Холандия представи първата в света велосипедна алея със слънчеви батерии

| от |

Холандия представи  първата в света „зарядна“ велосипедна алея със слънчеви батерии – революционен проект за събиране на слънчева енергия, който един ден ще може да се  използва и в пътната мрежа, предаде Франс прес.

Пилотната алея, наречена „SolaRoad“, е дълга 70 метра и се намира северно от Амстердам. Изградена е от бетонни модули,  всеки от които с размери 2,5 на 3,5 метра, с вградени слънчеви  батерии, покрити с темперирано стъкло. За да се избягват  инциденти, стъклото е със специална неплъзгаща се повърхност.

Отсечката ще бъде тествана в продължение на две години. Електрически велосипеди и автомобили ще могат в бъдеще да се презареждат безконтактно директно от подобни алеи или пътища, обясняват учени, участвали в проекта на стойност 3 милиона евро. Холандия разполага с приблизително 140 000 километра пътища  и 25 000 километра велосипедни алеи. Алеята „SolaRoad“ функционира от 16 дни и за това време е  генерирала 140 киловатчаса електричество.

Снимки: www.solaroad.nl

С БТА

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.

 
 

Не пропускайте сезон 10 на Comedians in Cars Getting Coffee

| от chronicle.bg |

Подкастовете, блоговете, новинарските сайтове и социалните мрежи са добри средства за изтърпяване на онези минути сутрин в претъпкания градски транспорт, но искаме да насочим вниманието ви към нещо още по-адекватно за целта. Защото „Comedians in Cars Getting Coffee“ не само убива време, но и е като сутрешна доза кафе или като видео на Кейт Маккинън в „Saturday Night Live“.

И като стана дума за Кейт, тя ще бъде една от звездите, които ще се возят в колата в десетия сезон на шоуто на Netflix, чийто трейлър излезе вчера… и е обещаващ.

„Не ви ли писна да следите кой е магьосник, кой е машина, кой е зомби?“ пита водещият Джери Зайнфелд в новия трейлър. „Нашите епизоди са средно по 14 минути. За разлика от съперниците ни, ние не искаме да отнемаме времето ви или да ви отвличаме от това, което правите. Мислим, че животът ви си е достатъчно добър.“

И наистина, ако нямате време или желание да проследявате една сюжетна линия в продължение на 10 епизода, но искат развлечение, Comedians in Cars Getting Coffee е точното шоу. Във  всеки епизод на номинираното за „Еми“ шоу (което е в ефир от 2012 г.) Зайнфелд се качва в различен ретро автомобил и взима със себе си различни знаменитости, както сами можете да се досетите, комедийни актьори. Двамата карат из града, а после отбиват на непознато място за кафе или вечеря и няколко „мъдри бисера“ относно това какво мотивира определения комик.

Защо десетия сезон е задължителен за всички пристрастени към смеха. Ами… Джери Луис, Кейт Маккинън, Елън Дедженерис, Хасан Минаж Дана Карви, Нийл Бренан, Трейси Морган, Браян Рейган, Алек Болдуин, Зак Галифанакис, Джон Мълейни и Дейв Шапел. Достатъчно.

Оставяме ви с трейлъра на сезон 10. Премиера е на 19 юли.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики

| от chronicle.bg |

Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.

Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.

Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си.  Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.

Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.

Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики.  Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.