И отново на ход е Техеран

| от |

Можем да обвиняваме Барак Обама за много неща. Само не и в това, че не полагал достатъчно усилия за подобряване на отношенията с Иран. Сега на ход е Техеран, който има личен интерес от това, пише М. Книге в коментара си за Дойче веле.

Американският президент демонстрира последователност: както стана известно, през октомври той отново, най-малко за четвърти път, е написал лично писмо до върховния духовен водач на Иран Аятолах Али Хаменей. По този начин Обама продължава курса си на сближаване с Иран. Още в началото на мандата си той подчерта колко е важно да се разговаря с Техеран и задвижи процеса на уравновесяване на отношенията с ислямската република. Както написа „Уолстрийт Джърнъл“, в последното си писмо до Хаменей Обама е повдигнал въпроса за възможно сътрудничество с Иран в борбата срещу „Ислямска държава“ (ИД) и текущите преговори около иранската ядрена програма. Според вестника, Обама е поставил условие за такова сътрудничество – Техеран да не се затваря по въпроса за ядрената си програма.

Това е умен шахматен ход на американския президент, защото, с поредния си анонс, той свързва две теми от решаващо значение – както за САЩ, така и за Иран. Обама прави още една голяма крачка, като заявява в писмото си, че въздушните нападения срещу ИД в Сирия нямат за цел свалянето на режима на Асад. С това признание Обама доказва още веднъж, че добре познава и се съобразява със стратегическите интереси на Иран. Той дава ясно да се разбере, че на този етап смяната на режима в Дамаск не е сред приоритетите на Вашингтон.

Критика от хардлайнерите

Републиканците на мига разкритикуваха действията на президента-демократ. Лидерът им в Камарата на представителите Джон Бейнър заяви, че няма доверие на Иран и предупреди президента да не си играе с огъня. Неговият колега сенатор Джон Маккейн, който се спряга за бъдещ председател на Комисията за отбрана, окачестви писмения анонс на Обама като „възмутителен“, а целта за сближаване с иранския режим като „илюзорна“.

Изявленията на водещи републиканци, както и плановете на Конгреса за затягане на санкциите срещу Техеран, показват, че Обама не само поема личен риск с този си курс спрямо Техеран, но и че след междинните избори ще му бъде още по-трудно да прокара евентуално споразумение с Иран в Конгреса. Затова сега, повече от всякога, са необходими положителни сигнали от Техеран.

И още нещо. Иран все пак най-сетне трябва да предприеме нещо за преговорите, които са в задъдена улица. И то не за да дари Обама с някакъв външнополитически успех, а заради собствените си стратегически интереси. Защото заплахата от ИД е значително по-голяма за Иран и влиянието му в Сирия и Ирак, отколкото за Вашингтон. Така че евентуален компромис по ядрения спор би бил по-важен за режима в Техеран, отколкото за САЩ.

Иранските интереси

В краен случай американската администрация би могла да се справи политически с един евентуален провал на преговорите. Тя ще бъде принудена да засили санкциите. Това би било тежко лично поражение за Брак Обама, но политическите последици за изтичащия му мандат биха били ясни. А Иран?

Страната страда не само от международните санкции и постоянно понижаващите се цени на петрола. Иран всъщност се бори срещу икономически колапс. Ако режимът в Техеран не успее бързо да преодолее международната изолация на страната и да подобри живота на хората, може да загуби властта. Затова Техеран не може да си позволи провал в преговорите по ядрената му програма и да рискува още по-сурови санкции. Иранското правителство е наясно с това. То знае също, че във Вашингтон няма, и в обозримо бъдеще няма да има, по-добър партньор за преговорите от Обама. Затова Техеран трябва да се задейства най-накрая. Защото няма време.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

Ума Търман иска шведски паспорт

| от |

Американската актриса Ума Търман планира да получи шведски паспорт, предаде ТАСС като цитира в. „Афтонбладет“. За целта тя ползва услугите на адвоката и бивш шведски министър на правосъдието Томас Будстрьом, на когото е възложено да подаде заявка за получаване на паспорт от нейно име.

„Повечето й роднини са шведи, майка й е шведка“, заяви Будстрьом. „По-рано тя ми каза, че се чувства шведка“, поясни тя.

По думите му преди две седмици на среща с 48-годишната Търман в Ню Йорк му била възложена тази задача. Ума възнамерява да се установи в кралството. „Тя иска да купи дом в Швеция и да живее тук в бъдеще“, поясни Будстрьом. „Ума има много роднини в южната провинция Сконе, затова са много причините, поради които иска да е шведка“, допълни тя.

По-рано Търман в няколко интервюта спомена за произхода си и за желанието си да получи шведски паспорт. Баба й е моделът Биргит Холмквист от провинция Сконе, а майка й – моделът Нена фон Шлебрюге.