Има ли корупция в Бундестага?

| от |

За десет години депутатите в Бундестага така и не успяха да въведат по-строги правила в превенцията на корупцията. Новата голяма коалиция сега е амбицирана да промени това положение, предава Дойче веле.

„Тази година се навършват десет години от приемането на конвенцията на ООН срещу корупцията, т.е. вече 10 години Германия така и не е ратифицирала тази конвенция“, посочва Еда Мюлер, председателка на германската секция на „Трансперънси интернешънъл“. Това би трябвало сега да се промени – или най-малкото така е записано в проекта за коалиционен договор. Въпросът не търпи повече никакво отлагане, понеже по разпространението на корупцията Германия е на едно ниво с държави като Сирия, Северна Корея или Судан, посочва Мюлер. Но не заради това, че алчни германски икономически босове дават подкупи за да се сдобият с примамливи обществени поръчки, а защото „както нееднократно са подчертавали водещи представители на германската икономика – за много от държавите по света не е разбираемо това, че Германия все още не е приложила тази конвенция“.

SPD-will-fuer-Bundestag-Fragerecht-nach-britischem-Vorbild

Причината е друга: в продължение на десет години именно депутатите в Бундестага така и не можаха да се споразумеят и да си наложат по-строги правила. Защото искат да бъдат подкупвани? – Естествено не, казва председателката на фракцията на Социалдемократическата партия Кристине Ламбрехт: „Трябва да можем да обменяме мнения със синдикатите или със съюзите на работодателите във връзка с техните интереси. Аз трябва и в бъдеще да мога да изпия чаша кафе или да приема някоя покана за обяд. А вече какво правя с получената информация, е съвсем друг въпрос“, разяснява тя.

Трябват нови правила

Германското наказателно право не покрива изцяло нормите на конвенцията на ООН. И то въпреки, че от 1994 насам е въведено наказателно преследване за подкупването на депутати. То обаче се отнася само до покупката на депутатски гласове, от което особена полза няма: от една страна тази форма на подкуп не се използва особено често – за 20 години има само една единствена присъда; а от друга когато депутатите гласуват, същинската дискусия е отминала, а оказването на влияние вече е консумирано.

В продължение на десет години народните представители обмислят изостряне на наказателните мерки – до момента без успех. Очакванията са, че сега най-после може да бъде постигнат пробив. Или както е записано в коалиционния договор: „Правилата за санкции при подкупването на депутати ще бъдат уредени по новому“.

Според Кристине Ламбрехт това може да стане бързо. Има редица готови законопроекти, в чиято разработка е участвал и председателят на Бундестага Норберт Ламерт. Шефът на парламентарната фракция на консерваторите Гюнтер Крингс също е привърженик на новите правила, но той настоява да не се прибързва.

kor

Какво по-точно да се наказва?

Конвенцията на ООН изисква санкции за оказването на влияние спрямо длъжностни лица. Само че дали депутатите са длъжностни лица? Според Крингс тъкмо в това е проблемът: „Длъжностните лица имат ясно определени задължения, които ако не изпълняват или ако вземат за тях пари, подлежат на наказателно преследване. Депутатите нямат такива ясно определени задължения, респективно не могат да бъдат сравнявани с чиновниците и в това няма нищо лошо. Смятам, че ако правилата за длъжностните лица бъдат приложени и към депутатите, в един момент ще се сдобием с чиновнически мислещи депутати. А това наистина не е желателно“, предупреждава той.

Тоест депутатът би трябвало да може да се обяви в подкрепа както на защитата на животните, така и на автомобилния бранш – вероятно именно поради това е бил и избран. Зад тази аргументация стои представата за свободния мандат. Но свободният мандат не обхваща свободата да приемеш подкуп, подчертава от своя страна Еда Мюлер. Но както изтъква Гюнтер Крингс, не за това става дума: „Трябва да внимаваме нещата да функционират така, че да не се създават пречки пред нашата наистина необходима дейност и ангажимент да се застъпваме за определени въпроси – най-вече в интерес на избирателите“.

В името на политическата хигиена

Крингс дава следния пример: и в бъдеще депутатът би трябвало да може да събира за своята партия дарения от предприемачите в избирателния си район, който той представлява в Берлин. За мнозина обаче това би било класически случай на недопустима близост между народни представители и икономика. Но дори и Еда Мюлер от „Трансперънси интернешънъл“ е категорична, че това не е подкупване на депутат. Според нея законът трябва да те преследва тогава, когато „някой ти е дал пари за да се застъпиш за него, дори и това да е против убежденията ти“. Разбира се – всичко това трябва да може и да се докаже, допълва Мюлер.

Намеренията на голямата коалиция са, новите правила да имат превантивно действие, а не чак когато депутатите гласуват в пленарната зала. „Например ако се правят опити за привличането на съюзници към определена кауза. Ако започна да пиша писма и да водя телефонни разговори, за да спечеля подкрепа по даден въпрос, моите действия би трябвало да подлежат на наказателно преследване“, обяснява Крингс. В този смисъл промените няма да са големи, но Германия вече би могла да ратифицира конвенцията на ООН срещу корупцията. „Мисля, че мога да гарантирам за абсолютното мнозинство, с което ще се одобри конвенцията – тъй като става дума за действия в защита на политическата хигиена“, заявява Крингс. Но и по този въпрос може да се дискутира поне още десет години.

 
 

Сандалите отново са на мода

| от chronicle.bg |

Германските (а и не само) туристi това лято ще са в крак със световните тенденции, защото любимите му сандали са отново на мода. Дизайнерът Рик Оуенс и Birkenstock представиха своята колаборация на парти миналата вечер в новото мобилно пространство – Birkenstock Box.

В Rick Owens Birkenstock Box, разположена извън магазина на Оуенс в Лос Анджелис на булевард Ла Бреа, ще присъства ограничени бройки от обувките Birkenstock, създадени заедно с дизайнера. Колекцията се състои от 13 сандали на цени от 325 до 525 долара. Оуенс взима класическите Birkenstock и добавя своето собствено усещане. Използва филц, велур и кожа, удължава лентите, добавя повече отвори като декоративен елемент и по този начин променя визията, но не разваля идеята на Birkenstock.

Мобилното пространство, известно като „Birkenstock Box“ в Лос Анджелис в партньорство с Рик Оуенс отваря официално врати на 21 април. Целият интериор и архитектура на The Box са по идея на Рик Оуенс. Кутията се състои от контейнери за товарни превози, а целият вътрешен интериор е дело на дизайнера. Освен световно известните сандали, в The Box ще присъства част от спортната колекция на Оуенс.

„Чувствам, че Кутията е естествено продължение на моя магазин“, каза Оуенс. Той е фен на емблематичните обувки, както отбелязва самият той: „Аз ги нося всяко лято на плажа Лидо.“

 
 

Маргита Гошева в звездна компания в „И после светлина“

| от chronicle.bg |

Маргита Гошева е театрална и кино актриса, работила е с най- големите ни театрални режисьори като Галин Стоев и Маргарита Младенова. Превъплъщавала се е успешно в чехови и шекспирови героини.

Киното не остава равнодушно пред таланта й, и следват култовите роли в едни от най- добрите и познати не само у нас филми „Урок“ и „Слава“. В последния филм на режиьора Константин Божанов „И после светлина“ Маргита е редом до европейски и световни звезди като Ким Бодниа, Бари Кьоеган и Туре Линдхарт. Зададохме й три бързи въпроса.

1. Как се стигна до работата ти с Константин Божанов?

Този път стандартно, след кастинг.

Аз наистина много исках да бъда част от този проект, да работя с хора, които не познавам, в малка роля ( настройката е съвсем различна) и, разбира се, заради Ким Бодниа. Той ми е любим актьор, с когото, за съжаление, така и не се срещнах лично. Но и косвено пак е добре.

Мисля, че в този филм Константин Божанов въплъщава себе си по-смело, отколкото в Аве. И после светлина е по-поетичен, свръхчувствителен и едновременно чувствен, болезнен и “пънкарски”. Константин добре знае за какво разказва в него, а това е голямо качество за един режисьор.

*Акторът Ким Бониа изпълнява главна роля в първите два сезона на добилия култова слава датско- шведски сериал Bron/Broen

LTA_HR_7V1A4113

2. Къде снимахте, трудно ли се работи в международен екип? Кажи нещо за снимките ти с Бари Кьоеган?

Моите две сцени снимахме в София. Иначе част от снимките са били в Белгия и Лондон. Когато настъпи време за истинската работа, в реални условия и в реално време, сцените започват да живеят собствен живот. Нямат много общо с изграденото на репетиция. Така и тук. Снимахме доста повече от заложеното в сценария.

С Бари се запознах на единствената ни репетиция, а с Ерсин от “Jeremy” директно на терен. С Бари и досега си пишем съобщения от време на време. Докато снимахме той беше в един протяжен кастинг за филм на Спилбърг, който така и не спечели, но пък после работи с Кристофър Нолан в „Дюнкерк“ и с Йоргос Лантимос, в „Убийството на свещения елен“, което е още по-завидно.

Вярвам, че му предстои голямо бъдеще.

3. В „Слава“ те видяхме в ролята на свръхамбициозна жена, която опитва да има дете. В „И после светлина“ си в ролята самотна майка на проблемен тийнейджър. Защо те двамата не се разбират, това вечения конфликт между родител и дете ли е?

Самотна майка, но все пак бивш вокал на рокбанда. Това е диагноза. Не намерила сили да се откаже от бурния си живот. Егоист. Хаотична и нетърпелива. Като ме облякоха в къса поличка и рокерия, някои от екипа се чудеха дали съм същата актриса от Урок.

Една от вълнуващите страни на нашата професия!

В случая, а и в много други случаи, те двамата не се чуват, нямат изградена и отглеждана връзка помежду си. Тя иска да остане вечно млада, той иска да порасне веднага. Тази майка няма време за сина си, и той съответно тръгва да търси любов и разбиране другаде. За съжаление нито едно от двете не се намира лесно.

LTA_HR_7V1A3670

„И после светлина“ e поглед в сложния вътрешен свят на един емоционално нестабилен и социално отчужден младеж, Павел, който тръгва през Европа с надеждата да открие идола си, енигматичния художник Арно, който живее в усамотение във Франция. Самотен и лутащ се, Павел се опитва неуспешно да се сближи с персонажите, които среща по пътя си – път, който го отвежда към познание за самия себе си.

Филмът е заснет в България, Белгия и Великобритания през есента на 2015 г. Участват актьори от различни европейски държави, а освен Маргита, в него ще видим Елица Матева и Станислава Николова. В малка роля ще се появи и Ерсин Мустафов от групата JEREMY?.

В главната роля на Павел – момче от български произход, израснало в Лондон, е ирландската изгряваща звезда Бари Кьоеган, който участва във филма на Кристофър Нолан “Дюнкерк”. В роля ще видим и Ким Бодниа и Туре Линдхард – звезди от хитовия датско-шведски сериал “Мостът”, френската актриса Солен Риго и белгийката Лубна Азабал, участвала в номинираните за Оскар за чуждоезичен филм “Изпепелени” (“Incendies”) и “Раят сега” (“Paradise now”).

Екипът зад камерата е основно български. Оператор е Ненад Бороевич, художник е Сабина Христова, художник костюми Жасмина Василева, звук – Момчил Божков.

„ И после светлина“ вече е бил на кино фестивали в Ротердам, София филм фест, Тарковдки филм фестивал в Санкт Петербург, Русия. А на фестивала Златна роза наградата за операторско майсторство печели операторът на филма Ненад Бороевич.
Филмът е на екран от 13.04.2018. Можете да го гледате в избрани кина в София, Пловдив и Варна.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

Аланис Морисет е напълно променена

| от chronicle.bg |

Помните ли Аланис Морисет? Канадската изпълнителка със запомнящ се глас вече не е това, което беше. Певицата отряза гарваново черните си коси, с които беше известна в продължение на две десетилетия.

Днес тя е с по-светла и много по-къса коса. Преди да се реши на тази промяна, Аланис Морисет беше за кратко изцяло руса.

Певицата стана известна през 90-те години с третия си албум – Jagged Little Pill. През 1996 година е номинирана за „Грами“, а скоро след това записва най-големия си хит – песента “Ironic”. Следват няколко награди „Грами“, включително – за албум на годината и песен на годината. Jagged Little Pill е продаден в повече от 30 милиона копия и е един от най-успешните албуми в музиката изобщо.

Какво мислите за новия й външен вид?

it is all in the subtleties. #wellnotALL #broadstrokesmattertoo #jaggedlittlepillthemusical

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

#jaggedlittlepillthemusical #rehearsals #nyc

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

expression or bust. always. ⚡️#jaggedlittlepillmusical @catminority @juliancoryell

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

spoke with one of my biggest heroines today #piamellody

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на