Интериорният дизайн днес: разказва Мая Велянова

| от Дилян Ценов |

Има мебели, които са красиви, естетични, привлекателни, а има и такива, които освен всичко това, са и създадени с грижа за потребителя. Именно това е и една от целите на интериорния дизайнер – да създаде пространство с грижа за съответния клиент. От самото зараждане на идеята, през идейния проект, решението за помещението или конкретната мебел, изборът на материали, цвят, размер, изработка, консултация и накрая евентуално монтаж в жилището ви, дизайнерите на ИКЕА черпят вдъхновение от ежедневието на хората.

Грижата за клиента е и основната мотивация ИКЕА България да обнови 6000 кв. м. от магазина си в София, като първи голям етап от усъвършенстването на клиентското преживяване. Променени са общо 8 отдела от търговската част на магазина – готвене, за трапезата, текстил за дома, текстил за спалня, килими, баня, организиране на дома и осветление. Реорганизацията цели да направи пазаруването по-удобно, както и да предостави повече продуктови решения.

Защо това е важно? Ако следваме максимата, че домът е много повече от място за пребиваване, то следва да обръщаме голямо внимание на това откъде и при какви условия купуваме това, с което ще напълним бъдещия си дом.

За всичко това, се срещаме с мениджър комуникации и интериорен дизайн на ИКЕА България Мая Велянова, която ще ни разкаже повече защо подобна пространствена промяна на магазина не е маловажна за клиента, кои са тенденциите и какви грешки допускаме българите при обзавеждането на ново жилище.

Какво наложи всъщност промяна на пространството в магазина?

ИКЕА постоянно променя асортимента си и през годините сме правили някакви адаптации и промени, защото обхватът в определена група се разширява. Например при кутиите, които може една година да са 5 вида, но другата да са 10. Когато се увеличи асортиментът, начинът на представяне трябва също да бъде увеличен. Обаче площта на магазина не се увеличава и решихме, че вече е нужно да направим нещо по-съществено. Някъде коридорите бяха по-дълбоки, клиентите губеха ориентация и си дадохме сметка, че интериора на места създава неудобства. Затова решихме, че е време да приемем по-сериозна промяна. А когато започнахме, си дадохме сметка, че щом ни предстоят тежки няколко месеца, по-добре и да оптимизираме пространството. Това е непрестанен процес, ние постоянно сме в ремонт, така да се каже. Моята функция е свързана именно с това – постоянно да подобрявам, да следя трендовете, да взимам максимума от тях и да ги адаптирам към нуждите на клиента на локално ниво.

Значи въпросните примерни обзавеждания, които предлагате в ИКЕА, са съобразени специално с нуждите на българина?

Точно така. Това е реалистично обзавеждане на цяло жилище на база на проучвания за това какви проблеми имат хората на нашия пазар. Например в България, въпреки че не е редно, масово се усвояват балкони и ние имаме решения, които показват как това може да се случи интелигентно. По начин, по който това усвоено пространство да не прилича на склад, пак може да се използва за съхранение, но да бъде решено по друг начин, да има възможност за някаква гледка или евентуално цветарство. По този начин, имайки богат асортимент, ние показваме решения.

Като говорим за проблемите на локално ниво, коя е най-голямата грешка, която допуска българинът, когато обзавежда?

Това е много дълга дискусия. Едното, което съм забелязала е, че хиляди идеи се събират, когато се обзавежда, но не се намират решения при координирането на тези идеи. Друго открих в последните години, когато много хора около мен си купиха къщи извън София. Те купиха огромни къщи, чието пространство изобщо не е усвоено. И така те плащат отопление за някакви места, които на практика не се използвани адекватно. Била съм на домашни посещения на домове в Швеция, в големи и малки домове, но независимо от размера, всичко е усвоено така че да няма загубени площи.

А какви са тенденциите в интериорния дизайн днес?

Това, над което ние много работим, е устойчивият живот, който е отворен към природата. При него се използват естествени материали, бързо възобновяеми, бамбук, ратан – това е нещо, на което наблягаме. В тази група влизат и смесители, при които не се разхищава вода. А когато става въпрос за помещения , особено малки, гледаме да усвоим максимално височините, опитваме се да бъдат по – затворени обемите. Например, хората днес все още купуват книги, но електронните четци все повече присъстват, може да четеш от много различни източници и съответно тези безкрайни библиотеки, които имахме навремето, вече са по-компактни.

А чисто визуално?

Обикновено са светли цветове, защото произходът на ИКЕА е скандинавски. Там лятото е доста кратко, съответно прозорците са големи и в момента, в който излезе слънце, всеки насочва глава и почва да го „събира”. Начинът на живот тук и там, разбира се, е различен (например там не е практика да се слагат пердета на прозорците във всекидневната), но като цяло цветовете са светли, координирани са с текстилите, за да не се дразни окото и това също дава много решения. Позволява на човек да обнови мигновено дома си с една бърза промяна на текстила.

А всъщност какво е предимството на малкото пространство? Има ли такова изобщо?

Малкото пространство не е предимство, а по-скоро тренд, продиктуван от нуждата. Хората се местят в градовете , апартаментите са с високи цени и съответно днес вече дневната на родителите ми, която е близо 80 кв.м. няма нищо общо с моята, в която на 24 кв. м. са побрани всички функции. Животът го налага. Освен това големите пространства са скъпи, а и поддръжката изисква средства.

Кога да очакваме новия каталог на ИКЕА?

Около последната седмица на август.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.

 
 

Чарлз Буковски: „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

| от chronicle.bg |

„Без да се опитва да се представи героически или в добра светлина, Буковски пише с истинността на човек, който няма какво да губи, което го отделя от повечето други „автобиографични“ писатели и поети.“ пише за него критикът Стивън Кеслер.

„Буковски е… феномен. Той се е утвърдил като писател с постоянен и настойчив стил, базиран на това, което самият той определя като своя „личност“, резултат от едно трудно и напрегнато съществуване“ пише друг.

Чарлз Буковски е един от най-известните американски съвременни автори на поезия и проза и, според мнозина, най-влиятелният и имитиран поет. Роден е на 16 август 1920 г. в Германия. Баща му е американски военен, майка му – германка. На 2 години пристига в САЩ, отгледан е в Лос Анджелис и живее там над 50 години.

Буковски разчита на собствения си опит, емоция и въображение, когато пише. Езикът му е директен, груб, рязък, картините изобилстват от насилие и секс. Някои критици определят стила му като обиден, други твърдят, че това е сатира на мачизма, която си служи с постоянната употреба на секса, алкохола и насилието.

Оставяме на вас да прецените, предлагайки няколко цитата от великия автор.

Charles Bukowski on "Apostrophes"  French Talk Show

„На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

„Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

Charles Bukowski

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“

Writer Charles Bukowski

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…