Играта на Путин със Сноудън

| от |

Германия проучва дали е възможно да разпита Едуард Сноудън в Москва. На всички е ясно, че това развитие би повлияло отрицателно на отношенията между Германия и САЩ. Дойче веле си задава въпроса : каква игра играе Кремъл в този случай?

Германско-американските отношения вероятно са поставени пред ново изпитание. Федералното правителство проучва възможността за евентуален разпит на Едуард Сноудън в Русия, на който най-вероятно би се обсъждала темата за подслушаните телефонни разговори на канцлерката Меркел. Все пак информациите около тези практики бяха разкрити именно от бившия сътрудник на американските тайни служби. Някои германски политици дори настояват американецът да получи политическо убежище в Германия, но Берлин отказва.

snowden

Дали и кога германски представители ще се срещнат със Сноудън в Москва не е ясно. Стивън Пайфър, който е бивш американски дипломат, а днес работи като външнополитически експерт в института „Брукингс“ във Вашингтон, смята, че Русия може да използва Сноудън, за да вбие клин между Вашингтон и Берлин. „Русия със сигурност не би била разочарована, ако Сноудън предизвика нови разправии между съюзниците“, казва той.

В някои медии се появиха спекулации, че зад въпросните разкрития на Сноудън всъщност стояла Москва. Информациите за подслушването на германската канцлерка били „асиметричен руски отговор“ на инициираната от САЩ и отхвърляна от Русия система за противоракетна отбрана в Европа, пише например вестник „Комсомолская правда“. Стивън Пайфър се съмнява в достоверността на тази теория. Според него обаче, Русия вероятно е „много радостна“ от разстройването на германско-американските отношения.

Каква е тактиката на Путин?

„В Русия може и да има хора, които пият шампанско и се радват от германско-американската разпра, само че Русия не извлича пряка полза от ставащото“, казва политологът Дмитри Тренин, който е ръководител на Московския център „Карнеги“. Според него, Кремъл би могъл да извлече ползи само ако Германия и Европа се отделят от американското влияние. „Това би отговаряло на руските представи за многополюсен световен ред“, казва още Тренин, който обаче не вярва, че ще се стигне дотам. В същото време, според него, няма доказателства в подкрепа на теорията, че Русия се крие зад разкритията на Сноудън.

snowden0711e

Официално Владимир Путин и Едуард Сноудън никога не са се срещали. Путин избягва да споменава Сноудън и по време на публичните си изяви. За последно той говори за него по време на срещата на върха на Г-20 в Санкт Петербург на 6 септември 2013. „Ние не сме го канили при нас. Сноудън се оказа случайно в Русия, защото, пътувайки за Латинска Америка, беше разбрал, че САЩ са анулирали паспорта му“, каза тогава Путин.

Руският президент още не е взел отношение по разкритията на Сноудън, отнасящи се до Германия. А иначе при удобен повод той не пропуска да захапе САЩ. Сноудън също се придържа към споразумението с Москва да не прави никакви разкрития, които могат да навредят на руско-американските отношения. Най-парливите информации се разпространяват от западния печат.

„Путин не играе някаква специална игра“, смята Тренин от Московския център „Карнеги“. „Естествено, че разкритията на Сноудън са полезни за пропагандата на Кремъл, но Русия предпочита бившият американски таен агент да ги разпространява от някоя друга държава“, казва експертът. Той обаче не вярва, че американецът ще си сътрудничи с руските тайни служби по време на изгнанието си в Москва. Президенът Путин, който е бивш сътрудник на службите, също отрича подобно съвместна работа.

Стивън Пайфър гледа на този въпрос по друг начин. За него Сноудън е човек, който е преминал на страната на врага. „Много бих се учудил, ако след четиримесечен престой в Русия, Сноудън не е установил контакт с руските тайни служби“, казва експертът на института „Брукингс“. „Ако случаят действително е такъв, то руските тайни служби явно не си вършат работата както трябва“, смята той.

На прицел е Берлин?

Ханс-Хенинг Шрьодер от берлинската фондация „Наука и политика“ не вярва, че Русия стои в дъното на разкритието за подслушваните телефонни разговори на германската канцлерка. „Руската страна би трябвало да е наясно, че отношенията между Германия и САЩ са толкова близки, че не могат да бъдат разстроени“, казва експертът.

Шрьодер обаче вярва, че срещата между германския депутат от Зелената партия Ханс-Кристиян Щрьобеле и Едуард Сноудън в Москва е била възможна само със съгласието на високопоставени политически функционери в Русия. „В случая на прицел е бил Берлин“, смята експертът. От негова гледна точка, целта е била „да се посее несигурност и неспокойствие в средите на германското правителство“. „Може би така руснаците реагират на критиките, отправяни им от германските политици през последните две години“, казва той.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Кийт Ричардс спря алкохола „и другите неща“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс е известен, освен с музикалните си достижения, и с консумацията си на алкохол. Дори персонажът на Джони Деп, пиратът Джак Спароу, е базиран на китариста. Но изглежда, че адът ще замръзне, налъмите ще цъфнат, а прасетата ще полетят, защото Кийт Ричардс вече е напълно трезвен!

На 77 години легендата на рока казва, че спрял акохола преди година и не е поглеждал назад. „Врътнах му шалтера. Писна ми. Време беше да спра. Точно както и с другите неща“, каза Кийт за списание Rolling Stone. Въпреки че от време на време ще изпие една бира или чаша вино, той твърди, че не му харесва вече и че си е изпил неговото.

Колегата му Рони Ууд, който собствено е трезвен от 2010 година, казва за Ричардс: „Удоволствие е да се работи с него. Много по-мек е. Пиенето му просто не му действаше добре, разбирате ли ме. Мисля, че предишният Кийт се беше запътил към една граница, която ако преминеше, щеше да стане грозно. Тая граница наближаваше все повече и повече и той май усети това.“

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.