Имунотерапия в борбата срещу рака – научното събитие на 2013-та

| от |

655-402-naj-vazhnite-nauchni-otkritiia-na-2011-g

Използването на имунотерапия в борбата срещу рака е най-значимото научно постижение на 2013 г. според сп. „Сайънс“, предаде Франс прес.

Изследването на рака претърпя обрат през тази година, след като въпросният подход към онкологичните заболявания, разработван от десетилетия, най-после разкри терапевтичния си потенциал, обясняват редакторите на водещото американско научно издание.

Няколко клинични изпитания с имунотерапия – лечение, впрягащо имунната система в борбата срещу туморите, и по-специално имунните Т-клетките, дадоха обещаващи резултати най-вече срещу агресивни ракови заболявания като меланома, докато други терапии се провалиха.

„Тази година ни остави без всякакво съмнение в огромния потенциал на противораковата имунотерапия, но все пак трябва да бъдем предпазливи, имайки предвид малкия брой лекувани чрез нея пациенти“, казва главният редактор на сп. „Сайънс“ Тим Апенцелер.

До голяма степен напредъкът в имунотерапията на рака се дължи на откритие от края на 80-те години на миналия век на френски изследователи. Те идентифицират рецептор на повърхността на Т-клетките, който им пречи да атакуват туморите с цялата си мощ. Експерименти с мишки показаха, че чрез неутрализирането на рецептора тези ключови имунни клетки свиват значително раковите образувания.

През 2006 г. японски изследователи идентифицираха нов рецептор, възпрепятстващ противораковото действие на имунните клетки. Първите клинични изпитания с пациенти дадоха обещаващи резултати

През 2011 г. генното модифициране на Т-клетките с цел да бъдат програмирани да разрушават туморите предизвика още по-голям ентусиазъм в медицинската общност и стана обект на редица клинични изпитания, най-вече с пациенти с левкемия.

Свидетелство за съществения потенциал на имунотерапията са солидните инвестиции на многобройни фармацевтични лаборатории в новия подход за борба с рака, пренебрегван с години.

Освен имунотерапията на рака сп. „Сайънс“ посочва още девет значими научни постижения на годината:

– Техниката за модифициране на гени, наречена CRISPR  (Clustered Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats), вдъхновена от механизъм, открит при бактериите и използван от тях за защита. Учените я адаптираха, за да манипулират генома на растения, животни и човешки клетки.
– Фотоволтаични клетки с перовскит – ново поколение материали, които улесняват и правят по-евтино производството на слънчеви батерии.
– Използването за пръв път на структурната биология в производството на ваксина.
– Техниката за изображение, наречена CLARITY, която прави мозъчните тъкани прозрачни и „разкрива“ невроните, позволявайки на учените да изследват мозъка както никога досега.
– Човешките мини-органи, култивирани ин витро, които могат да служат като по-добри изследователски модели от животните.
– Идентификацията на загадъчния източник на космически лъчи в останките на свръхнова.
– Изследванията с мишки, които показват, че сънят е съществен за „прочистването“ на мозъка.
– Изследванията върху бактериите в човешкото тяло, разкрили тяхната важност за здравето и разработването на по-ефикасни персонализирани лечения срещу болестите.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Трейлър на новия комедиен сериал „Къмпинг“, който излиза у нас тази вечер

| от chronicle.bg |

За всички градски къмпингари, на които има липсват летните месеци, HBO е подготвило нещо, което би могло да замести приятните безвремеви часове между караваните и палатките. 

Най-новата продукция на компанията, „Къмпинг“, събира на една снимачна площадка Дженифър Гарнър , Джулиет Люис  и Дейвид Тенант . Катрин (Дженифър Гарнър), Уолт (Дейвид Тенант) и няколко семейни приятели отиват на приятен уикенд сред природата за 45-ия рожден ден на Уолт.

Всичко е планирано до последния детайл от контролиращата съпруга и майка Катрин, но в природата няма план и забавната ваканция бива белязана от женски свади и изпитания, които разтърсват няколко брака.

„Къмпинг” на HBO се базира на едноименния британски телевизионен сериал от 2016-та г., създаден и режисиран от Джулия Дейвис (Nighty Night). За адаптацията HBO се доверява на тандема продуценти, познат ни от шестте сезона на „Момичета“ – Лена Дънам и Джени Конър. „Когато разбрахме, че ще адаптираме смешно-хапливия сериал на Джулия Дейвис, знаехме, че това е вдъхновяващ проект за всеки сценарист и актьор.“, споделят Лена Дънам и Джени Конър. „Толкова сме въодушевени от актьорския състав, от сюжета и от чудесната работа, която свършихме, че сме сигурни, че като изгледате сериала никога няма да искате да отидете на къмпинг.“

В актьорския състав се видим още Йон Скай, Артуро Дел Пуерто, Брет Гелман и съпругата му в живота Яница Браво.

Историята в „Къмпинг“ се развива в 8 тридесет минутни епизода, които ще излизат в поредни понеделници до 3-ти декември. Гледайте новите епизоди в HBO GO и от 22:00 часа по HBO. Вижте трейлъра:

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!

 

 
 

Новините CHR: какво се случи днес?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.