Ирак иска повече военна мощ срещу ислямистите

| от |

Иракския премиер поиска повече военновъздушна мощ от Съединените щати за засилване на офанзивата срещу екстремистите от „Ислямска държава“, докато министър на отбраната на САЩ Чък Хейгъл пристигна на необявено посещение в Багдад във вторник.

В началото на среща с Хейгъл, министър-председателят Хайдер ал Aбади каза, че засилените въздушни удари от водената от САЩ международна коалиция и използването на допълнителни тежки оръжия ще ускорят постигания напредък от иракските сухопътни войски срещу крайната радикална групировка.

„Ние сме много благодарни за подкрепата, която ни е дадена“ каза Абади на Хейгъл при срещата на двамата в офиса на премиера, намиращ се в укрепената Зелена зона в иракската столица. По думите му, групировката ислямска държава е „в етап на упадък в момента“.

„Нашите сили напредват по суша. Но те се нуждаят от повече въздушна мощ и още тежки оръжия. Ние се нуждаем от това“, подчерта Абади.

Искането на иракския лидер подчертава напрежението в американско-иракските отношенията, като Багдад настоява за по-агресивна помощ от тази, която Вашингтон предоставия домомента.

Посещението на Хейгъл идва четири месеца след като Съединените щати започнаха въздушната кампания срещу позициите на „Ислямска държава“ в Ирак. Ударите след това бяха разширени до втори фронт в съседна Сирия.

При пристигането си в Багдад, Хейгъл каза на група американски и австралийски войници, че в крайна сметка от Ирак си зависи да се защитава и да се самоиздържа.

„Точно както в Афганистан, това е тяхната страна, те трябва да водят, те са тези, които ще трябва да отговаря за крайните резултати,“ заяви Хейгъл.

„Ние можем да помогнем, ние можем да се обучаваме, ние може да съдействаме, можем да съветваме – и ние правим това, и ние ще ги подкрепяме – но приобщаването към правителство, към което всички иракчани могат да се присъединят и да бъдат част от него, и да му имат доверие и вяра, ще бъде от съществено значение за бъдещето им“, каза той.

Хейгъл предположи, че във виждането на САЩ успех на бойното поле е само част от отговора. Всеобхватно правителство в Багдад, които би могло да обедини всички иракчани, е ключът към цялостния успех на страната.

В стремежа си да постигне това, Абади – шиит, встъпил в длъжност през септември – работи за изграждането на съюзи със сунитските племена, и постигна споразумение за износа на петрол с полуавтономния кюрдски регион след месеци на спорове.

В понеделник, минитърът на отбраната каза, че иракските сили са постигнали „нов импулс“ в усилията да си върнат териториите, които групировката „Ислямска държава“ завзе в северната и западната част на Ирак по-рано тази година.

Президентът на САЩ Барак Обама е одобрил изпращането на около 3100 войници в Ирак, за да се осигури обучение и консултации.

Командващият водената от САЩ коалиция, генерал-лейтенант Джеймс Тери, заяви в понеделник, че коалиционните партньори също са обещали да изпратят 1500 военни съветници.

Тери заяви, че след първоначалните успехи през юни на „Ислямска държава“, то сега групировката е в отбранителна позиция и се опитва да се задържи в териториите на Ирак под неин контрол. Но той подчерта, че екстремистите все още са в състояние да извършват нападения./VOA News/Фокус

 

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.