И Lenovo се хвърля на BlackBerry

| от |

A man walks by a Blackberry sign at the Blackberry campus in Waterloo

Lenovo, китайският технологичен гигант, рискува, но постигна невероятен успех, когато преди осем години купи бизнеса за персонални компютри на IBM. Сега Lenovo планира още по-рисков ход: придобиването на BlackBerry, могъщият някога производител на смартфони, който е изпаднал в трудни времена.

Такава сделка ще внесе промени в пазара на мобилни телефони и ще вдъхне живот на закъсалата BlackBerry. Но историята помни подобни рискови начинания. Преди години  Hewlett-Packard плати $1.2 милиарда за Palm, който произвеждаше не лоши телефони, а след само година спря съществуването на компанията. Google също се опитва да навакса изоставането в производство на хардуер за своята Android и купи мобилното подразделение на Motorola за 12,5 милиарда долара, но все още изостава на тази плоскост.

Според публикация в Уол Стрийт Джърнъл, Lenovo е подписала споразумение за неразгласяване, което й позволява да провери финансовото състояние на BlackBerry. Това означава, че Lenovo разглежда BlackBerry като добър актив за своя бизнес със смартфони.

Бордът на BlackBerry вече е одобрил предварителната оферта за придобиване на стойност $ 4,700 милиарда долара от Fairfax Financial Holdings, канадски инвестиционен посредник и един от най-големите акционери на BlackBerry. Но има и други, обмислящи оферти, включително Cerberus Capital Management и основателите на BlackBerry, Mike Lazaridis и Douglas Fregin.

През август BlackBerry Ltd обяви, че търси опции за продажба. Причината бяха изключително ниските резултати за второто тримесечие. BlackBerry преговаря още със Cisco Systems Inc., Google Inc. и немската SAP AG. Преговорите са както за продажба на цялата на компания, така и на части от нея.

Всеки, който обмисля оферта за BlackBerry ще бъде разумно да се помисли за HP и необмисленото придобиване на Palm преди две години. Пренасочване на приоритетите и липсата на ентусиазъм от разработчиците доведоха до гибелта на едни от първите смартфони. HP се опита да промени предназначението на мобилната операционна система на Palm, WebOS, за ново поколение мобилни устройства, но година по-късно слабите продажби принудиха компанията да спре с нови разработки по Palm.

Придобиването на Motorola Mobility от Google миналата година е друг казус. Сделката показа, че орбитата около мобилната индустрия се нуждае от време и дълбоки джобове. За третото тримесечие на годината приходите на компанията спадат драстично до 1.18 милиарда долара при 1.78 милиарда долара за същия период година по-рано. Загубите на Motorola са 248 милиона долара. Преди година те бяха 192 милиона долара.

На хартия, най-малко, Lenovo е логичен дом за BlackBerry. И двете компании се фокусират върху бизнес клиентите и поддържат тесни връзки с корпоративните IT отдели. Lenovo продава лаптопи, сървъри и компютърни аксесоари, докато BlackBerry прави смартфони за офис работници. В корпоративния жаргон, компаниите биха работили в „синергия“.

В допълнение, Lenovo може да използва BlackBerry, за да влезе в Северна Америка и европейските пазари на смартфони, с използване на марка, която все още има някаква стойност. В момента Lenovo продава смартфони само в развиващия се свят.

„Това, което получавате с BlackBerry е репутация сред голям брой IT организации, най-вече в САЩ и развитите страни“, казва Chris Le Tocq, анализатор изследвания в Guernsey. „Марката има някаква стойност днес, макар и много по-малко, отколкото преди шест месеца.“

Който и да придобие закъсалата BlackBerry ще трябва да реши дали да продължи да поддържа своята операционна система и да държи на работа разработчици, които да правят приложения или да смени операционната система. Според специалисти, твърде вероятно е компанията да мигрира към операционната система на Google Android , която вече има огромен пазарен дял.

Възможна спънка за Lenovo би била американското правителство, което се страхува за сигурността си. Въпреки, че много държавни институции преминаха на iOS и Android,  BlackBerry продължава да е доставчик за американското и канадското правителства и една покупка от Lenovo може да се окаже намеса в държавните въпроси на двете страни от  Китай.

Въпреки трудностите, анализаторите се надяват на възраждане на BlackBerry с нов собственик. Но има и риск, че компанията  може да бъде раздробена на парчета и продадена на различни купувачи. На опашката за патентите на канадците биха се наредили Google и Microsoft, например.

Според The Wall Street Journal офертите за BlackBerry се очаква на 4 ноември.

 

 

 
 

Емилия Кларк се сбогува с „Game of Thrones“

| от chr.bg |

Майката на драконите официално си тръгна от сериала.

Всички знаят, че „Game of Thrones“ е към края си след сезон 8, но тепърва започваме да осъзнаваме, че актьорите вече снимат финалните си сцени. Емилия Кларк се сбогува със сериала и ролята си на Денерис Таргариен с трогателен пост в Instagram. Тя не разкри нищо от сета или костюма си. Вместо това снимката изглежда искрена и смирена.

Кларк е първата от актьорите да каже чао и затова самият й е пост ни подготвя за лавината подобни, които ще дойдат скоро:

„Качих се на лодка към остров, за да кажа сбогом на земята, която беше мой дом далеч от вкъщи за почти цяло едно десетилетие.

Беше си приключение, @gameofthrones , благодаря ви за живота, за който никога не съм мечтала, че ще живея и за семейството, което никога няма да спре да ми липсва“

„Game of Thrones“ се завръща през 2019 година

 
 

„Incredibles 2″ е номер едно в бокс-офиса у нас

| от |

Анимацията „Феноменалните 2″, която излиза 14 години след първия филм за семейството супергерои Боб и Хелън Пар, е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Продължението на семейната история, в която има злодей, с който семейството трябва да се пребори, е гледано от 20 021 зрители и има 198 663 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На втора позиция е „Джурасик парк: Рухналото кралство“, който е вече десет дни на екраните у нас. Историята за спасяването на динозаврите от Исла Нублар, който ще бъде разрушен от вулканично изригване, е гледана вече от 63 835 зрители и има 711 533 лева приходи.

Втората премиера от миналия уикенд – „Бандитките на Оушън“ – дамската версия на нашумялата поредица на Стивън Содърбърг, е на трето място в топ 10. Събирането на екип за обир на скъпоценно колие и осъществяването на кражбата са гледани вече от 8 107 зрители и имат 77 620 лева приходи.

Третата премиера от миналия уикенд – „Да обичаш Пабло“, създаден по биографичната книга на Вирхиния Валехо, е на четвърто място сред най-гледаните филми у нас. Екшънът за известния колумбийски наркобарон Ескобар, разказващ повече за другата му страна – строителството на болници, училища и жилища с парите от наркопроизводството, е гледан от 6 288 зрители и има 60 439 лева приходи за първите три дни у нас.

Пето място е за „Соло: История от Междузвездни войни“. След месец на екраните филмът за един от любимите персонажи в сагата, който разказва за ранните му години, е гледан от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи.

На шесто място е комедията „Книга за възрастни“ с Даян Кийтън, Джейн Фонда, Кандис Бъргън, Мери Стийнбъргън в главните роли. Случващото се с четирите героини по време на четенето и разбора на трилогията „50 нюанса сиво“ е гледано от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи от билетите им за трите седмици у нас.

Седма позиция е за екшън-фантастиката „Дедпул 2″ с Райън Рейнолдс в главната роля. Приключенията на Уейд в 12-ия поред филм по комикси на „Марвел“ са вече пета седмица на екраните у нас и за това време са гледани от 86 307 зрители и са събрали 839 856 лева приходи.

Осмо място е за българския „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, съчетано с отдиха на съучениците им под надзора на училищното ръководство, както и с наркотрафик, отвличане и Гери-Никол, е гледано от 49 811 зрители и вече отчита 414 197 лева приходи за месец и половина на екраните.

Девето място е за анимацията „Чаровният принц“. Канадският филм за Филип Чаровния, който си търси жена преди да е навършил пълнолетие, е гледан от 25 071 зрители и има 241 041 лева приходи за петте седмици на екраните у нас.

На десета позиция е комедията „Зад борда“ – римейк на едноименния филм от 1987 година. Перипетиите на плейбой и самотна майка, изиграни от Еухенио Дербес и Ана Фарис, са гледани от 19 350 зрители и са събрали 189 263 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.