shareit

Императрица Цъси Тайхау – последната истинска владетелка на Китай

| от |

В забранения град Пекин, зад големите порти и стени може да се открият сгради, в които някога са се помещавали едни от най-великите владетели на Китай. Макар и историята да е запазила легенди за някои от най-силните и легендарни императори, големият възход в страната тръгва от жена. Императрица Цъси Тайхау е смятана за жената, която унищожава страната, но истината е, че това е доста мистична история, която няма особено покритие. Родена е през 1835 г. в клан Йехенара.

Нейният баща е местен администратор, макар и голяма част от семейната ѝ история да е изгубена. Родът ѝ се обвързва с манджурите, които най-често можели да си позволят по-сериозен статус в китайското ханство. На 16-годишна възраст се явява на императора и получава правото да влезе в харема му. Там е позиционирана в един от най-ниските рангове. Животът на кортизанка в империята Цин може да донесе мечтан престиж и редица момичета са имали само дива фантазия да се озоват в харема на императора.

Там сигурността е на най-високо ниво. Тайхау получава титлата благородна дама Лан. Само две години, след като новият император е поел контрол над страната, поданиците вече започват да изпитват жестоки съмнения. Следва бунт, гражданска война, полята с кръвтта на повече от 20 милиона души – практически двойно повече, отколкото умират през Първата Световна война. През 1856 г. Цъси започва да печели симпаитиите на императорския двор, успява да роди син и наследник. Много скоро я издигат до линията на втората най-важна жена в двореца.

Макар и Цъси да е вече майка на наследник, той продължава да бъде част от обкръжението на първата императрица Жен. Докато трае гражданската война, Великобритания не спира да натиска страната и да изолира династията Цин. През 1856 г. с помощта на Франция, Великобритания тръгва на война срещу Китай. През 1858 г. имперските войници бягат от европейския агресор. Пристигналите войници успяват да завземат имперския дворец и много скоро го изгарят. Китайският император умира през 1861 г. и оставя империята в най-нежните ръце.

Empress-Dowager-Cixi1

Снимка: By Hubert Vos – Seed, John, Hubert Vos, Court Painter of Empres Dowager Cixi, Arts of Asia, Jan/Feb 2015, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1063099

Докато Цъси е в изгнание, разбира, че властта се е насочила право към нея. Изискването на последният владетел е да се създаде комисия от 8 души, които веднага да подпомогнат 5-годишният наследник. Цъси междувременно обединява сили с императрица Циаоженцян. Двете дами се заклеват, че винаги ще бъдат регенти на момчето и ще имат правото да приемат или отхвърлят неговите предложения. Когато идва времето за погребение, дамите тръгват към Пекин и са посрещнати от принц Гонг, както регентките, той също залага на модернизацията и заявява, че Китай трябва да промени своя традиционен облик. По-късно именно той ще подготви преврат и ще елиминира трима от министрите.

Цъси нарежда останалите министри да бъдат обезглавени, като настоява да се обърне внимание на един специален факт – екзекуцията няма да бъде болезнена, а просто ще изисква обезглавяването на провинилите се. Цъси настоява да поеме външните отношения на страната, нейната партньорка поема контрол над двореца, а Гонг ще бъде лицето на триото. Младият и единствен наследник е скрит от хорските очи. Новите лидери заварват неприятната ситуация и обстановка, която поставя анклави по целия китайски бряг.

Великобритания и Франция държат под контрол всички влизащи и напускащи кораби. Докато доминацията се наблюдавала, Цъси нарежда армията да започне да изследват чуждите военни техники и да търси съвети, с чиято помощ Китай да върне своята военна сила. В империята се отваря училище, където да се преподават чужди езици и наука. Модернизацията също започва да печели в Китай, но изключваме железниците – императриците вярвали, че звукът най-вероятно ще събуди и изтормози мъртвите. Освен това се зараждат и приятни чувства сред Ан Дехай – един от евнусите в императорския двор. Принц Гонг не одобрява това и вижда заплаха за свещения съюз и точно по тази причина предпочита да обезглави поданика през 1869 г. Когато младият император става на 17-годишна възраст, тронът вече го очаква.

 

《璇闱日永图》

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15138218

Принц Гонг е помолен да си тръгне, това практически е първата му заповед, но след като двете майки изказват сериозна съпротива и недоволство, Гонг отново се връща в двореца. Това е и една от малкото му команди, момчето умира на 18-годишна възраст и се подозира, че е боледувал от сифилис. Макар и никой да не иска да признае, една от евентуалните причини е най-вероятно наличието на твърде много проститутки в покоите му, които водят до всички тези проблеми. След като дамата остава без наследник, а нейната скорошна партньорка може да излъчи своето все още неродено дете за тежката корона, Цъси разбира по трудния начин, че Циаоженцян я е изместила по ранг и вече има далеч по-сериозна власт. Както следва в такива моменти, претендентката скоро следва стъпките на императора, заедно с детето си.

Останала единствената потенциална императрица, новата владетелка решава да осинови 3-годишния си племенник Гуангксу. Изискваното обаче е бъдещият император да се обръща към нея като „кралски татко“. Новият император получава властта на 18-годишна възраст през 1889 г., докато майката/баща решава да се оттегли в покрайнините на Пекин, където използвайки външното министерство, продължава да командва и понякога прескача дори самият император. През 1898 г. се изправя срещу така наречената 100-дневна реформа. Предложението Китай да се превърна в конституционна монархия е последното, което Цъси би подкрепила и именно по тази линия започва да издирва всички потенциални опоненти, които да елиминира един по един.

《喜溢秋庭图》静贵妃部分

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15137823

Императорът е настанен под домашен арест на остров близо до Забранения град и никога повече не се издига. Противници на външните политики също се включват в играта и започват яростно да се съпротивляват. Подкрепата на неофициалната императрица дава кураж на хората да нападат малките брегови колонии. След като бунтът е овладян, следва официално извинение, изплащане на репарации и продължаване на историята. Именно от нея се ражда и предложението за ограничена монархия.

Изведнъж фотографиите и портретите стават разрешени и всеки посетител на двореца може да ги получи. Докато здравето ѝ започва да я напуска, императрицата успява да намери още едно дете за трона. Успява да прехвърли властта върху него, докато е на смъртния си одър – 15 ноември 1908 година. Точно един ден преди това и настоящият император е починал – подозира се натравяне с арсен – докато остава в изгнание. Най-вероятно неговата майка се е постарала да го заличи. Историците започват да наричат нея и наследника – владетели-паразити, чийто усилия ще накарат всеки да повърне. И въпреки това реформите от тази императрица имат сериозно значение.

В цялата история тази дама е описвана като истински тиранин и най-често се представя от комунистическата партия като точно такава. Истината обаче е, че именно тя се стреми да запази баланса между традицията и евентуалното външно влияние. Историческите факти го доказват, макар и името на тази императрица днес да носи много по-различен и практически неверен облик.

Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15139002

 

 
 
Коментарите са изключени