И Мариана Георгиева си тръгва от ДПС

| от chronicle.bg |

Бившият министър на спорта Мариана Георгиева, известна със своя синтаксис, ще напусне парламентарната група на ДПС и ще последва отстранения лидер Лютви Местан. Това стана ясно от нейно опровержение до в. „24 часа“, който първоначално съобщи, че близката до Местан Георгиева ще остане вярна на ДПС.

„Ще следвам г-н Лютви Местан, защото е последният човек, който може да бъде обвиняван в антисветско поведение. Каквото и да направи, то ще е в името на онова, което превърна в емблема на своето политическо поведение – евро-атлантическото развитие на България“, пише Георгиева.

Макар да не споменава директно, че ще напусне групата на ДПС в парламента, тя ще е петият независим депутат от движението след Лютви Местан, Шабанали Ахмед, Айдоан Али и Хюсеин Хафъзов. Така ДПС остава с 31 депутати, докато независимите ще станат 10.

Според нея „няма нищо по-нелепо от това Местан да бъде обявяван за национален предател, за ислямист и прочие характеристики, които не се покриват с безспорния му профил на убеден либерал-демократ, доказван неизменно цели две политически десетилетия в България“.

Междувременно представители на ДПС призовават отцепниците да напуснат Народното събрание, а не да остават там като независими народни представители.

 
 

Кои сериали ще гледаме това лято

| от chronicle.bg |

Тазгодишният летен каталог със сериали може спокойно да бъде утеха на всички, в чийто график отсъстват честите и дълги пътувания и излизанията навън. Сериалите на лято 2018 г. са достатъчна причина да си останете вкъщи с чиста съвест и да оползотворите свободното време пред телевизора. Още повече, че дори при хубаво време, продукциите, които сме подбрали днес, са за предпочитане пред външния свят.

За да приключи подобаващо телевизионния 2017-2018 г. сезон Netflix е приготвил няколко дългоочаквани премиери за това лято. Но не всичко приключва  с Netflix. HBO, Hulu, Amazon, NBC, Paramount Network – всички тези разпространители пазят редица силни оръжия в коланите си, някои от които ще излязат на малкия екран и през ранната есен. С няколко думи – богат и неограничен избор през летния сезон.

И понеже лятото чука на вратата, и някои прекрасни сериали вече текат в ефира, подбрахме шест такива, които ще видим в следващите месеци. Вижте в галерията горе какво ще гледаме на малкия екран през лято 2018 г.

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

Една четвърт от населението на Земята ще е затлъстяло през 2045 г.

| от chr.bg |

Ако сегашната тенденция остане непроменена, близо една четвърт от населението на планетата ще е затлъстяло през 2045 г., предупредиха учени, цитирани от Франс прес. Заключенията им бяха представени на Европейския конгрес за затлъстяването във Виена.

Световната здравна организация (СЗО) смята, че около 13 процента от възрастните хора – 11% от мъжете и 15% от жените, са били засегнати от затлъстяване през 2016 г.

Според прогнози на датски и британски учени, това процентно съотношение ще нарасне до 22 на сто през 2045 г.

“Тази тенденция може да бъде обърната в обратна посока, но за това е нужна политическа воля”, прецени един от авторите на изследването д-р Алън Моузес, който работи за датската компания “Ново нордиск” – най-големия производител на инсулин в света.

Прогнозите са различни за отделните страни. Ако тенденцията се запази, над 55% от населението на САЩ ще е затлъстяло през 2045 г., при 39% през 2017 г. Според авторите на изследването, увеличаването на затлъстяването ще е придружено от повече случаи на диабет тип 2, които ще обхванат 12 на сто от глобалното население през 2045 г., при 9 на сто през 2017 г.

Затлъстяването е проблем на общественото здравеопазване в целия свят. Според резултатите от миналогодишно американско изследване, процентното съотношение на затлъстелите хора в света непрестанно се увеличава от 1980 г., като се е удвоило в 73 страни. В резултат се е увеличила смъртността вследствие на сърдечносъдови болести, диабет и някои видове рак.

Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с храненето и начина на живот. СЗО препоръчва да се ограничи приемът на липиди и захари и да се извършват редовни физически упражнения. “За да може случаите на диабет да обхващат около 10 процента от глобалното население през 2045 г., ще трябва нивото на затлъстяване сред населението да бъде сведено също до 10 процента”, отбелязаха авторите на изследването.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.