Happy Google Day! Любимата ни търсачка днес става на 15

| от |

За да отпразнува своята 15-годишнина, Google направи така, че ние – потребителите, да можем да пътуваме във времето и да видим (спомним), как изглеждаше търсачката през 1998-ма, когато стартира.

ku-bigpic

Когато отидете на Google.com и напишете в полето „Google in 1998″, сайтът се превръща в това, което е изглеждал в края на 90-те години. В комплект с първото лого на „Google“, ретро сайтът показва колко далеч се е развил уеб дизайнът в наши дни.

Там можете да изпробвате и търсене в превърналите се в история търсачки като Alta Vista, Lycos, HotBot и Infoseek.

Google1998

Ще забележите и как в старомодния сайт липсват всякакви други видове търсения  като „Снимки“, „Видеоклип“, или „Новини“. Това е напомняне за това как Google се разшири от старта си до наши дни, в които притежава YouTube, прави смартфони и таблети, работи по умни очила, начини за самостоятелно шофиране на коли и балони, които изпращат Wi-Fi сигнали, както и още един куп щури и любопитни неща.

Честит рожден ден, Google. Променяй се, но оставай винаги точния приятел.

 
 

Новият трейлър на „Мега звяр“ показва зъби

| от chronicle.bg |

Филмите за акули винаги са ни вълнували и въпреки дълбоко, страстно разочарование от втората част на „Синята бездна“, няма да се откажем да ги следим.

Този път ни очаква не акула, а праисторическа акула – мегалодон.

Филмът „Мега звяр“ е адаптация на популярния роман на Стив Олтън „Meg: A Novel of Deep Terror” и е дело на режисьора Джон Търтълтауб, а актьорът, който ще се бори с чудовището е Джейсън Стейтъм.

the_meg_jason_statham.0

Сценарият е на Дийн Джоргарис и Джон и Ерик Хоубър. А по-долу може да видите синопсиса и трейлъра:

Дълбоководна подводница, част от международна програма за изследване, е нападната от гигантско създание, което сме смята за изчезнало, и сега лежи извън строя на океанското дъно, с хванат в капан екипаж. Противно на желанията на дъщеря му Суин (Ли Бинбин), китайският визионер и океанограф (Уинстън Чао) наема експерта в дълбочинни спасявания Джонас Тайлър (Джейсън Стейтъм) да избави екипажа на подводницата – и самия океан – от неудържимата заплаха: 22-метровата акула, известна като Мегалодон. Това, което никой не предполага, е, че преди години Тайлър вече се е срещал със същото ужасяващо създание. В екип със Суин, той трябва да се пребори със страховете си и да рискува собствения си живот, за да спаси всички, които са в капан на дъното… изправяйки се още веднъж лице в лице с най-големия и страшен хищник на всички времена.

 
 

Безценният момент, когато десетки хиляди хора пеят и скандират като един на стадиона

| от Спонсорирано съдържание |

В живота на всеки от нас има моменти, които завинаги оставят своя отпечатък. Моменти, които го разделят на „преди“ и „след“, а при споменът за тях те побиват тръпки. Такъв безспорно е моментът, в който отборът, подкрепян пламенно от години, излиза във финалната битка за най-престижния клубен трофей. Mastercard предостави възможността на трима щастливци да изживеят това неповторимо усещане на тазгодишния финал на Шампионска лига, в който един срещу друг се изправиха два от титаните на европейския футбол – Реал Мадрид и Ливърпул. Андриан Иванов, един от тримата късметлии, сподели, че ще запази чудесни спомени от финала в украинската столица.

„Организацията беше на превъзходно ниво. От първата до последната ни минута в Киев екипът на Mastercard се погрижи да не ни липсва нищо и да се чувстваме максимално добре. Мащабът на събитието беше огромен, не бях виждал нещо подобно досега“ разказа Андриан.

„Със съпругата ми сме страстни фенове на английския футбол и затова пристигнахме в Киев с надеждата да видим шести триумф на Ливърпул в този турнир. Преди мача се отбихме във фен зоната и останахме много впечатлени. Атмосферата беше чудесна, а настроението беше много приповдигнато“ продължи щастливият победител от играта на Mastercard.

„След като минахме през специалната зала, която бяха подготвили за нас, дойде време да заемем местата си на стадиона. Настаниха ни в сектора на Ливърпул и за пръв път имах възможността да пея заедно с мърсисайдските фенове. През първите 20-ина минути, през които Ливърпул игра значително по-силно, шумът в нашия сектор бе оглушителен и десетки хиляди хора пееха и скандираха като един. При попадението на Ливърпул имах чувството, че трибуната ще се срути. Беше невероятно, още ме побиват тръпки, когато се сетя“ сподели още Андриан.

Anton Lelios pics

„Много съм благодарен на Mastercard за тази възможност и за това изживяване. Тези спомени ще ми останат за цял живот. Бил съм на много мачове както в България, така и в чужбина, но това беше нещо съвсем различно. Пожелавам го на всеки, наистина е неописуемо“ завърши разказа си Иванов.

 

 
 

Ксавие Долан се изправя срещу Пениуайз в „It: Chapter Two“

| от chronicle.bg |

Точно от това имахме нужда. Канадският режисьор и актьор Ксавие Долан се присъдинява към актьорския състав на „It: Chapter Two“, потвърждава Deadline. 

Така един от най-младите големи творци на европейското кино застава редом до Джесика Частейн, Джеймс Макавой и Бил Хейдър в дългоочакваното продължение на блокбъстъра от миналата година.

„Chapter Two“ отново ще бъде режисирана от Анди Мускети и се базира на романа на Стивън Кинг. Историята отново е за „Клуба на загубеняците“, които вече са възрастни и се връщат в Дери, за да се изправят срещу Пениуайз.

Долан ще играе Ейдриън Мелън, гей, който живее в Дери. Това ще е поредната поддържаща роля за Долан след участието му в „Boy Erased“, където си партнира с Лукас Хеджис. След като сме гледали Долан, който участва в повечето от режисьорските си проекти, сме спокойни, че той ще се справи и с двете роли.

Другите попълнения в актьорския състав на „It: Chapter Two“ са Джей Раян, Джеймс Рансън, Анди Бийн и Бил Скарсгард, който се връща отново като Пениуайз.

В момента филмът се заснема в Торонто, а премиерата е насрочена за септември 2019 г. 

 
 

Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики

| от chronicle.bg |

Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.

Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.

Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си.  Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.

Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.

Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики.  Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.