Иран е активен участник във войната с „Ислямска държава”

| от |

Само преди половин година никой не знаеше как изглежда Касем Сюлейман, командир на иранските специални подразделения „Кодс”, които провеждат операции извън пределите на страната, пише френското издание Le Monde. В средата на октомври за него беше писано в иранската преса, а в страната му открито го наричат „национален герой”, който се сражава с „Ислямската държава”. От лятото този офицер ръководи отряди от по няколко ирански военнослужещи, които, заедно с иракската армия, се сражават срещу армиите на радикалните ислямисти. Шиитски Иран вече не счита за неудобно да признае участието си във военните операции срещу сунитите в „Ислямска държава”. Нещо повече, сега той се хвали с това. Иранците дори не опитаха да опровергаят изявлението на Пентагона от втори декември, че Иран е нанесъл въздушни удари по цели на територията на Ирак.| Агенция „Фокус“

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително тук.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми?

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.