Идва ли краят на търпимостта в Германия?

| от |

Редакционен материал на сп. Шпигел / Източник БГНЕС

Феликс Менцел седи в кабинета на елегантната си вила в Дрезден. Той е на 29 години, носи кадифени панталони и очила без рамки. Старае се да изглежда като интелектуалец, избягвайки опасна реторика като „Чужденците вън!“.

Той предпочита да говори за „Европа на западните души“, която според него включва християнството и наследството на древността, но не и ислямът. Менцел вижда опасност в „свръхпопулацията на Азия и Африка“ и смята, че случващото се в Ирак и Сирия е „предвестник на първата глобална гражданска война“.

Менцел изучава медии и е автор на консервативното десноцентристко списание „Син нарцис“ (Blaue Narzisse), което е насочено към ученици и студенти. Неговото издание не се е радвало на особена популярност през 10-те години, в които се издава, но това е на път да се промени.

В Дрезден през последните седмици възгледите и чувствата изразени в списанието стават все по осезателни.

Все по-многолюдни стават понеделнишките протести в Дрезден на организирани от групата, наричаща себе си „Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада“ (известна със своето съкращение на немски PEGIDA). Ако първоначално те са успявали да съберат десетки или стотици, то сега техният брой достига над 10 000 души. PEGIDA демонстрират срещу икономическите мигранти и предвещават „културна превъзходство на чужденците“ в родината им.

Какво се случва в Германия, втората най-популярна дестинация за мигранти? Дали не е свършила нейната търпимост, за която винаги е била хвалена? Вижда ли се завръщането на страха от пренаселването с имигранти, който завладя страната през 90-те и стана причина за подпалването на хостел с имигранти? Колко мащабно е станало крайнодясното движение в страната и ще се ограничи ли с Дрезден или ще стане национално?

Вярата в германската ислямизация

И въпреки че на много места в страната PEGIDA има ограничен брой симпатизанти, голям е броят германците, които споделят нейните възгледи. Според скорошно проучване на германското издание „Шпигел“ 34% от анкетираните се съгласяват с организацията, че страната им застрашително се ислямизира.

Още преди появяването на PEGIDA броят на десноцентристки протести бележи ръст в национален мащаб.

Насилието все по-често избухва по протести, а крайнодесни хулигани продължават да нападат жилища на имигранти. На 11 декември три сгради, които са били превърнати във временни домове на чужденци, но все още не е имало настанени в тях, са били изрисувани със свастики и запалени. Други подобни атаки включват и нанасяне на тежки телесни повреди, палежи и влизане с взлом.

Омразата обаче не е само по улиците. Онлайн пространството е изпълнено с безброй десни сайтове и Фейсбук групи.

Все повече и различни радикални организации се обединяват в нова вълна от протести. Безпокойството на гражданите за крайната десница намалява, а екстремистките и ксенофобски идеи стават все по социално приемливи. Това паралелно съществуване на различни движения и идеи прави трудно справянето със самопровъзгласилите се спасители на Запада.

Предупреждение към германските власт

По-голямата част от демонстрантите обаче, които излизат на улиците, отказват да бъдат прикрепвани към крайнодесните екстремисти. Но за тях не е проблем да излизат седмици наред на демонстрации заедно с хора със здрави вратове и бръснати глави, които скандират „Ние сме народа!“.

Крайнодесни групи като ксенофобската Национал демократическа партия (NPD) виждат в последните събития чудесна възможност да отправят своите виждания директно към средната класа. Популистки движения, които досега са привличали малко интерес, изведнъж се озовават под прожекторите на обществото.

Особено внимание германските сили за сигурност отделят на случай от 26 октомври, когато най-малко 400 десноцентристки екстремисти предизвикаха безредици в центъра на град Кьолн по време на демонстрация, организирана от групата „Хулигани срещу салафистите“ (HoGeSa).

Според говорител на федералния прокурор на Германия в страната се водят повече от 100 „процедури по наблюдение и разследване, свързани с крайнодясна екстремистка дейност“.

Разпалване на страхове и предразсъдъци

За властите става все по-трудно да се справят с проблема с продължаващите протести в Дрезден. „Не можем просто да сложим етикети на 10 000 души, че са крайнодесни екстремисти. Това би създало повече проблеми, отколкото ще реши“, коментира Маркус Улбих вътрешен министър на провинция Саксония, в която се намира и самият Дрезден. Според него на протестите идват много граждани от средната класа и те не могат да бъдат хвърлени в „същия неонацистки кюп“.

Въпреки това границата между свободата на изразяване и правото за протест, от една страна, и речта на омраза и ксенофобията, от друга, стават все по-размити. Резултатът от това е, че последните протести стриктно се наблюдават от Федералната служба за защита на Конституцията, вътрешната разузнавателна агенция на Германия, и полицията.

Връзки с престъпници и хулигани

И докато PEGIDA иска депортирането на криминално проявени имигранти, търсещи убежище, то самите й членове са добре познати на полицията. Основателят на движението Лутц Бахман има досие, което включва кражби и престъпления с наркотици.

Според полицията маршовете на организацията включват и около 250 човека, свързани с футболно хулиганство.

Смътно усещане за заплаха обединява демонстрантите, независимо дали са членове на средната класа, консервативни националисти или крайнодесни екстремисти. Те копнеят за изолация и прости отговори, което обяснява защо термини от времето на нацизма като „народ“ и „родина“ отново са в речниците им.

Последното лято германският флаг беше символ на радост и обединение на мултинационални фенове на футбола. Сега той се развява над главите на последователите на PEGIDA с думите „Германия се събужда“.

Освен протестите и маршовете в страната започва да се поставя началото и на по-агресивни структури. Държавната агенция по сигурност на страната започна разследване срещу група, известна като Германско движение за съпротива (DWB), което има връзки с четири опита за палежи на централния офис на управляващия Християндемократически съюз на канцлерът Ангела Меркел, както и в атаки срещу Райхстага и други сгради.

„Тук в момента се формира радикално, паралелно общество“, коментира Андреас Цик, директор на институт, изучаващ насилието към университета в Билефелд.

Но заедно с разрастването на маршовете на PEGIDA се увеличават и шествията срещу нея в цялата страна. Такива мероприятия се организират в Дрезден, Мюнхен, Вюрцберг и други градове, чийто брой се очаква тепърва да се увеличи.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?