HBO GO в партньорство с Telenor пристига без кабел

| от Chronicle.bg |

Telenor ще бъде първият мобилен оператор в България, който ще предложи услугата HBO GO за всички свои частни абонати от 15 февруари, без да е необходим абонамент за телевизионна услуга, съобщиха от телекома.

За да ползват потребителите услугата, е достатъчно да имат абонаментен план за мобилни услуги на Telenor и не е задължително независимо да имат абонамент за HBO филмов пакет към своя доставчик на кабелна или сателитна телевизия.

HBO GO е онлайн услуга за видео стрийминг, която позволява гледането на филми, сериали, документaлни продукции, телевизионни предавания, концерти и специални събития чрез мобилен телефон, таблет, смарт телевизор или компютър. HBO GO предлага над 2 500 часа видео, достъпни със субтитри на български, като детските заглавия са дублирани, а услугата предлага и функция за родителски контрол.

Услугата може да се използва от до 4 устройства. С нея можете да гледате продукциите на HBO на компютър, мобилен телефон, таблет и смарт телевизорите на Samsung и LG.

Telenor ще предложи HBO GO като допълнителен пакет с цена 7,99 лв. на месец, който ще се подновява автоматично ежемесечно. Потребителите могат да прекратят абонамента си за HBO GO по всяко време.

Подробна информация за услугата HBO GO от Telenor ще бъде налична от 15 февруари на официалната страница на оператора www.telenor.bg, чрез обаждане до кратък номер 123 или в магазините на Telenor и официалните партньори в цялата страна.

Стартът на кампанията съвпада с премиерата на новата мегапродукция на HBO – сериалът „Винил.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Джеръми Кларксън: Станах невероятно дебел, откакто спрях цигарите

| от |

Преди да спре цигарите, британският водещ пуши по 40 на ден. Високата бройка е и причината да прекрати навика.

Сега обаче Кларксън е „ужасен“ от теглото си. След повече от 2 години без цигари, 58-годишният мъж каза, че е станал „доста по-дебел“ и обвини за това именно спирането на никотина.

В последният епизод на „The Grand Tour“ на въпроса какво се е променило откакто сезон 2 на предаването приключи, Джеръми отговори: „Доста по-дебел съм. Спрях да пуша.“ След това се обърна към публиката: „Някой друг да е спирал цигарите? Някой друг да е надебелял адски много в резултат на това? Ужасяващо е.“ Накрая колегата му Джеймс Мей каза, че беше дебел и докато пушеше, с което разговорът приключи.

Кларксън следва строги докторски съвети, да спре с вредния навик незабавно, от август 2017, когато постъпи в болница в Майорка с пневмония и отравяне на кръвта. През август 2018 той написа в Twitter: „Преди точно година изпуших последната си цигара. Бях изпушил около половин милион през годините, но сега въобще не ми липсват. Странно.“

През уикенда Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд се завърнаха на Amazon Prime с нов сезон на предаването си „The Grand Tour“.

03c671b903208ae1ff2fd15128f6315d

 
 

Трейлър на „Documentary Now!“: Това не е Марина Абрамович

| от chronicle.bg |

В новия сезон на „Documentary Now!“ в ролята на Марина Абрамович се появява… Кейт Бланшет. Участват още Таран Килам, Джон Мулани и Оуен Уилсън. Пародията наистина си заслужава поглед.

За тези, които имат нужда от още малко убеждаване – IFC пусна трейлър на шестте епизода. 

Сериалът се присмива на манията по документални филми. Първият сезон има 6 серии, които правят трибют на документалния формат по забавен начин. Поръчват се втори и трети сезон още преди да е излъчен първият епизод на първия сезон.

Режисьор отново е Алекс Буоно, а сценарист – косъздателят на сериала Сет Майерс. Майкъл Кийтън също се в епизода „Batsh*t Valley“.

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

| от |

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.