shareit

И пчелите си имат smart къщи

| от Кристина Димитрова |

Може би ви звучи щура идея, но аз бих искала да живея в умен кошер с пчели.  По-точно в този, създаден от младите българи Сергей Петров и Иван Канев, които имат мисия – да спасят пчелите и бизнеса на пчеларите от щетите, които нанася напредващата индустриализация.

Умен кошер, който следи дали се чувстваш добре, дали имунната ти система е стабилна, дали въздухът е достатъчно влажен и дали ти е достатъчно удобно, за да изживееш пълноценно живота си.  А от теб се иска само да правиш онова, за което си призван.

Със сигурност звучи като нереална приказка, но това е последното постижение на екипа млади българи от Bee Smart Technologies, които не просто се наредиха сред финалистите на престижната международна платформа за социални проекти The Venture, но имат мисия. Те искат да решат проблемите на пчелите и на професионалните пчелари.

Сергей е на 29 години и има едно хоби – да решава проблеми.

„Това ми е страст, но това е и да си инженер. Предполагам, че съм го наследил от семейството ми – хора, които сами си решават проблемите. Винаги съм се опитвал да помагам на баща ми, който е човек доста сръчен и намира изхода от ситуациите сам. Често се налага да построи нещо, за да си свърши работата и това може би ми е повлияло”, споделя Сергей.

Житейският път отвежда младия българин в САЩ, близо до Сан Франциско, след като печели пълна стипендия. Именно там има възможност да осъществи мечтата си – да създаде интелигентен кошер за пчели.

По стечение на обстоятелствата или с пръста на съдбата, в САЩ е и Иван Кънев, с когото Сергей се познава от училище. „Той искаше да приложи способностите и знанията си, получени от HULT Internatonal Business School, а аз исках да превърна щурата си идея за интелигентен кошер в реалност, и създадохме Bee Smart Technologies”.  Компанията,  в която с помощта на още един софтуерен инженер и двама хардуерни специалисти мечтата на екипа започва да се материализира.

Логично за находчивата мисъл на двама млади предприемачи е и името на компанията, което не е избрано случайно. То е плод на зашеметяващ брейсторминг и всъщност е игра на думи. „Умната пчела и технологиите или технологиите на умната пчела – оставяме на широката публика да разбере как да го интерпретира за себе си. Искахме да е нещо, което да говори за природата и технологията едновременно. И за това как да бъдем умни и да помагаме на природата, чрез технологиите, разбира се”, казва Сергей.

Всъщност Bee Smart Technologies е компания, която се опитва да разбере пчелите, а това е процес, който никога няма да бъде завършен на 100%, обяснява още Сергей Петров.  „Опитваме се да разберем един организъм, който най-вероятно е по-изтънчен от нас. Това е мантрата, която изповядваме”.

И всъщност успяват.

С помощта на един от най-прочутите американски пчелари Ранди Оливър, който е и първият клиент на иновативната компания.  Той участва с уменията си като съветник на отбора на Сергей и Иван.

Нужно е да кажем, че Сергей и Иван имат и близки срещи с пчелите. Налага им се да работят като истински пчелари, за да могат да разберат от какво се нуждаят колониите в кошерите. И установяват забележителни неща за тези миниатюрни създания, които въртят планетата Земя на крилата си.

„Пчелите наистина са намерили най-добрия начин да живеят. Оцеляват и се размножават от доста време на света и вече са разбрали, че ако опрашват достатъчно много билки и растения в региона, могат да създадат храна за себе си, която да е и най-доброто им лекарство. Идеята е в това, че опрашвайки, те събират абсолютен коктейл от витамини, минерали, микроелементи, който не им позволява да боледуват. Така че преди хората да започнем нашата индустриална революция, пчелите не са имали никакви проблеми с боледуване.”

Но най-впечатляващото в пчелите е, че целият кошер е едно цяло. Общ организъм, който е създаден от клетки-пчелички, които могат да заемат всякаква форма. „Когато реши да се установи на дадено място, този организъм създава тялото си – или иначе казано восъчните пити със своите килийки. Те синтезират восъка сами. След това използват това тяло, за да събират мед, запаси от храна. Или за да позиционират яйцата си”, разкрива впечатленията си Сергей.

„Не можем да правим паралел между пчелите и хората, защото сме две съвсем различни системи. Хората сме тези, които имаме нужда от шеф. Някой, който да е централизиран орган, да ни управлява. Пчелите работят като bottom-up система – за общото благо. Всяка една пчела не е организъм сама по себе си, а се разглежда като част от по-голям организъм, който е колонията. В една колония няма шефове, няма регулаторни органи, има само правилно и грешно. И пчелите работят точно по този начин. Те имат функция в кошера и я изпълняват, преди да са се родили до момента, в който ще умрат. Това е нещо, което ние никога няма да може да усвоим.  На човешки език се опитваме да обясним това, което те правят – като комунизъм, но това всъщност е нещото, което винаги е съществувало. Те просто са биологично чудо”, казва Сергей.

И решава да спаси това чудо от пестицидите и химикалите, които първоначално смята, че са най-големият проблем за пчелите.

След месеци отваряне, затваряне и наблюдаване на кошери, екипът на Bee Smart Technologies установява какво всъщност убива пчелите.

пчелари

Оказва се, че не само пестицидите, а монокултурите са в дъното на фаталния им край.

„Защото ако един фермер отглежда само ябълки, това означава, че можеш да им предлагаш храна само 2 седмици в годината – когато е периодът на цъфтеж на ябълките. Но пчелите не могат да оживеят така и по тази причина там, където имаш само ябълки нямаш пчели. С развитието на аграрната култура, това което се е случило е, че ние сме откъснали тези два естествени механизма на природата – растенията и техните опрашители. Сега се наблюдава такава тенденция, че се опитваме по изкуствен начин да върнем опрашителите при растенията. А именно във високо индустриализирани места като Америка и Англия да кажем проблемът с измирането на пчелите е толкова голям, че фермерите плащат на пчеларите да внасят кошерите си измежду техните култури само и само да имат продукция в края на годината. Това прекалено много променя занаята, който пчеларите знаят. Те го знаят от баща си и от дядо си, а днес се налага да качват десетки кошери на камиони и да ги транспортират наляво-надясно, нагоре-надолу из САЩ, за да предложат услугата на опрашване при поискване от фермерите.

Ето тук идва и моментът на Иван и Сергей. Тъй като тези пчелари не знаят как да се грижат за огромният брой колонии от пчели, те просто прогнозират загубите в бюджетите си. В САЩ през 2014-2015 официалната статистика сочи, че 42% от всички домашни пчели са измрели или изчезнали. На бизнес език означава, че пчеларите са заложили 42% загуби в своите активи. Което от друга страна дава негативно отражение на цената на храните. „И така решихме, че ако искаме да помогнем на пчелите, трябва да отидем точно при тези пчелари. При комерсиалните – тези, които имат най-много пчели. В САЩ комерсиалните пчелари притежават 96% от всички пчели”, разказва Сергей.

 И така Сергей, Иван и екипът им започват да разработват проект за интелигентен кошер.

Те създават везна, която се слага под кошера и сензор, който се инсталира вътре. Така събират важна информация за пчелните колонии, посредством софтуерна система тя се анализира и пчеларят може да следи от какво имат нужда пчеличките му докато си пие кафето сутрин. Това му спестява времето, за което трябва да отвори и затвори всеки един от кошерите, но и да не изгуби пчелите си. Именно благодарение на интелигентния кошер, Сергей и Иван усвоили тънкостта да предотвратяват роенето – евакуацията на пчелната колония.  Посредством сензора, който мери тегло, температура, влажност и звук,  Сергей и Иван забелязали странни честоти на жуженето при пчелите 5 дни преди колонията да започне роене (евакуация).

Това е процес, в който пчелите решават да напуснат мястото, където живеят. Когато това се случи, те се разделят на три отделни рояка, за да увеличат шансовете да продължат гена на тази конкретна колония. Това е едно недобро събитие за пчеларите и е трудно да се установи. Когато се случи вече няма върщане назад. Буквално пчелите решават ,че има прекалено малко място в даден кошер и пчелата майка залага няколко маточни яйца, след което взима определен  брой пчели със себе си и заедно тръгват в търсене на нов дом.  И целият кошер избягва на три пъти.

Така системата на Bee Smart Technologies установява събитието 5 дни преди то да се случи без да има каквито и да било физически прояви. И пчеларят има възможност да вземе маточните яйца и да представи майките на други пчелички, като по този начин вместо да загуби една колония, ще създаде нови.

Решението на компанията впечатлява The Venture – социалната кауза, която се организира от марката уиски Chivas, за да подпомага социалните предприемачи. Финалът ще бъде в Ню Йорк, а наградният фонд е 1 милион долара.

За него ще се състезават българите от Bee Smart Technologies  и ако спечелят, ще инвестират отново в своята мисия и социална кауза  – интелигентните кошери.

team

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Какво означават различните котешки очи на пътя в различните държави

| от |

Малките бабуни / пъпки / повдигната пътна маркировка има различни светлоотразителни цветове, някои от които (като бяло и жълто) имат разбираеми значения, подобни на обикновената пътна маркировка. Но има и други цветове (като синьо и зелен), които предават допълнителна информация. ако знаете как да ги разчитате.

Някои цветове са за полицаи, служители на спешна помощ и работници по поддръжката на пътя като им показват къде могат да намерят неща като пожарни хидранти т подобни. Но значенията на цветовете на котешките очи варират на различните места по света.

M9 motorway Carlow Ireland catseyes

Магистрала М9 в Карлоу, Ирландия

  • Бяло: използва се в центъра на пътя, маркира ленти и острови
  • Жълто: по ръба на пространството между два съседни еднопосочни пътя 
  • Червено: по аварийната лента на магистралите
  • Синьо: по места за отбивки na аварийни превозни средства, основно за полицията да паркира ида  наблюдава трафика
  • Зелено: на входове и изходи, понякога се използват за маркиране на незначителни странични пътища

В Северна Америка значенията на цветовете са малко по-различни:

  • Бяло: маркировка на лентата или по ръбове на тротоара
  • Жълто: разделяне на ленти със срещуположно движение, далечни страни на еднопосочни ленти
  • Червен: обозначение, че улицата е еднопосочна и влизането е забранено
  • Синьо: крайпътен пожарен хидрант
  • Зелено: влизане в комплекс от затворен тип, достъпен за аварийни превозни средства
  • Бяло (или жълто) + червено: червеното, видимо само в една посока, означава, че сме влезли в насрещното движение или „влизането забранено“
  • Бяло + черно: с бяло се маркират ограниченията за лента за специално движещи се МПС, а черно, когато маркировката не се прилага

В Австралия се ползват европейските стандарти, с разликата, че както в САЩ, синьото се използва за означаване на наличието на пожарен хидрант. Жълтото също има допълнително значение във Виктория: пресечените жълти линии с жълти светлоотразители означават коловози, по които могат да се движат други превозни средства. Непрекъснатите линии и двойните жълти рефлектори пък съобщават на водачите, че линиите не се пресичат.

 
 
Коментарите са изключени

Ернесто Миранда и четенето на правата при арест

| от |

През 1966 във Върховния съд на САЩ се води едно знаменито дело – Миранда срещу Аризона – което ще изясни, че Конституцията изисква при арест полицията да предупреждава, че арестанта има право да мълчи, че всичко, което каже, може да се използва срещу него и че има право на адвокат дори да не може да си го позволи. Ние ще чуваме тези думи много пъти от филмите; за американците те са известни просто като „предупреждението на Миранда“. Но кой е Миранда и какво е направил?

Роден на 9 март 1941 в Кълъмбъс, Аризона, Ернесто Миранда явно изживява много проблемно детство. Има малко официална информация за Миранда, но шепа достоверни източници предлагат подробности, от които ще се опитаме да сглобим кратка биография на човека преди да видим по-добре документираната (от полицията и съда) част от живота му, довела до „предупреждението на Миранда“.

Майката на Миранда явно е починала, когато е бил много малък, на около 6-годишна възраст, а с останалата част от семейството си той никак не се е разбирал . Когато е в осми клас, вече има присъда за кражба. Година по-късно, след поредна присъда за взлом, той е пратен в превъзпитателно училище. Малко след като е освободен, пак е съден – този път за опит за изнасилване и нападение и отново се връща в училището.

Двугодишен затвор и вече на 17 години, Миранда се мести в Лос Анджелис, където пък е задържат по подозрения във въоръжен грабеж и сексуално посегателство (най-вероятно воайорство). След като навършва 18 се връща в Аризона, където се записва в армията. 15 месеца служба по-късно и Миранда е уволнен без почести; по време на службата си той прекарва известно време в карцера, защото многократно е отсъствал без позволение и отново заради воайорство. Армията му нарежда да отиде на психиатър, но той отива само на една сесия. Отново се завръща в Аризона и арестите и старата песен продължават.

През 1963 г. Миранда се премества със съпругата и дъщеря си в град Меса, Аризона, където изглежда се опитва да тръгне в правия път, намирайки си работа на товарен док във Финикс. И това ни довежда до много по-добре документираната част от живота му.

На 3 март 1963 18-годишно момиче си тръгва от работа в киносалон в центъра на Феникс. Докато върви, похитителят й я хваща в гръб, опира нож в гърлото й и й заповядва да не крещи като държи ръцете зад гърба й. Вкарва я на задната седалка на кола си и я завързва. Вместо да вика или да се опита да избяга по друг начин, тя прави това, което мнозина биха направили с нож до гърлото – замръзва. Карат около 20 минути, след което нападателят й я развързва и сваля дрехите си. Тя се опитва да го избута и крещи: „Моля те, недей“ и „Моля те, пусни ме“. В показанията си по-късно Миранда твърди, че момичето не се е съпротивлявало, докато я изнасилва, и че никога досега „не е имала отношения с мъж.“

След два часа разпити „служителите излязоха от стаята за разпит с писмено признание, подписано от Миранда“. В горната част на документа, голяма част от който е написан на ръка, има следният напечатан на машина текст:

Аз, Ернесто А. Миранда, се кълна, че правя това признание доброволно и по своя воля, без да съм заплашван, принуждаван или да ми е обещаван имунитет и с пълно познаване на законните ми права и разбирайки, че всяко мое изказване може да бъде използвано срещу мен.

Според един от полицаите този текст е бил прочетен на Миранда, но чак след като той вече е направил устно признание.

В крайна сметка Ернесто е осъден на 20 до 30 години затвор за отвличане и изнасилване (както и по отделно обвинение за грабеж) до голяма степен благодарение на този документ. Той обжалва и оспорва достоверността на му, за което твърди, че нарушава конституцията, „тъй като Върховният съд на Съединените щати казва, че човекът има право на адвокат при ареста си“.

При обжалване пред съда, присъдата на Миранда, както и тези на трима други, се счита за противоконституционна. По отношение на Миранда, съдът казва:

Ясно е, че Миранда по никакъв начин не е бил известен за правото си да се консултира с адвокат, нито е било правото му да не бъде принуждаван да се инкриминира ефективно защитено по какъвто и да е друг начин. Без тези предупреждения признанието му е недопустимо. Фактът, че подписва лист, който съдържа напечатана клауза, в която се посочва, че е напълно наясно с правата си, не означава, че ги знае и че прави информиран отказ от тях.

Това решение на съда провокира популярното четене на права при арест, което виждаме толкова често по филмите.

Mesa-City of Mesa Cemetery-Ernesto Arturo Miranda

Що се отнася до Миранда – присъдата му се отменя, но през 1966 е съден отново, жена му свидетелства срещу него и в крайна сметка получава същата присъда 20 до 30 години затвор. На 31 януари 1976 той е намушкан по време на бой в бар и умира.

 
 
Коментарите са изключени

Улици на историята: Борис Руменов – зевзекът, обичан от всички

| от |

Ако се движите по бул. „Черни връх“ и преминете ул. „Филип Кутев“ на юг, следващите две пресечки ще бъдат ул „Джон Атанасов“ и „Борис Руменов“. Подозираме, че няма човек, който да не е чувал за Джон Атанасов. Българския учен е дал много на човечеството, а в замяна е получил не само име на столична улица, а и световно призвание. Кой тогава е Борис Руменов? Кратка справка в Уикипедия ще покаже, че става въпрос за Борис Николов Руменов. Той е известен повече с псевдонима си „Борю Зевзека“ – известен хуморист, актьор и издател на едно от първите хумористични списания в България.

Борю е роден в Цариброд на 27 декември 1884 година. Там израства, завършва Първа мъжка гимназия в София и следва литература в Софийския университет. Благодарение на щедрата си баба, заминава във Виена, където иска да продължи обучението си, но за беда театралната школа печели неговото внимание и губи уважението на баба му, която спира издръжката. След като липсва силния финансов гръб, Борю завършва драматургия в Загреб.

Започва своята актьорска кариера в Народния театър, но винаги намира време, за да помага на хумористичните страници в печата. Вниманието му е насочено към списание „Барабан“, което за наша голяма радост вече може да се разглежда и в онлайн формат – тук. Писателите в скромното издание наричат себе си „Барабанистите“. Хумористичното перо е наказвало редица дръзки личности, а когато за него се грижат хора като Чудомир, Александър Божинов, Райко Алексиев, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски, Йордан Сливополски, Сава Злъчкин и Никола Костов, хуморът е не само гарантиран, но и брониран.

За разлика от днешните хапещи шеги, екипът на г-н Зевзека не се е опитвал да удуши всичко, до което се допре. В повечето случаи можете да видите лек и приятен хумор, забавни истории, някоя друга алкохолна вечер пълна с бисери и всичко това само в 20-на страници, както и доста приятни карикатури. Един от върховете на илюстрациите е в юбилейния брой 100 на изданието от 1911 година. Точно там се крият нарисуваните лица на всички, които бият барабана. Добрата новина е, че все още може да притежавате това парче история на символична сума и цялата карикатура може да видите тук. Към края на годината ще стане ясно, че идва време за оръжие и за по-малко усмивки. Балканската война ще мобилизира всички редактори, а вместо перо ще им бъдат зачислени пушки.

Борис Руменов излиза на преден план, оставяйки своето прозвище за списанието и надеждата за по-добри дни. Участва в трите предстоящи войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След демобилизацията се завръща обратно и възстановява изданието „Барабан“. Бившият главен редактор и вече издател установява с мъка, че огромна част от хората, с които се е смял на своята юбилейна карикатура няма да се завърнат. Всички войни отнемат много повече от смешките на Зевзека – разделят го с приятели като Димчо Дебелянов, Страшимир Кринчев, Август Розентал, Петър Стоянов, Поручк Христо Донев, Александър Константинов, Стоян Шакле и Неделчо Василев. Въпреки тежкият удар, Борю не се предава и продължава да развива изданието си. Впрочем трябва да се признае, че дори и по време на войната се стреми да бъде полезен на изкуството и не случайно създава един от първите фронтови театри в – Полевия военен театър към Първа пехотна софийска дивизия. Автор е на „Балканска комедия“, където познати герои като Ганю Балкански, Газда Джуро и Хасан ага.

Ясно е, че мотивът е обвързан около балканската война и след като сърбинът и черногорецът получават своя дежурен бой, българинът се оттегля от сцената, пък дори и изгубил, той запазва достойнството си. За Зевзека казват, че е човек, който не може да се обвърже с титли и внимание. Той разсмива хората и точно този смях е неговата достатъчна награда. По тази причина може да бъде забелязан сред елита, но и сред обикновените хора. За него всеки човек е интересен. Освен това, покрай всички шеги, Борю е запален на тема „Птицевъдство“. Редактира и същата рубрика във вестник „Заря“. Точно по тази линия променя и хумористичните страници на в-к „Утро“ и „Дневник“ на „Кукуригу“ и „Кудкудяк“. През Втората световна война, Борю вече е насочил таланта си в една друга посока – радиото.

През цялото време зад микрофона се стреми да остане далече от политическия живот. И до някаква степен успява да го прави, докато не идват чуждите стремежи. На 10 октомври 1944 г. пред дома на Борю се появяват двама души. Те заявяват на хумориста, че е арестуван, да вземе минимално количество вещи и да тръгне след тях. Застрелян е в Борисовата градина, а тялото му е хвърлено в Перловската река. Много по-късно ще стане ясно, че никой не е смятал Борю за враг на когото и да било. Неговият единствен опонент се казва Станислав Бъчваров, който сам се прекръства на Вихров. Докато Руменов работи в „Заря“, „Утро“ и „Дневник“, Вихров се опитва да пробие и носи свои творби. За разлика от скромните артисти, Станислав Бъчваров се смята за следващия Шекспир и точно това създава една безумна омраза. Именно Руменов отхвърля огромна част от неговите предложения. Станислав Бъчваров така или иначе искал да разчисти още интелектуални сметки, но за жалост вторият враг Елин Пелин така и не успява да бъде намерен. Безумията на този пишман творец продължават и след разчистването на сметките. Един ден влиза с кон в радио „София“, за да предаде своите творби, които да се четат в ефир. Човешката злоба убива Борис Руменов, а по думите на г-н Вихров/Бъчваров, няколко питиета са помогнали допълнително за тази цел.

 
 
Коментарите са изключени

Бетонът на римляните е много по-добър от бетона ни

| от |

Стоманобетонът е чудо на съвременната индустрия и част от основата на цивилизацията, каквато я познаваме. И все пак съвременният бетон има своите недостатъци. С течение на времето водата си прокарва път в бетона и води със себе си ръжда, а след това се разширява и го напуква. Как тогава древните римляни са били в състояние да изградят структури, които биха могли да издържат 2000 години, дори и в люти морски условия?

„Римската рецепта“, пише Гардиън, „държи заедно кейове, вълноломи и пристанища. Освен това, за разлика от съвременните материали, древните с течение на времето стават по-здрави.“ Учените откриха химичен процес в сместа от вулканична пепел, вар, морска вода и парчета вулканични скали, която римляните ползват: солената вода и вулканичният материал могат да продължат да взаимодействат и така да създават нови съединения (един вид нови минерали), подсилващи бетона с времето.

Мари Джаксън, геолог от Университета в Юта, е съавтор на проучване, което се занимава с тези скорошни открития за състава на римския бетон. Използвайки чувствителни електронни микроскопи, както и други инструменти и технологии, Джаксън казва, че тя и колегите й могат да наблюдават „малките естествени лаборатории в бетона, да видим как  точно са минералите в него, последователността на възникналите кристали и техните свойства“.

Всичко си идва на мястото, когато изследователите осъзнават, че материалите, които откриват в древния бетон (и които не очакват да намерят в него), не са добавяни съставки – те са плод на последвали химическа реакция между съставките на самия бетон. Компонентите в сместа се разтварят, взаимодействат и се променят, оставяйки нови материали да кристализират през вековете. Днес хората, които работят за създаването на нови подобрени строителни материали като, например, бетони, които се самопоправят, могат да научат много от тези открития.

Днешният бетон обикновено се прави от кварцов пясък, варовик, глина, креда, както и други съставки. Добавете вода и възниква екзотермична реакция, свързваща чакъла или пясъка около стоманена арматура. Но след като бетонът изсъхне, няма повече реакции.

 
 
Коментарите са изключени