Хенри Кисинджър: Западът допусна грешки в Украйна

| от |

Няма как да приемем принципа, че всяка страна може просто да променя границите и да взема провинция от друга държава. Но ако Западът е честен пред себе си, трябва да признае, че допусна грешки относно кризата в Украйна.

Анексирането на Крим не беше движение към глобално завоевание. Не приличаше на нахлуването на Хитлер в Чехословакия. Трябва да си зададем въпроса какво беше това. Путин похарчи милиарди долари за Зимните олимпийски игри в Сочи. Темата на Олимпиадата беше, че Русия е прогресивна страна, обвързана със Запада чрез своята култура, а следователно вероятно иска да бъде част от него. Така че няма никакъв смисъл една седмица след закриването на Олимпийските игри Путин да вземе Крим и да започне война за Украйна. Трябва да се попитаме защо се случи това.

Западът също има известна отговорност за ескалацията. Европа и Америка не разбраха последиците от тези събития, които започнаха с преговорите за икономически отношения на Украйна с ЕС и завършиха с демонстрации в Киев. Всичко това и последиците от тези събития трябваше да бъдат предмет на диалог с Русия. Това не означава, че руският отговор беше уместен.

Не смятам, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат отменени без отстъпки от страна на руснаците, но ще изтъкна някои проблеми, които те пораждат. Когато говорим за глобална икономика и след това използваме санкции в рамките на глобалната икономика, тогава големи държави, мислещи за бъдещето си, ще опитат да се защитят от потенциални опасности и правейки го, ще създадат меркантилистка глобална икономика. И имам особен проблем с идеята за лични санкции. Публикувахме списък с хора, които са санкционирани. Когато дойде време да отменим санкциите, какво ще кажем? Следните четирима души вече са свободни от санкции, а други четирима не са. Защо тези четирима? Мисля, че винаги когато започваш нещо, трябва да мислиш какво искаш да постигнеш и какъв трябва да е краят.

Трябва да помним, че Русия е важна част от международната система и следователно полезна при разрешаването на всякакви кризи, например при споразумението за ядреното разпространение с Иран или за Сирия. Това трябва да има предимство спрямо тактическа ескалация по конкретен случай. От една страна е важно, че Украйна остава независима държава и трябва да има правото на икономически и търговски връзки по свой избор. Но не мисля, че е природен закон всяка страна да има право да бъде съюзник в рамките на НАТО. Знаем, че НАТО никога няма да гласува единодушно за приемането на Украйна.

Има опасност от нова Студена война и тя не трябва да бъде пренебрегвана. Мисля, че възобновяване на Студената война би било историческа трагедия. Ако може да бъде избегнат конфликт на основа, отразяваща морал и сигурност, трябва да опитаме да го избегнем. Западът не можеше да приеме анексирането на Крим и бяха необходими някои контрамерки. Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяване на Крим. Никой не иска да се сражава за Източна Украйна. Това е факт. Така че можеха да кажат: „Не приемаме това и няма да гледаме на Крим като на руска територия според международното право, както продължихме да смятаме балтийските страни за независими по време на съветското управление.

Сирийската криза не може да бъде интерпретирана като безмилостен диктатор срещу безпомощно население, нито пък е гарантирано, че населението ще стане по-демократично, ако диктаторът бъде свален. Действително сирийският народ страда и заслужава съчувствие и хуманитарна помощ. Това е мултиетнически конфликт. Това отчасти е бунт срещу старата структура в Близкия Изток. И отчасти е бунт срещу правителството. Сега, ако някой има желание да поправи всички тези проблеми и иска да направи саможертви за поправянето им, ако мисли, че може да създаде нещо, което ще спомогне за това, тогава може да каже: „Ще приложа правото за намеса“, но това означава военни мерки и желание да се изправиш срещу последствията. Погледнете Либия. Няма съмнение, че беше морално оправдано да свалим Муамар Кадафи, но не желаехме да запълним вакуума след това. Поради тази причина имаме милиции, борещи се една срещу друга днес. Получаваме неуправляема територия и оръжеен склад за Африка. Не можем да се борим с Асад. Това би било отричане на нещата, които сме правили и заявявали с години. Но честно казано, мисля, че трябваше да имаме диалог с Русия и да попитаме какъв изход искаме в Сирия, да формулираме стратегия заедно. Беше погрешно да се казва от самото начало, че Асад трябва да си отиде, въпреки че това е желана крайна цел. Сега, когато сме блокирани в конфликт с Русия, споразумение за иранската ядрена програма става по-трудно.

Разтревожен съм вътрешното разделение в САЩ след изборите в средата на мандата, спечелени от републиканците и отбелязва, че по негово време също е имало политически борби, но контактите и сътрудничеството между опонентите от двете големи партии са били много повече. Смятам, че Хилари Клинтън може да бъде силен президент на САЩ, но би било по-добре, ако има промяна в администрацията. Републиканците трябва да предложат добър кандидат. /БГНЕС

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

Critics Choice Awards 2019: Глен Клоуз и Лейди Гага никога не са били толкова близо една до друга

| от chronicle.bg |

В разгара на филмовия сезон продължаваме да следим кои са най-добрите филми на годината според различните асоциации, които връчват награди. В неделя в Холивуд бяха раздадени едни от най-престижните призове в киното и телевизията – наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards).

И сякаш наградите „Златен глобус“ не донесоха достатъчно неясноти, ами трябваше и „Изборът на критиците“ да направят ситуация още по-неясна. Това, което се случи в неделя прави още по-трудно да се предскаже кои филми и творци ще бъдат отличени на „Оскарите“ през февруари.

Несъмнено една от най-големите изненади на вечерта беше равният резултат на Глен Клоуз и Лейди Гага в категорията за най-добра актриса. Двете си поделиха мястото, като Глен Клоуз бе наградена за участието си във филма „Съпругата“ (The Wife), а Гага – за това в „Роди се звезда“ (A Star Is Born).

Това обаче не беше единственият равен резултат за вечерта. Ейми Адамс и Патриша Аркет също бяха отличени заедно в категорията за най-добра актриса в сериал или лимитиран сериал. Ейми Адамс спечели наградата за участието си в „Отворени рани“, а Патриша Аркет – за това в „Escape at Dannemora“.

Голямата награда за най-добър филм отиде при мексиканеца Алфонсо Куарон и неговия хит „Рома“. Първенец по номинации беше филмът на Йоргос Лантимос „Фаворитката“, който присъстваше в 14 категории, но спечели само в тези за най-добър актьорски състав и за най-добра актриса в комедия (за Оливия Колман).

Махершала Али и Реджина Кинг повториха триумфа си на „Златните глобуси“ и спечелиха наградите за най-добър актьор и актриса – Али за „Зелената книга“ (Green Book) и Кинг за „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ (If Beale Street Could Talk).

Вечерта беше голяма и за „Убийството на Джани Версаче“, който спечели награда за най-добър лимитиран сериал, а Дарън Крис беше избран за най-добър актьор в категорията за сериал или лимитиран сериал (за ролята си на убиеца на Версаче, Андрю Кънанан).

От всичките големи награди, предхождащи „Оскарите“, „Изборът на критиците“ се смятат за най-точния показател, тъй като също както Академията, са определяни от голям брой хора от бранша. В конкретния случай става въпрос за над 330 журналисти от радиото, телевизията, онлайн медиите и пресата.

 
 

Принцовете на Disney са по-реални отвсякога

| от chronicle.bg |

Кой казва, че принцовете на Disney са прекалено хубави, за да са истински?

Достатъчно е да видите работата на 28-годишния финландски илюстратор Жирка Винсе и ще се убедите, че принцовете биха били също толкова прекрасни, ако ходеха сред нас.

През последните години илюстраторът се посвещава на това да направи свои живи портрети на култови анимационни герои, с които редица поколения са отраснали.

Всичко започва през 2011 г., когато мъжът предизвиква себе си да започне да работи с Photoshop за развлечение. Първата му творба е илюстрация на вещицата Урсула от „Малката русалка“. Да рисува живи версии на анимационни герои обаче, му доставя удоволствие и днес вече колекцията му прелива от множество интерпретации.

Целта на Винсе е да покаже вида на обичани и познати персонажи, ако те бяха живи хора и в същото време, да не изменя тяхната идентичност, заложена в анимациите.

За да се убедите в майсторството на Винсе и в красотата на живите версии на принцовете от анимациите, разгледайте галерията горе.

 
 

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете?

| от chronicle.bg |

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете, според Американската психологична асоциация (АПА), която въведе насоки за терапевтите, които работят с мъже и млади момчета. Твърдението предизвика критика от психолози, които се притесняват, че така много хора в нужда няма да потърсят помощ.

Мъжете са 4 пъти по-успешни в опитите си за самоубийство от жените, но търсят помощ от специалисти значително по-малко. В момента те са част от дебатите около движението #MeToo.

АПА решава да въведе насоки за работата при терапия на мъже още през 2005 година, но бюрократични пречки отлагат това досега. Десетте напътствия засягат всичко от съвети при създаване на връзка до адресиране на проблемите, които може да създаде отбягването на медицинска помощ. Някои от точките се отнасят специално за „въздействието на силата, привилегията и сексизма“ и сочат към по-висок риск от агресия, самоубийство и злоупотреба с алкохол и наркотици.

„Насоките на АПА могат да изпратят посланието, че да си мъж е лошо“, казва Джон Бари, професор в Университетския колеж в Лондон и автор на книгата „Male Psychology and Mental Health“ („Мъжката психология и психично здраве“). „Хората масово се фокусират върху неща като токсичната мъжественост. Когато мъжете чуят, че те държат цялата сила и привилегии, тези от тях, които имат емоционални проблеми, ще приемат, че вината за проблемите им е тяхна.“

Американската психологична асоциация иска да стимулира „позитивната мъжественост“, но какво точно е това? Мат Енглар-Карлсън, директор на Центъра за Мъже и Момчета към Университета в Калифорния, обяснява: „Ако отидете в кафе, например, и видите две жени да се гледат и да си говорят, това очевидно е форма на интимност. Но взе,ете трима мъже в един заден двор, които строят нещо от 3 часа. Това не е ли също някаква интимност? За мен, част от ‘позитивната мъжественост’ е да забележим, че всеки мъж е социализиран по различен начин да се свързва с останалите.“