„Ислямска държава” използвала материал от унгарско порно за пропаганда

| от |

Американското правителство обяви в „Туитър“, че джихадистите от „Ислямска държава“ са използвали материал от унгарски порнографски филм, за да създадат подвеждащ портрет на сунитка, която е малтретирана, съобщава „Джерусалим пост“.

Различни източници в социални медии твърдят, че „Ислямска държава“ е качила в интернет пропаганден постер, в който се заявява, че „Ислямска държава“ е единственият спасител на милиони сунитски мюсюлмани от убийците от армията на Сирия и Ирак“.

На една от снимките на плаката се показват мъже във военни униформи, които сексуално насилват жена, която се твърди, че е сунит.

430x237

Държавният департамент на САЩ осъди използването на „снимка, взета от унгарско порно“, за да заблуди хората да следват „изгубената кауза“ на „Ислямска държава“./ NewsBG

 
 

В игралния „Lady and the Tramp“ ще играят истински кучета

| от chronicle.bg |

В римейка на „Lady and the Tramp“ от Disney ще играят истински кученца, а не компютърно анимирани. 

Disney  вече направи няколко игрални филми по класическите си анимации – „Cinderella“, „The Jungle Book“ и „Beauty and the Beast“. Очакват се и още догодина. Тези римейки обаче размиват границите между истински кадри и CGI.

„The Lion King“ е може би най-очакваният от всички. Той често е наричан „игрален“, но всъщност голяма част от него е компютърно генерирана. CGI кадрите обаче са толкова близки до реалността, че „игрален“ някак си важи като определение. С „Lady and the Tramp“ обаче случаят няма да бъде такъв – във филма хората, локациите и животните ще бъдат реално заснети.

Томас Ман, който играе собственикът на Лейди, Джим Диър, каза в интервю за Collider, че именно живите животинки са го развълнували най-много: „Наистина смятам, че сега ще видим много по-ясно изразен свят, отколкото в анимацията. Разбира се, човешките персонажи ще изглеждат абсолютно истински. Кучетата също. А кой не би искал да види две кучета да се целуват над чиния със спагети? Това мен много ме забавлява! Анимацията излиза през 1955 и разбирам хората, които казват „Не се бъркайте с оригинала“, но те не го преанимират. Така че защо не?“

„Lady and the Tramp“ е анимация по книгата на Уорд Грийн „Happy Dan, The Cynical Dog“ и разказва за Лейди, кокер шпаньол от семейство от средната класа, която се залюбва със Скитника. В римейка ролите ще озвучават съответно Теса Томсън и Джъстин Тероу. Ашли Дженсън пък ще е Джаки – женската версия на шотландския териер Джок, съсед и приятел на Лейди.

Филмът е с по-нисък бюджет и ще бъде пуснат само по Disney Plus – стрийминг платформата на Disney, която ще бъде пусната следващата есен.

 
 

Еротичен календар с горещи снимки на Путин стана хит

| от chronicle.bg |

Президентът на Русия явно е супер популярен в Япония, защото календар с негови полуголи снимки стана хит. Успехът му се дължи най-вече на мнозина младите японки, които наричат себе си „Фенките на Путин“. 

В календара можем да видим Владимир Владимирович в горещи кадри – да тренира джудо, да вдига тежести и да плакне полуголото си тяло в полузамръзнало езеро. Той дори изпреварва календари с местни звезди, за да стане най-горещият за 2019 година според  Japan Today.

Японската верига магазини Loft предлага разнообразие от календари с известни личности още от септември. 34-годишната кино звезда Кей Танака и 24-годишният състезател по кънки на лед Юзуру Ханя също са популярен избор. Тези с Путин обаче доминират и то във всичките магазини от веригата.

Част от хората, разбира се, купуват календара „иронично“ и на шега. Но в Япония се наблюдава и нарастване на хора самообявили се за фенове на Путин. Това са предимно млади жени, които признават обожанието си към руския лидер, наричайки го на галено Пуучин. Именно те може да увеличават продажбите на календара толкова значително.

Причината за симпатиите им самите те обясняват с чиста привързаност. 

Това не се случва за първи път. Календари с лика на Путин бяха хит и през 2015, 2016 и 2017. Някои от по-апетитните изображения представят лидера да лови риба гол до кръста, да си играе с кучета в снега и да и да гледа през бинокъл.

Loft има изключителни права върху продукта.

 
 

Докато някои се възмущават, кучките на Венета Райкова обраха точките

| от Дилян Ценов |

Вече мина достатъчно време, откакто Цветана Манева и Азис обединиха сили, за да запишат песен и клип заедно. Време е за нова вълна от тридневен културен шок. Този път честта да накара родната wannabe интелигенция да надигне вой се пада на Венета Райкова и нейните пет романа.

В случай, че някой все още не е разбрал, вчера бяха връчени ежегодните награди на Столична библиотека. Наред с Владимир Зарев, Захари Карабашлиев и Алек Попов, първите двама от които са почти редовни реципиенти, грамота за най-четен български автор получи и телевизионната водеща и вече автор на книги Венета Райкова. Тя и гореизброените автори са получили грамота за „най-четен съвременен български писател“. Наградите са определяни на база на интереса на читателите на Столична библиотека.

Толкова по фактите. Останало е (фейсбук) история. Стотици разнопосочни мнения на привърженици и противници на идеята жената, която преди години водеше жълтото предаване „Горещо“, в момента води „Папараци“ и продължава да задава провокативни въпроси на своите гости, да застава редом до безспорни авторитети в съвременна българска литература.

Към момента Венета Райкова е автор на пет романа, издадени за срок от две години – „Триумфът на кучките“, „Инсомния“, „Вендета“, „Вещицата“ и „Скандал“. И на практика се получи така, че докато някои не правят друго, освен да се възмущават, кучките героини на Венета Райкова станаха едни от най-търсените чеда на родния писателски порив.

Ослепителната, богата и властна собственичка на бизнес империя Виктория. Най-известния папарак в България, Съни. Успешният телевизионен продуцент Павел. Младите и талантливи актьори Донко и Кара. Това не са герои от изтъркан латиноамерикански сериал, а персонажите от последния роман на Венета Райкова – „Скандал“. Ето какво гласи част от неговата анотация:

„Скандал“ е зашеметяващ, шокиращ и спиращ дъха роман с напрегнат сюжет и горещи сцени. Той ще ви накара да се замислите за най-съкровените си желания и за това на какво сте готови, за да ги постигнете.“

А това е част от анотацията на дебютния роман на Венета Райкова, „Триумфът на кучките“:

„В тази книга ще разпознаете реални личности зад измислените герои. Венета Райкова описва известните хора от позицията си на вътрешен човек и предлага на читателите да надникнат зад затворените врати на спалните на звездите.

Три силни жени със звездни съдби, белязани от редица изпитания, и една голяма любов. Властта, любовта, сексът, парите и славата са спойката, която свързва техните истории в този вълнуващ разказ за отношенията между мъжете и жените и за житейските избори, пред които се изправяме.“

Все още ли е странно защо авторката е обявена за един от най-четените съвременни автори у нас. Наистина ли някой е откровено възмутен? Или май имаме нужда от ежесезонен културен шок, към който изпитваме жизнена нужда да закачим етикета „чалга“.

Беше въпрос на време романите на Венета Райкова да получат някаква публичност. Не внимание. Не признание. Публичност.

Реалността го предполага. Достатъчно е да влезете в секция „най-четено“ на всяка българска онлайн медия и да проверите кои предавания в националните телевизии имат най-висок рейтинг. Тогава „Скандал“ ще заприлича на детска книга на Божана Апостолова (носител на приза „най-четен автор на детска литература“ от снощи).

Защо? Защото в „Скандал“ поне историята е измислена. Навсякъде другаде е истинска. И се случва. И се гледа. И се потребява. И тези пет книги (и подобните им) не са нито най-възмутителното в нашия културен живот, нито това, което ще преобърне каруцата към опасната чалгарска пропаст, с която ни плаши родната интелигенция при всеки подобен случай.

Романите на Венета Райкова са просто поредния културен продукт, който е написан на езика на масата. В това се крие техният успех. Никога не са, и никога няма да бъдат на нивото на романите на Захари Карабашлиев. Всеки, който ги чете (а вероятно и този, който ги пише) би трябвало да е наясно с това. Те не са „най-добрите книги от съвременен български автор“. Те са най-четените, най-лесносмилаемите.

Отправна точка в тях е българската общност от популярни лица, която телевизионният зрител познава от риалити и лайфстайл предаванията. Същите лица, но с художествено име, са пренесени и в романите на Венета Райкова. На практика получаваме риалити предаване в джобен формат, удобно за плаж, метро, спирка, парк, преди секс, след секс, по време на готвене… по всяко време. Разбира се, че се четат. И ще продължават да се четат.

Въпросът тук не е „Защо?“, а „Какво правим ние?“ Че се възмущаваме, то е ясно. Ние това много добре го умеем, особено откакто има фейсбук. А от какво всъщност се възмущаваме? От поредната българска награда, която няма абсолютно никаква релевантност? От гилдия, в която всеки знае всеки, а отношението между потребители и производители е срамно сходно за такъв сектор като книгоиздаването?

Едно от необходимите условия да раздаваш награди, да има истинска критика и диалог в даден културен сектор, е да има общност от хора, които се интересуват от него. Но не няколко хиляди човека от които 2/3 от столицата, а социална група, която е голяма, разнородна по всички признаци и представителна. Докато такава не съществува, всяка награда (в което и да било изкуство), не е нищо повече от повод да благодарим на корпоративните партньори и да се съберем на чаша вино и сладки след събитието.

Затова и Венета Райкова не е най-големият проблем. По-важното е какво правят всички, за които това е проблем. Защото ако всичко остане на ниво, „докъде стигна нашата култура“, какъв е смисълът да бием барабана?

Ако все пак има нещо хубаво в тази история, то това е вероятността някой някъде някога да влезе в книжарницата, с идеята да си купи книга на Венета Райкова. А на рафта с българска литература да забележи Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Виктор Пасков или Милен Русков и да купи някой от тях. Защото само така може следващите награди на Столична библиотека да бъдат по-различни. Иначе просто превъртаме добре познатата плоча.

 
 

Винаги има време за мъже

| от chronicle.bg |

Устройство само с една функция? Защо някой би искал да притежава подобно нещо?

Колкото и да е непопулярно в днешно време човек да има “джаджа”, която върши само едно нещо, ръчните часовници (в класическия им вариант, не smart), продължават да съществуват. Нещо повече – стават все по-популярни, може би като завръщане към “доброто старо време”, когато нещата бяха прости и разбирахме колко е часа, гледайки часовника, а не телефона.

Ако е дошло време за първи път да избирате мъжки ръчен часовник за себе си или за подарък, има няколко неща, за които е важно да помислите предварително.

Механичен или Кварцов е новото Android или iOS

А дори има и автоматични… Става въпрос за механизма, който задвижва часовника, и изборът на всеки един от вариантите си има своите предимства и недостатъци.

Механични ръчни часовници, които трябва да бъдат ръчно навивани, се срещат все по-рядко. Много по-популярни са автоматичните, които се навиват от естествените движения на ръката през деня. Те притежават особеното очарование на аналоговите времена, в които човешкият контакт е това, което кара нещата да оживяват и не случайно се свързват с класа и стил. Едни от най-престижните марки ръчни часовници се фокусират именно върху производството на този тип механизъм. Механичните часовници на практика са вечни. Ако въобще можем да говорим за недостатък – той е, че няма как да бъдат калибрирани със същата точност като кварцовите и е възможно отклонение от няколко секунди.

SNIMKA 2

При кварцовите часовници механизмът е електронен и се задвижват с батерия. Те със сигурност са и по-масово разпространен избор, включително и заради достъпността, точността и издържливостта си. При тях обаче ще трябва да се грижите за смяна на батерията на всеки 18-24 месеца.

Размерът има значение

Когато сте решили какъв часовник ще подхожда на личния ви стил и индивидуалност, важно е да изберете и правилния размер. Дори и да сте запленени от часовници с огромен корпус и циферблат, важно е да не забравяте, че те ще стоят върху вашата ръка, а не върху тази на модела от снимката. Изпробвайте. Намерете часовника, който не закрива цялата горна част на китката ви, но и не се “загубва” в ръката ви.
Всичко е дизайн

Колкото и предимства да има даден мъжки часовник, все пак задължително е и да ви харесва. Изборът от модели е огромен, и след като се ориентирате какви качества трябва да има новата ви придобивка, остава да намерите и този, който ще стои като истинско бижу на китката ви.

SNIMKA 3
SNIMKA 4
Този модел на Orient е от серията Sun and Moon – впечатляващо елегантен и качествен механичен ръчен часовник с „отворено сърце“ – Semi-Skeleton. Стоманеният му корпус е обгърнат от розово злато, а стъклото от сапфир-кристал би издържало всеки опит за надраскване.

За феновете на приключения и по-екстремни преживявания има и модели, които съчетават дизайн с функционалност – спортно-елегантните модели Orient Divers. Корпусът и верижката на този модел са от неръждаема стомана, а към оранжевият циферблат е включен и допълнителен циферблат за резервно захранване за бързи проверки на мощността, както и дата на блендата. Този изключително здрав и функционален часовник издържа на дълбочина до 200 метра и се навива от движенията на ръката, за да е част от всеки ваш вълнуващ момент.

SNIMKA 5

Ако все още не сте намерили точния модел за вас, потърсете вдъхновение с изтънчения и прецизен дух на старите японски майстори, създатели на марката часовници Orient.