Имунотерапия в борбата срещу рака – научното събитие на 2013-та

| от |

655-402-naj-vazhnite-nauchni-otkritiia-na-2011-g

Използването на имунотерапия в борбата срещу рака е най-значимото научно постижение на 2013 г. според сп. „Сайънс“, предаде Франс прес.

Изследването на рака претърпя обрат през тази година, след като въпросният подход към онкологичните заболявания, разработван от десетилетия, най-после разкри терапевтичния си потенциал, обясняват редакторите на водещото американско научно издание.

Няколко клинични изпитания с имунотерапия – лечение, впрягащо имунната система в борбата срещу туморите, и по-специално имунните Т-клетките, дадоха обещаващи резултати най-вече срещу агресивни ракови заболявания като меланома, докато други терапии се провалиха.

„Тази година ни остави без всякакво съмнение в огромния потенциал на противораковата имунотерапия, но все пак трябва да бъдем предпазливи, имайки предвид малкия брой лекувани чрез нея пациенти“, казва главният редактор на сп. „Сайънс“ Тим Апенцелер.

До голяма степен напредъкът в имунотерапията на рака се дължи на откритие от края на 80-те години на миналия век на френски изследователи. Те идентифицират рецептор на повърхността на Т-клетките, който им пречи да атакуват туморите с цялата си мощ. Експерименти с мишки показаха, че чрез неутрализирането на рецептора тези ключови имунни клетки свиват значително раковите образувания.

През 2006 г. японски изследователи идентифицираха нов рецептор, възпрепятстващ противораковото действие на имунните клетки. Първите клинични изпитания с пациенти дадоха обещаващи резултати

През 2011 г. генното модифициране на Т-клетките с цел да бъдат програмирани да разрушават туморите предизвика още по-голям ентусиазъм в медицинската общност и стана обект на редица клинични изпитания, най-вече с пациенти с левкемия.

Свидетелство за съществения потенциал на имунотерапията са солидните инвестиции на многобройни фармацевтични лаборатории в новия подход за борба с рака, пренебрегван с години.

Освен имунотерапията на рака сп. „Сайънс“ посочва още девет значими научни постижения на годината:

– Техниката за модифициране на гени, наречена CRISPR  (Clustered Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats), вдъхновена от механизъм, открит при бактериите и използван от тях за защита. Учените я адаптираха, за да манипулират генома на растения, животни и човешки клетки.
– Фотоволтаични клетки с перовскит – ново поколение материали, които улесняват и правят по-евтино производството на слънчеви батерии.
– Използването за пръв път на структурната биология в производството на ваксина.
– Техниката за изображение, наречена CLARITY, която прави мозъчните тъкани прозрачни и „разкрива“ невроните, позволявайки на учените да изследват мозъка както никога досега.
– Човешките мини-органи, култивирани ин витро, които могат да служат като по-добри изследователски модели от животните.
– Идентификацията на загадъчния източник на космически лъчи в останките на свръхнова.
– Изследванията с мишки, които показват, че сънят е съществен за „прочистването“ на мозъка.
– Изследванията върху бактериите в човешкото тяло, разкрили тяхната важност за здравето и разработването на по-ефикасни персонализирани лечения срещу болестите.

 
 

Ума Търман иска шведски паспорт

| от |

Американската актриса Ума Търман планира да получи шведски паспорт, предаде ТАСС като цитира в. „Афтонбладет“. За целта тя ползва услугите на адвоката и бивш шведски министър на правосъдието Томас Будстрьом, на когото е възложено да подаде заявка за получаване на паспорт от нейно име.

„Повечето й роднини са шведи, майка й е шведка“, заяви Будстрьом. „По-рано тя ми каза, че се чувства шведка“, поясни тя.

По думите му преди две седмици на среща с 48-годишната Търман в Ню Йорк му била възложена тази задача. Ума възнамерява да се установи в кралството. „Тя иска да купи дом в Швеция и да живее тук в бъдеще“, поясни Будстрьом. „Ума има много роднини в южната провинция Сконе, затова са много причините, поради които иска да е шведка“, допълни тя.

По-рано Търман в няколко интервюта спомена за произхода си и за желанието си да получи шведски паспорт. Баба й е моделът Биргит Холмквист от провинция Сконе, а майка й – моделът Нена фон Шлебрюге.

 
 

Ева Лонгория роди първото си дете

| от chronicle.bg |

На 43 години актрисата Ева Лонгория най-накрая тръгва по-стъпките на най-известния си персонаж, Габриел Солис, която след дълъг период на безгрижен семеен живот роди прекрасните Хуанита и Силия. Преди два дена Лонгория роди първото си дете, съобщава списание „Хелоу!“.

Бебето е момче и се казва Сантяго Енрике Бастон. То се е родило на 19 юни в медицинския център „Сидърс-Синай“ в Лос Анджелис. Тежи 3 кг.

„Толкова сме благодарни за тази красива благословия!“, споделиха Ева Лонгория и съпругът ѝ пред американското списание „Hola“. Те споделиха и снимка на бебето, на която актрисата го държи близо до лицето си.

Съпругът на Ева Лонгория – Хосе „Пепе“ Бастон, е мексикански медиен магнат. Двамата сключиха брак преди две години.

Хосе има още три деца – две момичета и момче от предишната си съпруга Наталия Есперон. Голямото момиче Наталия е на 22 години, а близнаците Мариана и Хосе – на 14.

Ева Лонгория е на 43 години. През март тя каза, че вече е подготвена за майчинството.

„Вече имаме три деца. Аз имам три доведени деца, така че това няма да е нищо ново. Харесва ни“, заяви актрисата пред американското списание „Hola“.

 
 

Най-успелите момичета от модните подиуми

| от chronicle.bg |

Списание Maxim е известно с усета си към красивите жени. В последните години обаче редакторите твърдят, че са отместили фокуса от физическата красота (или поне са го разпръснали) и се вдъхновяват от жените, които не само изглеждат добре, но и имат цели, смелост, променят гледища и светове и са горди представителки на женския пол.

Знаете, че Кейт Ъптън бе избрана за най-секси в класацията „Hot 100″ и нямаме нищо против.

A post shared by Kate Upton (@kateupton) on

Сега кажете „хелоуууу“ на жените, които култовото мъжко списание е избрало за „Hot 100″ в различни направления.

Днес обръщаме внимание на мега бургиите в модния бизнес: онези, които отдавна не само само по модните подиуми, а владеят Instagram и имат повече последователи, отколкото жители имат редица държави.

 
 

Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики

| от chronicle.bg |

Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.

Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.

Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си.  Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.

Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.

Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики.  Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.