shareit

Интересни факти за мъжкия полов орган, които вероятно не знаете

| от |

42-15255269

Благодарение на интернет, днес може да прочетете интересни факти, а голяма част от тях са посветени на мъжкия полов орган. Същите можете да прочетете сега и по-долу.

След множество проведени изследвания и проучвания, учените са получили различни знания, а едни от най-интересните данни са свързани с мъжкия полов орган. Само част от необичайните познания са тези, че зародишите също имат ерекция или че всеки пенис първо е бил клитор …

Woman's hand holding man's neck, rear view, close-up

Всеки пенис е бил клитор

Всеки пенис, докато бебето е все още в утробата, се формира от клитора, след като сексуалните хормони започват да действат и определят пола на детето.

Големите тестиси означават и голяма изневяра

Съдейки по резултатите от едно наскоро проведено проучване, мъжете с по-големи тестиси често решават да изневерят на своята партньорка и да потърсят сексуално удоволствие в прегръдките на друга жена.

Is it too big?

Пенисът може да се счупи

Става дума за травма, която най-често се случва при агресивен сексуален контакт, а това, което е още по-изненадващо е, че втората най-честа причина за това нарушение е падане на мъжете от леглото, докато имат ерекция.

Паниката заради мастурбация довела на мода обрязването

През деветнадесети век между средната класа се разпространила истерията – мастурбация. Чрез обрязването се смятало, че ще се попречи на това „непригодно“ поведение.

fakti-penis-sest-01

Ефектът на Лорена Бобит

Когато Лорена Бобит отряза пениса на мъжа си, тя се прочу. В световен мащаб още много други жени побързаха да я последват, като епицентърът на тази странна мода стана Тайланд. До 2000 година в полицията там са били докладвани повече от 100 случая, а се смята, че броят им е бил много по-голям, но жертвите искали да запазят този срам за себе си.

Най-големият пенис в света

Най-големият пенис, измерен някога в света, бил дълъг 34.29 см. Само за сравнение – средната вагина е дълбока от 7.5 до 10.16 см.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Онгъла

| от |

Битката при Онгъла е първото сражение, което оживява в новата документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“. То полага основите на Дунавска България и обрисува с детайли как всъщност Плиска се утвърждава като столица на Първото българско царство.

Всичко започва през 665 г., когато хазарите окончателно разгромяват Старата Велика България. Част от племената, водени от Аспарух поемат на запад в търсене на сигурни земи между реките Дунав и Днестър. Българите се установяват в тези територии и скоро се превръщат в сериозен политически фактор. Чрез дипломация и военен натиск, Аспарух налага върховенството си над племената, населяващи Влашката равнина и Бесарабия.

Четири години по-късно, Византия влиза в ожесточен конфликт с арабите, който продължава цяло десетилетие, а през 674-678 г. столицата Константинопол на практика е блокирана от арабските сили. Това дава възможност на българите да започнат набези срещу византийските земи в Мизия и да доразширят влиянието си над местните племена. В делтата на р. Дунав са изградени няколко укрепени лагера, които да служат като предмостие за българските походи южно от голямата река. Един от тях, е Николицелският, а областта около него е останала в историята като Онгъл.

След като се справя с арабската заплаха, надвиснала над Константинопол, византийският император Константин IV Погонат решава да организира наказателна експедиция срещу българите, с цел да сложи край на набезите им в Мизия и да възстанови имперския контрол по северния лимес. За целта, през 680 г., ромеите събират силна войска, която потегля на север. Числеността й достига до 25 000 души. Имперските сили са прехвърлени едновременно по суша и море, а начело е самият император.

Въпреки това, обаче, Аспарух не концентрира всичките си сили за борба с Византия. Основата на българската армия е личният владетелски отряд и другите постоянни войски, наброяващи около 10-12 000 души. Българите, обаче, имат ясна стратегия и план. Как българската кавалерия, макар и два пъти по малочислена, взима превес над огромната имперска армия и превръща атаката им в позорно бягство – гледайте във видеото.

Победата при Онгъла е първият филм от видео-анимационната поредица „Средновековна слава“ – третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“. Той цели да популяризира и модернизира преподаването по българска история, като разкаже по мултимедиен начин за най-големите постижения от родното минало.

Всички филми от поредицата се излъчват премиерно всяка неделя от 16,30 часа в предаването „Операция История“ по Bulgaria ON AIR с водещ Росен Петров.

 
 
Коментарите са изключени

Защо радиосигналите се движат по-далеч през нощта

| от |

Не всички радиовълни стигат по-далеч през нощта, отколкото през деня, но някои, къси и средни вълни, които AM радиосигналите улавят, определено правят така при правилните условия. Основната причина за това е свързана със сигнала, взаимодействащ с определен слой от атмосферата, известен като йоносфера и как това взаимодействие се променя по тъмно и светло. Ето и сравнително кратко и ясно обяснение.

Йоносферата получава името си, защото се йонизира от слънчева и космическа радиация. С много прости думи рентгеновите, ултравиолетовите и по-късите дължини светлина, излъчвана от Слънцето (и от други космически източници), освобождават електрони в този слой на атмосферата, когато тези конкретно фотони се абсорбират от молекули. Тъй като плътността на молекулите и атомите е доста ниска в йоносферата (особено в горните слоеве), това позволява свободните електрони да бъдат свободни за кратък период от време преди в крайна сметка да се рекомбинира. По-ниско в атмосферата, където плътността на молекулите е по-голяма, тази рекомбинация се случва много по-бързо.

Без смущения радиовълните пътуват по права линия от източника си и стигат йоносферата. Това, което се случва след това, зависи от различни фактори, най-вече от честотата на вълните и плътността на свободните електрони. За AM вълните, при подходящи условия, те по същество ще отскачат напред-назад между земята и йоносферата, разпространявайки сигнала все по-далеч и по-далеч. Става ясно, че йоносферата може да играе важна роля в радио предаването.

Нива на йоносферата

Съставът на йоносферата се променя най-драстично през нощта, предимно защото, разбира се, Слънцето изчезва за малко. Без този изобилен източник на йонизиращи лъчи, нивата на D и E на йоносферата престават да бъдат много йонизирани, но F регионът (особено F2) все още остава доста йонизиран. Освен това, тъй като атмосферата е значително по-плътна тук, отколкото в регионите E и D, това води до повече свободни електрони (плътността на които тук е ключова за пътя на радио вълните).

 
 
Коментарите са изключени

Хеликоприонът – когато акулите не са достатъчно страшни

През 2011 г. в местността Фосфория в Айдахо, САЩ, е открита кръгла челюст със зъби (зъбна въртележка) от съществото хеликоприон. Тя е с дължина 45 см.

Сравненията с други подобни екземпляри показват, че животното, което е носило тази челюст, би било с дължина около 10 метра. Друга, още по-голяма такава челюст, която е открита през 1980 г. (но откритието й не е оповестено до 2013 г.), всъщност е открита на същото място. Тя е непълна, но може да се прецени, че би била около 60 см и би принадлежала на животно, което вероятно е надвишило 12 м дължина

До 2013 г. единствените известни вкаменелости от тази риба са били зъбите й, които са държани от зъбна кост и силно напомнят на циркуляр. Тъй като скелетите им са направени от хрущял, те се разлагат, след като умрат. Освен ако някаква случайност не ги запази – за челюстта не се знае, че е долна чак до откриването на череп на един подобен вид, Ornithoprion.

Разбира се, правени са модели на челюстта на Helicoprion. В книгата от 1994 г. „Planet Ocean: A Story of Life, the Sea, and Dancing to the Fossil Record“ авторът Брад Матсен и художникът Рей Трол описват и изобразяват пример за такъв модел. Техният модел предполага, че звярът няма зъби на горната челюст, освен тези, срещу които долните режат. Двамата предполагат също, че животното има дълъг и много тесен череп с дълъг нос, близък до този на съвременната акулата гоблин.

Helicoprion ferreri1DB

Повече от век не е ясно дали кръглата челюст е долна или горна (или странична…). По-старите реконструкции я поставят в предната част от долната страна. Реконструкция от 2008 г., създадена от Мери Периш под ръководството на Робърт Пърди, Виктор Спрингер и Мат Карано за Smithsonian, я поставя по-дълбоко в гърлото, въпреки че други проучвания не приемат тази версия. Проучване от 2013 г., основано на нови данни, поставя зъбното колело в задната част на устата, където то заема цялата долна челюст.

 
 
Коментарите са изключени

Ацтеки, сяра и съд – историята на ластика

| от |

Евтини, надеждни и здрави, ластиците са един от най-разпространените продукти в света. Може да се каже, че заедно с тиксото, те държат целия свят. Оказва се, че докато самата гума съществува от векове, гумените ластици са официално патентовани едва преди по-малко от два века. Ето и кратка история на скромния, но същевременно невероятно полезен ластик.

Едва наскоро беше открито, че мезоамериканските народи (включително ацтеките, олмеките и маите) са правели каучук още преди 3 000 години. Смесвайки млечнобял сок, известен като латекс, от местните дървета Hevea brasiliensis (по-късно наречени каучукови дървета) със сокове от увивните растения Грамофонче, те правят твърдо вещество, което, изненадващо, е и доста здраво. Този древен каучук се използва за най-различни цели – от сандали до топки, до бижута. Всъщност, докато Чарлз Гудиър обикновено е сочен за създател на вулканизирания каучук, изглежда, че ацтеките са правили същото, само че с други пропорции на съставките (между латекса и сокът от грамофончета), което е създавало материали с различна якост.

MorningGlories-Tonsofem

Грамофонче

Когато испанските изследователи пристигат в Южна Америка през 16 век, те сами откриват многобройните приложения на тази еластична смес. Когато френският изследовател Шарл де ла Кондамин го „открива“ през 40-те години на 18 век и го кръщава „caoutchouc“ – френска дума, но по южноамериканската дума за латекс.

През 1819 г. англичанинът Томас Ханкок, който е в бизнеса с превози с карети заедно с братята си, опитва да измисли начин да предпази клиентите си по-добре от вода. Докато експериментира с гума той успява да направи водоустойчиви тиранти, ръкавици, обувки и чорапи. Толкова бил влюбен в материала, че започва масово производство. В процеса обаче се получават огромни количества загубен каучук и затова Ханкок разработи своята машина за пикинг (наричана по-късно мастикатор), с която се разкъсва остатъчната гума на по-малки парченца. След това тези парченца се правят на пюре, което може да се моделира с калъпи. Едно от първите му творения бяха ленти от каучук (протоластици), които обаче никога не продава, защото не осъзнава потенциала им. А не осъзнава потенциала им, защото вулканизацията все още не е открита, така че лентите омекват значително в горещи дни и се втвърдяват в студени дни. Та тези ленти не са много практични на този етап. Може би затова Хенкок не патентова машината си и нещата, които прави, и това в крайна сметка ще се окаже доста голяма грешка. Но за това – малко по-късно.

VulcanizationMold1941

През 1833 г., докато е в затвора за неизплатени дългове, Чарлз Гудиър започва експерименти с индийски каучук. След няколко години и след като излиза на свобода, Гудиър открива процеса на вулканизация в сътрудничество с химика Натаниел Хейуърд. Именно вулканизацията прави каучука издръжлив на температурни промени. Още няколко години по-късно, през 1844 г., той усъвършенства процеса и вади патент в Америка. След това пътува до Англия, за да патентова и там, но се сблъсква с доста (доста!) голям проблем – Томас Ханкок вече е патентовал почти идентичен процес година по-рано.

Има противоречиви сведения за това дали Ханкок създава първи процеса на вулканизация независимо от Гудиър или, както мнозина твърдят, придобива парче вулканизирана гума от американския си колега и по него успява да отгатне процеса и да създаде свой с леки изменения. Така или иначе патентът на Ханкок спира Гудиър в Англия.

Последвалата съдебна битка се проточва около десетилетие, докато съдията не отсъжда, че дори и Ханкок да е имал проба от гумата преди да разработи своя собствен процес, няма как да разбере как да го възпроизведе, само по вида на пробата. Известният английски изобретател Александър Паркс обаче твърди, че веднъж Ханкок му е казал, че след провеждането на редица експерименти върху пробите от Гудиър успява да познае по онова време все още непатентования процес на вулканизация.

Но в крайна сметка през 50-те години на 19 век съдилищата са на страната на Ханкок и му предоставят патента, което буквално струва на Гудиър цяло състояние – ако бяха решили в негова полза, той щеше да получи значителна сума от Томас Ханкок.

Ranger bands 01

След дългогодишната съдебна битка, Гудиър умира през 1860 малко след като научава за смъртта на дъщеря си. Той оставя на семейството си дългове от приблизително двеста хиляди долара (около 5 милиона долара днес). Докато Ханкок се занимава със съдебната каша пък, други хора копират непатентования му мастикатор и „безполезните“ гумени ленти. През 1845 г. Стивън Пери, който работи за Messers Perry and Co, производители на каучук в Лондон, подава патент за „Подобрения в пружините, които да се прилагат за ремъци, колани и превръзки, и подобрения в производството на гумени ленти“. Той е открил приложение за тези гумени ленти – да стискат документи и вестници. В самия патент Пери дистанцира себе си и своето изобретение от течащия тогава съдебен спор за вулканизирането, като казва:

Ние не претендираме за получаването на тук споменатия индийски каучук, нашето изобретение, състоящо се от пружини с такъв произход от индийски каучук, приложени към тук споменатите артикули, а също и от особените форми на еластични ленти, направени от такова производство на индийски каучук.

И така, когато ластикът е изобретен и патентован през 19 век, той първоначално се използва предимно във фабрики и складове, но не в от широката общественост. Това се променя благодарение на Уилям Спенсър от Охайо. Историята разказва, че през 1923 г. Спенсър забелязва как страниците на Akron Beacon, местния му вестник (Akron е Акрон, градът, където излиза), непрекъснато са разпилявани от въздуха из тревата пред къщата на съседите му. И така, той намира решение на този проблем – гумено решение. Като служител на железниците в Пенсилвания знае откъде да си купи бракувани парчета каучук – Goodyear Rubber Company, също намираща се в Акрон. Той нарязва тези парчета на кръгли ленти и започна да захваща вестниците с тях. Те вършат толкова добра работа, че самият вестник купува тези ленти от Спенсър, за да предоставя Akron Beacon вече прихванат. Виждайки, че има търсене, Спенсър продължава да продава своите гумени ленти на офиси, доставчици, производители на хартиени стоки, и магазини в целия регион, като през цялото време продължава да работи в железниците (за повече от десетилетие).

Спенсър открива и първата фабрика за ластици в Охайо, а след това през 1944 г. и втората – в Хот Спрингс, Арканзас. През 1957 г. той проектира и патентова изобретението си, като така в крайна сметка се оформя световния стандарт за ластик. Днес Alliance Rubber е номер едно в света по производство на ластици като производството е над 6 3oo 000 килограма ластици годишно.

 
 
Коментарите са изключени