shareit

HBO, Netflix и албанската армия

| от |

Защо GO не идва само, а HBO толкова държи на операторите  

Дали оранжевото е новото черно или на Netflix много им се иска

images

“HBO, вземи ми парите” – така се казва една американска кампания, направена от фенове на HBO, които не искат да плащат за кабелна телевизия, а да ползват стрийминг услугата GO по модела на Netflix. Навлизането на HBO GO в България е свързано със същите въпроси: “Защо трябва да съм абонат на тези клети организации, за да ползвам HBO GO“ (via @elenko).

За момента HBO, собственост на Time Warner, са на позицията, че твърдо вярват в бизнес модела си – а именно партньорство с кабелните оператори – защото той е дълго граден … и защото сметката им излиза.

Предположението, че Netflix скоро ще стане „новото HBO“ досега не се оправдават, дори и след като Netflix получи историческите 14 номинации за наградите „Еми“, от които 9 за сериала „House of cards”. След церемонията в края на септември HBO си тръгна с 27 трофея, а Netflix с един, което не попречи на CEO-то на Netflix Рийд Хастинг да каже, че “Orange Is the New Black” (цветовете на двете фирми, както и едноименен сериал на Netflix). Хастинг не пропуска да сравнява компаниите при всеки удобен повод.

netflix-dec6-af

Вярно е, че и HBO и Netflix са на пазара на скъпите сериали, собствена продукция. Вярно е, че HBO беше „надцакано“ с “House of cards” от Хастинг и екипа му, който плати 100 млн. долара за 26-те епизода на сериала. Компаниите обаче са много различни в структурата, мащаба и подхода към пазарите, на които стъпват. HBO е установен играч – което означава, че има какво да загуби, докато Netflix има повече потенциал да расте, но съпътстван от множество рискове.

HBO е продуцент, докато Netflix купува съдържание

HBO притежава или продуцира около 95% от съдържанието, което се разпространява по каналите на компанията. Netflix предпочита да купуват лицензи за излъчване на вече готови продукции. Студийният модел на HBO позволява да си възвърне инвестицията в оригинално съдържание през своите 117 млн. абонати по света, както и чрез продажбата на DVD-та. HBO печели по 2.6 млн. долара от всеки епизод на Game of Thrones чрез продажбата на лицензи за излъчване на различни телевизии и разпространители по света.

Netflix нарича себе си „програма“, а не продуцент. Те купуват лицензионните права за “House of cards” от продуцента Media Rights Capital. Продуцентската къща е собственик на съдържанието и е подписала договор със Sony Pictures Television за продажбата на дисковете и разпространението на сериала в страни, в които Netflix  още не е влязъл.

Бизнес модел на HBO включва риска програмата да загуби от някоя неуспешна продукция (нещо, което няма как да се случи при Netflix), но и не всяка продукция, разпространявана по кабелните телевизии трябва да е хит, или дори да привлича големи групи зрители, както и Netflix не е длъжен да качва единствено невероятно успешни продукции на сайта си.

HBO създава много повече оригинални продукти от тези, които Netflix купува

През 2013-та година Netflix ще изхарчи около 150 млн. долара за оригинално съдържание (което ще бъде само лицензирано), докато бюджетът на HBO за собствени продукции е около 1 млрд. долара. Netflix планира да увеличи парите за собствени филми от около 5% до 10% – 12% – 15% през следващите няколко години, казва програмният директор на компанията Тед Сарандъс.

През 2013 Netflix представи няколко собствени продукции: “House of Cards“, сериалът на Ели Рут “Hemlock Grove”, новите епизоди на “Arrested Development,” “Orange Is The New Black” от създателя на “Weeds” Дженджи Кохан, Bad Samaritans  и втори сезон на “Lilyhammer.”

Сериалите на HBO са поне три пъти повече от това. Сред тях са “True Blood”, “Game of Thrones”, “Boardwalk Empire”, “The Newsroom”, “Enlightened”, “Hard Knocks”, “Hello Ladies“, „Family Tree”, “Getting On”, “Vice”, “Girls”, “Eastbound and Down”, “Veep”, “Real Time with Bill Maher”, “Real Sports with Bryant Gumbel” и “Treme”, както и минисериите “Parade’s End”. HBO също така произвежда и по-широк кръг от продукции от типа на “Behind the Candelabra”, около 30 документални филма на година и 16 боксьорски срещи на ринга (като не броим pay-per-view събитията).

HBO  инвестират много пари, докато Netflix, разчита на бързото разрастване на пазара

HBO завърши 2012г. с 1.5 млрд. долара печалба при повече от 4.5 млрд. долара приходи. Netflix обяви печалба от 17 млн. долара при 3.6 млрд. долара приходи (от които 1.1 млрд. долара идват от продажбата на DVD дискове с филми и игри по пощата).

fb5ea_IMG_0280_610x458

41-годишната компания HBO има пълно покритие в САЩ през кабелни и сателитни оператори, продукциите ѝ присъстват зад граница в 151 държави, а абонатите на телевизията по света са 117 млн.. Netflix едва започва да навлиза на международния пазар с присъствие в Латинска Америка, Великобритания и Холандия, като инвестициите зад граница са причината дружеството да не излезе на голяма печалба през последната година.

Netflix разполага с правото да ползва в дългосрочен период съдържание на стойност 5.7 млрд. долара. За да плати за него Netflix разчита, че увеличението на абонатите му ще продължи със същата скорост, като същевременно компанията се стреми да запази ниската цена на продукта. През третото тримесечие на 2013 Netflix успя да изпревари HBO в Америка с 31 млн. абонати срещу 29 млн., по данни на SNL Kagan. Ако това темпо на растеж спре обаче, компанията може и да се изправи пред сериозни финансови затруднения.

За HBO въпросът е дали ще успее да продължи да изгражда или поне да запази досегашните си мрежи от потребители, разчитайки на нуждата им да плащат за телевизия, ако или когато нуждата от икономии удари хората в сериозен мащаб.

Закупуването на Netflix е по-лесно от достъпа до каналите на HBO, но моделът „директно до потребителя“ си има своята цена

Месечната такса за Netflix е 8 долара за неограничен стрийминг, но изисква добра връзка с интернет. HBO иска от потребителите си да са абонати на телевизионен оператор, а таксата за телевизията е между 10 и 15 долара, срещу които се полага и стрийминг услугата GO. В България цените са по-ниски – между 8 и 9 лева, а в GO има над 1500 часа филми.

hbo2

HBO не поддържа мащабни кол центрове – при проблем с някоя от услугите, абонатите се обаждат на оператора си. Освен асистанс за клиентите си, Netflix поддържа множество сървъри, които осигуряват безпроблемния стрийминг.  HBO все още се гледа повече през телевизор и това намалява цената на абонат за поддръжката на стрийминг услугата GO. HBO работи със своите дистрибутори, които не само се грижат за обслужването на клиентите, но и  допринасят за бюджета за маркетинг и промоции. И още една добра новина за HBO – приложението GO е прекрасно.

Малко след като станаха ясни номинациите за наградата Еми, Рийд Хeстингс написа на стената си във Фейсбук,: „ Албания мина едно ниво по-горе“. Това е  в отговор на закачка на CEO-то на Time Warner Джеф Бюкс в едно интервю за New York Tmes през 2010г. Когато го питат за Netflix, той коментира: „Това е малко като Албанската армия да тръгне и да завземе света. Възможно ли е – не мисля.“

 
 

Катерина Лирой – военният коресподент на Виетнам

| от |

Появата на фотоапарата замени много от тогаващните скици и карикатури в печатните медии. Очакваният фурор беше забелязан някъде през Втората Световна война и много скоро имаше само едно единствено място за картинки – последната страница за хумор. Фотографията променя изцяло света и запечатването на мигове във фотолентата е променило много исторически събития, както се досещате. Според LA Times повече от 70 американски жени са участвали в отразяването на Виетнамската война. Техните снимки са публикувани и могат да се видят и до днес, но войната не прави разлика между журналисти и много често стават жертва на конфликта.

Френската фотографка Катерина Лирой е една от оцелелите и нейните кадри печелят награди като „Джордж Полк“ за снимка на годината. Изобреженията са доста смущаващи и обрисуват войници от двете страни. Историята на фотографката е забавна. Отгледана от католическо семейство, Кати искала да стане музикант, но след като се мести във Виетнам още на 21 години, започва да използва камерата си за разкриването на човешката страна на конфликта. Кадрите ѝ тогава се продават по 15 долара на снимка в агенции като ssociated Press и United Press International. За постиженията си е смятана за един от пионерите при отразяването на събития. Както се досещате, кадрите са направени с Leica – един от най-добрите фотоапарати за времето си. Въпреки честите случаи на престрелки и поводите за гняв, дамата признава, че никога не е снимала агресията на войната и не си е позволявала да изразява мнението си. Нейната основна мисия, още със слизането от самолета, е да представи хората, страданието и унищожението на войната. С подобни мотиви е трудно да не се оцени нейния труд. Ето защо и New York Times пишат по неин адрес следното:

„Можем да я считаме за един от най-дръзките фотограви във Виетнам. Сигурни сме, че прекарва времето си на бойното поле.“
До някаква степен са прави, защото фотографката често пише на майка си писма, в които споделя къде се намира. В едно от тях споделя:
„Не съм далече от границата с Лаос. Води се кървава битка между морските пехотинци и войниците от Северен Виетнам. Вървим нагоре по планината, където се очаква нападение на възвишението. Има сериозна съпротива и често сме заливани от куршуми. Виетнамците се крият в много добре направени бункери.“

Hill Fights from Jacques Menasche on Vimeo.

 

Имайки предвид липсата на мотивация, придружена с усещането, че тази война се води с глупави решения на политици, повечето американски войници изглеждат изключително объркани и изгубени в този военен конфликт. Трудно е да се опишат емоциите, които хората преживяват, докато гледат издъхващите си приятели на земята. Нейните кадри успяват да уловят точно този момент. Дали от колегиална завист или от липсата на материали за дамата, но повечето колеги пускат фалшиви слухове за нея. Един такъв е, че французойката трябвало да преспи с един от капитаните, за да може да скочи с парашут по време на операцията Junction City през 1967 година. Слуховете успяват да стигнат до медиите и отново New York Times разпространяват тази лъжа. Истината е, че Кати е била завършен парашутист и много добре знаела как да скача и какво да правина земята. Като дете има зад гърба си повече от 80 скока. Скокът в гореща точка носи и своите рискове. Шрапнел от снаряд се забива в гърдите, но по-късно става ясно, че нейният фотоапарат успява да попречи на горещото желязо да разкъса жизнено важни органи. През 1968 година е заловена от войници на Северен Виетнам.

Тя и още един неин колега са подготвени за убиване, но евентуално успяват да преговарят и да бъдат освободени. Фотографката дори успява да направи снимки на противника. Статията „Невероятен ден в Хюе: Противникът ми позволи да го снимам“ прави фурор в LA Times. За жалост, когато войната във Виетнам приключва, Кати бързо успява да намери следващата гореща точка – Сомалия. След това отразява военните действия в Афганистан, Ирак, Иран, Либия и Ливан. След посещенията на някои от най-опасните места на света, дамата решава да приключи кариерата си и да намери ново призвание – модната фотография. В сайта си Piece Unique предлага ретро дрехи и го поддържа добре до смъртта си през 2006 г. от рак на белия дроб. През целият си живот, дамата никога не е търсила рекламата и сензацията, което я прави напълно неизвестна за обществото на фотографите и журналистите. За много от колегите си, които я познават, тя е онзи тих герой, който показва високите качества на жените-кореспонденти. Примерът ѝ е последван и днес има достатъчно жени, които заснемат някои от най-опасните конфликти по света.

 
 
Коментарите са изключени

Растението с вкус на шоколадов пудинг

| от |

В един не чак толкова отдавнашен момент имаше вероятност, поне според новините, да има недостиг на шоколад през 2020. Причината за това е трудна за обяснение, но изглежда, че просто търсенето се увеличава главоломно. Също така – днес в Китай средната консумацията на шоколад е около 100 грама, докато във Великобритания, например, е 8 килограма. Очаква се обаче новото поколение да открие шоколада и тази консумация рязко да се увеличи. В някои страни, включително Индонезия, консумацията на шоколад е намалял, но това е заради буболечката Conopomorpha cramerella (вид молец), която ходи по растенията, други болести, както и заради възрастта на самите растения. Кризата се подава от известно време и дори през 2010 мъж на име Антъни Уорд купува 7% от световния запас от какаово зърно за 658 милиона британски лири.

Тези от вас, които са дълбоко разтревожени от опасността шоколадът да свърши, веднага да спрат да са разтревожени! Има доста негови заместители, включително и един плод, който всъщност дори е сравнително здравословен – черния сапот.

Той расте по крайбрежните райони на Централна Америка, свързан е с хурмата и днес се отглежда предимно в Карибския регион, както и в Мексико, Австралия и Филипините.

На клоните на дървото, плодът изглежда малко като зелен домат – в този вид е готов за бране. Изключително важно е да не го наберете прекалено рано или да го ядете директно от дървото. Незрелите черни сапоти не само нямат вкус на шоколад, но и са доста гадни. Освен това, ако се набере прекалено рано, плодът няма да узрее, а просто ще изгние, което можем да си представим, че няма да подобри аромата и вкуса.

Набран в точното време обаче, черния сапот ще узрее в рамките на около 3 до 6 дни. Когато това се случи, бялата му сърцевина ще стане наситено кафява и ще развие отличителен вкус, който заедно с текстурата, наподобяваща папая, кара мнозина да го оприличат с шоколадов пудинг.

Плодът може да се яде така (без кожата), но като се има предвид най-отличителното му качество, често се използва и в различни рецепти като заместител на шоколада.

 
 
Коментарите са изключени

Бадгирите на Дубай: Как се охлаждат в пустинята

| от |

За повечето хора Дубай е най-високия небостъргач в света, както и други елегантни модерни сгради, които промениха силуета на града през последните десетилетия. Но отидете в друга негова част и естетиката се променя: стъклото и стоманата отстъпват място на калта и камъка, а херметически затворените сгради се заменят с такива с древни техники за естествено охлаждане.

Windtower Dubai

Бадгирът е традиционен персийски архитектурен елемент, открит в Близкия изток, чиято употреба датира от хиляди години. Прякорът на това съоръжение – „уловители на вятър“ – идва от способността му да улавя преминаващи ветрове и да ги канализира надолу в сградата. Обикновено извисяващи се над жилищните сгради, тези кули всъщност изпълняват различни функции. Бадгирите осигуряват вентилация на закрити помещения. Те могат също така да улеснят изпарителното охлаждане с помощта на резервоари за вода вътре в сградите. Понякога са насочени към вятъра, за да улавят повече въздух, друг път гледат настрани заради риска от пясъчни бури.

Malqaf

Четирипътни бадгири могат да се видят из целия Дубай. Те често имат дървени пръчки, стърчащи от страните им, използвани за закачане на плат за пренасочване на въздушния поток. Дори когато няма вятър, кулите функционират като слънчеви комини, които позволява горещия въздух от сградата да се изкачи нагоре по тях и да излезе.

Някои все още се използват, особено в старите части на града, но архитектурният характер на бадгирите също така може да се приложи и естетически. В по-новите сгради модерната форма присъства, но не пречи в нея да се интегрират ниши за улавяне на вятъра.

Същевременно в горещите пустинни региони в и извън Обединените арабски емирства, в комбинация с кулите, отдавна се използват и други архитектурни решения. Сградите често са максимално плътно една до друга не заради липса на пространство, а за да пазят максимално много сянка на пътищата и тротоарите под тях. Дебелите керамични или каменни стени едновременно са от местните строителни материали, но също и спомагат за увеличаване на изолацията и поддържат сградите хладени отвътре.

 
 
Коментарите са изключени

Как половината хора на света живеят на 1% от земята

| от |

Четейки новини колко земята е пренаселена, лесно може да си представим, че на всеки континент е тъпкано с хора от край до край.  Всъщност, реалността е съвсем различна. Повечето хора са концентрирани в сравнително малко на брой силно заселени места. Както можем да видим на картата горе, половината от хората на Земята живеят в черната част на света, а другата половина – в жълтата.

Тази карта е създадена от Макс Галка с данни от NASA / SEDAC. Тя означава населението като разделя сушата на малки квадратни клетки, образувайки мрежа независима от политическите граници. Като пиксели на екран, 28 милиона квадратчета се запълват в 2 цвята: всяко жълто квадратче представлява площ от около 5 на 5 километра с население от 8 000 души или повече. Всички други клетки, черните, са със същия размер, но с по-ниска плътност.

По-слабо населените черни зони обхващат 99% от повърхността на Земята, докато жълтите са само 1%. Как са организирани тези по-плътни райони обаче зависи значително от самия район, което се вижда, когато разгледаме детайлно различните континенти и страни.

Като за начало огромните слоеве от Югоизточна Азия има плътно запълнени с жълто места. Общо почти половината (над 40%) от населението на света живее именно в тази зона. Тя се състои най-вече от Индия, Китай и Бангладеш.

Остров Ява (в Индонезия), както и остров Япония също се открояват. Първият е най-гъсто населеният остров на планетата, докато вторият е дом на най-гъсто населения град на планетата, Токио.

В цяла Европа светлите пиксели са малко по-фокусирани в центъра, но цялата картинка изглежда като мрежа от точки, а не отделни петна, където са най-развитите градове.

Африка и Южна Америка са поръсени сравнително леко с жълти петна, предимно около големите градове. Там обаче се намира най-пренаселеният пиксел на света – в Кайро: над 1 милион души на 25 кв. км.

 
 
Коментарите са изключени