Христо Иванов: Става каквото главния прокурор поиска

| от chronicle.bg |

„Имахме компромис. Исторически. 180 депутати се подписаха под едни текстове, след това се случи онова, което поиска главният прокурор и 200 депутати гласуваха“. Това заяви подалия оставка правосъден министър Христо Иванов пред Нова телевизия.

„Ако ние дори квоти не можахме да прокараме, какъв е шансът ни за закона за съдебната власт?“, попита Иванов. Според него, ако 4 партии се отказват от своите подписи и поетите ангажименти, и завиват в друга посока, е пределно ясно, че няма как да бъде приет Закон за съдебната власт.

По думите му срещу него е започнала след изтичането на записите между Владимира Янева и Румяна Ченалова. Той определи оставката си като предсказуема постъпка.

„От първия ден бях казал, че идвам с екипа си с конкретни задачи и ще остана, докато могат да бъдат изпълнени. Вчера 200 депутати гласуваха за предложението на една малка партия. Те се отказаха от подписите си и от това, което наричаме исторически компромис“, каза Иванов. Той допълни, че не става дума за конкретния текст, а за това, че при прокурорската квота няма да има достатъчно силно парламентарно представителство, което да упражнява контрол.

Според него е очевидно, че в България, ако главният прокурор иска, може да преобърне парламента и неговото желание да се превърне в закон.

„Очевидно е, че се съмва и без петел, но денят е доста мрачен“, каза Иванов. Той отбеляза, че откакто е поискал проверка на фактите от записите на разговори между Румяна Ченалова и Владимира Янева, срещу него е започнала пропагандна атака от страна на пеевски медии, в която не е получил подкрепа.

Той посочи, че Ченалова е уволнена по негово предложение и не може да бъде обвинен, че одобрява нейните действия. Иванов отбеляза, че има само един начин, по който корупционните схеми могат да бъдат разбити и това е, когато човек отвътре излезе и започне да говори. Няма как да очакваме, че той е чист, без интереси, допълни Иванов.

Според него именно тези записи са поставили държавата пред най-големия корупционен скандал от началото на това управление и са били тест за антикорупционната воля. Той посочи, че не е получил подкрепа в този казус, а е попаднал под удари и обвинения във войни.

Когато имаш този пропаганден ресурс на цялата пеевска медия, ти можеш да кажеш каквото поискаш, каза бившият правосъден министър.

„През цялото време премиерът трябваше да балансира между множество интереси, така му излезе уравнението“, каза още Христо Иванов, допълвайки, че става дума за политически, икономически и всякакви други интереси.

 
 

Речник на онлайн запознанствата

| от chronicle.bg |

Знаете, че сте прекарали повече време в онлайн запознанства, когато знаете какво седи зад фразите по-долу, взети директно от описанието в профилите на доста реални хора. Но ако не сте, този текст е за вас, защото много от тези изрази имат малко (или много) по-различно значение онлайн, отколкото в реалния свят.

Това, разбира се, не е изчерпателен списък, но е едно добро начало, за да разберете начина, по който се говори в различната интернет среда. Трябва да подчертаем също, че има и заключения. Следете за допълнителни сигнали, който да потвърждават теорията ни и ако не ги намерите, приемете описанието за сериозно.

Обичам да се забавлявам, широко скроен/а съм 

Обикновено тези неща се отнасят до секс. Защо човек би казвал изрично, че обича да се забавлява – това се подразбира. Освен ако наистина не обича да се забавлява…

Сепиосексуален

Това е горе-долу новата сексуална мания у хората. По принцип сепиосексуален е човек, който e привлечен от интелекта и/или мъдростта у човека срещу него.

Може обаче грешно да се приеме, че сепиосексуалните хора не обръщат внимание на външността. Това не е вярно.

Активен начин на живот

От една страна активният човек може да спортува много, да ходи на планина и т.н. Но много често под „активен начин на живот“ се има предвид ходене по баровете всяка вечер до рано. Имайте това предвид – или ще трябва да ходите на планина с този човек, или ще трябва да излизате много. Всеки случай няма да си седите вкъщи много.

Ако човекът е спортист „активен начин на живот“ може също така да означава, че иска партньорът му да не е с наднормено тегло.

Разведен/а

Има шанс да срещнете и това, разбира се. Имайте предвид обаче, че нещата все още може да са на ниво уговорки и да няма нищо подписано. Разводите отнемат дълго време, така че може да са разделени.

Търся забавление

Този човек ще се отнася с вас като с предмет и ще ви зареже в момента, в който не сте му забавни, или в момента, в който се появи по-забавен предмет.

Окей е, ако искате нещо за една (две?) нощи, но не и друго.

Търся си FWB (friend with benefits – другарче за секс)

Това е абсолютно така. Няма никакви скрити мисли в този случай.

Търся постоянна връзка 

Ако си признава, че търси постоянна връзка, най-вероятно скоро след като я получи ще иска деца. Ако и вие се замисляте за деца, моля. Но имайте предвид, че това се има предвид – деца. Може и брак, може и без.

 
 

Катастрофата с китовете става все по-сериозна

| от chr.bg |

Все повече китове се оплитат в риболовни мрежи край бреговете на САЩ, сочи доклад на американското Национално управление за изследване на океаните и атмосферата.

Оплитането в мрежи е най-голямата заплаха за китовата популация. През 2018 г. цели 76 от огромните морски бозайници са станали жертва на рибарски мрежи, което повече от средния им брой – 70, през последното десетилетие, се уточнява в доклада.

В шест от тези случаи през 2018 г. са загинали китове. За щастие, останалите са спасени, но проблемът остава сериозен.

Най-застрашеният вид е бискайският кит, наричан още северноатлантически гладък кит. Според прогноза на Консорциума за защита на гладките китове в Северния Атлантик, към момента има едва 411 представители на този вид в целия свят.

 
 

САЩ може да легализира халюциногенните гъби

| от chronicle.bg |

След като САЩ направи огромна стъпка напред по отношение на марихуаната, сега щатът Орегон смята да позволи отглеждането на халюциногенните гъби (псилоцибинови гъби) с цел ползване от специалисти за терапия. Проектозаконът се казва Psilocybin Service Initiative 2020 и преди да се гласува трябва да се направят още изследвания.

Псилоцибин е химикалът в гъбите, който кара човек да халюцинира и предизвиква сензорно претоварване. 

„Предвиждаме рамка, в която лицензирани снабдители заедно с лицензирани производители на псилоцибинови гъби създават пътища в Орегон, по който нуждаещите се могат да получат адекватно лечение според развиващите се стандарти.“

Освен тласък към хипарията, тези гъби биха могли да лекуват депресия и безпокойство, както и да увеличават креативността. Скоро екип изследователи от Холандия дава на доброволци малки количества (0,37 грама) изсушени гъби, а след това тества креативното им мислене. Луиса Прочазкова от Leiden University в Холандия казва: „Резултатите ни сочат, че при приемане на микродози от гъбите участниците да измислят повече и по-креативни решения, което доказва един от ефектите им.“

„Също така забелязахме и подобряване в линейното мислене – участниците се справих по-добре със задачи, които изискват едно конкретно и най-добро решение.“

В България и марихуаната, и гъбите са нелегални.

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…