Исторически анализ на тенденциите на миграция в Румъния

| от |

romania

Ищван Хорват е професор по социология в Университета Babeş-Bolyai, Клуж, и директор на Румънския институт за из- следване на националните малцинства (ISPMN). От 2002 г. участва активно в редица научноизследователски проекти, свързани с международната миграция.

С въвеждането на комунистическия режим през 1947 г. румънските власти налагат строг контрол на международната мобилност на гражданите. Основната цел е да се контролира, а не блокира изцяло външната миграция: властите са се опитвали да получат редица икономически и политически ползи,

позволявайки на определени категории от населението да емигрират.

По този начин по времето на комунистическия период (до 1989 г.) около 750 000 – 800
000 души емигрират, повечето от които с еврейски и немски произход. Със задълбочаване на кризата на комунистическия режим опитите за бягство на запад се увеличават. Броят на молбите за убежище от румънски граждани в страните от ОССЕ* през периода 1985 – 1990 г. нараства двойно в сравнение с
първата половина на десетилетието.

Към тези данни следва да се добави и броят на румънските граждани (повечето етнически унгарци), които от 1987 г. започват да бягат в Унгария. Една от първите стъпки, предприети от властите след падането на комунистическия режим, е либерализиране на паспортния режим посредством према-
хване на основните административни пречки за желаещите да напуснат страната. При тези условия между 1990 и 1994 г. румънските граждани подават повече от 400 000 молби за убежище в индустриализираните западни страни.

Сблъсквайки се с тази вълна от търсещи убежище румънски граждани от 1992 г., западноевропейските страни въвеждат по-строга политика и по-строг визов режим. Част от търсещите работа в чужбина се насочват към Израел, Турция или Унгария, докато други обмислят възможността да станат нелегални имигранти в различни западноевропейски държави.

От втората половина на 1990 г. в рамките на двустранни споразумения редица страни от Западна Европа правят опит да регулират потока от румънска работна сила. Спрямо броя на потенциалните
емигранти хората, обхванати от тези схеми за мобилност, са доста малко. След премахване на визовите ограничения в европейските страни през 2002 г., броят на румънците се увеличава от
250 – 300 хиляди на повече от един милион само за една година.

Друго значително нарастване на румънските емигранти е регистрирано след присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 година. В момента броят на румънските граждани, пребиваващи в
чужбина, по груби оценки е три милиона души, като след 2000 г. основни дестинации са Италия и Испания. В резултат на глобалната икономическа и финансова криза броят на румънските
емигранти в Испания значително намалява, но се увеличава в други страни като Обединеното кралство, Германия или Австрия.

През последните две и половина десетилетия румънските емигранти се характеризират с комплексност и динамизъм. Ако през 90-те години те са предимно мъже, във времето делът на жените нараства значително. По отношение на възрастта – докато през 90-те години и началото на новото хилядоле-
тие мигрират хора на възраст до 40 – 45 години, то след 2007 г. цели семейства променят своето местоживеене: броят на децата емигранти и дори този на по-възрастните (най-често родителите на
емигрантите) се увеличава.

През 90-те години и в началото на новото хилядолетие огромна част от участващите в миграцията са квалифицирани работници, останали без работа в процеса на деиндустриализация в Румъния. През
последното десетилетие нараства броят на емигриращите висококвалифицирани специалисти (особено лекари), но също и на много млади хора без почти никакъв трудов опит.

Бързото увеличение на обема на румънската диаспора и възможността й за адаптация към реалностите на променящия се пазар на труда в ЕС поставят началото на сериозна загриженост от страна на някои държави членки. От една страна, част от тях не желаят безусловно да отварят своя пазар на труда за румънските граждани, а от друга – средносрочните и дългосрочните демографски и социално-икономически последствия и политическото въвличане на продължителното отсъствие на значителен сегмент от румънското активно население все още не са сериозно оценени.

 
 

Ди Каприо и Спилбърг ще работят заедно по нов филм

| от chr.bg |

Леонардо ди Каприо и Стивън Спилбърг преговарят, за евентуална съвместна работа над биографичен филм за бившия американски президент Юлисис Грант.

Ди Каприо и Дженифър Дейвисън са кандидати да продуцират филма.

Според Дедлайн, Спилбърг е склонен отново да работи с Ди Каприо над първия им съвместен проект от заснемането на филма „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.).

Грант, който е починал през 1885 г. на 63-годишна възраст, е служил два мандата като президент на САЩ, след като поел президентството от Андрю Джонсън. Докато бил президент, Грант стабилизирал икономиката и направил опит да смаже Ку-Клукс-Клан.

Филмът ще бъде адаптиран по биографичната книга „Грант“ на Рон Черноу. Сценарист ще е Дейвид Джеймс Кели.

„Лайънстейт“ и „Апиън уей“ са придобили филмовите права над книгата през ноември 2017-а.

Леонардо ди Каприо ще има натоварен график, тъй като по-рано бе оповестено, че ще участва във филма „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино.

 
 

Цялото ръководство на „Мис Америка“ вече е съставено от жени

| от chr.bg |

Организацията „Мис Америка“ назначи на всички важни ръководни постове жени, след като беше разтърсена от скандал с женомразки имейли, пуснати от бивши шефове от мъжки пол.

Сега за главен изпълнителен директор на организацията „Мис Америка“ е назначена Реджина Хопър. Марджъри Винсънт-Трип ще бъде председател на борда на директорите на фондацията „Мис Америка“. На топ позиция е и Гретхен Карлсън, която ръководи благотворителния борд на „Мис Америка“.

С промените, свързани с назначаването на жени на най-високите постове, организаторите на конкурса държат да дадат ясен знак, че в него младите участнички ще се чувстват сигурни и ще могат да развиват своите заложби.

Реджина Хопър е бивша „Мис Арканзас“, тя е прокурор и известен телевизионен журналист. Тя сменя на поста Сам Хаскъл. Преди време Сам Хаскъл, заедно с президента на организацията Джош Рандъл и председателя Лин Уайднър си размениха обидни за „миските“ имейли.

В. „Хъфингтън пост“ публикува изтекли съобщения от кореспонденцията им, в която осмиват бивши носителки на титлата „Мис Америка“ с груби и вулгарни коментари. Сред имейлите има и такъв, в който е използван термина за женски гениталии по отношение на една от победителките, във втори се желае смъртта на друга жена. В кореспонденцията бяха разкрити и спекулации колко секс партньори е имала „Мис Америка“ за 2013 г. Малори Хейгън.

Оставката на Сам Хаскъл влезе в сила веднага, докато Джош Рандъл и Лин Уайднър не се разделиха с постовете си още няколко седмици.

Организацията обяви оттеглянето на тримата си членове, след като предишния ден бивши носителки на титлата „Мис Америка“, включително Малори Хейгън, подписаха петиция за свалянето им от ръководните места.

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.

 
 

Разкритията в новия документален филм за Уитни Хюстън

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Нов документален филм за живота на Уитни Хюстън беше показан за първи път на кинофестивала в Кан вчера. Едно от най-изненадващите разкрития в него е, че певицата е била сексуално насилвана от братовчедка си, соул изпълнителката Дий Дий Уоруик. 

„Уитни“ е на шотландския режисьор Кевин Макдоналд и има претенциите да разказва истинската история на звездата. В него са включени интервюта с много от роднините и близките на Хюстън, двама от които разкриват за посегателствата на Уоруик.

Полубратът на Уитни, бившият баскетболист Гари Гарланд-Хюстън, също твърди, че и двамата са били сексуално насилвани от Уоруик, докато тя е била между 7 и 9-годишен. Асистентката на Уитни, Мери Джоунс, която признава как певицата споделяла, че е била „насилвана в младите си години“ от жена.

Уитни Хюстън почина през 2012 г. след удавяне във вана. Певицата стига върха на кариерата си през 80-те и 90-те, продавайки над 170 млн. албума, и участвайки в блокбъстъра „Бодигард“. В последните си години се бори със зависимостта от наркотиците и алкохола, което й пречи да излиза на сцена. Докладът на лекарите твърди, че смъртта й е резултат от сърдечна болест и употреба на наркотици.

Дий Дий Уоруик е племенница на майката на Уитни, Сиси Хюстън, и по-малка сестра на певицата Дион Уоруик. Въпреки че постига значителен успех като госпъл изпълнител през 60-те и 70-те, е засенчена от сестра си, Дион. Смята се, че Дий Дий е била зависима от наркотиците. Умира през 2008 г. на 63 години.

Филмът на Маконалд е втората продукция за последната година, която разказва за живота на Уитни Хюстън. За разлика от този на Ник Бруумфилд, „Whitney: Can I Be Me“, „Whitney“ е направен с разрешението на семейството на покойната певица.

Освен твърденията срещу Дий Дий Уоруик, във филма се казва  още, че част то състоянието на певицата е било откраднато от баща й и неин счетоводител, Джон Хюстън, който умира през 2003 г. През 2002 г. той неуспешно се опитва да осъди дъщеря си за 100 млн., обвинявайки я, че е нарушила договора си със звукозаписна компания.

Филмът също хвърля светлина върху сложните взаимоотношения на Уитни Хюстън със съпгурга й Боби Браун и трудното отглеждане на дъщеря им, Боби Кристина Браун. Боби Кристина умира през 2015 г., след като прекарва шест месеца в кома.

Документалният филм „Уитни“ ще излезе официално по кината в САЩ и Великобритания на 6 юли.