Инсталация „Дари време“ в столичен мол

| от |

timeheroes1

От 23 октомври 2013 г. в The Mall има нов паметник. Той е посветен на всички непризнати, но истински герои от всекидневието – доброволците, които правят света да бъде едно по-добро място за живеене, като помагат и подкрепят други хора.

Паметникът се казва „Дари време“ и е вдъхновен от дейността на платформата за доброволчество TimeHeroes.org на Фондация “Герои на времето”. Представлява дигитална арт инсталация, която в реално време показва броя на „героите“, вложили личното си време в различни доброволчески проекти и инициативи. Инсталацията е проектирана и създадена от скулптора Стефан Иванов и в нея са вградени десетки стари часовници – метафора на времето, което губим и пропиляваме, вместо да използваме и вложим в нещо смислено и добро.

Целта на инсталацията „Дари време“ е да провокира хората да се замислят какво правят с времето си – най-ценният ресурс на един човек, и да привлече вниманието на обществеността към една изключително важна, но слабо развита практика у нас – доброволчеството. Благодарение на подкрепата на The Mall, инсталацията ще бъде видяна от стотици хора, у които се надяваме да се появи размисъл върху ползата от доброволчеството не само за обществото като цяло, но и за всеки един човек в неговото лично развитие и самоусъвършенстване.

Проектът е реализиран изцяло на доброволни начала, точно като каузата, която подкрепя. Даже часовниците, използвани в статуята, са дарени от поддръжници на каузата.

TimeHeroes.Org е платформа за доброволчество и правене на повече добро. Платформата свързва хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа. Тя идва в отговор на факта, че България е на последно място по доброволчество в Европейския съюз.

„Онова, което ни задвижи напред, и все още ни дърпа, е убедеността, че много хора в България имат силното желание да се включват в доброволчески дейности, но не го правят, защото не знаят къде и как; изисква се твърде много проучване и проактивност от тяхна страна, за да намерят подходящата дейност. Същевременно все още няма и достатъчно доброволчески инициативи, а когато ги има, те често не успяват да достигнат до своите таргет-групи. Работим, за да променим това. Онова, което доскоро липсваше, е мостът, който да свърже потенциалните доброволци с организациите, които имат нужда от тях. Нашият стремеж е да изградим този мост, правейки процеса по намиране на подходящата доброволческа инициатива бърз и лесен”, казват организаторите от Фондация „Герои на времето”.

Стремежът е TimeHeroes.Org да бъде достъпното и разпознаваемо място, където можеш да научиш всичко за всички доброволчески инициативи в България. Можеш да търсиш каузи по време (от 5 минути, през няколко часа, до дългосрочно), по място на случване, както и по тип (към момента има 17 активни типа каузи – от опазване на природата, през грижа за деца, до култура и изкуство).

От момента на стартирането си през януари 2012 г. към началото на октомври 2013 г. на TimeHeroes.Org са публикувани 332 мисии (каузи), от 225 организатори, на 43 места из страната. В мисиите са се включили 6400 герои (доброволци).

Всеки, не само регистрирани организации, може да създаде кауза на TimeHeroes.Org стига да отговаря на критериите за включване в платформата.

„Защо TimeHeroes? Защото най-ценният ресурс на един човек е времето (плюс уменията, знанията и способностите). А щом го даряваш, значи си герой. Не от тези, които летят и убиват лошите, а от тези, които правят света по-добър стъпка по стъпка”, казват организаторите. И добавят: „Доброволчеството е всемогъщо, защото помага не само на онези, на които помагаме, а и на самите нас, помагащите. Чувството за смисъл, след като си помогнал на някого – не може да се опише, трябва да се изпита”.

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“

 
 

Безценният момент, когато десетки хиляди хора пеят и скандират като един на стадиона

| от Спонсорирано съдържание |

В живота на всеки от нас има моменти, които завинаги оставят своя отпечатък. Моменти, които го разделят на „преди“ и „след“, а при споменът за тях те побиват тръпки. Такъв безспорно е моментът, в който отборът, подкрепян пламенно от години, излиза във финалната битка за най-престижния клубен трофей. Mastercard предостави възможността на трима щастливци да изживеят това неповторимо усещане на тазгодишния финал на Шампионска лига, в който един срещу друг се изправиха два от титаните на европейския футбол – Реал Мадрид и Ливърпул. Андриан Иванов, един от тримата късметлии, сподели, че ще запази чудесни спомени от финала в украинската столица.

„Организацията беше на превъзходно ниво. От първата до последната ни минута в Киев екипът на Mastercard се погрижи да не ни липсва нищо и да се чувстваме максимално добре. Мащабът на събитието беше огромен, не бях виждал нещо подобно досега“ разказа Андриан.

„Със съпругата ми сме страстни фенове на английския футбол и затова пристигнахме в Киев с надеждата да видим шести триумф на Ливърпул в този турнир. Преди мача се отбихме във фен зоната и останахме много впечатлени. Атмосферата беше чудесна, а настроението беше много приповдигнато“ продължи щастливият победител от играта на Mastercard.

„След като минахме през специалната зала, която бяха подготвили за нас, дойде време да заемем местата си на стадиона. Настаниха ни в сектора на Ливърпул и за пръв път имах възможността да пея заедно с мърсисайдските фенове. През първите 20-ина минути, през които Ливърпул игра значително по-силно, шумът в нашия сектор бе оглушителен и десетки хиляди хора пееха и скандираха като един. При попадението на Ливърпул имах чувството, че трибуната ще се срути. Беше невероятно, още ме побиват тръпки, когато се сетя“ сподели още Андриан.

Anton Lelios pics

„Много съм благодарен на Mastercard за тази възможност и за това изживяване. Тези спомени ще ми останат за цял живот. Бил съм на много мачове както в България, така и в чужбина, но това беше нещо съвсем различно. Пожелавам го на всеки, наистина е неописуемо“ завърши разказа си Иванов.

 

 
 

Ксавие Долан се изправя срещу Пениуайз в „It: Chapter Two“

| от chronicle.bg |

Точно от това имахме нужда. Канадският режисьор и актьор Ксавие Долан се присъдинява към актьорския състав на „It: Chapter Two“, потвърждава Deadline. 

Така един от най-младите големи творци на европейското кино застава редом до Джесика Частейн, Джеймс Макавой и Бил Хейдър в дългоочакваното продължение на блокбъстъра от миналата година.

„Chapter Two“ отново ще бъде режисирана от Анди Мускети и се базира на романа на Стивън Кинг. Историята отново е за „Клуба на загубеняците“, които вече са възрастни и се връщат в Дери, за да се изправят срещу Пениуайз.

Долан ще играе Ейдриън Мелън, гей, който живее в Дери. Това ще е поредната поддържаща роля за Долан след участието му в „Boy Erased“, където си партнира с Лукас Хеджис. След като сме гледали Долан, който участва в повечето от режисьорските си проекти, сме спокойни, че той ще се справи и с двете роли.

Другите попълнения в актьорския състав на „It: Chapter Two“ са Джей Раян, Джеймс Рансън, Анди Бийн и Бил Скарсгард, който се връща отново като Пениуайз.

В момента филмът се заснема в Торонто, а премиерата е насрочена за септември 2019 г. 

 
 

Най-успелите момичета от модните подиуми

| от chronicle.bg |

Списание Maxim е известно с усета си към красивите жени. В последните години обаче редакторите твърдят, че са отместили фокуса от физическата красота (или поне са го разпръснали) и се вдъхновяват от жените, които не само изглеждат добре, но и имат цели, смелост, променят гледища и светове и са горди представителки на женския пол.

Знаете, че Кейт Ъптън бе избрана за най-секси в класацията „Hot 100″ и нямаме нищо против.

A post shared by Kate Upton (@kateupton) on

Сега кажете „хелоуууу“ на жените, които култовото мъжко списание е избрало за „Hot 100″ в различни направления.

Днес обръщаме внимание на мега бургиите в модния бизнес: онези, които отдавна не само само по модните подиуми, а владеят Instagram и имат повече последователи, отколкото жители имат редица държави.