shareit

Химера ли е обратът в Близкия изток?

| от |

Смъртоносната атака срещу молещи се в синагога в Ерусалим доведе до нова ескалация в конфликта между Израел и палестинците. Кой би могъл да сложи край на безсмислените убийства, пита Торстен Тайхман в коментара си, цитиран от Дойче Веле.

Ескалацията в Ерусалим достигна точка, която би трябвало ясно да покаже на всички, че насилието в конфликта между израелци и палестинци не трябва да продължава и ден повече. И това важи за всички. Нападението точно срещу синагога, освен това, създава опасения, че политическите и териториалните проблеми ще станат съвсем нерешими, ако в този конфликт религиозният аспект на въпроса успее да вземе връх.

Убийствата в синагогата в Ерусалим са брутални и безсмислени. Палестински групировки като Хамас се опитаха да представят атентата като борба срещу израелската окупация, но това е смехотворно. Убийството е нехуманно деяние, каза американският външен министър Кери и има пълно право.

Взаимни призиви за отмъщение

Оправдателните изявления са красноречиво доказателство за това колко брутален и античовешки е станал междувременно конфликтът в Близкия изток. Крайнодесните израелски призиви за отмъщение и колективно наказание за палестинците са още един белег за това.

Нито едно от тези неща не е в състояние да успокои сегашното положение. Най-голямата отговорност в тази напрегната ситуация носят без съмнение политиците. Но те се провалиха. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обвинява палестинския президент Махмуд Абас за нападението. Абас от своя страна упреква Израел, че е обявил Ден на гнева и така е окуражил атентаторите. Икономическият министър Нафтали Бенет дори нарича Абас един от най-големите палестински терористи. Всичко това е вътрешнополитическа борба за спечелване на десните избиратели и нищо повече.

При това обвиненията не отговарят съвсем на действителността. Шефът на израелските тайни служби Шин Бет дори прикани към благоразумие и влезе в противоречие с политическото си ръководство: президентът Абас не призовава към тероризъм, твърди разузнавачът. Абас осъди атентата от Ерусалим и се обяви като цяло срещу убийствата на цивилни граждани, независимо кой ги извършва.

Но и Абас трябва да се запита дали призивът за отбрана на джамията Ал Акса на всяка цена работи за намаляване на напрежението. Дали президентът действително е загрижен, че израелското хардлайнерско правителство би могло да раздели по нов начин светинята?

И Нетаняху, и Абас са под натиск

И за двете страни определящ изглежда вътрешнополитическият натиск – а и за повече няма никакъв политически потенциал. Израелският премиер Нетаняху разруши всички мостове – и към палестинците, и към съюзниците. Няма нито една политическа нишка, за която той би могъл да се захване за продължаване на преговорите. Макар американският държавен секретар Джон Кери силно да се надява на точно обратното, а палестинският президент да се бори за поемането от Хамас на контрола над ивицата Газа – преди млади и радикално настроени сили да посегнат на неговата власт.

По същество израелците и палестинците имат общ интерес: установяването на сигурност. Но двете страни могат да постигнат тази цел само заедно – чрез взаимни компромиси. В момента обаче всичко върви в съвсем друга посока и само политиците могат да предотвратят по-нататъшното влошаване на нещата.

 
 
Коментарите са изключени