Има ли корупция в Бундестага?

| от |

За десет години депутатите в Бундестага така и не успяха да въведат по-строги правила в превенцията на корупцията. Новата голяма коалиция сега е амбицирана да промени това положение, предава Дойче веле.

„Тази година се навършват десет години от приемането на конвенцията на ООН срещу корупцията, т.е. вече 10 години Германия така и не е ратифицирала тази конвенция“, посочва Еда Мюлер, председателка на германската секция на „Трансперънси интернешънъл“. Това би трябвало сега да се промени – или най-малкото така е записано в проекта за коалиционен договор. Въпросът не търпи повече никакво отлагане, понеже по разпространението на корупцията Германия е на едно ниво с държави като Сирия, Северна Корея или Судан, посочва Мюлер. Но не заради това, че алчни германски икономически босове дават подкупи за да се сдобият с примамливи обществени поръчки, а защото „както нееднократно са подчертавали водещи представители на германската икономика – за много от държавите по света не е разбираемо това, че Германия все още не е приложила тази конвенция“.

SPD-will-fuer-Bundestag-Fragerecht-nach-britischem-Vorbild

Причината е друга: в продължение на десет години именно депутатите в Бундестага така и не можаха да се споразумеят и да си наложат по-строги правила. Защото искат да бъдат подкупвани? – Естествено не, казва председателката на фракцията на Социалдемократическата партия Кристине Ламбрехт: „Трябва да можем да обменяме мнения със синдикатите или със съюзите на работодателите във връзка с техните интереси. Аз трябва и в бъдеще да мога да изпия чаша кафе или да приема някоя покана за обяд. А вече какво правя с получената информация, е съвсем друг въпрос“, разяснява тя.

Трябват нови правила

Германското наказателно право не покрива изцяло нормите на конвенцията на ООН. И то въпреки, че от 1994 насам е въведено наказателно преследване за подкупването на депутати. То обаче се отнася само до покупката на депутатски гласове, от което особена полза няма: от една страна тази форма на подкуп не се използва особено често – за 20 години има само една единствена присъда; а от друга когато депутатите гласуват, същинската дискусия е отминала, а оказването на влияние вече е консумирано.

В продължение на десет години народните представители обмислят изостряне на наказателните мерки – до момента без успех. Очакванията са, че сега най-после може да бъде постигнат пробив. Или както е записано в коалиционния договор: „Правилата за санкции при подкупването на депутати ще бъдат уредени по новому“.

Според Кристине Ламбрехт това може да стане бързо. Има редица готови законопроекти, в чиято разработка е участвал и председателят на Бундестага Норберт Ламерт. Шефът на парламентарната фракция на консерваторите Гюнтер Крингс също е привърженик на новите правила, но той настоява да не се прибързва.

kor

Какво по-точно да се наказва?

Конвенцията на ООН изисква санкции за оказването на влияние спрямо длъжностни лица. Само че дали депутатите са длъжностни лица? Според Крингс тъкмо в това е проблемът: „Длъжностните лица имат ясно определени задължения, които ако не изпълняват или ако вземат за тях пари, подлежат на наказателно преследване. Депутатите нямат такива ясно определени задължения, респективно не могат да бъдат сравнявани с чиновниците и в това няма нищо лошо. Смятам, че ако правилата за длъжностните лица бъдат приложени и към депутатите, в един момент ще се сдобием с чиновнически мислещи депутати. А това наистина не е желателно“, предупреждава той.

Тоест депутатът би трябвало да може да се обяви в подкрепа както на защитата на животните, така и на автомобилния бранш – вероятно именно поради това е бил и избран. Зад тази аргументация стои представата за свободния мандат. Но свободният мандат не обхваща свободата да приемеш подкуп, подчертава от своя страна Еда Мюлер. Но както изтъква Гюнтер Крингс, не за това става дума: „Трябва да внимаваме нещата да функционират така, че да не се създават пречки пред нашата наистина необходима дейност и ангажимент да се застъпваме за определени въпроси – най-вече в интерес на избирателите“.

В името на политическата хигиена

Крингс дава следния пример: и в бъдеще депутатът би трябвало да може да събира за своята партия дарения от предприемачите в избирателния си район, който той представлява в Берлин. За мнозина обаче това би било класически случай на недопустима близост между народни представители и икономика. Но дори и Еда Мюлер от „Трансперънси интернешънъл“ е категорична, че това не е подкупване на депутат. Според нея законът трябва да те преследва тогава, когато „някой ти е дал пари за да се застъпиш за него, дори и това да е против убежденията ти“. Разбира се – всичко това трябва да може и да се докаже, допълва Мюлер.

Намеренията на голямата коалиция са, новите правила да имат превантивно действие, а не чак когато депутатите гласуват в пленарната зала. „Например ако се правят опити за привличането на съюзници към определена кауза. Ако започна да пиша писма и да водя телефонни разговори, за да спечеля подкрепа по даден въпрос, моите действия би трябвало да подлежат на наказателно преследване“, обяснява Крингс. В този смисъл промените няма да са големи, но Германия вече би могла да ратифицира конвенцията на ООН срещу корупцията. „Мисля, че мога да гарантирам за абсолютното мнозинство, с което ще се одобри конвенцията – тъй като става дума за действия в защита на политическата хигиена“, заявява Крингс. Но и по този въпрос може да се дискутира поне още десет години.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Новата татуировка на Емилия Кларк

| от chronicle.bg |

Когато си Майката на драконите, нормално е да не можеш да се разделиш със своите деца, дори след като те не само пораснат, но и единия умре и премине на вражеска страна. И какво правиш в такава ситуация? Ако си Емилия Кларк, си татуираш децата. И се радваш!

Това прави актрисата от „Игра на тронове“, Емилия Кларк, която публикува снимка в профила си Instagram, показвайки новата си татуировка на китката.

„Тази мама няма никога да забрави бебетата си“ пише Кларк под снимката. Татуировката се състои от три дракона (Дрогон, Регал и Визерион) в полет.