Има ли корупция в Бундестага?

| от |

За десет години депутатите в Бундестага така и не успяха да въведат по-строги правила в превенцията на корупцията. Новата голяма коалиция сега е амбицирана да промени това положение, предава Дойче веле.

„Тази година се навършват десет години от приемането на конвенцията на ООН срещу корупцията, т.е. вече 10 години Германия така и не е ратифицирала тази конвенция“, посочва Еда Мюлер, председателка на германската секция на „Трансперънси интернешънъл“. Това би трябвало сега да се промени – или най-малкото така е записано в проекта за коалиционен договор. Въпросът не търпи повече никакво отлагане, понеже по разпространението на корупцията Германия е на едно ниво с държави като Сирия, Северна Корея или Судан, посочва Мюлер. Но не заради това, че алчни германски икономически босове дават подкупи за да се сдобият с примамливи обществени поръчки, а защото „както нееднократно са подчертавали водещи представители на германската икономика – за много от държавите по света не е разбираемо това, че Германия все още не е приложила тази конвенция“.

SPD-will-fuer-Bundestag-Fragerecht-nach-britischem-Vorbild

Причината е друга: в продължение на десет години именно депутатите в Бундестага така и не можаха да се споразумеят и да си наложат по-строги правила. Защото искат да бъдат подкупвани? – Естествено не, казва председателката на фракцията на Социалдемократическата партия Кристине Ламбрехт: „Трябва да можем да обменяме мнения със синдикатите или със съюзите на работодателите във връзка с техните интереси. Аз трябва и в бъдеще да мога да изпия чаша кафе или да приема някоя покана за обяд. А вече какво правя с получената информация, е съвсем друг въпрос“, разяснява тя.

Трябват нови правила

Германското наказателно право не покрива изцяло нормите на конвенцията на ООН. И то въпреки, че от 1994 насам е въведено наказателно преследване за подкупването на депутати. То обаче се отнася само до покупката на депутатски гласове, от което особена полза няма: от една страна тази форма на подкуп не се използва особено често – за 20 години има само една единствена присъда; а от друга когато депутатите гласуват, същинската дискусия е отминала, а оказването на влияние вече е консумирано.

В продължение на десет години народните представители обмислят изостряне на наказателните мерки – до момента без успех. Очакванията са, че сега най-после може да бъде постигнат пробив. Или както е записано в коалиционния договор: „Правилата за санкции при подкупването на депутати ще бъдат уредени по новому“.

Според Кристине Ламбрехт това може да стане бързо. Има редица готови законопроекти, в чиято разработка е участвал и председателят на Бундестага Норберт Ламерт. Шефът на парламентарната фракция на консерваторите Гюнтер Крингс също е привърженик на новите правила, но той настоява да не се прибързва.

kor

Какво по-точно да се наказва?

Конвенцията на ООН изисква санкции за оказването на влияние спрямо длъжностни лица. Само че дали депутатите са длъжностни лица? Според Крингс тъкмо в това е проблемът: „Длъжностните лица имат ясно определени задължения, които ако не изпълняват или ако вземат за тях пари, подлежат на наказателно преследване. Депутатите нямат такива ясно определени задължения, респективно не могат да бъдат сравнявани с чиновниците и в това няма нищо лошо. Смятам, че ако правилата за длъжностните лица бъдат приложени и към депутатите, в един момент ще се сдобием с чиновнически мислещи депутати. А това наистина не е желателно“, предупреждава той.

Тоест депутатът би трябвало да може да се обяви в подкрепа както на защитата на животните, така и на автомобилния бранш – вероятно именно поради това е бил и избран. Зад тази аргументация стои представата за свободния мандат. Но свободният мандат не обхваща свободата да приемеш подкуп, подчертава от своя страна Еда Мюлер. Но както изтъква Гюнтер Крингс, не за това става дума: „Трябва да внимаваме нещата да функционират така, че да не се създават пречки пред нашата наистина необходима дейност и ангажимент да се застъпваме за определени въпроси – най-вече в интерес на избирателите“.

В името на политическата хигиена

Крингс дава следния пример: и в бъдеще депутатът би трябвало да може да събира за своята партия дарения от предприемачите в избирателния си район, който той представлява в Берлин. За мнозина обаче това би било класически случай на недопустима близост между народни представители и икономика. Но дори и Еда Мюлер от „Трансперънси интернешънъл“ е категорична, че това не е подкупване на депутат. Според нея законът трябва да те преследва тогава, когато „някой ти е дал пари за да се застъпиш за него, дори и това да е против убежденията ти“. Разбира се – всичко това трябва да може и да се докаже, допълва Мюлер.

Намеренията на голямата коалиция са, новите правила да имат превантивно действие, а не чак когато депутатите гласуват в пленарната зала. „Например ако се правят опити за привличането на съюзници към определена кауза. Ако започна да пиша писма и да водя телефонни разговори, за да спечеля подкрепа по даден въпрос, моите действия би трябвало да подлежат на наказателно преследване“, обяснява Крингс. В този смисъл промените няма да са големи, но Германия вече би могла да ратифицира конвенцията на ООН срещу корупцията. „Мисля, че мога да гарантирам за абсолютното мнозинство, с което ще се одобри конвенцията – тъй като става дума за действия в защита на политическата хигиена“, заявява Крингс. Но и по този въпрос може да се дискутира поне още десет години.

 
 

Все повече стават прекратените поръчки на Tesla Model 3

| от chronicle.bg |

Прекратените поръчки на Tesla Model 3 набират сериозна скорост в последните няколко седмици. Според компанията Needham & Co. исканията за връщане на депозита за новата електрическа кола на достъпна цена вече надвишават заявките за купуването ѝ.

Средно една на всеки четири поръчки за Tesla Model 3 е прекратена, което е два пъти повече спрямо миналата година. Потребителите трябва да платят депозит от хиляда долара за резервация на колата, който компанията връща при отказ. След това трябва да платят още 2500 долара за избор на версия, а остатъка плащат при доставката на колата. Времето за чакане за получаване на Tesla Model 3 е от 4 месеца до 1 година и купувачите на базовия модел може да чакат чак до 2020 г.

От своя страна Tesla отрича това, че отказите изпреварват новите поръчки, и твърди, че е актуализирала времето за чакане, което вече е от 6 до 9 месеца.

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

Порно актьор иска да го погребат в ковчег във формата на пенис

| от chr.bg |

Британският порно актьор Джони Рокард си е поставил за цел да събере 5 хиляди британски лири, за да може да бъде погребан, когато умре, в ковчег по поръчка под формата на пенис.

Дългият 180 сантиметра ковчег ще бъде оборудван и с тестиси и ще може да бъде управляван с дистанционно. Джони обяснява, че иска да се раздели с този свят по възможно най-стилния начин. Именно поради тази причина той привидял в пенис-ковчега най-вярното решение.

И тъй като никой от гробарите не би желал да го изпрати в последния му път, носещ на рамо „дървен костюм“ под формата на мъжки член, Джони предвидил монтирането на хидравличен механизъм, който ще постави в ерекция ковчега по време на траурната церемония. Той ще бъде задействан с дистанционно.

Истинското име на г-н Рокард е Джони Ленгли и преди време той се включи в кметската надпревара за град Бристол. Бившият порно идол е сигурен, че събере нужните му средства, защото никой досега не е бил погребван във вътрешността на подобие на мъжки полов орган.

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.