Икономиката да се продават скъпи телефони в бедни страни

| от |

Елементарната математика показва, че в бедните страни трябва да продаваш възможно най-евтините телефони, за да може да продадете повече. Това правило е обратно пропорционално, когато трябва да продадеш скъп телефон на богатите в бедните страни.

Например основната версия на iPhone 5С (16 GB) в Индия се продава за 841 долара, в сравнение със САЩ, където е 649 долара, а за най-скъпата версия индийците плащат 257 долара повече, отколкото в САЩ. Телефонът в страната беше разпродаден за 24 часа, за това помогна и пускането само на 6000 бройки за цяла Индия.

Анализът нa индийския журналист Раджив Макни показва, че преди 3 години най-скъпите смартфони в страната стрували 30 000 рупии, iPhone 4S минава границата от 40 000 рупии, а миналата година най-скъпите модели са продавани за над 50 000 рупии. Сега 5С стига границата от 70 000 рупии. За сравнение Google Nexsus 5 се продава за 28 000 .

Според Макни, математиката pri телефони е съвсем различна, отколкото изглежда на пръв поглед. Става дума за разработена схема, която започва с абсурдно висока цифра и след това се намалява, тъй като намалява търсенето. Дори и Apple, който за да запази имиджа не намалява цената има цяла стратегия как да направи своите продукти, достъпни без да изглежда така .

„Новата мантра за всяка компания е да пусне на пазара телефон с цена от около 50 000 и след това тази цена драстично да започне да намалява през следващите седмици. Отново единствената компания, която не следва това правило е Apple. Цените остават стабилни докато продуктът е основната оферта на компанията. Това се промени миналата година , когато Apple започна с агресивни кампании за замяна на Iphone и други механизми замаскирани, така че да не изглежда като отстъпка“, пише Макни .

 
 

Първи впечатления от премиерата на „Геният: Пикасо“

| от Дилян Ценов |

Netflix е в стихията си и бълва оригинални сериали на конвейер. „Историята на прислужницата“ излиза само след дни. Телевизията е навсякъде. Ние обаче бяхме насочили мерника на една продукция още от миналата година, когато Джефри Ръш направи хит в първия сезон на сериала с лаконичното заглавие „Геният“. National Geographic вдигна летвата много високо с първия сезон добре направения биографичен сериал, разказващ историята на Алберт Айщайн.

Съвсем естествено очаквахме същото и от втория сезон, посветен на най-влиятелният художник на миналия век – Пабло Пикасо. В неделя в ефира на NG от 21:55 (и следващите недели) българските зрители видяха първите два епизода, в които роденият в Малага (също като Пикасо) Антонио Бандерас се превъплъщава в главната роля.

Най-малкото, което засега можем да кажем за сериала е, че той има завиден потенциал не просто да бъде добър развлекателен продукт, а и да предложи нещо друго, освен масово търсените хляб и зрелище – информация. За същината на изкуството, артиста като психология и настройка към света и разбира се, прочит на живота на Пикасо за удовлетворение на воайорите. Нещо, което е рядкост за продукция, предназначена за масовия зрител.

Ето няколко неща, които ни направиха впечатление от премиерните два епизода на втория сезон на „Геният: Пикасо“.

seriesDetail

Антонио Бандерас и компания

Цялостно трябва да изчакаме да видим всичките десет епизода, за да кажем дали вторият сезон стъпва подобаващо в обувките на първия. Не е необходимо обаче да го гледаме целия, за да кажем, че Антонио Бандерас е достоен заместник на Джефри Ръш в главната роля. Испанецът е Пабло Пикасо и това си личи по всичко – самочувствието, жестовете, начинът на говорене, дрехите. Всичко в изпълнението на Бандерас говори за майсторска актьорска игра на границата с хамелеонството. Предимство при него е и, че е роден в същия град, в който и Пикасо (Малага) и най-малкото може много лесно да улови някои типични за испанската народопсихология черти. Но неговият партньор, Алекс Рич, в ролята на младия артист се справя също толкова добре. Целият актьорски състав, в това число и немалкото жени, повечето любовници, не остават длъжни на историята. Най-напред засега поставяме Саманта Коли в ролята на Дора Маар - любовница и муза на великия артист.

Костюмите на Соноо Мишра и декорът

genius_s2_13-e1515862845653

Както във всяка периодична драма, не можем да си затворим очите пред добре свършената работа на дизайнерите – тези на костюмите и тези на снимачната площадка. Когато историята предразполага изобилие (от дрехи, от сцени, от характерности) е много лесно костюмите да станат кичозни, а декорът бутафорен. Тук всичко е премерено и вкарано в прилични граници, така че актьорите, диалога и всичко останало, да не потъва в испанския хаос и разхвърляното ателие на Пикасо. Точно обратното – декорът на Арвиндър Гриуол и костюмите на Соноо Мишра са завръщане към началото на двайсети век в Испания, а след това умело ни пренасят в Париж преди времето на „Лудите 20″.

Историята на Пикасо

genius_s2_73

Хем е лесно, хем е много опасна територия да се разхождаш по такъв терен. Историята на един най-влиятелният художник на ХХ век може да изглежда апетитно, но за да бъде разказана добре, трябва да се намери точната граница. Частица от нас няма как да не бъде повлияна дори само от факта, че става въпрос за почти митологичната личност на Пабло Пикасо – известен с безброй неща, освен с чудовищния си талант. Тук са трудното детство в Малага, напускането на родния град, отношенията с бащата, първите години в Париж, менторството на Гъртруд Стайн и разбира се… стотиците жени, които минават през леглото на художника. История, която сама по себе си  грабва.

Колкото до сценария…

Не просто история, която грабва, но и която е разказана добре. Увлекателно. Заслугата е на Кенет Билър и Ноа Пинк, които са сценаристи. Сценарият, макар и да дотежава с постоянното преплитане на двете сюжетни линии (младия и възрастния Пикасо), е умело концентриране не 91-годишния живот, в който ако се вгледаме сериозно всеки период от творчеството е продукт за сериал.

genius-picasso-tile-2e7e209ejpeg

Режисурата на Рон Хауърд и Минки Спиро

И естествено, нищо от горенаписаното нямаше да си струва ако не беше режисурата на първите два епизода – първият от Рон Хауърд и вторият от Минки Спиро. Двамата успяват да синтезират всичко около две идеи различни, но същевременно подчинени на общата история. А тя е да разкажат какво крие в себе си този специално човек, когото светът единодушно нарича „гении“. Изкуството ли е на първо място или семейството? Свързани ли са двете неща или за творецът няма връзка, а съществува само едното? Къде е любовта и изобщо каква форма има тя? Може ли да вирее в традиционната форма, каквато си я представяме. Самият факт, че зрителят си задава тези въпроси е показател за добре свършената работа и за наличието на сериал, който с премиерата си даде висока заявка.

Ако задържи така ние ще му стискаме палци септември да обере някоя друга награда „Еми“. 

Следващите епизоди на „Геният: Пикасо“ са тази неделя от 21:55 по National Geographic. 

 
 

Honda Monkey 125 – Легендата се завърна!

| от chr.bg |

Повече от половин век Honda Monkey пленява сърцата и умовете на феновете на мини байковете. Превърнал се в истинска класика и модна икона: стилен и закачлив, компактен и маневрен, впечатляващ и привличащ. Производството за Европа стартира от юли, а доставките: в края на септември. Реновиран и авангарден,  комбиниращ добре познатия класически дизайн с модерни технологии: USD вилка, два задни амортисьора. LCD, IMU базиран ABS и LED светлини. Новият 1-цилиндров 125-кубиков двигател  е с мощност от 6,9 кВт, и разход на гориво 67 км/л. Готов за път тежи само 107 кг.

2018 Monkey_ABS_Yellow_Front 3Q

 

2018 Monkey ABS Yellow Front 3Q

Honda Monkey е един от най-разпознаваемите модели мотоциклети в световен мащаб. Пуснат е в серийно производство през 1961 г., а през 1963 започва експорт за Европа и Америка. Бързо се превръща в любимия RV (Recreational Vehicle – мотоциклет за забавление), и благодарение на изключително лесното управление (3-степенна механична скоростна кутия и центробежен съединител)  става първия мотоциклет в живота на милиони фенове, гарантирайки максимална забава, приятни емоции, и много безгрижни километри.

 

 

1961 Monkey

1961 Monkey

 

През 2018 Monkey 125 ще бъде произвеждан в следните цветове:

Banana Yellow/Ross White

Pearl Nebula Red/Ross White

Pearl Shining Black/Ross White

 

Техническа спесификация

Двигател
Тип Едноцилиндров, двуклапанов, четиритактов, с въздушно охлаждане  SOHC
Работен обем 125 cc
Диаметър x Ход на буталото 52.4 x 57.9 мм
Степен на сгъстяване 9.3:1
Мощност 6.9 кВт @ 7000 об/мин
Въртящ момент 11 Нм @ 5250 об/мин
Масло 0.9 л
Горивна система PGM-FI – програмируем инжекцион
Резервоар гориво 5.6 л
Разход на гориво 67 км/л (според WMTC)
Електрическа система
Стартер Електрически
Акумулаторна батерия YTZ5S
Трансмисия
Съединител Мокър, многодисков
Скоростна кутия Механична, четирискоростна
Рама Стоманена единична широка рамка
Габарити (L´W´H) 1710 x 755 x 1029 мм
Междуосие 1152 мм
Кастър ъгъл 25°
Ход на амортисьора 82 мм
Височина на седалката 776 мм
Клиренс 160 мм
Радиус на завой 1.9 м
Тегло готов за път 107 кг
Окачване
Предно USD вилка, 100mm аксиален ход
Задно Два амортисьора, 104mm аксиален ход
Колела
Предна джанта 10-спици
Предна джанта 10-спици
Предна гума 120/80-12 65J
Задна гума 130/80-12 69J
Спирачна система
Предна гума Единичен 220 мм хидравличен диск с IMU-базирана ABS
Задна гума Единичен 190 мм хидравличен диск
Светлини
фар LED
Стоп LED
 
 

Чувството за хумор играе важна роля в изневерите

| от chr.bg |

Ако подозирате половинките си в изневяра, вероятно търсите издайнически признаци в действията или поведението им. В търсенето може да помогне проучване, разкриващо какво най-често привлича кръшкачите към извънбрачни партньори.

Допитването, осъществено сред 1010 потребители на сайта за извънбрачни запознанства Ашли Медисън, показва, че представителите и на двата пола, които слагат рога на половинките си, предпочитат интимни партньори с чувство за хумор. Тази характеристика привлича 27 процента от жените и 19 процента от мъжете.

На второ място кръшкачите поставят страстта, посочена от 18 процента от мъжете и 15 процента от жените.

Третото най-предпочитано от осквернителите на брачното ложе качество е интелектът. Той е важен за 14 процента от мъжете и 12 процента от жените.

По отношение на четвъртата най-важна характеристика представителите на силния пол и дамите се разминават. Жените, които слагат рога на половинките си, изпитват привличане към уверени мъже. Кръшкачите от друга страна „налитат“ на спонтанни дами.

Макар и странен избор, имайки предвид, че става въпрос за изневяра, се оказва, че петата най-привлекателна характеристика за представителите и на двата пола е верността, посочена от шест процента от жените и осем процента от мъжете.

 
 

Петя Дубарова – бодливото цвете на българската поезия

| от chr.bg |

Тя е гъвкава, млада, петнайсетгодишна, тя е толкова млада за пръв път до днес, несравнима е с цвят на напъпила вишна. Нямам плахост и кротост, и сладък финес. Носи тъмния чар на червена лъвица, цяла в пищния хаос на джунгли и дни, а е всъщност и морска, и в тези зеници властно вдига морето зелени стени. Носи синята кръв на жена индианка, с бясна сила в нея ври Оцеолова власт. Вижте, вижте сърцето на нейната сянка – „многосърца, стоцветна, различна съм аз“, а е само една – и за пръв път е млада, като грабната в миг от дървото сълза, като пламък, изригнал от девствена клада, като лумнала бързо нагоре лоза.

Ще расте, ще натрупа във себе си дните и живота във трудния негов синтез, ала своята сила петнайсетгодишна ще запази такава, каквато е днес.

Какъв по-красив начин да опишем Петя Дубарова от този, с който тя сама се описва в стихотворението си „За петнадесетгодишните“. По случай рождения й ден днес събрахме няколко от най-ярките й думи, защото именно думите й са причината да я обичаме толкова много:

 

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета?!“

***

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

***

„Не искам да живея в заслепление. Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

***

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш.

***

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта,

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.

***

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,

обидите потапяш в хладна сол

и болките червени изтърпяваш.

Следите им заравяш в пясък гол.

Сега разбирам твоето господство,

и сила, и лилава красота:

дължат се те на твойто благородство.