„H&M“ за мъже: Есен 2013

| от |

m-hm-10

Новата мъжка есенна колекция на „H&M“ включва всичко, което трябва на един модерен мъж, като се започне от костюми и сака, панталони и стилни пуловери.

Марката предлага не само дрехи, които ще ви стоплят в студените есенни дни, но и ще ви позволят без много труд да изглеждате моредно и готино.

Тъканите, цветовете и моделите играят основна роля в цялата колекция – памук, вълна и кожата в съчетание с луксозни сатенени подробности, а всяко парче има текстура, която напълно съответства на този период от годината.

Що се отнася до цветовете, които преобладават, на разположение е богата палитра от кафяви и тъмночервени тонове.

„H&M“ знае колко са важни детайлите във външния вид на един мъж , така че и тази колекция предлага разнообразни аксесоари и обувки, които ще изпълнят всеки стил.

Вижте част от есенната колекция:

 
 

Avicii: момчето на EDM музиката, което не обичаше славата, а сцената

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Avicii не беше просто продуцент, той беше новатор. Още с излизането си на голямата сцена през 2011 г. с хита Levels, шведският музикант Тим Берглинг стана символ на възхода и паденията на dance музиката в САЩ.

Когато пробива в шоубизнеса, е на 21 години и не прилича на останалите известни изпълнители. Високите скули и платинено русата коса никога не се чувстват удобно под светлината на прожекторите. Приятелите и колегите му го описват като срамежливо и тихо сладко дете със сърце на механик. В интервютата отговорите му понякога са уклончиви. Репортерите се опитват да измъкнат информация от един артист, който очевидно се чувства по-удобно пред компютъра, докато композира.

С музиката нещата стоят по различен начин. Avicii е пионер в развитието на EDM-а (electronic dance music), който изгрява точно в най-подходящия момент – когато жанрът тепърва става масово явление отвъд океана.

Открит е в платформата MySpace от холандския продуцент и „ветеран“ Лейдбек Люк. Артистичният псевдоним на Берглинг от будистки означава „ад“ (avici). Още в началото синглите му стават явления в популярната култура. В тази група са едни от първите му хитове – Levels, Fade Into Darkness и Silhouettes – с тях диджеят отдава почит на повлиялите му Swedish House Mafia и Daft Punk. Песните са страхотни интерпретации и създават шаблон, който се използва и до днес – почти десетилетие по-късно, от творците в EDM музиката.

Синглите стават химни за всички милениали, които се събират по фестивали и ги слушат в късните августовски нощи. Музиката на Avicii е любима на цяло едно поколение, чиято младост минава в ерата след 11 септември – времена  на постоянни военни и технически конфликти и икономическа несигурност. Ако за предишното поколение в култ са издигнати хип-хопа и грънджа, сега на мода е EDM – тази музика изкарва в младите духа на забавлението, като противовес на постоянния негативизъм, идващ от медиите. Тази електронна музика е колективен катарзис, а Avicii, за определено време, е най-яркият артист, който я развива. Той няма общо с политиката, творчеството му образува своеобразен сапунен мехур от шампанско и конфети, а песните са антидепресант.

Тази музикална революция не се нрави на някои ветерани, които се мъчат да пробият на сцената на електронната музика още от края на 70-те. Блясъкът и популизмът на новият стил е в разрез с музикалните традиции на миналия век. На феновете не им пука, нито на Avicii – той е навсякъде. Присъства на всички световни фестивали – Tomorrowland, Ultra Miami, EDC Las Vegas, Coachella. Лас Вегас го обиква и се превръща в средище на EDM музиката.

Чрез помощта на мениджъра му, Аш Пурнури, Авичи покачва стандартите за заплащане на диджеите  по света, настоявайки за шестцифрени хонорари за участие във фестивали. Образът му е по всички билбордове от Лос Анджелис до Вегат – той се превръща в емблема на EDM-a.

На сцената той напълно е в стихията си – носи спортни дънки, тениска, бейзболна шапка и владее сцената с вдигната дясна рака. Самият той казва: „Обичам това, което правя, но никога не ми е харесвало да ме разпознават или да съм под наблюдение.“

Творчеството му е удостоено с две номинации за награда „Грами“ – една за работата му по сингъла на Давид Гета Sunshine и една за Levels. По-късно казва в интервюта, че тези номинации са го карали да се чувства най-горд в цялата си  кариера. Най-големият му хит е Wake Me Up , която излиза на фестивала Ultra през 2013 г. Заедно с Алое Блак, песента стига до върха на класациите в повече от 40 страни и пазарен хит. Парчето смесица от EDM и кънтри е многократно интерпретирано от редица артисти. Песента е включена в соловия албум на Avicii True, който стига до топ 10 в повече от 15 страни.

Въпреки успеха, не липсват и сълзи. Графикът на турнетата е напрегнат, като диджеят присъства на фестивали и по клубове навсякъде по света. През 2014 г. отменя участието си на фестивала Ultra,  защото му предстои операция. Фийчър за него в списанието GQ показва хедонистичния му начин на живот и обрисува едно  ежедневие с диета от „RedBull, никотин и храна от летищата“. Феновете му заклеймяват статията, а самият Тим я определя като „нечестна и неточна“. Слуховете за някакъв вид зависимост се засилват, когато през 2014 г. той отменя всичките си насрочени концерти, заради проблеми със здравето.

„В  началото купонясвах много… всяка нощ беше купон.“ казва той през 2013 г. „Но след време осъзнах, че тялото и ума ми не могат да поемат повече.“ Официално се оттегля от изпълненията на живо през 2016 г., когато е на 26.

Две години по-късно говорителят на Авичи известява, че диджеят  е намерен мъртъв на Арабския полуостров, на хиляди километри от дома си в Стокхолм. „Той беше намерен мъртъв в Маскат, Оман този следобед. Семейството му е съсипано и всички ние искаме да уважим тяхната нужда от лично пространство в този труден момент“, пишат представителите на звездата.“ каза Даяна Барън.

Голямата популярност често е прилича на ритуална саможертва, при която публиката издигаме личности до върха, които е предопределено да паднат. А после гледаме вцепенени, когато това стане. Историята на Тим Берглинг е с трагичен край, наред с прекрасните му парчета и краткото му царуване на върха на музиката. Трудно е да тъгуваме на песни като Levels, която толкова еднозначно отрича тъмнината като душевно усещане. EDM е радост, празнуване, надежда, изсмиване в лицето на конфликтите. Точно това, което може би Берглинг е искал да постигне в живота. Това ще бъде неговото послание и наследство.

 
 

No Tears Left to Cry на Ариана Гранде е страхотна песен

| от chronicle.bg |

Ариана Гранде пусна в мрежата новият си сингъл – първият след като бе извършен атентат по време на неин концерт в Манчестър през 2017 г.

24-годишната изпълнителка качи видеото на най-новата си песен, No Tears Left to Cry в профила си в Instagram. В емоционалния текст са включени препратки, напомнящи за събитието от миналата година, когато 22 души от публиката бяха убити, а 500 бяха ранени.

Клипът на No Tears Left to Cry е дело на режисьора Дейв Майерс, а продуцент е Макс Мартин. Песента е страхотна с постепенната си смяна от госпъл ритъма към свежо лятно поп парче. А клипът ни препраща в паралелна вселена, малко а ла Blade Runner.

Певицата подгря феновете си с няколко предварителни откъси и постове в социалните мрежи по-рано през седмицата.

От излизането си на 19 април, песента вече има 15 млн. гледания в YouTube, а отзивите за нея са повече от екзалтирани.

Според нас песента е страхотна, но оставяме и на вас да прецените.

 
 

Каква е връзката между ръкостискането и интелекта

| от chr.bg |

Изследователи от университета в Манчестър установиха връзката между силата на ръкостискането и интелекта, като силното здрависване говори за развити умствени способности.

Учените отбелязват, че съществува пряка зависимост между мускулната сила при здрависването и доброто здраве на мозъка. Сега специалистите от Манчестър си задават въпроса дали можем да развиваме умствените си способности, като укрепваме своята мускулна сила.

Учените възнамеряват да проведат тестове с доброволци с вдигане на щанги.

Хората, които се отличават със слабо ръкостискане, в повечето случаи разполагат с по-малко бяло вещество в мозъка. В същото време силата при здрависването позволява да се оценят измененията на умствените способности на човека в зряла и напреднала възраст.

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от chronicle.bg |

Помните ли златните години на рока? 60-те. Аз не, роден съм близо трийсет и пет години след неговия разцвет. Представям си какво е било и умирам от желание да се докосна до тази атмосфера на всеобща улична еуфория. Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живот днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В дневното предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента беше Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам нейните песни, тези на колегите й, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който маркира най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те.

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете Nicolas, L’amour c’est comme une cigarette, Bye bye Leroy Brown и още много. Никой не беше забравил песните La Maritza, Je n’aime encore que toi и Orient-Express.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгваме си, навън е горещо. Вечер е, прибираме се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща пушек. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да тръгнеш към горящата цигара.