Интериорният дизайн днес: разказва Мая Велянова

| от Дилян Ценов |

Има мебели, които са красиви, естетични, привлекателни, а има и такива, които освен всичко това, са и създадени с грижа за потребителя. Именно това е и една от целите на интериорния дизайнер – да създаде пространство с грижа за съответния клиент. От самото зараждане на идеята, през идейния проект, решението за помещението или конкретната мебел, изборът на материали, цвят, размер, изработка, консултация и накрая евентуално монтаж в жилището ви, дизайнерите на ИКЕА черпят вдъхновение от ежедневието на хората.

Грижата за клиента е и основната мотивация ИКЕА България да обнови 6000 кв. м. от магазина си в София, като първи голям етап от усъвършенстването на клиентското преживяване. Променени са общо 8 отдела от търговската част на магазина – готвене, за трапезата, текстил за дома, текстил за спалня, килими, баня, организиране на дома и осветление. Реорганизацията цели да направи пазаруването по-удобно, както и да предостави повече продуктови решения.

Защо това е важно? Ако следваме максимата, че домът е много повече от място за пребиваване, то следва да обръщаме голямо внимание на това откъде и при какви условия купуваме това, с което ще напълним бъдещия си дом.

За всичко това, се срещаме с мениджър комуникации и интериорен дизайн на ИКЕА България Мая Велянова, която ще ни разкаже повече защо подобна пространствена промяна на магазина не е маловажна за клиента, кои са тенденциите и какви грешки допускаме българите при обзавеждането на ново жилище.

Какво наложи всъщност промяна на пространството в магазина?

ИКЕА постоянно променя асортимента си и през годините сме правили някакви адаптации и промени, защото обхватът в определена група се разширява. Например при кутиите, които може една година да са 5 вида, но другата да са 10. Когато се увеличи асортиментът, начинът на представяне трябва също да бъде увеличен. Обаче площта на магазина не се увеличава и решихме, че вече е нужно да направим нещо по-съществено. Някъде коридорите бяха по-дълбоки, клиентите губеха ориентация и си дадохме сметка, че интериора на места създава неудобства. Затова решихме, че е време да приемем по-сериозна промяна. А когато започнахме, си дадохме сметка, че щом ни предстоят тежки няколко месеца, по-добре и да оптимизираме пространството. Това е непрестанен процес, ние постоянно сме в ремонт, така да се каже. Моята функция е свързана именно с това – постоянно да подобрявам, да следя трендовете, да взимам максимума от тях и да ги адаптирам към нуждите на клиента на локално ниво.

Значи въпросните примерни обзавеждания, които предлагате в ИКЕА, са съобразени специално с нуждите на българина?

Точно така. Това е реалистично обзавеждане на цяло жилище на база на проучвания за това какви проблеми имат хората на нашия пазар. Например в България, въпреки че не е редно, масово се усвояват балкони и ние имаме решения, които показват как това може да се случи интелигентно. По начин, по който това усвоено пространство да не прилича на склад, пак може да се използва за съхранение, но да бъде решено по друг начин, да има възможност за някаква гледка или евентуално цветарство. По този начин, имайки богат асортимент, ние показваме решения.

Като говорим за проблемите на локално ниво, коя е най-голямата грешка, която допуска българинът, когато обзавежда?

Това е много дълга дискусия. Едното, което съм забелязала е, че хиляди идеи се събират, когато се обзавежда, но не се намират решения при координирането на тези идеи. Друго открих в последните години, когато много хора около мен си купиха къщи извън София. Те купиха огромни къщи, чието пространство изобщо не е усвоено. И така те плащат отопление за някакви места, които на практика не се използвани адекватно. Била съм на домашни посещения на домове в Швеция, в големи и малки домове, но независимо от размера, всичко е усвоено така че да няма загубени площи.

А какви са тенденциите в интериорния дизайн днес?

Това, над което ние много работим, е устойчивият живот, който е отворен към природата. При него се използват естествени материали, бързо възобновяеми, бамбук, ратан – това е нещо, на което наблягаме. В тази група влизат и смесители, при които не се разхищава вода. А когато става въпрос за помещения , особено малки, гледаме да усвоим максимално височините, опитваме се да бъдат по – затворени обемите. Например, хората днес все още купуват книги, но електронните четци все повече присъстват, може да четеш от много различни източници и съответно тези безкрайни библиотеки, които имахме навремето, вече са по-компактни.

А чисто визуално?

Обикновено са светли цветове, защото произходът на ИКЕА е скандинавски. Там лятото е доста кратко, съответно прозорците са големи и в момента, в който излезе слънце, всеки насочва глава и почва да го „събира”. Начинът на живот тук и там, разбира се, е различен (например там не е практика да се слагат пердета на прозорците във всекидневната), но като цяло цветовете са светли, координирани са с текстилите, за да не се дразни окото и това също дава много решения. Позволява на човек да обнови мигновено дома си с една бърза промяна на текстила.

А всъщност какво е предимството на малкото пространство? Има ли такова изобщо?

Малкото пространство не е предимство, а по-скоро тренд, продиктуван от нуждата. Хората се местят в градовете , апартаментите са с високи цени и съответно днес вече дневната на родителите ми, която е близо 80 кв.м. няма нищо общо с моята, в която на 24 кв. м. са побрани всички функции. Животът го налага. Освен това големите пространства са скъпи, а и поддръжката изисква средства.

Кога да очакваме новия каталог на ИКЕА?

Около последната седмица на август.

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.