Историческа вечер за Меси и Суарес в Кипър

| от |

Барселона разгроми АПОЕЛ Никозия с 4:0 като гост в Кипър в исторически мач от група „F“ на Шампионската лига. Вечерта ще се помни дълго, най-вече заради факта, че Лионел Меси счупи рекорда на Раул за най-много голове в турнира. Аржентинецът се разписа на два пъти и вече има 74 гола в Лигата, с 2 повече от легендата  на Реал.

Луис Суарес също ще си спомня с умиление за стадион „ГСП“. Уругваецът вкара първия си гол изобщо с екипа на Барса, като при това попадението бе наистина майсторско, пише topsport.bg.

Каталунците бяха пълни господари на терена срещу кипърците почти до самия край и лесно можеше да спечели и с по-изразителен резултат. Първото истинско положение за Барселона дойде в 23-ата минута, когато меси изведе по чудесен начин Алба, но последния би от воле над гредата.

Малко по-късно Суарес най-сетне се разписа. Той елиминира по прекрасен  начин пазача си  и с много техничен удар вкара топката в срещуположния долен ъгъл на вратата за 1:0.

Малко преди почивката урусът можеше да вкара и още един гол, но ударът му от границата на пеналта мина покрай вратата. Преди това обаче Меси вече бе вкарал своя гол за 0:2. Попадението дойде малко случайно, след като Рафиньо опита далечен удар, а Меси само подложи крак в пеналта и отклони топката във вратата.

В 58-ата мин. интригата в мача изчезна напълно. Алвеш намери с невероятен пас Меси, той се освободи от пазача си и с техничен удар търкулна топката покрай Пардо за 0:3.

20 минути преди края Рафиня бе изгонен с втори жълт картон, но това не промени особено картината на терена. АПОЕЛ също остана с десет души в 84-ата,когато отстранен бе Гилерме.

Гостите се възползваха от това и малко по-късно Меси оформи хеттрика си. Масчерано изведе умно отдясно Педро, той върна ниско към аржентинеца, който засече отблизо за крайното 0:4.

Въпреки успеха, Барса остава на второ място в група, с точка зад ПСЖ. Французите биха Аякс с 3:1 в другия мач от групата, въпреки че се озориха срещу младия тим на Франк де Бур. Кавани откри за парижани през първата част, но Клаасен изравни с ефектен удар с глава в 67-ата мин. В последните десетина минути обаче класата на французите си каза думата и те стигнаха до успеха с голове на Ибрахимович и Кавани.

Така в последния кръг именно ПСЖ и Барса трябва да решат съдбата на първото място в пряк двубой помежду си.

 
 

Анджелина Джоли постъпи в болница

| от chr.bg |

Известната холивудска актриса Анджелина Джоли е била приета в болница с хранително разстройство на психична основа, съобщава изданието „Холивуд лайф“.

В болничното заведение Джоли ще изкара около две седмици. Междувременно тя преустановява работата си във филма в който се снима – „Господарка на злото 2″.

Актрисата отново си е внушила, че страда от излишно тегло. В резултат на това тя е станала 44 килограма при ръст от 170 сантиметра. Което било най-тревожно, Джоли продължавала да слабее.

Актрисата е била приета в същата клиника, която й била помогнала да победи анорексията преди няколко години.

 
 

9 професионални съвета за добра снимка

| от chr.bg |

Леятото е чудесен повод да обърнем внимание на една категория визуално изразяване, доста различна в своите техники и ефект от самостоятелния кадър. Ще я срещнете под имената „разказ в картинки“, „фото есе“, „история в снимки“ и други вариации, а в конкурса за мобилна фотография Huawei Next Image awards – като категория Story Board”, в която аранжирате 9 снимки в 3×3 квадратна решетка.

Какво е важно да имаме предвид, когато заснемаме своята визуална история? Първо, тя е преди всичко и на първо място история, и ако една снимка е запечатан момент, то във фото есето имаме развитие на момента във времето и пространството. На практика има два основни подхода при заснемането й – тръгвате да снимате като вече сте я композирали в главата си, или в последствие се връщате към голям набор от снимки, които сте правили по някакъв повод, и избирате няколко от тях – оптималното е между 6 и 12, с които да разкажете история. Визуалните истории следват основните правила за всеки разказ – въдеждане, обстановка, завръзка, развръзка, главни герои и т. н., поради което при втория подход може да се окаже, че любимата ви снимка като самостоятелен кадър просто не стои на място в историята. Използвайте я самостоятелно като такава, а с другите разкажете история.

Ето и няколко практически съвета от Вера Гоцева- lomovera, споделени на последния от серията уъркшопи за мобилна фотография.

Photo_by_Lomovera_3

  1. Изберете или заснемете въвеждащ кадър: такъв, който вкарва зрителя в историята. Тoй задава контекст и обикновено указва мястото на развитие на историята. Пътна табела, разпознаваем интериор с надписи са добри примери, ако търсите конкретика, морски пейзаж също става, ако искате да кажете просто, че историята ви се развива на морето и т. н.
  2. Покажете детайл – снимките с детайли създават наситеност и плътност на историята.
  3. Включете пострети – хората са най-важното нещо за добрата история и е добре да имате поне един портрет. Отново припомняме, че портретът не е задължително да е буквално лице, по-скоро търсете одушевено присъствие – силует, ръка, животно и други според идеята на историята ви.
  4. Предайте настроение – настроението е привлекателно и заразително във фото есетата.
  5. Внимавайте за цветовата тоналност – добре е историята да бъде в една хомогенна тоналност.
  6. Предайте конфликт – добрата история разчита на конфликт. Това е аналогът на завръзката в традиционните разкази. Във фотографията тази роля играят контрастите – емоционални или чисто геометрични и цветови.
  7. Моментът e важен и в серията и от снимки – опитайте да уловите кадър, който е извън линеарната част на историята и я показва под друг ъгъл.
  8. Покажете общата картина чрез поне един кадър, който дава общ поглед върху историята.
  9. Завършващ кадър: ако правите затворена история, сложете кадър, който едновременно да препраща към началото, но и да ви извежда от историята. Това е развръзката и тя е много важна.

Photo_by_Lomovera_2

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.