И Lenovo се хвърля на BlackBerry

| от |

A man walks by a Blackberry sign at the Blackberry campus in Waterloo

Lenovo, китайският технологичен гигант, рискува, но постигна невероятен успех, когато преди осем години купи бизнеса за персонални компютри на IBM. Сега Lenovo планира още по-рисков ход: придобиването на BlackBerry, могъщият някога производител на смартфони, който е изпаднал в трудни времена.

Такава сделка ще внесе промени в пазара на мобилни телефони и ще вдъхне живот на закъсалата BlackBerry. Но историята помни подобни рискови начинания. Преди години  Hewlett-Packard плати $1.2 милиарда за Palm, който произвеждаше не лоши телефони, а след само година спря съществуването на компанията. Google също се опитва да навакса изоставането в производство на хардуер за своята Android и купи мобилното подразделение на Motorola за 12,5 милиарда долара, но все още изостава на тази плоскост.

Според публикация в Уол Стрийт Джърнъл, Lenovo е подписала споразумение за неразгласяване, което й позволява да провери финансовото състояние на BlackBerry. Това означава, че Lenovo разглежда BlackBerry като добър актив за своя бизнес със смартфони.

Бордът на BlackBerry вече е одобрил предварителната оферта за придобиване на стойност $ 4,700 милиарда долара от Fairfax Financial Holdings, канадски инвестиционен посредник и един от най-големите акционери на BlackBerry. Но има и други, обмислящи оферти, включително Cerberus Capital Management и основателите на BlackBerry, Mike Lazaridis и Douglas Fregin.

През август BlackBerry Ltd обяви, че търси опции за продажба. Причината бяха изключително ниските резултати за второто тримесечие. BlackBerry преговаря още със Cisco Systems Inc., Google Inc. и немската SAP AG. Преговорите са както за продажба на цялата на компания, така и на части от нея.

Всеки, който обмисля оферта за BlackBerry ще бъде разумно да се помисли за HP и необмисленото придобиване на Palm преди две години. Пренасочване на приоритетите и липсата на ентусиазъм от разработчиците доведоха до гибелта на едни от първите смартфони. HP се опита да промени предназначението на мобилната операционна система на Palm, WebOS, за ново поколение мобилни устройства, но година по-късно слабите продажби принудиха компанията да спре с нови разработки по Palm.

Придобиването на Motorola Mobility от Google миналата година е друг казус. Сделката показа, че орбитата около мобилната индустрия се нуждае от време и дълбоки джобове. За третото тримесечие на годината приходите на компанията спадат драстично до 1.18 милиарда долара при 1.78 милиарда долара за същия период година по-рано. Загубите на Motorola са 248 милиона долара. Преди година те бяха 192 милиона долара.

На хартия, най-малко, Lenovo е логичен дом за BlackBerry. И двете компании се фокусират върху бизнес клиентите и поддържат тесни връзки с корпоративните IT отдели. Lenovo продава лаптопи, сървъри и компютърни аксесоари, докато BlackBerry прави смартфони за офис работници. В корпоративния жаргон, компаниите биха работили в „синергия“.

В допълнение, Lenovo може да използва BlackBerry, за да влезе в Северна Америка и европейските пазари на смартфони, с използване на марка, която все още има някаква стойност. В момента Lenovo продава смартфони само в развиващия се свят.

„Това, което получавате с BlackBerry е репутация сред голям брой IT организации, най-вече в САЩ и развитите страни“, казва Chris Le Tocq, анализатор изследвания в Guernsey. „Марката има някаква стойност днес, макар и много по-малко, отколкото преди шест месеца.“

Който и да придобие закъсалата BlackBerry ще трябва да реши дали да продължи да поддържа своята операционна система и да държи на работа разработчици, които да правят приложения или да смени операционната система. Според специалисти, твърде вероятно е компанията да мигрира към операционната система на Google Android , която вече има огромен пазарен дял.

Възможна спънка за Lenovo би била американското правителство, което се страхува за сигурността си. Въпреки, че много държавни институции преминаха на iOS и Android,  BlackBerry продължава да е доставчик за американското и канадското правителства и една покупка от Lenovo може да се окаже намеса в държавните въпроси на двете страни от  Китай.

Въпреки трудностите, анализаторите се надяват на възраждане на BlackBerry с нов собственик. Но има и риск, че компанията  може да бъде раздробена на парчета и продадена на различни купувачи. На опашката за патентите на канадците биха се наредили Google и Microsoft, например.

Според The Wall Street Journal офертите за BlackBerry се очаква на 4 ноември.

 

 

 
 

Почерпете се с трейлъра на Капитан Марвел

| от chr.bg |

Вселената на Marvel има чудесна репутация откъм боксофис успехи. Феновете още не са се опомнили от събитията в „Avengers: Infinity War“ и чакат отговори от „Avengers 4″.

Идва обаче един друг филм на Marvel, който ще ни покаже и най-силния герой засега. До голяма степен „Captain Marvel“ е мистерия, но ето че вече имаме трйлър, който ни показва деветдесетарския свят на Карол Данвърс (Бри Ларсън). Ето:

Изглежда, че кинаджиите ще се запознаят с Карол по нов начин. Тя най-вероянто ще падне на Земята след като е работила някакво време за Старфорс и е получила силите си от Крий. Тя пада директно върху магазин на америанските видеотеки „Blockbusters“, което ни подсказва за времето на събитието – 90-те години.

Изглежда, че важна част от филма и развитието му са спомените на Карол, които са много ограничени. Тя не помни детството си на Земята, както и присъединяването й към Въздушните сили.

Психологическият проблем ще даде на публиката по-дълбоко разбиране за персонажа, а също така и ще я представи по нетрадиционен начин. Така те ще са готови за Капитан Марвел в „Avengers 4″.

Тя също така ще разшири малко историята на S.H.I.E.L.D. заедно с Ник Фюри и Фил Колсън, които се завръщат на екран. Персонажът на Самюъл Джаксън изглежда подмладен и с две напълно работещи очи.

Филмът излиза на 8 март (!) 2019 година.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.