Хърватското отрезвяване

| от |

Хърватия се присъедини към Европейския съюз и в Загреб се породиха обичайните очаквания за благодатен дъжд от европейски инвестиции и субсидии. Реалността обаче се оказа по-друга. Страната си остава в трудно положение, пише Дойче веле.

0628-ocroatia_full_600

Хърватите не биха могли да бъдат обвинени, че са възлагали прекомерни надежди на европейското си членство – когато страната се присъедини към ЕС през юли миналата година, настроението бе по-скоро сдържано, посочва „Нойе цюрихер цайтунг“. Никой не очакваше, че членството ще отстрани икономическите проблеми със замах. Но колкото и скромни да са били очакванията, равносметката до момента изглежда разочароваща за много от хърватите – няма и следа от икономическо оживление, а краят на рецесията, започнала през 2009, изобщо не се вижда – фирми и работни места се закриват ежедневно.

Условията на живот в страната, чийто брутен вътрешен продукт съставлява 59% от средния за ЕС, са се утежнили още повече след присъединяването ѝ към Общността. Оптимизмът и енергията са се изгубили, констатира наскоро президентът Иво Йосипович в неочаквано откровена реч, с която се постара да назове нещата с истинските им имена. Икономиката не само е в стагнация, но и върви назад; администрацията е твърде раздута и неефективна и от години има по-големи разходи, отколкото приходи; социалната държава изнемогва под бремето на бедността. Накратко – държавата е застрашена да изпадне тотално.

Мрачни перспективи

Анализът на президента бе еднозначен – той не само отразява душевното състояние на много от хърватите, но и мрачните икономически перспективи. Правителството се надява, че все пак тази година ще може да бъде отбелязан минимален растеж от 0,2 процента, но както сочи опитът от миналото – прогнозите редовно са се оказвали твърде розови и най-вероятно 2014-та ще бъде вече шестата година, в която Хърватия не постига растеж. Безработицата, която през 2013 г. достигна 20,3 процента, най-вероятно ще продължи да расте, макар и с малко.

Обрат и до момента не е настъпил. А на държавата ѝ липсват средствата, с които би могла да го предизвика. Едва влязла в Европейския съюз, на Хърватия бяха наложени строги мерки от Брюксел с цел ограничаване на бюджетния дефицит. През 2013 той възлизаше на 5,5 процента от брутния вътрешен продукт, а ицелта е той да слезе до определеното от маастрихтските критерии ниво от три процента.

Правителството разполага само с времето до края на април, за да предприеме мерки за консолидирането на бюджета. Предвидено е например въвеждането на нови данъци върху недвижимите имоти и хазартните игри. За запълване на пробойните се предвижда да се използват временно и средства от пенсионната каса, което обаче прилича повече на трик, отколкото на консолидация.

Всъщност правителството разчита в най-голяма степен на държавните фирми, част от чиито печалби /отново уж само временно/ също ще се влеят в бюджета. Така държавата от една страна изнудва фирмите, като им отнема принудително 2/3 от печалбите, а в същото време ги кара да инвестират повече за оживяването на икономиката.

Държавните фирми се доят безпощадно

Въвеждане на нови данъци, насочване на пенсиите към бюджета и превръщане на държавните фирми в „дойна крава“ – всичко това би трябвало да даде бърз ефект, а и да бъде относително безболезнено. Но терапията, която би довела до трайно оздравяване на пациента, в никакъв случай не изглежда по този начин. Тя би трябвало – и в Хърватия – да засегне разходите. Правителството принципно предвижда тяхното намаляване, но липсва яснота за това как ще бъде осъществено то преди 2015, когато предстоят избори. Но доминираното от социалдемократите правителство, също както и предишните, се колебаят да съкратят държавните разходи. И то при положение, че разходите за издръжката на държавния апарат възлизат на 25 процента от брутния вътрешен продукт – печален рекорд в рамките на ЕС.

Дисбалансите на бюджета в Хърватия явно остават непокътнати. А субсидиите от Брюксел не могат да преодолеят нуждата от пари и недоимъка. Включително и поради това, че Европейският съюз отпуска структурни помощи само ако и самата Хърватия участва във финансирането на проектите със собствени средства. Докато обаче страната не е овладяла разходите си, подобно финансиране остава трудно.

А и европейското членство не се оказа достатъчен стимул за привличането на мащабни чуждестранни инвестиции, отбелязва още „Нойе цюрихер цайтунг“. За тази цел би трябвало да се промени икономическата среда като цяло, която в момента е белязана от високи данъци, корупция, сложни разрешителни процедури и недостатъчна правна сигурност.

„Нойес Дойчланд“ също отбелязва, че инвестиционен бум, какъвто е бил регистриран в Словакия или Полша след първата вълна на разширяване на ЕС, в Хърватия не се е състоял. Според това издание причините са от една страна в това, че присъединяването на Хърватия се е случило точно по време на финансовата криза, а от друга – че инвеститорите, които са се интересували от тази страна, на практика са били там още преди тя да стане член на ЕС. Не на последно място чуждите инвеститори остават отблъснати поради значителната корупция и прекомерната бюрокрация.

 
 

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra: Балканската музика те удря право в сърцето

| от Евелина Иванова |

Музиката им е точно толкова пъстра колкото подсказва и името на групата. Смесица е от стилове с дълбок корен, които преплитат мелодия и ритъм в нов звук – неподправен, проникновен и будещ страст към живота. Бандата започва пътя си от Барселона, Испания, но събира публика из цяла Европа. Отчасти и заради националната принадлежност на членовете й, която описва почти окръжност около Стария континент.

Полифоничната седморка на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra (BGKO) – Sandra Sangiao (вокал, Каталония), Mattia Schirosa (акордеон, Италия), Julien Chanal (китара, Франция), Stelios Togias (перкусии, Гърция), Ivan Kovačević (контрабас, Сърбия), Daniel Carnobell (кларинет, Испания) и Oleksandr Sora (цигулка, Украйна), ще стигне и до българската публика на 26-ти май, с концерт в столичния Sofia Life Club.

Очакванията са за перфектен микс от кемзел и цигански ритми, страстно подправени с балкански дух. Хванахме ги за бърз разговор в паузата между два концерта от европейското им турне и вече чакаме лично да им стиснем ръката.

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra е доста еклектична банда с членове от Испания, Италия, Франция, Сърбия, Гърция и Украйна. Как всъщност се намерихте?

Ние сме нещо като социална извадка на Барселона – всички живеем в този мултикултурен град, който ни събра. Запознахме се постепенно, по време на самостоятелните ни живи участия в различни клубове, а идеята да правим балканска музика се оказа спойката помежду ни.

Преди три години се прекръстихте от Barcelona Gipsy Klezmer Orchestra на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra. Защо?

Променихме леко името си заради някои проблеми с авторските права, но  нищо от творчеството ни не се е променило съществено. Все още свирим много циганска, балканска и клезмер музика.

Има ли някой от вас, който да е от ромски произход?

Не, засега…

Може ли да се каже, че създавате собствен музикален жанр. Музиката ви сякаш минава отвъд циганското, балканското или клезмер звученето?

Всъщност никой от нас не беше правил такава музика преди BGKO– и сигурно начинът, по който я усещаме, нашата интерпретация ни прави различни, предлага друга гледна точка. Ние използваме наш собствен език, за да разказваме истории, език, който ни е познат и който се опитваме да обогатяваме всеки ден…

Кое в музиката на Балканите ви говори най-много и ви докосва най-дълбоко?

Всяка музика е отражение на хората, които я създават и които живеят с нея и чрез нея. Балканската музика и балканците те удрят право в сърцето. Така и трябва да бъде.

Битува схващането, че хората от Балканите сякаш не са особено склонни да приемат приликите помежду си. Мислите ли, че това е така и в музиката?

Сходствата между балканските народи са нещото, с което те трябва да се гордеят – те са отличителната им характеристика пред света. А различията помежду им просто допълват картината…Същото е и с музиката. Така виждаме нещата след всички тези години, в които правим балканска музика.

В новия ви албум Avo Kanto преобладават традиционните песни. Какво може да ни кажете за подбора на парчетата. Кои влязоха във финалната десетка? 

Песните в Avo Kanto разказват истории, които чухме по време на пътуванията ни по представянето на предишния ни албум Del Ebro Al Danubio – истории, които ни се иска да споделим с публиката, по наш си начин.

Има ли някоя традиционна българска мелодия, която не ви излиза от главата?

Много са. За албума сме избрали Криво садовско хоро, но всъщност изпълняваме много традиционни български песни. Балканските песни предизвикват експлозия от емоции по време на всяко наше живо участие.

Как върви турнето ви? Какво да очакваме по време на концерта ви в столичния  Sofia Live Club на 26-ти май?

Турнето ни върви страхотно! Много сме щастливи, че отново можем да прекараме малко време със стари приятели и да завържем нови приятелства чрез музиката си. Очакваме и в София да е същото! Да има много чисти балкански сърца.

Вашето послание към  българската публика?

Просто да е готова да се отдаде на емоциите, които балканската музика носи. Щастие, тъга, мъка, носталгия, ярост. И да го направи като нас – с цялата си душа…

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.

 
 

Бившата Мис Вселена, която превърна Despacito в световен хит

| от chr.bg |

Лудостта по Despacito още не е напълно отминала. Повярвайте ни, няма как да не я чуете по морето и това лято.

Обожавана от едни и втръснала на други, няма как да не признаем обаче, че Despacito се превърна в тотален хит и покори целия свят.

Песента има вече над 5 милиарда (!) гледания в YouTube и още безброй милиарди пускания по телевизии, радиа, барове и купони.

Колкото и мелодична и заразяващата да мелодията обаче, клипът също не е лош. Вярваме, ще се съгласите.

Красивите жени, които се поклащат изкусително в ритъма на латино музиката, със сигурност, са допринесли за част от милиардните гледания в YouTube. А една от тях дори има титла заради красотата си.

Главната героиня в клипа е Зулейка Ривера, която през 2006 година, когато бе само на 18, бе коронясана за Мис Вселена.

Оттогава, вече 30-годишната ослепителна пуерториканка се изявява като модел, телевизионна водеща и актриса и стартира собствена колекция бански костюми.

Ривера има седемгодишен син – Себастиан Хосе Бареа Ривера, от баскетболиста Джей Джей Бареа, но двамата отдавна вече не са заедно.

А ако фактите, че се казва Зулейка, че е бивша Мис Вселена и че е звездата от клипа на Despacito, не са ви достатъчни, вижте повече в галерията.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.