shareit

ИПИ: Реформи могат да се правят в трудни периоди и да дават резултат

| от |

Общият ни извод от прегледа на позицията на България в седем индекса, които следим, показва, че когато говорим за европейски план, ние сме в задната редичка. Това заяви в предаването „Преди всички“ на БНР Светла Костадинова – изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, който днес ще представи анализ за „Икономиката на здравия разум, къде сме и къде можем да бъдем“. Това е преглед на мястото на България в световни класации по показатели като човешко развитие, право на собственост, икономическа свобода, условия за правене на бизнес. Костадинова подчерта, че страни, които през 2008–2009 година бяха с огромни икономически проблеми, са се стегнали, взети са крути мерки и се оказва, че в тези класации отбелязват огромен скок.

„Повечето класации, които разглеждаме, показват ясна връзка – колкото си по-напред в класацията, толкова си по-богат, като икономика имам предвид. Колкото си по-напред в местата, толкова по-свободен е бизнесът да работи, толкова е по-конкурентоспособен, толкова възприятията за корупция са по-ниски и общото развитие на икономиката и въобще човешкото развитие е на едно много по-добро ниво. Това, което искаме да кажем като послание, е, че реформите в още по-трудни ситуации от тази, в която се намира България, реформите могат да се правят в трудни периоди, дават резултат, отразяват се в нивото на доходите. А България стои на едно място и то в задната редичка и сякаш няма никакви генерални причини, които последните 10 години да ни направят реформатор, да сме за пример в някои от тези класации и в крайна сметка да се подобрят условията за живот и работа.“

Има задълбочаване на различията между Северна и Южна България и отделно столицата и всички останали, коментира Костадинова и добави: „Дори да говорим за някаква положителна перспектива от гледна точка на пазара на труда, това за много хора в страната не звучи правдоподобно, защото те не усещат подобно развитие. “

Според Костадинова, искания за вдигане на минимална работна заплата звучат нереалистично към този момент. В анализа една от мерките е премахване на минималната заплата, подчерта тя.

Виждаме постоянно намаляване на компетенции, на знания, на умения на децата, което се предава по-нататък по системата, каза още Костадинова и коментира:

„Искам още един фокус да представя от нашето изследва – това опиянение, което се получава от европейските средства, особено когато говорим за пазар на труда и развитие на човешките ресурси, програмата, насочена към квалификация, и всички активни мерки на пазара на труда. Изключително голям фокус на администрацията за похарчване на тези пари, уж с цел повишаване на квалификацията и увеличаване на шансовете за намиране на работа, които показват абсолютно обратния ефект. Имаме един огромен сектор от фирми, консултанти, обучителни фирми, центрове, които просто имитират дейност. Огромна част е администрацията, която се занимава да координира работата на тези фирми, да пренасочва хора към тези центрове, да мисли курсове, да следи за отчитане на проектите и т.н. – един хаос и една безсмислена работа и то безсмислена не заради замисъла, а заради начина, по който се прави.“

Цялото интервю на Таня Величкова със Светла Костадинова чуeте тук.

 
 
Коментарите са изключени