„Ислямска държава“ планира нови атентати в Турция

| от chronicle.bg |

„Ислямска държава“ подготвя нови терористични атаки в Турция, съобщават турските сили по сигурността. След кървавия терористичен акт,който отне живота на най-малко 97 души, ИДИЛ подготвяла подобни смъртоносни атаки в Истанбул, Измир, Анкара или Диарбекир. Това са стратегически важните метрополии на Турция, съобщава БТА.

В същото време се съобщава, че силите по сигурността разполагали с информация за подготвяне на възможни атентати и били предприети мерки.

Според експерти, двойният бомбен атентат в Анкара е извършен „с цел предупреждение“ и се подготвят още по-големи атентати. Органите по сигурността разполагали с информация, че са внесени големи количества взривни вещества с автомобили в големите метрополии.

Твърди се, че 10 броя коли, натоварени с взривни вещества за извършване на терористични актове били прехвърлени в тези градове. Това били луксозни автомобили, а не камионетки или пикапи. „Полагаме всички усилия, за да заловим колите с взривни вещества. Проверяваме всички подозрителни превозни средства. Разследваме всички сигнали. Според сведенията, с които разполагаме, се подготвя нов голям терористичен удар в един от големите градове“, съобщават от полицията.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.