Huawei стресна телеком индустрията в Европа

| от |

Десет телекомуникационни компании от Европа обявиха, че в следващите пет години ще инвестират 150 милиарда евро в развитие на сектора с цел да го направят по-конкурентоспособен. Съвместното изявление идва в отговор на решението на китайския гигант Huawei да вложи 1,5 милиарда евро в телекомуникационната индустрия на Франция, пише TechNews.bg.

В списъка от 10 компании влизат големи производители на оборудване и доставчици на услуги – това са шведските Ericsson и TeliaSonera, френските Alcatel-Lucent и Orange, британските Vodafone и Liberty Global, италианските Telefonica и Telecom Italia, норвежката Telenor и немската Deutsche Telecom, съобщи Фигаро.

„Планираме да инвестираме над 150 млн. евро в изследвания и капиталови разходи в следващите пет години, за да създадем в Европа телекомуникационна мрежа от следващо поколение и да изпълним поставената от Европейската комисия задача за осигуряване на всички жители на ЕС бърза широколентова връзка за мобилни устройства до 2020 г.“, пише на сайта на инициативата Make the Net Work for Europe.

Европейските оператори подчертават, че обединяват усилия, за да не изостанат от развитието на технологията 5G, както това се случи с 4G. По данни на Idate, в момента само 20% от абонатите в Европа ползват 4G, в сравнение с 31% в САЩ и 52% в Южна Корея. Известни са също така амбициозните планове на Huawei за мрежите от пето поколение.

В допълнение, европейските компании ще съдействат за създаване на единен цифров пазар в ЕС. Съгласно документ, наречен „Цифров дневен ред за Европа“, представен от Европейската комисия в началото на ноември, основната задача на пазара за телекомуникации е да се опрости регулацията в сектора и така да се постигне желаният растеж.

Статистиката показва, че в САЩ четири мобилни оператора обслужват 315 милиона абонати. В същото време във всяка страна от Европа съществуват различни правила в областта на телекомуникациите, които пречат на местните играчи да бъдат по-конкурентни на китайските и други чужди компании.

 
 

Да изживееш старините си в 5-звезден лукс

| от Вучето |

С настоящия текст не искам да  разбуня духовете, а най-малкото пък да натъжа хилядите бедстващи пенсионери в България. Но животът е такъв, какъвто се случва, и за съжаление, е различен за тези, които се раждат под слънцето и тези, които се раждат под дъжда.

Съзнавам, че вече е доста изтъркано да се натяква, че за социалния стандарт на една страна се съди по това как тя третира животните, инвалидите и пенсионерите. И все пак, признавам си, ме гложди отвътре да се отдам на лека журналистическа гавра, като цитирам смехотворни изказвания от типа на “Средно с 20 лева вдигат пенсиите догодина”. Значи ако от догодина 70-годишните не се разпукат от лукс, не знам кога ще е… Но докато това стане, българският пенсионер ще продължава да износва шлифера си от 78-а (“същият като на Ален Делон”), да обикаля по 24 км ежедневно с трамвая в търсене на по-евтин с 10 стотинки шпеков салам, а през зимните месеци да тегли чоп дали да си плати парното или лекарствата за сърце.

В същото време, на 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в Норвегия. Ще се казва “Вила Моколен” и ще отвори врати през 2020 г.

Кое прави проектът толкова петзвезден?

Всеки от обитателите ще трябва да заплаща по 1, 25 милиона крони (250 000 лева) годишно, за да живее там. “Наемът” покрива 24-часови грижи от страна на висококвалифициран персонал, личен шофьор, сервитьор, шопинг асистент, хранене в ресторант с шеф-готвач с поне една звезда Мишлен. В цената се включва още: лъскане на обувки, организиране на разнообразни занимания и игри, както и денонощна охрана на обекта. “Вила Моколен” ще разполага със салон за гости, винарна и спа център. Изобщо life is life… докато не свърши. Което пък подсеща, че обитателите могат да останат във вилата, докато не се преселят в един по-добър свят. Но нали не мислите, че при така описаните условия в старческия дом, отвъдният живот, предлаган от която и да е религия, може да бъде по-добър?!

Но докато това се случи…

“Човек може да страда от Паркинсон или деменция, но все пак да има един хубав живот при нас, “ казва Ериксен. Ако обаче обитателят се нуждае от специални медицински грижи, ще трябва да плаща допълнително към тези милион и 250 хиляди. Така де, няма безплатен обяд. Нито пък безплатен Паркинсон!

Кой ще живее във “Вила Моколен”?

През последните десет години заложената в закона идея за абсолютното равноправие във всички обществени сфери, засегна и грижата за  възрастните хора. В Норвегия на теория не е от значение кой колко има в банковата си сметка, защото  всички получават еднакъв пакет услуги при настаняване в държавно заведение. На практика обаче се оказва, че тези, които имат по-високи доходи, плащат повече за място в обикновен старчески дом.  Обаче палачинката е на път да се обърне. По-заможните старци започват да се осъзнават и вече не са съгласни да плащат един милион, за да живеят в най-обикновен държавен старчески дом. „О не, сър, и ние искаме своето уиски с пура и оркестърът да свири!“ Проекти като този на Ериксен им предоставят възможност да избират как да доживеят дните си на този свят. Повечето частни предприемачи в този сектор менажират старческите заведения по общинска поръчка. Това означава, че една част от месечната такса се заплаща от държавата. Затова, като се тегли чертата накрая, излиза, че не е кой знае колко по-скъпо да се живее във вили и палати като “Моколен”, отколкото в обикновен държавен дом. Затова и на въпроса “Кой ще живее във “Вила Моколен”?, отговорът би следвало да бъде: Всеки средностатистически норвежки пенсионер-милионер. А те не са малко предвид факта, че задължителните и частни пенсионни осигуровки гарантират стабилни доходи и на стари години.

Сред тези пенсионери е и 89-годишният вдовец Арне Гранлие. Той живее в подобно частно заведение за възрастни хора – “Вила Грижа”, която се намира в северната част на столицата. Докато похапва домашно приготвен ябълков сладкиш, Арне не пести хвалбите. Всичко му харесва тук – храната, денонощните грижи, хигиената. Арне казва, че престоят му струва по 967 крони (193 лв) на ден.

Синът на Арне изчислява годнишните разходи за престоя на баща си в дома на стойността на един хубав чисто нов автомобил. Но в никой случая не съжалява. “С радост влагаме спестените през годините от тате пари за живота му във “Вила Грижа”. За какво друго иначе бихме ги използвали освен за това на него да му е добре?”

„Ами за много неща, хелоу!“ бихме извикали в един глас ние там долу, на Балканите. Като, например, за   закупуване на собствено жилище, нови гърди за жената и дъщерята, както и за този нов, супер як автомобил, за който вече стана дума. Бива ли да се трошат толкова пари, за да може един дъртак да яде кекс и да се радва на млади санитарки?

Само че различни народи, различни нрави… И различни социални системи!

 
 

Трейлърът на „High Life“ с Робърт Патинсън не е никак лош

| от chronicle.bg |

Клеър Дени е режисьор и сценарист, на когото сладникавостта е чужда. Предвид това, не очакваме първият й скок в англоезичното кино да е отклонение от нормата. Режисьорът на „Шоколад“ (1988) и „Trouble Every Day“ (2001) този път прави странна смес от научна фантастика, трилър и еротика, наречена „High Life“. В духа на класики като „2001: A Space Odyssey“ и „Alien“ тя изследва човешката природа и самата вселена, в която тя съществува.

Всичко това се случва през призмата на Робърт Патинсън, който играе главната роля.

Филмът разказва за група затворници, сред тях персонажите на Патинсън и Миа Гот, които са на пътешествие, от което вероятно няма да се завърнат у дома. Жулиет Бинош участва в ролята на лукавата д-р Дибс, която има свои причини да пътува в космоса – главно, за да извършва странни експерименти върху пътуващите на космическия кораб.

След фестивалната си премиера тази година (в Торонто) лентата беше посрещната от смесени отзиви. Но това не означава, че няма да се хареса на критиците. Колкото и някои да подценяват Робърт Патинсън, Клеър Дени несъмнено е име, което би могло да направи наистина добро кино.

Първият трейлър на филма, чиято световна премиера е догодина, вече е тук и не е никак лош.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.