Идва ли краят на „пътуващия цирк“?

12 пъти в годината Европейският парламент се събира за 4-дневни парламентарни сесии в Страсбург и 6 пъти за допълнителни 2-дневни в Брюксел. Приблизително 114 милиона евро се отделят всяка година, за да се мести Европарламентът между Брюксел и Страсбург всеки месец. Това гласи нова оценка на Европейския съд на одиторите, оповестена от EurActiv Германия.

Защо е нужно Европарламентът да се мести? Ето какво показва бърза справка на сайта му. През 1992 г. националните правителства на ЕС единодушно решиха да установят за постоянно седалищата на институциите на ЕС. Това решение касаеше и работата на парламента, а именно: че неговото официално седалище и място на провеждане на по-голямата част от пленарните сесии ще бъде в Страсбург, че парламентарните комисии ще заседават в Брюксел и секретариатът на парламента (неговият персонал) ще бъде разположен в Люксембург. През 1997 г. тази схема на работа беше включена в Договора за ЕС.
Всяка промяна в настоящата система ще трябва да е част от нов договор, приет от всичките 28 държави членки и ратифициран от всеки от техните национални парламенти.

Евродепутатът от Зелените Гералд Хьофнер и британският консерватор Ашли Фокс през ноември 2013 г. инициираха гласуването на резолюция по този въпрос. Докладът на Хьофнер бе посрещнат със 73% подкрепа в пленарната зала, а евродепутатите дадоха ясно да се разбере, че искат да се сложи край на това главоболие.

С резолюцията от ноември 2013 г. членовете на ЕП призоваха за промяна в договора, за да позволи на парламента да реши къде да се намира. Парламентът заяви, че ще започне процедура за преразглеждане на договора на ЕС, за да предложи необходимите промени, които да позволят парламентът да вземе сам решение относно местоположението на седалището си и вътрешната си организация. Той ще бъде „по-ефективен, по-евтин и отговарящ на по-високи екологични критерии, ако се намира на едно място“, заявиха евродепутатите.
„Непрекъснатата ежемесечна миграция между Брюксел и Страсбург се превърна за повечето граждани на ЕС в негативен символ (…), особено в момент, когато финансовата криза доведе до сериозни и болезнени съкращения на разходите в държавите членки“, се подчертава в резолюцията.

Емисиите на въглероден диоксид, свързани с придвижването от и до трите работни места се оценяват на между 11 000 и 19 000 тона.
Резолюцията отбелязва, че допълнителните годишни разходи, произтичащи от географската разпръснатост на Европарламента (между Брюксел, Люксембург и Страсбург), варират между 156 милиона евро и 204 милиона евро Ц това включва допълнителните разходи за Страсбург, които възлизат на 103 милиона евро. Общата стойност на трите работни места представлява около 10% от годишния бюджет, се казва още в текста.

Работата при сегашните условия налага допълнителни разходи за пътуването до другите институции на ЕС, включително и за журналистите, заявиха евродепутатите.

Ето сега по искане на ЕП одиторите направиха тези изчисления, според които преместването от Люксембруг в Брюксел ще спести 80 милиона евро за 50 години. Преместването от Страсбург в Брюксел пък ще съкрати разходите още повече, спестявайки приблизително 2,5 милиарда евро през следващите 50 години. Това възлиза на 113,8 милиона на година, изчисляват одиторите.

Веднъж месечно ЕП е на път вече десетилетия наред. Между 3000 и 4000 души, сред тях около 800 евродепутати, техните сътрудници, служители и преводачи пътуват 400 км от Брюксел до Страсбург. Техните работни места са празни за 317 дни на година. В продължение на години критици се оплакват, че т. нар. пътуващ цирк отнема много време, а и струва скъпо.

Но Съветът на министрите едва ли скоро ще бъде убеден в това, най-вече Франция. „Франция няма просто така да се откаже от Страсбург като втори дом на ЕП“, казва Елмар Брок от ЕНП, подчертавайки важността на икономическия фактор. Като компенсация на Франция Брок предлага европейските институции, например Икономическият и социален комитет или Комитетът на регионите да се преместят в района на Елзас.

Йенс Гайер, член на комисията по бюджетен контрол, иска повече. „Почти 114 милиона евро спестявания на година са почти 6% от административния бюджет, което не е без значение. Естествено е допълнителните разходи, създаващи неколкото местоположения на ЕП, да подхранват още повече липсата на разбиране на ЕС от страна на европейските граждани“, твърди Гайер и добавя, че гражданите активно трябва да се включат в този процес, така че правителствата да се откажат от Страсбург.

Зелените виждат също необходимост от съкращаване на разходите и в други сфери, като отказването от пътуване в бизнес класа при къси разстояния.

Колко ни струват пътуванията на Барозу?

Разходите на служебните пътувания зад граница на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за 2012 г. са почти три пъти по-високи от тези на върховния представител на ЕС за външна политика Катрин Аштън. Това става ясно от публикуваните данни от електронното издание EUobserver, което ги е изискало от Еврокомисията на основание на действащите норми за достъп до информация.

Според данните, оповестени от генералния секретар на Еврокомисията Катрин Дей, пътните разходи на Барозу за 2012 г. възлизат на 649,336.72 евро, което е над два пъти повече от тези през 2013 г. Барозу е следван от Аштън с 280,962.69 евро и комисарят по развитието Андрис Пиебалгс с 202,406.94 евро. За същия период командировките на българския еврокомисар Кристалина Георгиева са били на стойност близо 197 хил. евро.

През 2013 г. Аштън се нарежда на първо място с 468.728,77 евро, следвана от Барозу с 262.058,89 евро и Пиебалгс с 235.343,42 евро. Друг комисар с разходи над 100 хил. евро на година е икономическият еврокомисар Оли Рен, който през 2012 г. и 2013 г. все още се бореше с еврокризата и пътуваше до европейските столици, за да осигурява плащанията на заемите за закъсалите страни.

Италианският комисар за индустрията Антонио Таяни също е пътувал за повече от 100 хил. евро на година, както и комисарите за енергетиката, търговията, хуманитранта помощ, за съседство и разширяване, регионална политика и климатични промени.

В другия край на скалата е заместник-председателят на ЕК и транспортен еврокомисар Сиим Калас, който е похарчил само 40,364.01 евро през 2012-а, и хърватският еврокомисар Невен Мимица, който се присъедини към Комисията през юли миналата година, е похарчил 27.695,89 евро до края на 2013-а.

Общите командировъчни разходи на комисарите през 2012 г. са били 3.4 милиона евро и 3.3 милиона през 2013-а.
Говорителят на Барозу заяви, че 2012 г. е била особено натоварена и интензивна за председателя на ЕК, споменавайки срещата на Г8 и съвета на НАТО в САЩ, пътуването за които е било съчетано, за да се спестят разходи. Въпреки че на всички международни срещи ЕС се представя и от Барозу, и от Ромпой – президентът на Европейския съвет, говорителят заяви, че Барозу пътува с търговски полети.

Освен международните срещи, Барозу е пътувал и до други дестинации през 2012 г. – Израел и Палестина, въпреки че Аштън е била там 2 пъти през същата година, съпроводил е Пиебалгс до Танзания, „за да засили политическия диалог и да стартира програми за намаляване на бедността“.

Дълги уикенди в Португалия – родната страна на Барозу, също фигурират в седмичния дневен ред на Комисията като служебни пътувания.
С аргумент, че това може да наруши защитата на лични данни и че е свързано с необосновано тежка административна процедура, от Европейската комисия са отказали да предоставят на EUobserver данните за броя и стойността на всяко отделно пътуване на различните комисари.

От своя страна Аштън е била на 31 мисии в чужбина през 2012 г. и 35 през 2013 г. За разлика от Барозу, Аштън пътува и със самолета на Ромпой, когато е възможно.

А какви са представителните разходи на всички еврокомисари за 2012 и 2013 г. – т.е. разходи, свързани с гости, поканени в офисите на комисарите, или колегията на комисарите като цяло. Колегиумът на ЕК е похарчил за обеди с други правителства, които са посетили Еврокомисията, 39,790.49 евро през 2012 г. и 98,837.21 евро през 2013-а.

Индивидуално Барозу отново се нарежда на първо място по разходи за срещи – 70,647.96 евро през 2012 г., почти двойно колкото са разходите за 2013-а.

За 2012 г. енергийният комисар Гюнтер Йотингер се нарежда на второ място с 23,742.25 евро, следван от естонския транспортен комисар Калас с 23,027.22 евро и Таяни с 22,295.57 евро. Всички те са пред Аштън, чиито разходи възлизат на 21,021.96 евро. През 2013 г. тя е била още „по-спестовна“ – само 6,446.61 са представителните й разходи.

По материали от EUobserver и Euractiv