Heineken отново със страхотна реклама

| от |

Как ви се струва идеята да пеете коледни песни пред близки приятели в караоке бар и изведнъж да се появите на хиляди екрани и да ви гледат хиляди?1

На огромен видео екран по време на баскетболен мач от NBA, на Тайм Скуеър и на почти всеки екран в такситата в Ню Йорк?

Heineken даде шанс на няколко щастливци да бъдат записани на новогодишното караоке шоу, като част от тяхната рекламна кампания.

След като ентусиастите загряват с няколко ноти, от компанията ги питат дали искат да се появят на Тайм Скуеър, на мониторите в такситата в Ню Йорк и на още много екрани в града.

2

Всички, които са били избрани дошли с няколко приятели в приятно студио, което прилича на караоке бар. Първо на екран избирали кои песни ще пеят според гласуването на американците, най-популярните коледни песни са „Jingle Bells“ с 31% от гласовете,  „Winter Wonderland“ с 20% и „All I want for Christmas is you“ с 13%.

Останалите 56% от американците смятат, че е неприятно да се пее пред хиляди хора. След като започнали да пеят, „певците“ видели всичките места и екрани, които ги дават на живо.

3

Всички са били много шокирани, а някои дори отказали да пеят, те избирали дали да продължат да пеят или да се откажат

Повечето са се отказали, но имало и ентусиасти, които продължили, вижте видеото.

 
 

Репресирани от комунизма поискаха от Жаблянов извинение и оставка

| от |

В декларация до председателя на Народното събрание представители на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, Съюза на репресираните от комунистическия терор и Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. поискаха оставката на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов от БСП. Повод за исканата оставка е позиция относно т.нар. Народен съд.

„БСП показа за сетен път престъпния си генезис. Настояваме за публично извинение и оставката на Валери Жаблянов“, заяви на брифинг в парламента Лили Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма в България. Според нея личност като Валери Жаблянов няма право да заема такава отговорна длъжност в Народното събрание. От съюза изразяват възмущението си от „недопустимото и арогантно отношение на БСП към фактите от най-новата българска история и тяхното тълкуване“. „Макар че в публичното пространство отношението към Народния съд да се коригира привидно, авторите на този текст показаха недвусмислено и за пореден път двуличието на тази партия, агресивността в поведението й и гаврата с народната памет“, заяви Друмева.

По думите на Спас Гърневски от ГЕРБ 30 000 българи са били избити по време на комунистическия режим. Като европейска и дясна партия ГЕРБ винаги ще осъждаме онова голямо зло на миналия век – фашизма, национал-социализма и комунизма, каза още Гърневски.

 
 

В годината на Кучето oптимизмът ще отстъпи пред консерватизма

| от chr.bg |

След като изминалата Година на Огнения Петел изпълни света с оптимизъм и желание за промяна, Годината на Земното Куче настъпва със своя консерватизъм и вероятно ще бъде белязана от конфликти, финансови проблеми и природни бедствия, вещаят астролози, цитирани от ДПА.

Китайците се готвят да посрещнат Новата година на 16 февруари. Според известния хонконгски астролог и специалист по фън шуй Реймънд Ло светът обаче трябва да се подготви за година, белязана от трудности във финансовата сфера и международните отношения. Ло не изключва „от сметката“ и природните бедствия.

Предишните две години – на Петела и Маймуната, преминаха под знака на оптимистичния огнен елемент. Следващите две години – на Кучето и Свинята (Глигана), ще бъдат подвластни на консервативния земен елемент, способен да потуши огъня.

Реймънд Ло предупреждава, че човечеството трябва да има нагласата за нови природни бедствия, особено свързани с почвата – земетресения, свлачища.

Астрологът припомня, че Земното Куче идва веднъж на 60 години. При предишната му поява през 1958 г. земетресения в Иран, Еквадор, Русия и Япония отнемат живота на стотици хора. Същата година бележи началото на Големия глад в Китай.

В международните отношения специалистът очаква конфликти, религиозно напрежение и противопоставяне на „консервативните елементи“ срещу прогреса и промяната.

Световните лидери, сред които президентът на САЩ Доналд Тръмп, британската министър-председателка Тереза Мей и японският премиер Шиндзо Абе, също трябва да се настроят за трудна година.

Добър късмет може да споходи руския президент Владимир Путин и китайския му колега СиЦзинпин.

Родените в Година на Кучето като Доналд Тръмп и съпругата му Мелания, също могат очакват предизвикателства. Реймънд Ло отбелязва, че те могат да се предпазят, носейки висящи украшения с изображение на заек, които да „разсейват“ кучето.Негативни вибрации вероятно ще почувстват и родените в Годината на Дракона. Защитени ще бъдат родените под знака на Заека, Тигъра и Коня.

Освен президентската двойка на САЩ в Година на Кучето са родени бившият държавен глава Джордж Уокър Буш, холивудският актьор Силвестър Сталоун, певците Мадона, Майкъл Джексън и Дженифър Лопес, и манекенките Клаудия Шифър и Наоми Кембъл.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Другите „необходими и неизбежни правосъдия“ освен Народния съд

| от Цветелина Вътева |

Ако питате академично претенциозния зам.-председател на парламента от „БСП за България“ Валери Жаблянов, Народният съд е бил „необходимо и неизбежно военновременно престъпление“. Напредничавият политик, чиято оставка е в устите на хората, но не и на бюрото на Цвета Караянчева, вероятно смята, че Георги Димитров е бил „строг, но справедлив“, а лагерът в Белене е бил нещо като Survivor, само че без камери.

Въпреки че в брилянтния си роман „1984“ Оруел много добре е описал какво е да живееш в свят, в който историята се подменя ежедневно, а и самата история ни е научила колко опасни са опитите за смислово подменяне на действителността, може би все още не сме научили този урок.

Затова, нека си припомним някои други „необходими и неизбежни правосъдия“, които са се разиграли на световната сцена през годините:

Холокостът

На фона на „еврейската инвазия“ в Германия през 30-те години на XXв., геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи  по времето на Втората световна война, на практика е бил необходимо и неизбежно правосъдие. Мерил Стрийп може да плаче за децата си, запокитени в газовите камери, колкото си иска, но такива неща просто са били неизбежни. Милиони могат да се възхищават на Шиндлер от „Списъкът на Шиндлер“ за това, че е спасил някакви евреи, но когато нещо е необходимо, то просто е необходимо. Разбира се, примерът може да не е съвсем акуратен, предвид факта, че Валери Жаблянов харесва Народния съд, защото е противодействал именно на ефектите от националсоциализма в България, но нали става дума за неизбежни случки. Значи си е същото. А и като говорим за комунизъм и фашизъм, нямате ли ментално прииждане на фразата „Хвани единия, удари другия“?

Атентатът в църквата „Света Неделя“

Когато на Велики четвъртък през 1925г. група крайнолеви дейци на военната организация на БКП взривява покрива на църквата „Света Неделя“ по време на погребението на генерал Константин Георгиев, загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Звучи гадно, но ако се запознаете с историята, ще разберете, че след провала на септемврийското въстание БКП е забранена от върховния касационен съд и продължава дейността си в нелегалност. Правителството обаче арестува и убива без съд много нейни активисти. Око за око, зъб за зъб. От БКП имат „необходимост“ да ликвидират повечко ключови фигури в полицейската и военната йерархия. Били са лоши времена за българските комунисти. Затова и атентатът, който се случва на 16 април, е бил „неизбежно правосъдие“. Е, уви, онези, в които са се целели атентаторите са били най-отдалечени от взрива и доста цивилни граждани, включително и деца, загиват, но правосъдието не може да предвиди всичко. Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Но, както са казали хората, „след дъжд качулка“. Така и с оставката на Жаблянов.

Камбоджанският червен терор

През втората половина на XX век последователите на комунистическата партия на Кампучия, по-известни като червените кхмери, избиват 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население в Камбоджа. Целта на тези будни комунисти е била да създадат нация от селяни. Нещо, което не са успели да направят напълно. За разлика от БКП. Червените кхмери са отменили парите като платежно средство и са забранили чуждите езици и четенето на книги. Убивали са хора, само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Като се замислиш обаче, тия африкански граждани неизбежно е трябвало да бъдат вкарани в правия път.

Разпъването на Иисус на кръста

Иисус Христос е носел сандали, имал е брада и е проповядвал разни неща за мир и любов – демек, бил е хипстър. А древните римляни не са били почитатели на хипстърията. Затова е било някак логично Юда да го целуне срещу 30 сребърника. Освен това, ако Иисус беше починал от старост, Библията днес нямаше да е това, което е. А испанската инквизиция нямаше да изгори толкова вещици в името на божията справедливост. Демек – необходимо е било.

Убийството на Патрокъл

Ако Хектор не беше пронизал с копие Патрокъл, Ахил нямаше да се ядоса толкова и да убие Хектор. Приам нямаше да ходи да се моли на Ахил да му върне тялото на сина му. Андромаха нямаше да бъде взета като наложница от Неоптолем. И нямаше да му роди трима сина. И единият от тях, Молос, нямаше да…нали разбирате накъде отиват нещата? Необходимо и неизбежно правосъдие.

Терористичните атентати от 11 септември (и други)

Не е хубаво да се убиват хора. Но понякога е „необходимо“ и „неизбежно“. Когато на 11 септември 2001г. 19 терориста от „Ал-кайда“ отвлякоха 4 пътнически самолета и разбиха два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център, и трети – в Пентагона, загинаха 2 974 души. Светът седеше пред телевизорите с увиснала челюст и не можеше да повярва, че това се случва. Докато не се случи отново. В Москва, в Мадрид, в Чечня, Лондон, в Ирак, в Бургас, на маратона в Бостън, в Париж, в Ница, в Брюксел.

И докато хора от цял свят се чудеха как така можеш да умреш, докато си пиеш виното в бар в столицата на любовта, вероятно други хора са смятали, че терористичните атаки са били „необходими“ и „неизбежни“ – поради някаква причини.

Но знаете ли какво? Няма такива причини. И дори причинено, дори предизвикано, дори имащо своето социално-историческо обяснение, насилието не може да бъде оправдавано и вкарвано в норма. Защото ако пред очите ни престъпленията срещу отделни личности, групи от хора или срещу цялото човечество се омаловажават като „необходими“ и се смекчават, набутани под понятието „неизбежни“, има риск да се повторят. А тези, които само наблюдават и не реагират, ще влязат в кожите на жертвите на домашно насилие, които казват „Аз бях виновна, що го предизвиках“.