Испанците не искат да пестят повече

| от |

По коледните пазари в Испания се наблюдава раздвижване – хората са готови да пръснат и повече пари за празника, предава Дойче веле. Но дали това означава, че икономическият срив и беднотията са отминали?

meat_market

„Хората вече пестят твърде дълго. Покупателната сила спада с всяка следваща година, но сега за Коледа хората очевидно са готови да похарчат и повече пари, макар да внимават за цените“, разказват търговците от пазара в мадридския квартал Пуенте де Валекас. От пушените свински бутове дори вече не е останал нито един – макар да струват по 160 евро.

Наблюденията на продавачите са в пълно съответствие с едно пазарно проучване, което сочи, че през тази година испанците за първи път са готови отново да бръкнат по-надълбоко в джобовете си, отколкото през предишната година. После обаче ще настъпи януари и не е изключено да завари хората и без грош.

Продавачката Тамара обяснява, че за мнозина е въпрос на престиж да осигурят традиционната коледна шунка – по-скоро биха спестили от плодовете и зеленчуците. Според Тамара кризата все още се усеща съвсем отчетливо: „Трудно може да се прецени колко купуват хората. По-рано знаехме точно какви количества ще продадем за деня, докато сега нерядко се случва да ни останат излишни домати, например. Надвечер пък се отбиват хора, които питат дали не са ми останали презрели плодове и зеленчуци. Подарявам им ги, но това естествено е загуба за мен, която почти не мога да си позволя при тези толкова ниски цени. Планирането трябва да се прави много внимателно, за да не се налага след това да се изхвърля стока“.

Пенсионерите са си добре

Има клиенти, които купуват само един картоф или един лимон, разказва 18-годишната продавачка. Още дядо ѝ и баба ѝ са продавали навремето на тази сергия, поета след това от родителите ѝ. Най-верните клиенти са пенсионерите, защото те са в относително по-добро положение, обяснява Тамара: „Те разполагат със своите пенсии, което все пак представлява сигурен доход. Докато много от младите семейства не получават дори и помощи за безработни. Затова се стига дотам, че много пенсионери пазаруват за децата или дори за внуците си“.

Пенсионерите имат на какво да разчитат, за разлика от безработните в квартала, които не получават никаква държавна подкрепа. А безработицата в Пуенте де Валекас е 22 процента – най-високата в цял Мадрид. Търговецът на птици Педро разказва, че току-що е продъл на една по-възрастна двойка три килограма пилешки бутчета. Но пуйките почти не се търсели – получил само 15 поръчки, докато в предишни години са били поне двойно повече. И тъй като на все повече клиенти им се налага да пазаруват на вересия, касата е пълна с неплатени разписки. „Познавам тези клиенти от години. Някои открито си признават, че нямат пари. Други се срамуват и казват, че банкоматът бил повреден. Знам много добре за какво става дума, но не мога да кажа „не“. Как да го направя, като си давам сметка, че тези хора наистина са зле?“.

Положението на самия Педро също не е никак цветущо – двама от зетьовете му са безработни и се налага той да им помага, за да могат поне да плащат наема си. И решително не вярва на обещанията на управляващите за 2014-та: „Правителството казва, че ще стане по-добре. Но ще стане по-добре само за управляващите. Нима някой от властващите политици има безрабтни в семейството си? Икономическата ситуация може и да се подобрява, но докато усетим това подобрение, несъмнено ще мине доста време“.

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Популярността на „Game of Thrones“ пречи на Джордж Р. Р. Мартин

| от chronicle.bg |

Феновете чакат следващата книга от поредицата „Game of Thrones“ вече 7 години. „The Winds of Winter“ е шестият роман от популярната сага на Джордж Р. Р. Мартин. Писателят посочва популярността на „Game of Thrones“ като част от причините за забавянето на книгата.

„Сериалът достигна такава световна популярност, книгите са толкова известни и толкова добре приети, че сега всеки път като седна да пиша съм наясно, че трябва да създам нещо невероятно и това е доста голям товар. Обаче веднъж щом се съсредоточа, целият свят изчезва – вече не ме интересува какво ще вечерям, какво дават по телевизията, какви мейли получавам, кой ми е ядосан тази седмица и защо.“

Мартин признава, че му е все по-трудно през последните няколко години да навлезе в това състояние на транс, в което пише най-добре. И не е само популярността на сериала. Самата история на този етап вече е изключително сложна.

„The Winds of Winter“ не е роман, а по-скоро няколко няколко романа в едно, всеки с различен протагонист, различен антагонист, различни герои, различни неща и става много комплексно. Писането е много, много комплексно.“

Последната книга на Мартин „A Dance With Dragons“ излезе на 11 юли 2011 година. Сериалът по HBO приключи със събитията по нея в сезон 5 и оттам нататък, в сезон 6 и 7, историята няма общо с книгите.

Докато чакаме книгата, можем да дочакаме и краят на сериала „Game of Thrones“ през 2019.

 
 

„Ве4ната Сали“ ще ни покаже как да се забавляваме и как да прекалим

| от chronicle.bg |

Миналата седмица ви показахме 5 сериала, които ще владеят телевизионния ефир този месец. Сред тях беше и сериалът „Ве4ната Сали“, който от днес вече може да бъде гледан и у нас, в ефира на HBO и онлайн на HBO GO. 

Носеща типичния хаплив заряд на британския хумор, историята за нестандартна любовна афера между две жени, която бързо излиза извън контрол, е едно безстрашно изследване на любовта, секса и вманиачаването в половинкатa ни. Взривоопасна комбинация, излизаща изпод „ужасяващия“ ум на Джулия Дейвис, която освен че облича с лекота образа на щурата Ема е продуцент, сценарист и режисьор на 7-те епизода от по 30 минути.  Джулия Дейвис, макар не много позната у нас, е едно от най-известните комедийни британски лица. Тя влиза в полезрението на HBO с „Къмпинг“ и е съсценарист с Лена Дънам и Джени Конър на американската му версия с Дженифър Гарднър, която в момента тече по HBO у нас.

Комедийният сериал проследява живота на Сали (Катрин Шепърд от „Падингтън“), маркетинг специалист в очакване на повишение. В продължение на 10 години тя живее удобен и спокоен живот в предградията с меко казано невзрачния си приятел Дейвид (Алекс Маккуин от „Бръсначите“).

Вечерта, в която той й предлага брак, Сали изпада в размисли за живота, които я подтикват към непривична спонтанност. Тя започва дива връзка със съблазнителната Ема (Джулия Дейвис от „Наистина любов“, Nighty Night).

Ема е всичко, което Дейвид не е – харизматична и спонтанна личност. Преди Сали да се усети, Ема вече се е пренесла при нея, пренаредила е мебелите, както и живота й. Но дали наистина това е нещото, което Сали иска, или е направила грешка?

Джулия Дейвис и HBO забъркват романтична комедия за манипулациите и паразитните взаимоотношения, в които хората попадат, дори когато виждат как положението се влошава още повече от действията им. Това е концепция, която всеки, запознат с работата на Дейвис, ще схване почти веднага – влечението й да взима най-лошите аспекти от всеки човек и да ги завърта до комична крайност.