани от общо 27 правителства, институции и фирми, сред които са Еврокомисията и правителствата на Германия и Швеция. Организацията е създадена преди 15 години в Солун – като един вид отговор на югославските войни, които болезнено припомниха каква разрушителна сила притежават интерпретациите на историята, загнездили се в съзнанието на милиони хора. В тези войни всеки от враждуващите етноси използваше своята версия на общата им история, за да оправдае кръвопролитията.

0,,17189610_401,00

Най-забележителният проект на Центъра в Солун са четирите тома исторически материали, пригодени за преподаване в училище. Повече от 60 историци от цяла Югоизточна Европа в продължение на години разработват теми като Османската империя, нации и държави в Югоизточна Европа, Балканските войни и Втората световна война. Те са натрупали огромно количество материали, включително карикатури, вестникарски статии и речи на политици.

Разни страни, разни интерпретации

Въз основа на тези исторически материали учениците могат сами да сравнят как в отделните балкански страни се интерпретират събития като Междусъюзническата война, например, как всяка страна оправдава своите действия във войната и как тълкува действията на съседите, които обикновено остро осъжда и дори окарикатурява. Изданията на Центъра вече са преведени на всички езици в региона – с изключение на румънски и словенски, а в Албания, Хърватия, Сърбия и Кипър са официално сертифицирани като подходящи за преподаване.

Центърът провежда съвместни семинари за учители по история от балканските страни и организира международни ученически лагери. Независимо от всичко това ръководителят на Центъра Ненад Шебек не си прави илюзии: тази работа предизвиква и много отрицателни емоции в отделните страни. Мнозина привърженици на етноцентристките исторически интерпретации, които смятат себе си за големи патриоти, наричат участниците в проекта „предатели” и „пета колона”, казва Шебек в интервю за Дойче веле.

„Такива „патриоти“ има предостатъчно и в България, но никой от тях досега не е успял да отговори на един елементарен въпрос: дали е по-добре съседите да живеят в омраза и войни – или пък в мир и сътрудничество“, коментира на свой ред Александър Андреев.

 
 

Лесли Грантъм почина на 71 години

| от chr.bg |

Актьорът Лесли Грантъм почина на 71 години в Лондон.

В началото на седмицата Грантъм се върна във Великобритания от България, за да се лекува. Той живееше в България, след като се снима в сериала „Английският съсед“.

Погребението ще бъде в тесен кръг.

Колеги, посетили актьора тази седмица, са казали, че той е болен от рак в последна фаза.

Лесли Грантъм има трима сина от бившата си съпруга Джейн Лори, за която беше женен 31 години. Децата му са на възраст от 23 до 31 години.

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Анджелина Джоли посети лагер за сирийски бежанци в Ирак

| от chr.bg |

Американската актриса Анджелина Джоли е на посещение в Ирак. Джоли, която е специален посланик на ООН по въпросите на бежанците, посети лагер на кюрдски бежанци в северната част на страната.

По думите на актрисата, обществото трябва да засили вниманието си към проблемите на бежанците по света. Джоли каза, че ООН е събрала едва половината пари от нужните средства за справянето с проблема с бежанците в Ирак и Сирия. Тя обяви също така, че е притеснена от малкото дарения, които организацията получава и тази година.

Според актрисата и режисьор без помощта на цялата международна общност – няма как проблемът с бежанците да бъде решен.

 
 

Животните се преориентират към нощния живот, за да избягват хората

| от chr.bg |

Все повече животни като тигри, лъвове и мечки се превръщат в „нощни птици“, за да избягват хората.

Учените отдавна знаят, че човешката дейност внася смут в природата. Освен че стават по-бдителни и отделят по-малко време за търсене на храна, много бозайници „пътуват“ до отдалечени зони или се движат по-малко, за да избягват контакт с хората.

Мащабен анализ установи, че дори дейности като ходене на екскурзия и къмпингуване плашат животните и ги подтикват да бъдат по-активни през нощта.

„Животните „залагат на сигурно“ по отношение на човека. Хората могат и да мислят, че не оставят следа, когато просто се разхождат в горите, но дори беглото им присъствие има трайни последствия за обитателите им“, казва ръководителката на изследователския екип Кейтлин Гейнър от Калифорнийския университет в Бъркли.

Гейнър и колегите й са анализирали 76 проучвания, обхванали 62 вида животни на шест континента, сред които лъвове в Танзания, видри в Бразилия, койоти в Калифорния, диви прасета в Полша, тигри в Непал.

Изследователите са сравнили степента на нощна активност на животните при различни видове човешка дейност – лов, ходене на екскурзия, земеделие. Специалистите са установили, че човешкото присъствие предизвиква повишение средно с 20 процента на активността през нощта дори при животни, които не са „нощни птици“.