Хьопфнер пред Дойче веле: “Чувствах се добре дошъл в България“

| от |

След няколко седмици германският посланик Матиас Хьопфнер ще се раздели с България, предава Дойче веле. Каква е равносметката му след петте години, прекарани в София, и с какво ще запомни България?

11-10-01-31345_2

Преди да отпътува от София, посланик Хьопфнер даде ексклузивно интервю за Дойче Веле:

ДВ: Г-н Хьопфнер, тръгвате си от България, след като пет години бяхте германски посланик в страната. Кои са най-силните впечатления, които ще отнесете у дома?

Хьопфнер: Особено вълнуващи бяха топлината и приятелството, които изпитах тук – като посланик, но и като човек. И аз, и цялото ми семейство се чувствахме добре дошли в България. Българите ни посрещнаха с такова гостоприемство, каквото не се среща често.

Силно впечатление ми направи копнежът на хората по едно общество на равните шансове, за повече свобода и участие в демократичния градеж – копнеж, който се прояви най-вече по време на последните протести по улиците на София. Наблюдавам пробуждането на българското гражданско общество и нарастващото съзнание за важната роля, която играят политически активните граждани в едно демократично общество. Това е чудесно.

През свободното си време често карам ски в планината или плавам с платноходка в Черно море. България е страна, благословена с прекрасна природа и богата култура, която често ме докарва до възторг – и това положително няма да се промени.

ДВ: България е член на ЕС и на НАТО. Означава ли това, че двустранните отношения с Германия са изгубили тежест? Кои, според Вас, бяха най-важните моменти в тези отношения през последните пет години? С кои свои индивидуални качества двете страни са интересни една на друга?

Хьопфнер: Според мен приемането на България в ЕС и в НАТО не само не лиши от тежест двустранните отношения, а напротив – направи ги дори по-интензивни. Нашите две страни традиционно поддържат тесни политически и икономически връзки, които политиците от двете страни продължиха да развиват и задълбочават, често пъти в неформални разговори и без предварителна подготовка в рамките на многобройните срещи между държавите от ЕС и НАТО.

Икономическите връзки между двете страни особено се разшириха след приемането на България в ЕС и в обединения европейски пазар. Отразява го високият ръст на двустранния стокообмен. Това, според мен, е една от най-важните позиции в двустранните ни отношения през последните пет години: въпреки някои трудности, икономическото сътрудничество непрекъснато се развива. В момента за България търговският баланс дори е положителен, тоест – страната изнася за Германия повече стоки и услуги, отколкото внася от Германия. А това гарантира многобройни работни места в България.

Лично аз стигнах до извода, че на човешко равнище германци и българи общуват много хармонично. Съществуват много допирни точки на културно равнище, но и някои различия, а това придава жизненост на нашите отношения и ни прави интересни едни за други. И двете страни не са особено богати на суровини. Нашата „суровина” са образованието и човешкият потенциал. В това отношение ние гледаме в една посока. Особено многозначителен е фактът, че в България съществуват толкова много немски езикови гимназии и немскоезични факултети в университетите, в резултат от което и броят на българските студенти в Германия е изключително висок.

Кадър от ноември 2009 година, когато пред посолството на Германия в София бе отбелязана 20-годишнината от падането на Берлинската стена

Кадър от ноември 2009 година, когато пред посолството на Германия в София бе отбелязана 20-годишнината от падането на Берлинската стена

ДВ: През последните години на дневен ред излязоха и два проблема в двустранните отношения: трудностите на германските инвеститори в България и оживената дискусия около българските емигранти в Германия. Как стоят нещата в момента?

Хьопфнер: Германските инвеститори често се оплакват от липсата на надеждна правна рамка. Отнемат им, например, лиценз за добив на суровини чрез някакви юридически непрозрачни маневри, лишават ги от участие в конкурс за обществена поръчка или пък просто променят правилата и объркват целия им бизнесплан. Колкото до българските емигранти в Германия, ще кажа едно: свободното придвижване и мобилността вътре в ЕС са не само нещо нормално, но и едно от най-важните достижения на европейската интеграция. Няколко града в Германия обаче са изправени пред сериозно предизвикателство поради високата концентрация на пришълци от България и от други европейски страни. В същото време в Германия работят много високо квалифицирани българи. Мнозина работодатели използват възможността и назначават добре квалифицирани български специалисти.

ДВ: Има ли двустранни консултации във връзка с украинската криза? И разбирате ли аргументите на онези хора в България, които проявяват разбиране към Путин?

Хьопфнер: Естествено, темата присъства в двустранните разговори. Българският външен министър Вигенин посети Берлин през март тази година, малко след като приключи посещението му в Украйна. Той се срещна с германския си колега Щайнмайер и обсъди с него включително и кризата в Украйна.

Според мен и в Германия, и в България съществува широк консенсус за това, че анексирането на Крим нарушава международното право. Сега обаче най-важното е да се успокоят духовете. В това отношение важна роля играе ОССЕ.

ДВ: Вие активно се ангажирахте в сътрудничеството между двете страни в областтта на образованието. Както казахте, образованието е най-важната „суровина” на двете страни. Какво успяхте да постигнете?

Хьопфнер: Немското училище в София например, което е подслонено на територията на посолството, се развива много успешно. То беше открито година преди да дойда в България. А през март тази година вече получи сертификат като „Отлично немско училище в чужбина”. След няколко седмици от него ще излезе и първият випуск абитуриенти. Започнахме да работим над плановете за разширяване на училището с ново крило. Според мен това е един истински успех – не само за училището, но и за германо-българските отношения.

Ние си сътрудничим много активно и с другите партньорски училища в България. Гимназията „Константин Гълъбов” и другите 23 училища, които предлагат немски езиков сертификат, работят на изключително високо равнище. Ежегодните оценки за работата им го потвърждават по един забележителен начин. Нашето желание е да укрепим позицията на немския като важен чужд език в България. И водени от това желание, заедно с други партньори тази година за втори път много успешно проведохме училищен театрален фестивал на немски език. Преди няколко седмици в двора на посолството организирахме образователна борса, на която представихме многобройни възможности за образование, насочени към младите хора в България. И това са само няколко примера. Както вече казах, почти нищо друго не свързва нашите две страни толкова тясно, колкото образованието.

ДВ: Българската общественост добре познава и високо цени Вашия ангажимент за свободата на медиите. Какви са резултатите от него? Къде виждате напредък и къде – слабости? Защо България падна толкова ниско в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници”? И смятате ли, че вече има по-голяма прозрачност по отношение на медийната собственост?

Хьопфнер: Важен напредък за последните години е фактът, ча за медийната свобода се говори повече и по-открито. Ясно е, че импулсът за един такъв дебат в крайна сметка трябва да дойде не отвън, а от самото българско общество. Ако съм съумял да подкрепя този импулс, значи усилията ми не са отишли напразно.

Свободата на медиите е основна предпоставка за едно свободно и демократично общество. В това отношение в България има още какво да се направи.

ДВ: Открай време се застъпвате и за правата на малцинствата. Кои малцинства в България са, според Вас, особено застрашени?

Хьопфнер: Важна тема е проблемът със социалната интеграция на ромите. България има традиции в толерантността и мирното съвместно съществуване на различните етноси. Напоследък имаше опити да се разклати този мир. Да си припомним, например, изстъпленията край Джумая джамия в Пловдив. За щастие българското гражданско общество последователно и категорично отхвърля такива опити.

ДВ: В кампанията преди изборите за Европейски парламент няколко български партии и независими кандидати заложиха на ксенофобията. Как оценявате тази тенденция в общоевропейски контекст?

Хьопфнер: Тревожат ме популистките тенденции в цяла Европа. В предизборната кампания редица кандидати за Европарламента – не само в България, се опитват да печелят гласове с ксенофобски лозунги. Всички ние сме длъжни на висок глас да се противопоставим на това явление. Основните ценности на ЕС не бива да се поставят под въпрос.

ДВ: В България се усеща някаква умора, дори разочарование от ЕС – въпреки че българите все още дават най-голяма подкрепа за ЕС в сравнение с останалите европейски граждани. Какво, според Вас, спечели България от членството си в ЕС? И изгуби ли нещо?

Хьопфнер: Смятам, че по принцип и до днес повечето българи имат положителна нагласа към ЕС. Ако в страната действително има някаква „умора от ЕС”, тя навярно се дължи на факта, че очакванията преди приемането бяха твърде високи и сега може би е настъпило известно разочарование.

Членството в ЕС донесе на България много предимства, категоричен е посланик Хьопфнер

Членството в ЕС донесе на България много предимства, категоричен е посланик Хьопфнер

На вътрешния европейски пазар българската икономика е изложена на една много остра конкуренция и всекидневно трябва да доказва, че може да участва в съревнованието. Тъкмо това обстоятелство доведе в много кратък период до огромни структурни промени, които продължават и днес. Но трудната пренагласа не бива да измества на заден план многобройните предимства, които донесе на България членството в ЕС. Част от тези предимства вече са осезаеми. Снабдяването със стоки никога не е било толкова добро, колкото днес, а и средните доходи сериозно се повишиха, в сравнение с годините преди приемането в ЕС. Благодарение на европейските средства, инфраструктурата в България също осезаемо се подобри.

ДВ: Вие често говорите в прав текст, а това си позволяват само малцина дипломати. Някои български медии Ви критикуват заради откритото говорене. Не можехте ли да си го спестите?

Хьопфнер: Честно казано, във въпросните епизодични случаи повечето отзиви бяха изключително положителни. Това се отнася както до гражданското общество, така и до правителствената администрация, а също и до част от медиите.

ДВ: След пет години в България говорите ли вече български, можете ли да се разбирате, да четете? И смятате ли и занапред да следите какво става в страната?

Хьопфнер: След тези пет години аз ценя България особено високо и, естествено, ще продължа и занапред внимателно да следя какво се случва в страната. Вярвам в българското бъдеще.

Колкото до познанията ми по български, вече разбирам доста. В същото време обаче трябва да си призная, че активният ми български в разговор не е сред моите най-силни качества.

ДВ: Знаете ли кое ще е следващото Ви работно място?

Хьопфнер: Вероятно ще стана посланик в друга държава от ЕС, но в момента не мога да кажа нищо по-конкретно.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.

 
 

Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.

 
 

11 години „Еврошанс“ – 11 години на върха!

| от |

Емблематичната игра на „Евробет“ отбелязва 11 успешни години

Най-успешната числова игра в България – „Еврошанс“ отбелязва своя 11-ти рожден ден. „Евробет“ стартира своя продукт на 27 ноември 2006 година, а първото теглене се провежда в 11:10 часа.

След 11 години присъствие на пазара, огромна популярност и хиляди печеливши, „Еврошанс“ се превърна в най-любимата и обичана числова игра у нас.

Рожденият ден ще бъде отбелязан подобаващо с кампания, която ще се проведе от 24.11.2017 г. до 04.12.2017 г. Тематично, в 11 поредни дни играчите ще се радват на много и чести допълнителни печалби за над 340 000 лева!

Всеки, направил залог за поне 5 лева в „Еврошанс“, участва в жребий за 22 допълнителни печалби – 11 по 1 000 лева и 11 по 500 лева. Тегленето е на 05.12.2017 г., а победителите ще бъдат обявени на eurobet.bg

Изненадите за верните фенове не спират! Всеки 2-ри талон, участващ в промоцията, печели на момента между 1 и 111 лева.

С „Еврошанс“ късметът може да проработи всеки ден! Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути.

image001

 

Да празнуваме заедно в пунктовете на „Евробет“ и на eurobet.bg!

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.