Химикалите в сапуна и боите замърсяват въздуха

| от |

Химикалите в потребителски продукти, които се използват в ежедневието, като сапун и бои, са основен източник на замърсяване на въздуха, сравним с изгорелите автомобилни газове, съобщи в. „Индипендънт“.

Сапуните и боите изпускат значителни количества нефтохимикали и съперничат на транспорта като водещ замърсител на въздуха в градовете, предаде БТА.

Замърсяването на въздуха е на пето място в света сред рисковете за здравето. Властите в много държави са под натиск да осигурят по-чист възух. Изследването на учени от американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата показва, че токсичните химикали в градска среда не са само от транспорта.

Учените са разгледали приноса на летливите органични съединения към замърсяването на въздуха. Това са химикали, които могат да произвеждат както фини прахови частици, така и озон. Съдържат се в много често използвани продукти, като мастила, лепила, почистващи средства, продукти за лична хигиена, разтворители, парфюми, пестициди, произведени с нефтопродукти. Според американските учени тези ежедневни продукти са виновни за половината от летливите органични съединения в промишлените градове.

Резултатът е изненадващ, защото само около пет процента от суровия нефт се рафинира до химикали за потребителски продукти, а от 95 процента се произвеждат горива.

 
 

Кога ще излезе осмият сезон на Game of Thrones?

| от chronicle.bg |

След множество увъртания, имащи за цел да нагнетят напрежението, от HBO съобщиха официално: осмият сезон на Game of Thrones („Игра на тронове“) ще излезе през април 2019 г.

Освен че за нас феновете това означава, че още през пролетта ще се завърнем във Вестерос, сериалът ще може да се класира за наградите „Еми“ през 2019 г. Това ще бъде и последната възможност за оригиналната продукция на HBO отново да спечели голямата награда за най-добър сериал.

Новият и последен сезон ще се състои от 6 епизода, всеки от който с дължина близка до тази на пълнометражен филм.

Режисьорът на епизода „Battle of Bastards“, Мигел Сапочник отново застава на режисьорския стол, както и Дейвид Нътър (Red Wedding). По думите на Питър Динклидж (Тирион Ланистър), Сапочник режисира най-епичната битка в сериала досега.

„Битката на копелетата“  е като увеселителен парк“ коментира актьорът за 12-минутната батална сцена, която ще видим в новия сезон, цитиран от IndieWire.

Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че ще осмият сезон ще започне на Зимен хребет, когато Денерис пристига с армията си.

Във връзка с новината HBO пуснаха тийзър, който ни напомня защо обожаваме този сериал:

 
 

Популярността на „Game of Thrones“ пречи на Джордж Р. Р. Мартин

| от chronicle.bg |

Феновете чакат следващата книга от поредицата „Game of Thrones“ вече 7 години. „The Winds of Winter“ е шестият роман от популярната сага на Джордж Р. Р. Мартин. Писателят посочва популярността на „Game of Thrones“ като част от причините за забавянето на книгата.

„Сериалът достигна такава световна популярност, книгите са толкова известни и толкова добре приети, че сега всеки път като седна да пиша съм наясно, че трябва да създам нещо невероятно и това е доста голям товар. Обаче веднъж щом се съсредоточа, целият свят изчезва – вече не ме интересува какво ще вечерям, какво дават по телевизията, какви мейли получавам, кой ми е ядосан тази седмица и защо.“

Мартин признава, че му е все по-трудно през последните няколко години да навлезе в това състояние на транс, в което пише най-добре. И не е само популярността на сериала. Самата история на този етап вече е изключително сложна.

„The Winds of Winter“ не е роман, а по-скоро няколко няколко романа в едно, всеки с различен протагонист, различен антагонист, различни герои, различни неща и става много комплексно. Писането е много, много комплексно.“

Последната книга на Мартин „A Dance With Dragons“ излезе на 11 юли 2011 година. Сериалът по HBO приключи със събитията по нея в сезон 5 и оттам нататък, в сезон 6 и 7, историята няма общо с книгите.

Докато чакаме книгата, можем да дочакаме и краят на сериала „Game of Thrones“ през 2019.

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.