shareit

Иран замразява ядрената си програма за 6 месеца

| от |

Иран и шесторката по иранската програма, петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и Германия, постигнаха тази нощ след близо петдневен маратон от преговори първото историческо споразумение относно ядрената програма на Техеран.

 

Според постигнатото споразумение, се предвижда замразяването на програмата да продължи половин година. Документът беше подписан тържествено в Двореца на нациите – европейската централа на ООН в Женева.

През шестте месеца „шесторката“ и Иран ще водят интензивни преговори за постигане на окончателна договореност за програмата на Техеран, която да е насочена единствено към мирното използване на атома. Споразумението не предоставя право на Иран да обогатява уран. По мнението на външния министър на ислямската република Мохамад Джавад това право на страната му ще залегне в бъдещия договор.

Програмата на Техеран ще бъде поставена под най-строг контрол. През шестте месеца няма да се предприемат каквито и да било стъпки, свързани с оборудването на реактора за производство на тежка вода в Арак.

Първите реакции на Техеран и на Вашингтон веднага извадиха на яве различията в интерпретирането на въпроса за обогатяването на уран. Новината за споразумението беше съобщена от дипломат
номер едно на ЕК Катрин Аштън. Тя беше заобиколена от иранския дипломат номер едно Мохамад Джавад Зариф и от министрите на външните работи на шестте сили – САЩ, Русия, Великобритания,
Германия, Франция, Китай.

Веднага беше осъществена връзка с Белия дом, където американският президент Барак Обама увери, че това постигнато в последния момент споразумение препречва пътя на Ислямската република към разработването на атомна бомба, предаде Франс Прес. Обама обаче увери, че ще направи всичко, в това число и  прибягването до сила, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия.

Обама нарече споразумението, което е временно, за шест месеца, „първи важен етап“, но подчерта, че все още има огромни трудности, които продължават да съществуват по иранската ядрена програма, тровеща международната общност от десетилетие насам.
Обама увери, че най-строгите санкции срещу Иран ще продължат да се прилагат, но призова Конгреса да се въздържа от приемане на нови санкции. Иранският президент Хасан Рохани пък обяви постигнатата  договорка като откриване на нови хоризонти за Иран. В Женева иранският външен министър на свой ред  приветства важният резултат, но го определи също като първа стъпка.

Той съобщи, че е създадена съвместна комисия, която ще следи как се прилага договорката и изрази надежда, че тази първа стъпка ще помогне за връщане на доверието, по-специално между Вашингтон и Техеран, които прекъснаха дипломатическите си връзки през април 1980 г. Зариф посочи, че споразумението потвърждава неоспоримотоправо на Техеран да обогатява уран и че в него дори има ясна формулировка, според която Иран ще продължи да обогатява уран и тук той беше бурно аплодиран от иранските журналисти, отразяващисъбитието.

Обогатяването на уран е в основата на безпокойството на западните страни и на Израел, страхуващи се, че обогатеният от Иран уран до 20 процента ще послужи да добив на уран, обогатен до 90 процента, който ще е за военни цел. Техеран винаги е отричал, че има такива намерения и твърди, че високообогатеният му уран е предназначен за изследователския реактор в Техеран, който е за медицински цели.

След коментарите на Зариф относно споразумението, думата взе американският държавен секретар Джон Кери, който заяви точно обратното на иранския си колега. Той подчерта, че договорката от Женева не говори за правото на Иран да обогатява уран, независимо от определени коментари и тълкувания.
3

„Иран прие да прекрати обогатяването на уран отвъд 5 процента. Иран прие да унищожи или да преобразува запасите си от уран до 20 процента“, подчерта Кери и нарече договорката „първи етап преди една нова много по-трудна фаза“.

Кери се опита да успокои веднага Израел, който яростно се противопостави в последно време на облекчаването на санкциите за Иран и на договорка с Техеран. Той посочи, че пълно споразумение по иранската програма ще направи света и американските партньори в региона, в частност съюзника Израел по-сигурни.

Тези успокоения не промениха мнението на Израел и трима израелски министри плюс представител от канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху не спестиха критиките си по адрес на договорката, която определиха като най-голямата победа за иранската дипломация, като средство за доближаване на Иран до атомната бомба и като лоша сделка.

 
 
Коментарите са изключени

Чарлз Буковски и жените: Винаги влюбен и винаги загубен

| от Вучето |

“Любовта се издържа” казва Буковски с гласа на алтер-егото си Хенри Чинаски от романа “Жени”. И продължава: “Но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.”

Само че Чинаски е издръжливо копеле. Може да носи и по две кофи с лайна във всяка ръка, ако се налага. Същото и с “баща” му, Чарлз Буковски – може би най-безкомпромисният циничен безобразник на съвременната американска проза.  Макар да му е ясно, че “само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно”, Чарлз не се оплаква от това, което му се случва в годините между рождението и смъртта. Той е заклет атеист и любител на чашката и, въпреки откровено мизогинистките му изказвания (за които е бил не веднъж порицаван), той е без съмнение и голям любител на жените.  Съвсем логично, сред главните теми в прозата и поезията му са любовта и сексът. Само че и двете идват сравнително късно в живота на младежа Буковски.

Late bloomer

В превод от английски това буквално означава “къснозрейка”, а метафоричното му значение е “човек, който късно започва да води полов живот”.  Вече се досещате, че Чарлз е точно такава “къснозрейка”. Младежът се открехва за секса чак на 24-годишна възраст. Понеже чувството за интимност и произтичащият от него срам са непознати за Буковски, той открито говори за първия си сексуален опит. Който е със 150-килограмова к*рва. Запознават се, естествено, не в градската библиотека, а в бар. Вече солидно наквасен, той я води у дома си и го прави за първи път. На сутринта обаче не може да си намери портфейла да й плати, обвинява проститутката, че му го е откраднала и я гони с ритници на  улицата. Чак след като затръшва вратата след нея и си връща разсъдъка, намира портфейла паднал отстрани на леглото. Моментално го обзема чувство за вина, че така се е отнесъл с дебеланата, понеже “тя беше първата жена, която някога ме е обичала.”

“Бети” и “Лаура” = Джейн Кууни Бейкър

И двете имена, Бети и Лаура, са на героини от две знакови произведения на Буковски – съответно “Поща” и “Factotum”. Малко от феновете на писателя обаче знаят, че и двете са проекция на първото му голямо влюбване, което направо му отвява главата. Обектът на неговата любов, превърнал се по-късно в муза, се казва Джейн Кууни Бейкър и според биографите на Буковски е най-важното вдъхновение в живота му. За обикновения човек сигурно е енигма как е могъл да се влюби в десет години по-възрастна от него непоправима алкохоличка, която живее в долнопробни хотели и поддържа пороците си с мижавите средства, подхвърлени й от богати старчоци. Но тъй като никой и никога не би могъл да влезе в главата и душата на ексцентричния писател, затова е по-добре просто да приемем факта, че е видял Джейни една вечер в бара (къде другаде!) и просто се е влюбил в нея. Така стават тия неща…

 Джейн Бейкър умира през 1962 година от усложнения след спукана язва.

Първата г-жа Буковски

Тя се казва Барбара Фрай и двамата с Буковски се запознават покрай работата й на редактор на поезия. Въпреки че Барбара се е родила с два липсващи прешлена и леко изкривяване на гръбначния стълб, заради което накуцва, писателят моментално се влюбва в нея. Толкова скоростно се развива връзката им (която в началото е изключително в епистоларна форма), че двамата дори не знаят кои са любимите им цветове и дали обичат пържолата препечена или полусурова, когато се женят в Лас Вегас през 1957-а. Бракът им обаче се оказва тотално фиаско и се развеждат две години по-късно, през 1959-а. Най-любопитният детайл в техните отношения е фактът, че въпреки, че редактира поезията му, Барбара не харесва нито стила му на писане, нито съдържанието на творбите му. Съпруга номер едно умира при мистериозни обстоятелства по време на едно от пътуванията си до Индия.

 В крайна сметка “мизогинистът” Буковски се оказва прав: “Не можеш да обичаш някого истински, ако не го познаваш достатъчно добре.”

 “Дъртата откаченячка”

Така, както и “белокосата хипарка”, Буковски често нарича приятелката си Франсис Смит – поетеса от Лос Анджелис, известна с псевдонима си FrancEye.  От връзката му с нея се появява бебето Марина, която пък е петата поред в колекцията от момичета, родени от предишни връзки на майката. Когато Буковски разбира, че гаджето му е бременна от него, й предлага брак, обаче Франсис го отрязва. Майката на единственото дете на Буковски умира на 87-годишна възраст, през 2009 г., от усложнения след счупване на тазобедрената става.

 

“Отново се влюбих. Отново бях загубен.”

 Скулпторката

Връзката на Буковски с Линда Кинг, скулптор и поетеса, е може би най-бурната му от всички. Запознават се през 70-те, когато Линда му предлага да извае скулптура на главата му. Двамата са заедно в продължение на пет години (с периоди на “почивка”).  Всеки път когато се скарат, Буковски връща главата на Линда с изявлението, че не му е притрябвала. Връзката им е толкова бурна и изпълнена с непридвидими обрати, че понякога се стига до агресивни изблици и от двете страни. Веднъж Буковски дори й чупи носа, а при друго скарване Линда е толкова бясна, че изхвърля през прозореца пишещата си машина и няколко книги.

Връзката приключва без деца, но с много рани – физически и душевни.

 “Винаги има една жена, която да ви спаси от друга. И докато ви спасява, се приготвя да ви унищожи.”

Експериментаторката

Бившето гадже на рок-барабаниста Левон Хелм Джоана Бул преспива с Буковски буквално от скука. По това време либидото на писателя е в изключително активна форма. Той се старае да прави колкото се може повече секс, защото това е  част от “проучването” му за романа “Жени”. Джоана обаче е толкова погнусена от секса с писателя, че след като приключва, повръща и… повече не иска и да чува за него.

“И все пак от време на време човек има нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.”

 

“Сладкишчето”

Мдааа, Буковски има навика да кръщава любовниците си с имена, които според него отразяват перфектно външността и характера им. Затова вече разбираме логиката му зад този псевдоним предвид факта, че следващата сладурана, с която мачка чаршафите, е секси сервитьорка на коктейли и прочута купонджийка. И пристрастена към хапчетата за отслабване, между другото. Казва се Памела Милър и въпреки повърхностната й натура писателят опасно хлътва по нея. На “Сладкишчето” обаче не му дреме особено за страдащия Чарлз и често изчезва за дни. Което пък изкарва Буковски извън кожата му от нерви и ярост. И въпреки това я увековечава в поетичната си стихосбирка “Любовта е куче от ада”. В крайна сметка Пам го напуска заради студент по дентална медицина с далеч по-хубаво дупе от това на писателя.

 “Тя е луда, но вълшебна. Няма лъжа в нейния огън.”

Faye Dunaway and Charles Bukowski Portrait 

“Таня”

Такъв псевдоним дава Буковски на поредната си любима, която се появява като героиня в романа му “Жени”. А ако сте чели романа, значи знаете, че говори с крайно неласкателни слова за нея. Обаче Амбър О’Нийл (което също е псевдоним!) се оказва единствената от жените на Буковски, която отвръща на удара с удар. Тя написва книга, в която говори откровено за кратката си връзка с писателя-бунтар и го  описва в неочаквано нова светлина. Заглавието на произведението й е “Blowing My Hero”. И тъй като няма издание на български език, оставям на английско-говорящите сами да си преведат заглавието по начин, който смятат за най-подходящ и достоверен.

 “Веднъж една жена обърне ли се срещу теб, забрави!”

Втората и последна съпруга

Буковски се запознава с Линда Лий Бейгъл през 1976 г. По онова време тя е собственик на ресторант за здравословно хранене. Първите трепети на връзката им е описана в романа “Жени”. Двамата се женят чак през 1985 г. Близки на двамата твърдят, че Линда е била човекът, който с безусловната си любов е успяла да го “задържи” на този свят още цели десет години въпреки тежкото пиянство и  сериозните здравословни проблеми.

“Има жени, пише Буковски, които чрез телата и душите си те карат да изпитваш чувства. А има и жени, които пред погледите на всички ще завъртят ножа в раната ти. Разбира се, моите почитания за това, обаче ножът все пак пронизва надълбоко.”

Чарлз Буковски умира от левкимия  на 9 март 1994 г., на 73-годишна възраст. Съпругата му Линда дарява целия му литературен архив на библиотеката “Хънтингтън” в Сан Марино, Калифорния.

 
 
Коментарите са изключени

Михаел Шумахер бойкотира Индианаполис и Монца

| от |

На днешната дата преди близо 18 години Михаел Шумахер върви смело нагоре и демонстрира невероятни качества зад волана. Ferrari са в пълен екстаз от своята златна кокошка, а добрият стар вълк Бърни Екълстоун се радва, че неговият спортен формат се гледа от целия свят. И точно на тази дата, само няколко дена след атаките от 11 септември.

В същата седмица Формула 1 е посрещната в Италия, където публиката ще се подготвя за поредната доминация на италианският производител и хегемонг в този състезателен формат. На 12 септември цяла Италия се чуди дали ще се проведе състезанието, за което доста фенове вече са закупили билети. Според Италия, гарантирането на сигурността на близо 100 000 души ще е доста трудно занимание, а и цяла Европа предлага спиране на мащабните спортни събития, в знак на уважение и гаранция, че няма да има други терористични „изненади“. Болидите на Ferrari са свалени са лишени от логата на спонсорите и разполагат само с черни носове, с които показват съпричастност към жертвите. Екипите на Шумахер и Баричело също са чисто червени, без никакви надписи и лога, сякаш за една вечер всички е било ушито на ново, а болидите са били остъргани от своите реклами пана и стикери. Пристигащите гости получават много сериозни инструкции относно безопасността и планът за евакуация. Като допълнителен лош късмет из бокса се носи и друга тъжна вест: Алесандро Дзанарди няма да може да се възстанови и ще изгуби двата си крака. Пилотът претърпява много сериозна катастрофа в болида на Уилямс.

Screenshot_2

Освен знакът на силна съпричастност от страна на италианския тим, Михаел Шумахер предлага на своите опоненти да започнат състезанието без никакви изпреварвания за първите два завоя. Причината е, че миналата година загива един от пожарникарите в следствие на тежка катастрофа. Организаторите на състезанието не са толкова доволни и продължават да повтарят, че всички пилоти са тук, за да се състезават и ако не искат, може да останат в бокса и да пропуснат цялото състезание. Немският пилот все пак не се отказва от състезанието, имайки предвид, че стартира в челната тройка. И докато всички кимат в знак на съгласие, Жак Вилньов се оказва троянския кон и бързо натиска педала на газта. Хуан Пабло Монтоя успява да вземе своята първа титла, докато Михаел завършва на 4-то място.

Първите два завоя още в началото не успяват да се разминат без инциденти, но за щастие няма пострадали. И това далеч не е всичко, само няколко дена след това състезание, Шумахер продължава да негодува срещу следващия календарен ден във Формула 1 – Индианаполис. В следващите дни пилотът ще изрази много остро своето мнение относно безопасността в страната, както и възможността да се повтори втори атентат. Германецът очевидно успява да разпали огньовете на цялата организация, след като на финала лично Бърни Екълстоун трябва да се намеси и да обясни на Шуми, че е редно да престане с провокациите или да приеме сериозни санцкии като лишаване от титлата, която според временното класиране е в кърпа вързана. В тази битка се оказва, че поне не е сам, защото самият Ники Лауда, тогава все още състезателен директор на Jaguar изразява същото мнение. Други пилоти и организатори са сигурни, че организаторите могат да се справят отлично със защитата на събитието и ако не са имали тази възможност е било очаквано да го отменят.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

| от |

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени