iPad 5: какво е новото в таблета на Apple?

| от |


Аpple официално информираха, че планират да проведат специално събитие на 22 октомври. Всъщност то ще се проведе в Yerba Buena Center for the Arts в Сан Франциско и на него вероятно ще видим първите таблети на компанията, които са оптимизирани специално за новата iOS 7.

По всяка вероятност във вторник ще видим и новия таблет iPad 5, това е устройството на което ще разчитат от Apple да бъде в  основата на успешните продажби по коледните празници. Но какво да очакваме от таблета?

1. Ще бъде същият размер, като iPad 4!
Слухове и изтеклите снимки показват, че ще бъде със същия 9.7-инчов дисплей с висока резолюция, като на всички досегашни модели.

2. Мислехме, че ще бъде по-тънък!
Очаква се устройството да е с по-тесен панел и да е по-лек панел и да бъде по-тънък. Цялостната визия на таблета, ще се доближава повече до iPad Mini

3. …И по-лек!
Вероятно ще бъде с 1/3 по-лек от сегашния iPad 4.

4. Ще има по-добра камера.
Предполага се, че камерата ще бъде подобрена и ще бъде монтирана  8MP, което ще ги постави редом до iPhone 5S.

5. Ще го командвате без да го докосвате
Възможно е да има функцията на Android да управлявате новия си таблет чрез приближаване на пръста до екрана. А именно, само с жест ще може да се разглеждат снимки, игри и други хитринки, които вече са интегрирани в Samsung Galaxy 4 S.

6. Можем да работим с ръкавици
Появиха се слухове, че Apple работи с Sharp върху изцяло нов екран, който ще бъде по-тънък и по-чувствителен и ще можете да пишете докато носите ръкавици.

7. Ще има възможност да си избирате цветове
Когато Apple отправи поканата за събитието на 22 октомври, тя беше по цветна от всички до сега. След като миналия месец видяхме толкова цветни iPhone-и, колкото никога досега, сега предполагаме, че това е знак, който казва повече за новите iPad-и – ще бъдат в различни цветови варианти.

8. Ще разпознава отпечатаците ви
Точно като iPhone 5s предполага се, че iPad 5 ще разпознава пръстовите ви отпечатъци?

9 . Ще бъде по-бърз
iPad 4 е оборудван с A6X процесор, който е два пъти по-бърз от своя предшественик и работи много по-ефективно. Предполагаме, че iPhone 6 ще бъде екипиран с процесор A7, което е вариант и за iPad 5.

10. Ще струва, колкото и до сега
Предполагаме, че от Apple ще запазят досегашната си ценова политика, като цената на Ipad 5 ще бъде колкото е цената на iPad 4 в магазините. В момента в Технополис може да си купите i Pad 4 16GB за 979 лв., 32 GB за 1179 лв. и 64GB 3G за 1629 лв.

 

 
 

Honda Monkey 125 – Легендата се завърна!

| от chr.bg |

Повече от половин век Honda Monkey пленява сърцата и умовете на феновете на мини байковете. Превърнал се в истинска класика и модна икона: стилен и закачлив, компактен и маневрен, впечатляващ и привличащ. Производството за Европа стартира от юли, а доставките: в края на септември. Реновиран и авангарден,  комбиниращ добре познатия класически дизайн с модерни технологии: USD вилка, два задни амортисьора. LCD, IMU базиран ABS и LED светлини. Новият 1-цилиндров 125-кубиков двигател  е с мощност от 6,9 кВт, и разход на гориво 67 км/л. Готов за път тежи само 107 кг.

2018 Monkey_ABS_Yellow_Front 3Q

 

2018 Monkey ABS Yellow Front 3Q

Honda Monkey е един от най-разпознаваемите модели мотоциклети в световен мащаб. Пуснат е в серийно производство през 1961 г., а през 1963 започва експорт за Европа и Америка. Бързо се превръща в любимия RV (Recreational Vehicle – мотоциклет за забавление), и благодарение на изключително лесното управление (3-степенна механична скоростна кутия и центробежен съединител)  става първия мотоциклет в живота на милиони фенове, гарантирайки максимална забава, приятни емоции, и много безгрижни километри.

 

 

1961 Monkey

1961 Monkey

 

През 2018 Monkey 125 ще бъде произвеждан в следните цветове:

Banana Yellow/Ross White

Pearl Nebula Red/Ross White

Pearl Shining Black/Ross White

 

Техническа спесификация

Двигател
Тип Едноцилиндров, двуклапанов, четиритактов, с въздушно охлаждане  SOHC
Работен обем 125 cc
Диаметър x Ход на буталото 52.4 x 57.9 мм
Степен на сгъстяване 9.3:1
Мощност 6.9 кВт @ 7000 об/мин
Въртящ момент 11 Нм @ 5250 об/мин
Масло 0.9 л
Горивна система PGM-FI – програмируем инжекцион
Резервоар гориво 5.6 л
Разход на гориво 67 км/л (според WMTC)
Електрическа система
Стартер Електрически
Акумулаторна батерия YTZ5S
Трансмисия
Съединител Мокър, многодисков
Скоростна кутия Механична, четирискоростна
Рама Стоманена единична широка рамка
Габарити (L´W´H) 1710 x 755 x 1029 мм
Междуосие 1152 мм
Кастър ъгъл 25°
Ход на амортисьора 82 мм
Височина на седалката 776 мм
Клиренс 160 мм
Радиус на завой 1.9 м
Тегло готов за път 107 кг
Окачване
Предно USD вилка, 100mm аксиален ход
Задно Два амортисьора, 104mm аксиален ход
Колела
Предна джанта 10-спици
Предна джанта 10-спици
Предна гума 120/80-12 65J
Задна гума 130/80-12 69J
Спирачна система
Предна гума Единичен 220 мм хидравличен диск с IMU-базирана ABS
Задна гума Единичен 190 мм хидравличен диск
Светлини
фар LED
Стоп LED
 
 

Грозните хора печелят повече пари

| от chr.g |

Особено непривлекателните хора печелят повече пари от останалите, са установили учени, след като са проследили развитието на 20 хиляди млади американци в продължение на 13 години.

Изследването е съвместна разработка на специалисти от Лондонското училище по икономика и от Бостънския университет. Изследователите са интервюирали и отчели физическата атрактивност на всеки един от участниците. Тяхното професионално развитие било анализирано от 16 до 29-годишна възраст. От проучването станало видно, че най-грозните печелели повече пари в сравнение с умерено непривлекателните участници.

В много от случаите доходите на екстремните грозници надвишавали тези на нормално изглеждащите, та дори и на атрактивните люде. Според един от авторите на проучването, Мери Стийл, когато хората са по-привлекателни физически, те често са по-отворени към другите и не са толкова съсредоточени в кариерата. Екстровертността им често е тълкувана от работодателите като лежерност. А това веднага се отразява върху доходите им. Докато грозниците се хващат фанатично за службата като удавник за сламка и поради тази причина по-лесно получават повишения.

 
 

12 лоши книги, които не ви правят читател

| от chronicle.bg |

23 април е денят на книгата: чувстват го като празник онези, които са живели сред страниците на книгите; които са бягали от час в училище, за да смучат думите на Агата Кристи, крили са се сред шубраците на село да поглъщат Стивън Кинг и са изградили отношението си към света, поне отчасти според всичко, което са прочели.

През последните години, може би откакто разцъфтяха социалните мрежи, да четеш стана модерно. Нароиха се всякакви групи за четене, инстаграм профили с книги на фона на морета, поляни и нокти на крака и изобщо четенето стана нещо като доказателство за висок интелект и брилянтен успех сред социума.

Естествено, четенето трябва да се насърчава. Не бива да спираме да си блъскаме главите как да накараме децата да четат с удоволствие, а не да сричат, пуфтейки. Не бива и да спираме да подаряваме книги: техните страници и думи са пътища към други светове и други времена. А и усиленото четене значително намалява риска от правописни грешки от типа на „заболекър“, които станаха все по-видимо явление с избухването на фейсбук.

Не всяка книга обаче може да послужи като параван, зад който да скриете своята посредственост и тъпота. Нали разбирате, номерът не е да четете каквото и да е, а да четете някакви или смислени, или увлекателни, или ценни, или забавни неща.

В галерията ще ви представим няколко книги, чието прочитане не е повод за гордост. Ако, разбира се, сте прочели книгата на Криско от любопитство, но във виртуалната библиотека в мозъка ви стоят и „Майстора и Маргарита“ и „1984“ (например), ОК. Но ако някоя от тези книги е единствената, която сте прочели, по-полека с хвалбите какъв як читател сте.

 
 

Първи впечатления от премиерата на „Геният: Пикасо“

| от Дилян Ценов |

Netflix е в стихията си и бълва оригинални сериали на конвейер. „Историята на прислужницата“ излиза само след дни. Телевизията е навсякъде. Ние обаче бяхме насочили мерника на една продукция още от миналата година, когато Джефри Ръш направи хит в първия сезон на сериала с лаконичното заглавие „Геният“. National Geographic вдигна летвата много високо с първия сезон добре направения биографичен сериал, разказващ историята на Алберт Айщайн.

Съвсем естествено очаквахме същото и от втория сезон, посветен на най-влиятелният художник на миналия век – Пабло Пикасо. В неделя в ефира на NG от 21:55 (и следващите недели) българските зрители видяха първите два епизода, в които роденият в Малага (също като Пикасо) Антонио Бандерас се превъплъщава в главната роля.

Най-малкото, което засега можем да кажем за сериала е, че той има завиден потенциал не просто да бъде добър развлекателен продукт, а и да предложи нещо друго, освен масово търсените хляб и зрелище – информация. За същината на изкуството, артиста като психология и настройка към света и разбира се, прочит на живота на Пикасо за удовлетворение на воайорите. Нещо, което е рядкост за продукция, предназначена за масовия зрител.

Ето няколко неща, които ни направиха впечатление от премиерните два епизода на втория сезон на „Геният: Пикасо“.

seriesDetail

Антонио Бандерас и компания

Цялостно трябва да изчакаме да видим всичките десет епизода, за да кажем дали вторият сезон стъпва подобаващо в обувките на първия. Не е необходимо обаче да го гледаме целия, за да кажем, че Антонио Бандерас е достоен заместник на Джефри Ръш в главната роля. Испанецът е Пабло Пикасо и това си личи по всичко – самочувствието, жестовете, начинът на говорене, дрехите. Всичко в изпълнението на Бандерас говори за майсторска актьорска игра на границата с хамелеонството. Предимство при него е и, че е роден в същия град, в който и Пикасо (Малага) и най-малкото може много лесно да улови някои типични за испанската народопсихология черти. Но неговият партньор, Алекс Рич, в ролята на младия артист се справя също толкова добре. Целият актьорски състав, в това число и немалкото жени, повечето любовници, не остават длъжни на историята. Най-напред засега поставяме Саманта Коли в ролята на Дора Маар - любовница и муза на великия артист.

Костюмите на Соноо Мишра и декорът

genius_s2_13-e1515862845653

Както във всяка периодична драма, не можем да си затворим очите пред добре свършената работа на дизайнерите – тези на костюмите и тези на снимачната площадка. Когато историята предразполага изобилие (от дрехи, от сцени, от характерности) е много лесно костюмите да станат кичозни, а декорът бутафорен. Тук всичко е премерено и вкарано в прилични граници, така че актьорите, диалога и всичко останало, да не потъва в испанския хаос и разхвърляното ателие на Пикасо. Точно обратното – декорът на Арвиндър Гриуол и костюмите на Соноо Мишра са завръщане към началото на двайсети век в Испания, а след това умело ни пренасят в Париж преди времето на „Лудите 20″.

Историята на Пикасо

genius_s2_73

Хем е лесно, хем е много опасна територия да се разхождаш по такъв терен. Историята на един най-влиятелният художник на ХХ век може да изглежда апетитно, но за да бъде разказана добре, трябва да се намери точната граница. Частица от нас няма как да не бъде повлияна дори само от факта, че става въпрос за почти митологичната личност на Пабло Пикасо – известен с безброй неща, освен с чудовищния си талант. Тук са трудното детство в Малага, напускането на родния град, отношенията с бащата, първите години в Париж, менторството на Гъртруд Стайн и разбира се… стотиците жени, които минават през леглото на художника. История, която сама по себе си  грабва.

Колкото до сценария…

Не просто история, която грабва, но и която е разказана добре. Увлекателно. Заслугата е на Кенет Билър и Ноа Пинк, които са сценаристи. Сценарият, макар и да дотежава с постоянното преплитане на двете сюжетни линии (младия и възрастния Пикасо), е умело концентриране не 91-годишния живот, в който ако се вгледаме сериозно всеки период от творчеството е продукт за сериал.

genius-picasso-tile-2e7e209ejpeg

Режисурата на Рон Хауърд и Минки Спиро

И естествено, нищо от горенаписаното нямаше да си струва ако не беше режисурата на първите два епизода – първият от Рон Хауърд и вторият от Минки Спиро. Двамата успяват да синтезират всичко около две идеи различни, но същевременно подчинени на общата история. А тя е да разкажат какво крие в себе си този специално човек, когото светът единодушно нарича „гении“. Изкуството ли е на първо място или семейството? Свързани ли са двете неща или за творецът няма връзка, а съществува само едното? Къде е любовта и изобщо каква форма има тя? Може ли да вирее в традиционната форма, каквато си я представяме. Самият факт, че зрителят си задава тези въпроси е показател за добре свършената работа и за наличието на сериал, който с премиерата си даде висока заявка.

Ако задържи така ние ще му стискаме палци септември да обере някоя друга награда „Еми“. 

Следващите епизоди на „Геният: Пикасо“ са тази неделя от 21:55 по National Geographic.