Хърватското отрезвяване

| от |

Хърватия се присъедини към Европейския съюз и в Загреб се породиха обичайните очаквания за благодатен дъжд от европейски инвестиции и субсидии. Реалността обаче се оказа по-друга. Страната си остава в трудно положение, пише Дойче веле.

0628-ocroatia_full_600

Хърватите не биха могли да бъдат обвинени, че са възлагали прекомерни надежди на европейското си членство – когато страната се присъедини към ЕС през юли миналата година, настроението бе по-скоро сдържано, посочва „Нойе цюрихер цайтунг“. Никой не очакваше, че членството ще отстрани икономическите проблеми със замах. Но колкото и скромни да са били очакванията, равносметката до момента изглежда разочароваща за много от хърватите – няма и следа от икономическо оживление, а краят на рецесията, започнала през 2009, изобщо не се вижда – фирми и работни места се закриват ежедневно.

Условията на живот в страната, чийто брутен вътрешен продукт съставлява 59% от средния за ЕС, са се утежнили още повече след присъединяването ѝ към Общността. Оптимизмът и енергията са се изгубили, констатира наскоро президентът Иво Йосипович в неочаквано откровена реч, с която се постара да назове нещата с истинските им имена. Икономиката не само е в стагнация, но и върви назад; администрацията е твърде раздута и неефективна и от години има по-големи разходи, отколкото приходи; социалната държава изнемогва под бремето на бедността. Накратко – държавата е застрашена да изпадне тотално.

Мрачни перспективи

Анализът на президента бе еднозначен – той не само отразява душевното състояние на много от хърватите, но и мрачните икономически перспективи. Правителството се надява, че все пак тази година ще може да бъде отбелязан минимален растеж от 0,2 процента, но както сочи опитът от миналото – прогнозите редовно са се оказвали твърде розови и най-вероятно 2014-та ще бъде вече шестата година, в която Хърватия не постига растеж. Безработицата, която през 2013 г. достигна 20,3 процента, най-вероятно ще продължи да расте, макар и с малко.

Обрат и до момента не е настъпил. А на държавата ѝ липсват средствата, с които би могла да го предизвика. Едва влязла в Европейския съюз, на Хърватия бяха наложени строги мерки от Брюксел с цел ограничаване на бюджетния дефицит. През 2013 той възлизаше на 5,5 процента от брутния вътрешен продукт, а ицелта е той да слезе до определеното от маастрихтските критерии ниво от три процента.

Правителството разполага само с времето до края на април, за да предприеме мерки за консолидирането на бюджета. Предвидено е например въвеждането на нови данъци върху недвижимите имоти и хазартните игри. За запълване на пробойните се предвижда да се използват временно и средства от пенсионната каса, което обаче прилича повече на трик, отколкото на консолидация.

Всъщност правителството разчита в най-голяма степен на държавните фирми, част от чиито печалби /отново уж само временно/ също ще се влеят в бюджета. Така държавата от една страна изнудва фирмите, като им отнема принудително 2/3 от печалбите, а в същото време ги кара да инвестират повече за оживяването на икономиката.

Държавните фирми се доят безпощадно

Въвеждане на нови данъци, насочване на пенсиите към бюджета и превръщане на държавните фирми в „дойна крава“ – всичко това би трябвало да даде бърз ефект, а и да бъде относително безболезнено. Но терапията, която би довела до трайно оздравяване на пациента, в никакъв случай не изглежда по този начин. Тя би трябвало – и в Хърватия – да засегне разходите. Правителството принципно предвижда тяхното намаляване, но липсва яснота за това как ще бъде осъществено то преди 2015, когато предстоят избори. Но доминираното от социалдемократите правителство, също както и предишните, се колебаят да съкратят държавните разходи. И то при положение, че разходите за издръжката на държавния апарат възлизат на 25 процента от брутния вътрешен продукт – печален рекорд в рамките на ЕС.

Дисбалансите на бюджета в Хърватия явно остават непокътнати. А субсидиите от Брюксел не могат да преодолеят нуждата от пари и недоимъка. Включително и поради това, че Европейският съюз отпуска структурни помощи само ако и самата Хърватия участва във финансирането на проектите със собствени средства. Докато обаче страната не е овладяла разходите си, подобно финансиране остава трудно.

А и европейското членство не се оказа достатъчен стимул за привличането на мащабни чуждестранни инвестиции, отбелязва още „Нойе цюрихер цайтунг“. За тази цел би трябвало да се промени икономическата среда като цяло, която в момента е белязана от високи данъци, корупция, сложни разрешителни процедури и недостатъчна правна сигурност.

„Нойес Дойчланд“ също отбелязва, че инвестиционен бум, какъвто е бил регистриран в Словакия или Полша след първата вълна на разширяване на ЕС, в Хърватия не се е състоял. Според това издание причините са от една страна в това, че присъединяването на Хърватия се е случило точно по време на финансовата криза, а от друга – че инвеститорите, които са се интересували от тази страна, на практика са били там още преди тя да стане член на ЕС. Не на последно място чуждите инвеститори остават отблъснати поради значителната корупция и прекомерната бюрокрация.

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.

 
 

Патриша Аркет: Все още ми плащат по-малко, дори след Оскара

| от chronicle.bg |

Когато Патриша Аркет спечели Оскар за на най-добра поддържаща актриса за ролята си в „Boyhood“ на Ричард Линклейтър от 2014 година, тя прекара по-голяма част от времето си в борба срещу разликата в заплащанията на актьори и актриси. „За всяка жена, която е родила, за всеки данъкоплатец, за всеки гражданин, борили сме се за равните права на всички. Време е за равенство в заплащането и равенство на жените в САЩ.“

Речта й предизвиква аплодисментите на всички – от Мерил Стрийп до Дженифър Лорънс. Тя самата обаче все още се оплаква, че й предлагат работа, в която заплатата й не е същата като тази на колегите й мъже.

„Отказах няколко предложения, защото офертите, които ми направиха, бяха глупави по много грозен начин“

Аркет също така е получила предложение, в което тя е щяла да спечели процент от печалбите на филма, но след това е научила, че колегата й ще получи по-голяма заплата като цяло и следователно разплащателните структури не са равни. И Аркет, и колегата й са носители на Оскар.

Борбата й за равенство е оказала влияние на жени по целия свят. „Гледам едно момиче – сигурно на моята възраст или малко по-голяма. То сигурно ще се пенсионира с повече пари. Това ще даде отражение на живота й. Толкова много жени ми казват това – могат да хранят децата си, могат да изпратят сина си в университет, все важни и големи неща.“

Патриша се връща към телевизията още този месец в „Medium“ и „CSI: Cyber“. Тя също така играе Джойс Майкъл, работничка в затвор, която се влюбва „Escape at Dannemora“. Премиерата е на 18 ноември.