Исторически анализ на тенденциите на миграция в Румъния

| от |

romania

Ищван Хорват е професор по социология в Университета Babeş-Bolyai, Клуж, и директор на Румънския институт за из- следване на националните малцинства (ISPMN). От 2002 г. участва активно в редица научноизследователски проекти, свързани с международната миграция.

С въвеждането на комунистическия режим през 1947 г. румънските власти налагат строг контрол на международната мобилност на гражданите. Основната цел е да се контролира, а не блокира изцяло външната миграция: властите са се опитвали да получат редица икономически и политически ползи,

позволявайки на определени категории от населението да емигрират.

По този начин по времето на комунистическия период (до 1989 г.) около 750 000 – 800
000 души емигрират, повечето от които с еврейски и немски произход. Със задълбочаване на кризата на комунистическия режим опитите за бягство на запад се увеличават. Броят на молбите за убежище от румънски граждани в страните от ОССЕ* през периода 1985 – 1990 г. нараства двойно в сравнение с
първата половина на десетилетието.

Към тези данни следва да се добави и броят на румънските граждани (повечето етнически унгарци), които от 1987 г. започват да бягат в Унгария. Една от първите стъпки, предприети от властите след падането на комунистическия режим, е либерализиране на паспортния режим посредством према-
хване на основните административни пречки за желаещите да напуснат страната. При тези условия между 1990 и 1994 г. румънските граждани подават повече от 400 000 молби за убежище в индустриализираните западни страни.

Сблъсквайки се с тази вълна от търсещи убежище румънски граждани от 1992 г., западноевропейските страни въвеждат по-строга политика и по-строг визов режим. Част от търсещите работа в чужбина се насочват към Израел, Турция или Унгария, докато други обмислят възможността да станат нелегални имигранти в различни западноевропейски държави.

От втората половина на 1990 г. в рамките на двустранни споразумения редица страни от Западна Европа правят опит да регулират потока от румънска работна сила. Спрямо броя на потенциалните
емигранти хората, обхванати от тези схеми за мобилност, са доста малко. След премахване на визовите ограничения в европейските страни през 2002 г., броят на румънците се увеличава от
250 – 300 хиляди на повече от един милион само за една година.

Друго значително нарастване на румънските емигранти е регистрирано след присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 година. В момента броят на румънските граждани, пребиваващи в
чужбина, по груби оценки е три милиона души, като след 2000 г. основни дестинации са Италия и Испания. В резултат на глобалната икономическа и финансова криза броят на румънските
емигранти в Испания значително намалява, но се увеличава в други страни като Обединеното кралство, Германия или Австрия.

През последните две и половина десетилетия румънските емигранти се характеризират с комплексност и динамизъм. Ако през 90-те години те са предимно мъже, във времето делът на жените нараства значително. По отношение на възрастта – докато през 90-те години и началото на новото хилядоле-
тие мигрират хора на възраст до 40 – 45 години, то след 2007 г. цели семейства променят своето местоживеене: броят на децата емигранти и дори този на по-възрастните (най-често родителите на
емигрантите) се увеличава.

През 90-те години и в началото на новото хилядолетие огромна част от участващите в миграцията са квалифицирани работници, останали без работа в процеса на деиндустриализация в Румъния. През
последното десетилетие нараства броят на емигриращите висококвалифицирани специалисти (особено лекари), но също и на много млади хора без почти никакъв трудов опит.

Бързото увеличение на обема на румънската диаспора и възможността й за адаптация към реалностите на променящия се пазар на труда в ЕС поставят началото на сериозна загриженост от страна на някои държави членки. От една страна, част от тях не желаят безусловно да отварят своя пазар на труда за румънските граждани, а от друга – средносрочните и дългосрочните демографски и социално-икономически последствия и политическото въвличане на продължителното отсъствие на значителен сегмент от румънското активно население все още не са сериозно оценени.

 
 

Почина сръбският певец Шабан Шаулич

| от chronicle.bg |

Кралят на сръбската музика, Шабан Шаулич, почина на 67-годишна възраст след сериозно пътнотранспортно произшествие.

Инцидентът се е случил в град Билефелд, в северозападната част на Германия, където той е имал концерт.

След инцидента Шаулич е откаран в болницата, където е починал въпреки усилията на докторите.

Очаквайте подробности

„Всяка дума е излишна. Напусна ни една легенда…“

 
 

7 трейлъра от тази седмица, които трябва да гледате

| от chronicle.bg |

По принцип ви предлагаме по 10 апетитни трейлъра, но тази седмица вече ви показахме 3, така че остават късметлийските 7.

Видеата на „Aladdin“, „Catch-22″ и „Frozen 2″ можете да гледате като кликнете на заглавието на съответния филм. 

Сега е време за новите попълнения! Впечатление веднага ни прави „Tolkien“. Филмът е биографичен и ще разказва за дните, в които писателят се формира и как и защо написва „Lord of the Rings“. Премиерата е на 10 май.

Cartoon Network ще пусне нов сериал за героините на  DC, който все още са в училище. Премиера – 8 март.

За „Love, Death + Robots“ не знаем какво да кажем. Лудница.

Ето и останалите видеа.

 

„KILLING EVE“

 

„MA“

 

„TOLKIEN“

 

„DC SUPER HERO GIRLS“

 

„THE INVENTOR: OUT FOR BLOOD IN SILICON VALLEY“

 

„THE HUSTLE“

 

„LOVE DEATH + ROBOTS“

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.