Иран и Щатите в прегръдка?

| от chronicle.bg |

 

Една година може да създаде пропаст в отношенията. Между хора или между държави. Същият период може да залепи две страни в прегръдка.

Тази седмица, за първи път от Иранската революция през 1979г., американски президент се здрависа с ирански политик. Външното министерство на Иран побърза да определи срещата между президента Обама и иранския външен министър Мохамед Джавад Зариф като инцидентна случайност. В същото време, от Белия дом се надяваха на повече, включително на среща с президента Хасан Рухани. Но Щатите не бива да се надяват на твърде много – ирански политици са били екзекутирани и пращани в забвение и за доста по-малко.

Главният прокурор на Иран, Голам Хюсеин Ежей, намекна, че Зариф може да бъде обвинен в предателство.

„Има различни видове шпионаж, за които трябва да бъдем нащрек – например хора, които не взимат пари от врага и не издава класифицирана информация, но нагласява сцената за навлизането на врага.“, коментира Ежей. „Някой, който днес иска да ни шпионира и да докладва на Америка, Големият Сатана, и си кооперира с тази държава, е виновен, и е предател, и трябва да понесе наказанието си“.

Въпреки това, настоящите президенти на Иран и САЩ съобщиха пред Обединените нации тази седмица, че са подготвени да работят заедно за в бъдеще.

В миналото, иранските лидери не посещаваха традиционния официален обяд на лидерите на ООН, за да избегнат евентуални срещи с американците. Тази седмица, американски и ирански политици се изучаваха един друг в търсене на потенциално сътрудничество.

„Имаме сделка“, заяви старши ръководителя на администрацията. „Сега въпросът е дали можем да водим сериозни разговори. Тестваме се взаимно, за да разбере какво е възможно“.

Рухани открито заяви своя интерес. „От наша гледна точка, е важно да положим основата на едно сътрудничество, което да носи ползи и за двете страни“, съобщи той на генералната асамблея на ООН. „Каза на всички нации и правителства: няма да забравим миналото, но не искаме да живеем в него. Няма да забравим нито войната, нито свирепите санкции, но се стремим към мир и развитие“.

Снимка: Getty images

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.

 
 

Какво е да си „травъл инфлуенсърка“ и кои са най-добрите?

| от chr.bg |

Живеем в ерата на инфлуенсърите. Да знаете, че има и такива за пътувания. Т. нар. „травъл инфлуенсъри“.

Но днес ще говорим повече само за женската част, тъй като вече сме ви представяли една от любимите ни двойки, която изкарва хиляди долари от Instagram и пътуванията си.

Та – травъл инфлуенсърките. Това са красиви жени, които пътуват на различни места по различни причини – често това са моделки, снимащи секси фотосесии на екзотични острови и подобни, които пускат свои снимки от местата, които посещават.

Профилите им в Instagram често са следвани от милиони (да, милиони!), които жадно чакат последния фотос по оскъдно облекло на любимия си модел от Бали, Малдивите или където и да е.

Това си е цяла нова индустрия. Бъди красив, пътувай, снимай се. Рецептата е проста. А инфлуенсърките получават и допълнителни бонуси заради известността си.

Не само започват да печелят от Instagram и реклама, но и биват канени от редица хотели, сключват сделки за промоция на цели курорти.

Разбира се, инфлуленсърките не винаги са супермодели. Те могат да са известни личности от малкия екран, както и съвсем обикновени жени, които просто знаят какво правят с фотоапарат в ръка.

Вижте любимите ни травъл инфлуенсърки в галерията.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Най-дългият мост през море отваря между Хонконг и Китай

| от chronicle.bg |

Проектът за $20 милиарда, който свързва Хонконг и Макао с Китай, отваря тази седмица и така приключва 9-годишният строеж. Китайския президент Си Дзинпин ще присъства на церемонията във вторник заедно с още официални лица от другите държави.

През мостът ще може да се минава от сряда. Първоначалният краен срок е през 2016 , но претърпява няколко отлагания.

Съоръжението е важна част от плана на Китай за „Велико пристанище“, което ще е голямо 56 500 кв. км. и ще обхваща 11 града и общо 68 милиона души.

55-те километра ще съкратят пътуването между Хонконг и Китай от 3 часа на 30 минути.

thebigbridge

Гражданите на Хонконг обаче няма да могат да ползват моста без специално разрешително. Повече ще трябва да оставят колите си на паркинг и след това да хващат специален автобус или кола под наем, след като преминат през имиграционния процес. Автобусите струват между $8 и $10 долара според това кое време от деня е.

Изграждането на моста среща множество проблеми. Природозащитници обясниха пред CNN, че строежа на моста заедно с разширяването на летището в Хонконг могат сериозно да повлияят и дори да унищожат популацията от делфини. В резултат на тревогата правителството построи водни паркове, за да предпази морската фауна.

В процеса на изграждане няколко работници загубиха животите си, а 275 бяха ранени, което възбуди въпроса за трудовата безопасност. По този въпрос местната съдебна система глоби фирмите подизпълнители.

2017-05-23T113346Z_1_LYNXMPED4M0Y3_RTROPTP_4_CHINA-HONGKONG-BRIDGE-ARRESTS-630x378